Между 88 милиона и 115 милиона души могат отново да изпаднат в крайна бедност порада щетите, които нанесе пандемията. Очаква се още 23-35 милиона души през 2021 г. да са в изкючително сложна ситуация. Това се посочва в доклад на Световната банка.

През т. г. се очаква бедността да се увеличи за първи път от над 20 години.

Според Световната банка, през т.г. крайната бедност, при която хората живеят с по-малко от 1,90 долара на ден, вероятно ще засегне между 9,1% и 9,4% от населението на света.

Преди да се появи новият коронавирус се очакваше бедните да намалеят до 7,9% тази година. Сега постепенно се връщат към 2017 г., когато 9,2% от световното население или 689 милиона души са живели много трудно.

Според доклада, тези, които са имали средни доходи преди пандемията, ще попаднат в графата на бедни.

Все повече жители на градове попадат в условия на крайна бедност, която традиционно засяга хората в селските райони.

Материалът Още милиони ще изпаднат в крайна бедност, прогнозира Световната банка е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Въпросът сега, когато отново сме изправени пред една трудна учебна година, е по какъв начин всички деца ще получат равен достъп до качествено и безплатно образование, така че да се справим с проблема на дигиталната бедност“, заяви още доц. Ковачева, цитирана от БТА.

Тя отбеляза също, че 38 на сто от жалбите до омбудсмана през 2019 г. са насочени срещу държавни органи и техните администрации. Тревожен факт, че близо 44 на сто от жалбите – са срещу частно-правни субекти и визира ВиК операторите, топлофикациите, електроснабдителните дружества, мобилните оператори, частните съдебни изпълнители, фирмите за бързи кредити и колекторските фирми.

И през 2019 г. най-чести са нарушенията, свързани с правата на потребителите, следвани от трудовите и социалните права, правото на здравеопазване и образование, права, нарушени от частно-правни субекти.

„Гражданите се оплакват изключително много от произвола на колекторските фирми и фирмите за бързи кредити“, посочи доц. Ковачева.

Министерство на правосъдието вече е изготвило законопроект за колекторските фирми, който е депозиран в Народното събрание. Омбудсманът настоя този законодателен пакет бързо да бъде приет, включително и Законът за частния фалит.

Народното събрание гласува проекторешение, с което одобри доклада за дейността на омбудсмана за 2019 г.

Материалът Дигиталната бедност се превръща в остър проблем, смята омбудсманът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сред тях, най-богатият 1% със средни нетни финансови активи от 1.2 милиона евро – държи почти 44%.

Това се казва в единадесетото издание на „Global Wealth Rеport“ на Allianz. Там се поставя под микроскоп състоянието на активите и дълговете на домакинствата в почти 60 държави, сред които и България.

Никога през последните десет години не сме отчитали такова голямо увеличение на благосъстоянието: брутните финансови активи в световен мащаб нарастнаха с 9.7% през 2019 г., като отбелязаха най-силния растеж от 2005 г. насам.

Това представяне е изумително предвид факта, че 2019 г. беше помрачена от социални вълнения, ескалиращи търговски конфликти и индустриална рецесия. Но докато централните банки обърнаха курса и започнаха широкообхватна облекчаваща парична политика, фондовите пазари се отделиха от основите си и скочиха с 25%, вдигайки финансовите активи: класът на активите на ценни книжа се увеличи с огромните 13.7% през 2019 г.; растежът през 21 век никога не е бил толкова бърз.

Темповете на растеж на другите два основни вида активи бяха по-ниски, но все пак впечатляващи: застраховането и пенсиите достигнаха плюс 8.1%, основно отразявайки нарастването на базовите активи, а банковите депозити се увеличиха с 6.4%.

В действителност, всички класове активи отбелязват ръст над средния за периода от голямата финансова криза (GFC). Още една особеност на 2019: през всички години на изследването, класацията, отразяваща регионалните нива на растеж се доминираше от т.нар. пазари в развитие (emerging markets).

Това обаче не е така през 2019 г. Регионите, които растат най-бързо са най-богатите – Северна Америка и Океания, където брутните финансови активи на домакинствата са нараснали с рекордните 11.9% във всеки регион.

