В същото време парламентът разреши използването на видеоконференция при провеждане на разпити и изслушвания в гражданските и административните производства, при които административният орган или съдебният състав и свидетелите, вещите лица, страните, преводачите или тълковниците се намират физически на различни места на територията на страната.

Това стана с промени в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приети днес на второ четене.

„Следващите месеци работата и бъдещето на хиляди хора са заплашени. Премиерът Бойко Борисов даде обещание, че няма да остави никой гладен, а днес неговата партия защити корпоративни интереси за сметка на обикновените хора, които бяха оставени в ръцете на колекторските фирми.“

Това се казва в гневно писмо на Пейо Майорски, председател Асоциацията за защита на потребителите, изпратено до медиите.

Сметката показва вяла подкрепа на 12 депутати от Обединени патриоти, които са вносители на законопроекта. Заедно с тях в подкрепа гласуваха и 3-ма от ГЕРБ, останалите 66 просто се въздържаха.

От БСП присъстваха в зала, само 7 депутати, 6 от които гласуваха против. От ДПС нямаше никой. Воля и новите независими, наричащи се „Прогресивни леви“, бяха представени с по един депутат в зала – въздържали се при гласуването.

Няма логично обяснение защо се отхвърля законопроект, който може да спести на длъжниците запори на заплати и пенсии, съдебни такси и адвокатски хонорари.

Поканата за доброволно изпълнение касае парични вземания, по които няма издаден изпълнителен лист. Тя дава възможност за уреждане на финансови взаимоотношения без да се стига до съд. Така кредиторите няма да прибягват до фирми за събиране на дългове, които продължават да работят без ясни правила и институционален контрол.

През последните месеци бяха внесени още два законопроекта, които пряко касаят бизнеса на колекторските фирми, припомнят от асоциацията. Единият за промени в Закона за защита на потребителите, който предлага форми на регулиране на този бизнес. Другият е проектозаконът за 10-годишната давност за физически лица.

По първия колекторите предложиха да бъде оттеглен, а депутатите се съобразиха. Сега депутатите бламираха Доброволното изпълнение на второ четене.

Единствено фирмите за събиране на дългове продължиха да работят и останаха извън обхвата на Закона за извънредното положение. Всички останали – Банки, съдебни изпълнители и дори фирми за бързи кредити или дейността им беше замразена или дадоха 6 месечна отсрочка за вноските по кредити, припомнят от Асоциацията за защита на потребителите. 

Материалът Бламираха предложението за Доброволно изпълнение е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се случва за втори път, след като законопроектът беше отхвърлен в същата комисия, но приет на първо четене в зала, в края на юли, съобщиха от Асоциацията за защита на потребителите.

И тогава, и сега двете най-големи партии, които иначе са опоненти, си разпределиха ролите като така наречената опозиция гласува „против“, а управляващите „въздържал се“.

Сега само Обединени патриоти подкрепиха, а останалите просто отсъстваха от заседанието.

От организацията отново подчертават, че заради пандемията от Ковид-19, разглеждат Доброволното изпълнение като важна и работеща антикризисна мярка, облекчаваща обикновения човек.

„За нас е необяснимо поведението на партията, претендираща да бъде социална – БСП. Така с действията си тя обслужва събирачите на дългове и техните непрозрачни методи. А по отношение на представителите на управляващата ГЕРБ навярно над тях все още тегне сянката на бившия правосъден министър Данаил Кирилов. Не веднъж сме казвали, че действията му са били в интерес единствено и само на колекторските фирми, които тормозят стотици хиляди граждани“, пишат от организацията в писмо до медиите. 

Процедурата за доброволно изпълнение касае задължения, за които не е издаден изпълнителен лист. С други думи тя ще предпази хиляди потребители от това да бъдат заведени срещу тях дела, често без знанието им. Съответно ще бъде предотвартено запорирането на сметките, заплатите и пенсиите на гражданите от съдебни изпълнители.

Доброволното изпълнение е изцяло за сметка на кредитора, като длъжникът получава покана, в която е уведомен, че не е осъден и може да плати доброволно и разсрочено, ако признава задължението.

Длъжникът има право да оспори вземането, с което процедурата се прекратява. Гражданите няма да плащат лихви, съдебни такси и хонорари на юристи и адвокати.

Материалът Бламираха промените, които защитават длъжниците от колекторските фирми е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се казва в позиция на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), според която с отмяната на закона за извънредното положение забраните за изпълнителни действия би следвало да отпаднат и канторите да възстановят работата си при спазване на всички противоепидемични мерки.

Припомня се, че на 15 март, в началото на извънредното положение Камарата сама е предложила за периода на извънредното положение да се преустанови извършването на определени изпълнителни действия с оглед защита здравето на гражданите и осигуряване на финансовата им стабилност.

