Спрямо февруари 2020 година депозитите на нефинансовите предприятия са се увеличили с 13.3%. Те са 29.278 млрд. лв. (23.2% от БВП) в края на февруари 2021 година). Депозитите на Домакинствата са 62.460 млрд. лв. (49.6% от БВП) в края на февруари 2021 година. Те се увеличават с 11.3% спрямо същия месец на 2020 г.

Кредитите за фирмите също нарастват с 2.6% на годишна база през февруари 2021 г. и в края на месеца достигат 35.801 млрд. лв. (28.4% от БВП).

Кредитите за Домакинствата са 25.770 млрд. лв. (20.4% от БВП) в края на февруари 2021 година. Спрямо същия месец на 2020 г. те се увеличават с 6.3%

В края на февруари 2021 г. жилищните кредити са 12.172 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 11.3%. Потребителските кредити възлизат на 12.057 млрд. лв. и се увеличават с 4.8% спрямо февруари 2020 г.

Кредитите за Работодатели и самонаети лица се понижават с 8.5% на годишна база през февруари 2021 г. и в края на месеца са 371.9 млн. лв.

Материалът Ръст на жилищните и потребителските кредити през февруари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

При фирмите най-висок ръст имат депозитите от 500 хил. до 1 млн. лева. Техният брой нараства с 1215 (30.4%), а размерът им 938,26 млн. лева (33.3%).
С 262 броя нарастват депозитите над 1 млн. лева, а размерът им е със 703,54 млн. лева по-голям на годишна база.

При домакинствата по брой депозити най-голям е ръстът също при тези между 500 хил. и 1 млн. лева (17.1%). Като общ размер обаче най-голямо нарастване има при депозитите между 100 и 200 хиляди лева – с 1,038 млрд. лева на годишна база.

Депозитите над 1 милион са 151 броя повече, или 529,15 млн. лева.

Най-голям ръст (4.3%) на кредитите при фирмите са тези над 1 млн. лева – 1,121 млрд. лева.

При домакинствата кредитите между 100 хил. и 250 хилади лева са с най-голям ръст и по брой, и по общ размер. Кредитите над 1 млн. лева са намалели с 18 броя или 36,62 млн. лева.

Депозитите на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства и Нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД) в края на декември 2020 година са 9.955 млн. броя. Те намаляват с 2.5% спрямо декември 2019 г. при годишно понижение от 2.8% в края на септември 2020 година. Общият им размер e 90.322 млрд. лева и нараства с 10% на годишна база при 9.4% годишен ръст в края на септември 2020 година

Депозитите на фирмите в края на декември 2020 г. са 587 хил. броя, което представлява спад от 2.8% спрямо края на същия месец на 2019 г. при годишно намаление от 2.2% в края на септември 2020 година. В края на последното тримесечие на 2020 г. размерът на тези депозити е 29.280 млрд. лева като на годишна база той нараства с 10.5% при 12.4% годишно повишение в края на предходното тримесечие.

В края на последното тримесечие на 2020 г. броят на депозитите на домакинствата е 9.368 млн., като намалява на годишна база с 2.5% при годишно понижение от 2.8% в края на септември 2020 година. Размерът на тези депозити в края на декември 2020 г. е 61.042 млрд. лева, като нараства с 9.7% на годишна база при 7.9% годишен ръст в края на септември 2020 година.

Кредитите на фирмите и домакинствата към края на последното тримесечие на 2020 г. са 2.913 млн. броя. На годишна база те намаляват с 8.2% при 7% годишно понижение в края на септември 2020 година. Общият им размер e 61.504 млрд. лева, като той се повишава с 4.6% на годишна основа в сравнение с 4.3% годишно  увеличение  към  края  на  септември  2020  година.

При фирмите кредитите в края на последното тримесечие на 2020 година са 140 хил. броя. В края на декември 2020 г. те спадат на годишна база с 5.9% при годишно понижение от 4.9% в края на предходното тримесечие. Размерът на тези кредити е 36.011 млрд. лева, което представлява нарастване с 3.1% на годишна  база  в  сравнение  с  2.1%  годишно  увеличение  в  края  на  септември  2020  година.

В края на декември 2020 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и НТООД намалява с 8.3% на годишна база, като достига 2.773 млн. при 7.1% годишно понижение в края на третото тримесечие на 2020 година. Размерът им нараства на годишна база с 6.6%, като достига 25.493 млрд. лева, при 7.5% годишно нарастване в края на предходното тримесечие.

Материалът Броят на депозити и кредити намалява, общият им размер расте е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му, издръжката на живота през миналата година за едно домакинство е поскъпнала с около 25 лева или 1% на годишна база, което е един от най-ниските ръстове за последните години. През 2020 г. се наблюдава забавено потребление, като цяло задържане на цените заради спад на цените на горивата, природния газ на петролните пазари и оттам на вътрешните цени на горивата в България.