В резултат, за трета поредна година, развиващите се пазари не успяват да изпреварят по ръст по-богатите и развити региони. Процесът на догонването е в застой.

Криза? Каква криза?

След удара на Covid-19, който вкара световната икономика в най-дълбоката рецесия от 100 години насам, централните банки и финансовите институции в целия свят извадиха безпрецедентни финансови “оръжия”, с които да защитят финансовите активи на домакинствата от последствията на кризата.

Изчисленията показват, че домакинствата успяват да възстановят загубите от първите три месеца на годината и дори бележат ръст от 1.5% в края на второ тримесечие, което се дължи на банкови депозити, щедри схеми за финансово подпомагане и предпазливи спестявания, които са нараснали с немалките 7.0%.

Много вероятно е финансовите активи на домакинствата да завършат годината на пандемията 2020 “на черно”, а не “на червено”.

“За момента, паричната политика спасява положението”, казва Людовик Сюбран, главен икономист на Allianz. “Но не бива да се залъгваме. Нулевите и отрицателните лихви са сладка отрова. Те подкопават акумулираното благосъстояние и засилват социалното неравенство, тъй като притежателите на активи могат да направят бързи печалби, само благодарение на обстоятелствата. Това не е устойчиво.
Да спасим деня не е същото като да спечелим бъдещето. За това повече от всякога имаме нужда от структурни реформи след Covid-19, които да положат основите на растеж, който включва всички.“

Обръщане на тенденциите

Пропастта между бедните и богатите държави по отношение на благосъстоянието отново се увеличава.

През 2000 г., нетните фискални активи на глава от населението са 87 пъти по-високи от средните при напредналите икономики в сравнение с развиващите се; до 2016 г. това съотношение беше паднало до 19. Оттогава то отново е нараснало, този път до 22 (2019).

 Този обрат в догонването се простира и в други области: за първи път броят на членовете на глобалната средна класа е намалял драстично – от малко над 1 милиард души през 2018 до под 800 милиона през 2019. Поглеждайки към развитието от началото на хилядолетието, издигането на развиващите се пазари остава впечатляващо.

Отчитайки увеличението на населението, глобалната средна класа е нараснала с почти 50%, а по-високата с 30%, на фона на намаляването на класата под средната с 10%.

Въпреки този напредък, светът остава място, изпълнено с неравенство. Най-богатите 10% в световен мащаб – 52 милиона души в обхванатите държави със средни нетни финансови активи от 240,000 евро – заедно притежават грубо 84% от общите нетни финансови активи през 2019; сред тях, най-богатият 1% със средни нетни финансови активи от 1.2 милиона евро – държи почти 44%.

Развитието от началото на новото хилядолетие е впечатляващо: супер богатите се отдалечават все повече и повече от останалата част от обществото.

“Обезпокояващо е, че пропастта между богатите и бедните държави започна да се увеличава отново още преди Covid-19 да удари света”, коментира Патрисия Пелайо Ромеро, един от авторите на отчета. “Тъй като пандемията по-всяка вероятност ще увеличи още неравентството като забави глобализацията и наруши хода на образователните и здравните услуги, особено в страните с по-ниски приходи. Ако все повече и повече икономики се затварят, светът като цяло ще става по-беден.“

България: бавна и стабилна

Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с 5.0% през 2019, много под нивото на средния за последните десет години ръст от 8.1%. Нарастването през миналата година се дължи основно на нарастването на активи като пари в обръщение и депозити, които са нараснали със 7.8%; ценните книжа, въпреки благоприятните международни финансови пазари, са нараснали само с 1.1%.

При застраховането растежът е с “драматичните” 17.3%. Портфолиото на българските домакинства е доминирано от ценни книжа, които държат 46% от всички активи, следват ги депозитите с 35% дял, след тях са застраховките и пенсиите с дял от 11%.

Задълженията отбелязаха над средния ръст през 2019 г. и нараснаха с 8.7% в сравнение с 3.1% среден дългосрочен растеж за 2009-2019 г. Съотношението на дълга (пасиви в % от БВП) обаче остана слабо на ниво от 30%.