Настоящото искане се аргументира с факта, че взискателите по изпълнителните дела са разнородни, като само на граждани ЧСИ възстановяват всяка година около 150 млн. лв. Това са най-различни вземания – невърнати пари на заем, неплатени наеми, неизпълнени задължения по договори, вреди от непозволено увреждане, включително такива от катастрофи и тежки криминални престъпления, някои от които с фатален край, присъдени суми срещу застрахователи, неизплатени заплати, издръжки за деца, и т.н. Следва да се има предвид и че длъжниците по изпълнителните дела към настоящия момент не са такива вследствие на пандемията, а са осъдени за стари задължения.

С оглед на всичко гореизложено от КЧСИ предлагат след извънредното положение да останат само ограничения в полза на длъжници – физически лица и по конкретно за период от два месеца да не се извършват описи на движими вещи тяхна собственост и да не са налагат запори на банковите им сметки. Горните действия са най-масови, от една страна те са предпоставка за разпространение на вируса (при запорите длъжниците се принуждават да обикалят банки, институции и кантори с оглед доказване на несеквестируемост), като се отразяват неблагоприятно и на психическото здраве на хората. Предвид че останалите изпълнителни способи ще са възможни, се смята, че това е разумен компромис между правото на кредиторите да получат изпълнение на съдебното решение, с това да се пази здравето и финансовата стабилност на длъжниците.

Според камарата е задължително и да се предприемат спешни мерки, които да предотвратят блокирането на съдилищата, като това ще даде възможност за доброволно и разсрочено погасяване на задълженията от страна на гражданите и бизнеса без съдебна намеса, да се извършват доброволни продажби на имущество на публичен търг, без да е издаден изпълнителен лист, да се даде възможност купувачите да закупуват имоти на публична продан по ГПК с кредит от банка, за да има наддаване и по-справедливи цени.

КЧСИ припомня за предложението си от миналата година за справяне с проблема с малките дългове чрез въвеждане на доброволното събиране на задължения. В настоящата ситуация то може да изиграе изключително важна роля не само за малките вземания. То ще отсее и намали предварително една голяма част от бъдещите съдебни производства, като същевременно ще спести значителни разходи на гражданите и бизнеса (дълг от 50 лв. след съдебно събиране се превръща в  такъв от 500 лв.),  ще  им даде възможност да погасяват задълженията си доброволно, на части, в неопределен срок и то без да заплащат нищо за процедурата.

С оглед на това от камарата предлагат на парламента следните изменения и допълнения в ЗЧСИ и ЗСВ:

В ЗЧСИ се създава нов чл. 18а „Събиране на вземания чрез доброволно изпълнение“

(1) За парични вземания, за които не е издаден изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение, съдебният изпълнител може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволното им събиране.

(2) В молбата си кредиторът посочва точни данни за основанието и размера на вземането, а при периодични плащания и за периода, за който то се отнася, името и адреса на длъжника, като прилага копие от документа, удостоверяващ вземането, в случаите когато има такъв. Молбата се подава до съдебния изпълнител по постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника. Същата може да бъде подадена и по електронен път когато е подписана с електронен подпис.

(3) Съдебният изпълнител е длъжен да изпрати покана за доброволно събиране до длъжника, която съдържа името и адреса на кредитора, основанието и размера на вземането, а при периодични плащания и периода, за който то се отнася, както и банковата сметка, по която следва да се плати. Поканата съдържа уведомление, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в двуседмичен срок, ако признава задължението, както и предупреждение, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред, което ще увеличи задължението със съответните разноски. Към поканата се прилага копие от документа, удостоверяващ вземането, в случаите когато е представен такъв.

(4) Преди да изпрати поканата по ал. 3 съдебният изпълнител може да извърши справки относно адреса и местоработата на длъжника с цел нейното надлежно и своевременно връчване.

(5) Ако длъжникът не плати в срока по ал. 3 съдебният изпълнител може да проведе телефонни разговори и срещи с него, както и да изпрати ново писмо, съдържащо уведомление, че при липсата на доброволно изпълнение кредиторът може да потърси правата си по съдебен ред, в който случай ще понесе и разноските за него.

(6) Действията по ал. 5 не могат да се извършват между 22.00 и 7.00 часа, като при предприемането им съдебният изпълнител е длъжен да спазва закона, добрите нрави и съответните етични правила.

(7) Процедурата се прекратява, когато длъжникът писмено оспори вземането или са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно събиране, без да са постъпили плащания.

(8) При пълно или частично събиране на вземането кредиторът дължи възнаграждение на частния съдебен изпълнител в размер на договореното помежду им, но не по-малко от една десета от събраната сума.

(9) Всички разходи по процедурата се заплащат предварително от кредитора, с изключение на тези по ал. 8, и са за негова сметка.

Материалът Правата на кредиторите са накърнени, алармират ЧСИ и искат рестарт на дейността си е публикуван за пръв път на Икономически живот.