2542 лв. са необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца към края на миналата година. Това означава, че поне 1271 лв. нетна заплата трябва да получава всеки един от двамата работещи родители или 1638 лв. брутно възнаграждение при положение, че това е единственият им доход, сочат данните на проучването.

Увеличението на общата стойност за издръжката се дължи основно на нарастването на цените на хранителните стоки, коментира Виолета Иванова от ИССИ. „Нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живот. За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, нарастването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане“.

По забележимо нарастване на годишна база се наблюдава при групите:

• хляб и зърнени храни с 5,1%, нарастването в групата продължава, след като предходната година достигат ръст от 3,5%. Увеличението на цените на хлебните изделия е в диапазон 5-10 ст., в зависимост от разновидностите.
• мляко и млечни продукти с 5%, като по-силно изразено е нарастването при сирена с 5,9%;
• животински и растителни масла ( с 14%), като слънчогледовото олио се повиша с около 20%, но това беше очаквано след първите сигнали през м. септември ;
• захар и захарни изделия ( с 3,1%), а само захарта регистрира ръст от 4%.

Като цяло, нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат  по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за ИЖ. В условия на пандемия за домакинствата с ограничено потребление, колкото по-бързо нарастват цените на стоки от първа необходимост, толкова повече се увеличава техният дял в домакинския бюджет и намаляват в други разходни групи.

По отношение на пазара на труда изводите от изследването са, че антикризисните мерки са ограничили намаляването на заетостта. За едногодишен период наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 63,2 хил., или с 2,7% (НСИ, септ.2020).

В коментар за работната заплата, от КНСБ изтъкват, че междурегионалната и междуотрасловата диференциация на работните заплати продължават да задълбочават поляризацията на доходите от труд и социалните неравенства. Това твърдение се подкрепя от факта, че в 9 от 28 области размерът на средната работна заплата представлява под 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са Видин (945 лв.), Благоевград (922 лв.), Силистра ( 953 лв.). Кюстендил (988 лв.), Смолян (992 лв.).

София-столица се отличава с най-висок размер на СРЗ (1855 лв.) и темп на нарастване от 11.8% на годишна база. Запазва се разликата в размера на СРЗ между София-столица и Видин около 2 пъти. Тази асиметричност е системно налице повече от десетилетие, което вече може да се дефинира като структурен проблем за българската икономиката. Освен това в София-столица е концентрирана малко над 1/3 от общо наети лица в българската икономика. Високата тежест на наетите лица съпроводен с по-висок размер на СРЗ е достатъчен аргумент да се твърди, че общото нарастване на СРЗ за страна е силно повлияно от ръста на СРЗ в София-столица.

На следващо място, като измерител на неравенствата в България, може да се посочи междуотраслова диференциация в заплащането. Като цяло, на отраслово ниво преобладават икономическите дейности с устойчив ръст на работните заплати за едногодишен период, макар и с различни темпове.

Материалът 65% от домакинствата ни с доход под нужния за месечна издръжка е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По този показател страната ни е трета в съюза, като първото място се държи от Румъния (45,8%), следвана от Латвия (42,2%). Компания ни правят Хърватия (38,5%) и Полша (37,6%).

Отбелязва се в същото време, че при посочените държави делът на населението, живеещо в пренаселени жилища, леко е спаднал в сравнение с предходната година, като най-силен спад е регистриран в Полша (-1,6 п.п.).

Пренаселеността може и да се изразява в случаите, когато децата играят в същата стая, в която техните родители работят по време на локдауна.

В противоположния край на скалата най-ниските нива на пренаселеност са регистрирани в Кипър (2,2%), Ирландия (3,2%), Малта (3,7%) и Холандия (4,8%).

В Малта (72,6%), Кипър (70,5%) и Ирландия (69,6%) седем от десет души живеят в недостатъчно обитавани жилища, считани за твърде големи, сочат още данните на Евростат.

От 2018 до 2019 г. делът на населението, живеещо в недостатъчно обитавани жилища, намалява в повечето от тези страни, с изключение на Люксембург, където се отчита малък ръст (+0,3 п.п.), като най-силно наблюдаваният спад е в Белгия (-4,7 п.п.).

За разлика от това, проучването показва, че в Румъния (7,7%), Латвия (9,6%), Гърция (10,7%), България (11,5%), Хърватия (12,0%), Словакия (14,0%) и Италия (14,2%) по-малко от 15% от населението живее в жилища, считани за твърде големи.

Материалът Над 40% от българите обитават пренаселени жилища е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това представлява 13,0% от общите разходи за потребление и се нарежда на третата по големина категория на разходите на домакинствата след „жилища, вода, електричество, газ и други горива“, което представлява 23,5% от разходите на домакинствата, и „транспорт“ (13,1%).

В изследването на Евростат България е четвърта в съюза по това колко харчат домакинствата за храна. При средно за ЕС около 13%, у нас за храна се харчат 18 на сто.

Първа е Румъния, където около една четвърт от общите разходи за потребление на домакинствата отиват за храна и безалкохолни напитки (26,0%), следвана от Литва (20,2%) и Естония (19,3%).