Нетните финансови активи се увеличиха с 4.1%, изоставайки от дългосрочния растеж от 10.1%. С нетни финансови активи на глава от населението от 9 586 EUR, България направи една стъпка надолу в класацията на най-богатите страни и се нарежда на позиция 36 (финансови активи на глава от населението, виж таблицата за първите 20).

Въпреки, че тази стойност все още е значително под някои от западноевропейските й връстници, тя се е увеличила повече от два пъти през последните десет години. Covid-19 вероятно ще остави икономически белези в региона, но домакинствата бяха готови да посрещнат кризата.

Материалът Най-богатите 10% в света държат 84% от общите финансови активи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Корупцията е ендемична, особено при големите инфраструктурни проекти и в енергийния сектор. Ръстът на заплатите значително надвишава икономическия растеж и производителността на труда.
Това са само малка част от изводите за България в тазгодишния доклад за инвестиционния климат в държавите по света на Държавния департамент на САЩ.

Проблем пред инвеститорите е непредсказуемостта за бизнес поради чести регулаторни и законодателни промени, и бавна съдебна система.

Въпреки влизането на странта ни в ЕРМ-II, и при най-добрия сценарий, членството в еврозоната няма да се случи в близките години, е отбелязано още в доклада.

От началото на 2020 г. има въпроси относно ангажимента на правителството да спазва договорите си, включително с американски инвеститори.
Американска компания е била изправена пред регулаторни пречки в опитите си да влезе в енергийния пазар в България, посочва Държавният департамент.

Отбелязан е ръстът в разработването на софтуер, аутсорсинг на бизнес процеси, сектори, привлекли редица американски и европейски компании в България.

Американски инвеститори обаче са срещали значителни проблеми, например две компании са били принудени да започнат преговори за прекратяване на дългосрочните си държавни договори.

Материалът Чуждите инвеститори се страхуват от корупцията в България, сочи доклад на САЩ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи зам.-председателят на ЕК Вера Юрова пред комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, където бе обсъден въпросът с механизма за сътрудничество и проверка, прилаган спрямо България и Румъния.

Тя посочи, че наблюдава със загриженост събитията в България и отбеляза, че мирните демонстрации са основно право във всяка демократична държава.

ЕК препоръчва България да се обърне отново към Венецианската комисия към Съвета на Европа в подготовката на законодателните промени, свързани с отчетността на главния прокурор.

Измененията в конституцията трябва да имат широка подкрепа, заяви Юрова, цитирана от БТА.

По нейните думи в предстоящите този месец доклади за нашата страна ще бъде изразена тревога за свободата на изразяване и за състоянието на медиите. Подобна е обстановката в много други държави от ЕС, поясни Юрова.

Тя допълни, че засега не може да се посочи дата, на която Съветът на ЕС би подкрепил препоръката на ЕК за прекратяване на механизма за сътрудничество и проверка за България.

ЕК не е арбитър във вътрешнополитически спорове, трябва да има ясно разграничение между правомощията на комисията и на държавата. Отхвърлям обвиненията в съучастие с (българския премиер Бойко) Борисов, не ме обиждайте, обърна се тя към евродепутати от парламентарната комисия, които отправиха подобни обвинения.

Юрова посочи, че върховенството на закона има пряко отношение към дейността на инвеститорите и състоянието на икономиката, и добави, че въпросът със законността се очаква да бъде показател при отпускането на средства от ЕС за икономическо възстановяване от пандемията от Ковид-19.

Материалът ЕК представя доклада за върховенството на закона на 23 септември е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това пише в доклад на Световната търговска организация (СТО), публикуван в петък.

В същото време се премахват някои ограничения за износ за хирургически маски, лекарства и медицинско оборудване в ранните етапи на пандемията, се казва още в доклада.

„Въпреки че пълното въздействие на пандемията все още не е отразено изцяло в търговската статистика, се очаква то да бъде много съществено“, заяви генералният директор на СТО Роберто Азеведо, представяйки доклада пред 164-те държави-членки на организацията.

През юни прогнозите на СТО за второто тримесечие на 2020 г. показват спад в световната търговия от около 18% на годишна база.

Докладът отбелязва, че между средата на октомври 2019 г. и средата на май 2020 г. са приложени 56 нови търговски ограничителни мерки, които не са свързани с пандемията – главно увеличение на тарифите, забрани за внос, мита за износ и по-строги митнически процедури за износ.

Новите ограничения за внос обхващаха търгувани стоки на стойност около 423,1 милиарда щатски долара, което е третата най-висока стойност от октомври 2012 г.

Прогнозите на СТО показват, че кумулативното търговско покритие на ограничителните мерки за внос, прилагани от 2009 г. и все още в сила, възлиза на 1,7 трилиона долара или 8,7 на сто от световния внос. Тази цифра непрекъснато нараства от 2009 г., както в стойностно изражение, така и като процент от световния внос.

Дори търговските ограничения да останат широко разпространени, в доклада се откриват и доказателства за това, че членовете на СТО се насочват към политики за улесняване на търговията в сектори през разглеждания период, като са приложени 51 нови мерки за улесняване на търговията, които не са свързани с COVID-19.

Търговското покритие на мерките за улесняване на вноса, които не са свързани с COVID-19, беше оценено на 739,4 милиарда щатски долара, което е значително по-голямо от 544,7 милиарда щатски долара, отчетено в предишния доклад.

Докладът показва, че до средата на май 2020 г. членовете на СТО са приложили 256 търговски мерки, свързани с пандемията COVID-19. Около 28 на сто от тях бяха отменени.

Материалът Ограниченията в световната търговия са обезпокоителни, сочи доклад на СТО е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Такава прогноза се съдържа в доклада на Конференцията за търговия и развитие (UNCTAD) към ООН, публикувана на 1 юли в Женева.

Световният туризъм ще загуби най-малко 1,2 трилиона долара, или 1,5% от глобалния брутен вътрешен продукт, след като беше спрян близо четири месеца от наложените ограничения заради пандемията на коронавирус.

Загубата може да нарасне до 2,2 трилиона долара или 2,8% от световния БВП, ако прекъсването на международния туризъм продължи осем месеца.

Туризмът е гръбнакът на икономиките на много държави и препитание за милиони хора по целия свят, се казва в доклада.

Ограниченията за пътуване, намалението на разполагаемия доход на потребителите и ниските нива на доверие могат значително да забавят възстановяването на сектора.

Прогнозите за загубите, представени в този доклад, имат за цел да напомнят за „голямото икономическо значение на туризма, казва Памела Коук-Хамилтън, директор на отдела за международна търговия в UNCTAD.

За много страни като малките островни държави, сривът на туризма означава срив на перспективите за тяхното развитие и това не може да бъде позволено, предупреждава тя.

Развиващите се страни биха могли да понесат най-големите загуби. Ямайка и Тайланд се открояват, като губят съответно 11% и 9% от БВП в най-оптимистичния сценарий. Други като Кения, Египет и Малайзия могат да загубят над 3% от своя БВП.

Но туристическият сектор в много богати страни също ще почувства кризата. Популярни европейски и северноамерикански дестинации, включително Франция, Гърция, Италия, Португалия, Испания и САЩ, могат да загубят милиарди долари поради драматичния спад на международния туризъм.

Авторите на доклада призовават правителствата да предоставят помощ на компаниите от туристическия сектор, които са изправени пред риск от фалит.

По-специално става въпрос за хотели и авиокомпании. Едно от решенията е предоставяне на заеми при ниски лихви.

Според UNCTAD международната общност би могла да окаже помощ на най-тежко засегнатите страни, като улесни получаването на финансова помощ.

Материалът Световният туризъм може да загуби 3,3 млн. долара, сочи прогноза на ООН е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Очаква се средният доход на глава от населението да падне тази година с 3.6%, което ще потопи милиони хора в крайна бедност.

Най-вероятно на дъното ще се окажат между 70 и 100 милиона души.

Това са част от прогнозите на Световната банка, които се съдържат в юнския доклад „Перспективи за световната икономика“, публикуван в понеделник.

Банката очаква най-лошата глобална икономическа рецесия след Втората световна война.

От институцията предупреждават, че последните й прогнози ще бъдат преразгледани, ако несигурността поради пандемията и бизнес ограниченията продължат по-дълго от очакваното.

Световната банка очаква развитите икономики да спаднат със 7% през 2020 г., докато БВП в развиващите се страни ще се свие с 2,5%.

Според оценките на СБ, икономиката на САЩ ще намалее с 6,1% през тази година. В същото време се очаква икономиката на еврозоната да падне с 9,1%, в Япония намалението ще е с 6,1%, а в Русия – с 6%.

Според новата прогноза щетите за икономиката ще бъдат по-тежки, отколкото прогнозите, публикувани през април от Международния валутен фонд. Фондът очакваше 3% глобален спад през 2020 г.

Средната цена на барел петрол ще бъде 32 долара през 2020 г. и 38 долара през 2021 година, сочи друга прогноза в доклада.

От началото на пандемията 7 милиона души са заразени с коронавирус в света, повече от 400 хиляди са починали.

Материалът 5,2% спад на икономиката и 100 млн. крайно бедни, прогнозира Световната банка е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е един от изводите в поредното издание на доклада, добил популярност като „Бежовата книга“ на Федералния резерв.

Докладът за състоянието на икономиката на САЩ се основа на разговори с представители на индустрията и бизнеса в цялата страна.

В документа е отчетен резкият спад в икономическата активност и се хвърля светлина върху дълбочината на въздействието на пандемията.

Въпреки факта, че много събеседници са изразили надежда, че общата дейност ще се възстанови, когато компаниите възобновят работата си, прогнозата остава изключително несигурна.

Повечето компании все още се опитват да се справят с последствията, дори след облекчаването на ограниченията.

Анкетираните посочват проблеми, свързани с връщането на служителите на работа, включително опасенията им за здравето, с ограничения достъп до детски заведения и безработицата.

Банките отчитат засилено търсене на заеми по Програмата за защита на заплатите на правителството, чиято цел е да помогне на малкия бизнес да се задържи.

„Ние сме в началото … и очаквам този процес да продължи и през следващите 120 дни. Различните компании ще трябва да се научат да поддържат доверието на клиентите и на персонала“, казва президентът на централната банка в Сейнт Луис Джеймс Булард.

Едно от ключовите притеснения е необходимостта да се възвърне доверието на клиентите, които се страхуват, че могат да се изложат на риска от заразяване с вируса, докато са далеч от дома и харчат пари, показва още докладът на Фед.

Материалът Американските компании се надяват, че най-лошото е зад гърба им е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той специално благодари на Станишев, Тимерманс, Жан-Клод Юнкер, които са помогнали да бъде добра оценката за страната ни.

Европейската комисия оповести вчера 18-ия си доклад за България. Там е отбелязано, че страната ни е изпълнила всички забележки по механизма за сътрудничество и се препоръчва да отпаднат следващите проверки.

Според премиера някои политически опоненти на ГЕРБ определили решението за отпадане на мониторинга като подарък за правителството. „Утре ще дойдат да управляват и ще имат държава, която не е под ударите на механизма“, допълни Борисов.

По процедура Еврокомисията излиза с доклад и прави препоръка, но решението ще се вземе, след като се чуе позицията на Съвета и на Европейския парламент. Краят на докладите не означава, че сме имунизирани от нови проверки. В ЕС съществуват много и различни процедури за контрол.

Бъдещият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен настоява за общо наблюдение във всички държави членки на върховенството на закона и свободата на медиите. Това все още са чувствителни области за България. Този контрол дори може да се окаже по-тежък за София, защото критериите ще са общи за всички страни и по-трудно ще може да влияе субективният фактор върху проверките и заключенията.

Това, което държавата може да направи за свободата на словото, е разпространението да не оставя на частници, а „Български пощи“ да отговарят за него, отговори премиерът.

Материалът Докладът е добър, но не сме идеални, смята Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.