За разлика от това, делът на разходите за храна и безалкохолни напитки е под 10%

В три държави-членки на ЕС делът на разходите за храна и безалкохолни напитки е под 10%: Ирландия (8,6%), Люксембург (8,9%) и Австрия (9,7%).

Данните на Евростат сочат още, че Литва има най-рязък спад в разходите за храна, Чехия и Словакия са с най-голям ръст

Между 2009 и 2019 г. делът на общите разходи на домакинствата за храна намалява или остава стабилен в повечето държави-членки на ЕС. Най-големият спад е регистриран в Литва (от 25,4% от общите разходи на домакинствата през 2009 г. на 20,2% през 2019 г., спад от 5,2 процентни пункта (п.п.)), следва Малта (-3,5 п.п.) и Полша (-3,0 п.п.)

За разлика от това разходите на домакинствата за храна се увеличиха в седем държави-членки на ЕС. Най-голямото увеличение е регистрирано в Чехия (от 14,2% през 2009 г. на 15,5% през 2019 г., +1,3 п.п.), следвана от Словакия (+1,1 п.п.), Унгария (+0,5 п.п.) и Холандия (+0,4 п.п.).

Материалът Българските домакинства четвърти в ЕС по разходи за храна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на ноември 2020 г. депозитите на неправителствения сектор са 91.390 млрд. лв. (82.3% от БВП), като годишното им  увеличение е 9.7% при 8.7% годишно повишение през октомври 2020 година.

Депозитите на фирмите са 28.552 млрд. лв. (25.7% от БВП) в края на ноември 2020 година и в сравнение със същия  месец на 2019 г. се увеличават с 11%

Депозитите на домакинствата са 59.337 млрд. лв. (53.5% от БВП) в края на ноември 2020 година. Те се увеличават с 8.5% спрямо същия месец на 2019 г. (8.6% годишен ръст през октомври 2020 година).

В края на ноември 2020 г. кредитите за неправителствения сектор са 65.332 млрд. лв. (58.9% от БВП) при 64.863 млрд. лв. към октомври 2020 г. (58.4% от БВП). През ноември 2020 г. те се увеличават на годишна база с 4.1%.

От БНБ коментират, че изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции, чиито обем за последните дванадесет месеца е 535.2 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 535.2 млн. лв. (в т. ч. 13.5 млн. лв. през ноември 2020 година) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.

Кредитите за бизнеса нарастват с 2.2% на годишна база през ноември 2020 г. и в края на месеца достигат 35.589 млрд. лв. (32.1% от БВП).

При домакинствата кредитите са 25.474 млрд. лв. (22.9% от БВП) в края на ноември 2020 година. Спрямо същия месец на 2019 г. те се увеличават с 6.9% (7.1% годишно повишение през октомври 2020 година).

В края на ноември 2020 г. Жилищните кредити са 11.897 млрд. лв. и нарастват на  годишна база с 11.8% (11.9% годишно увеличение през октомври 2020 година).

Потребителските кредити възлизат на 11.926 млрд. лв. и се увеличават с 5.4% спрямо ноември 2019 г.

Материалът Кредитите и депозитите на фирми и домакинства продължават да нарастват е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За сметка на това в края на септември кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 4,354 млрд. лева (3,9% от БВП), нараствайки на годишна база с 34,9% след като през август се повишиха още повече – с 38,2%.

Депозитите на нефинансовите предприятия (в жълто на графиките) през септември са в размер на 28,529 млрд. лева (25,7% от БВП), нараствайки на годишна база с 12,4% след тяхно повишение с 12,2% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия намаляват с 0,6% на годишна база след растеж с 5,2% през август и достигат през деветия месец на годината 3,094 млрд. лева (2,8 от БВП), сочат още данните на БНБ.

В края на септември депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) (в червено на графиките) са в размер на 58,152 млрд. лева (52,4% от БВП), като се повишават на годишна база със 7,9% след растеж със 7,6% през август.

Кредитите за домакинства и НТООД пък са в размер на 25,139 млрд. лева (22,6% от БВП), като спрямо септември 2020 г. те се увеличават със 7,5% след повишение със 7,4% месец по-рано.
През септември жилищните кредити са за 11,634 млрд. лева и нарастват на годишна база с 12,3% (при годишно увеличение с 12,3% и през август), докато потребителските кредити възлизат в края на септември 11,806 млрд. лева и са с 6,2% над нивата от септември 2019-а година след тяхно повишение с 6,2% месец по-рано.

Депозитите на неправителствения сектор (в кафяво на графиките) в българската банкова система са в размер на 89,776 млрд. лева (80,9% от прогнозния БВП), като годишното им увеличение е с 9% след растеж с 8,9% месец по-рано – август 2020 година.

Кредитите за неправителствения сектор през септември са в размер на 64,303 млрд. лева (57,9% от БВП) спрямо 63,580 млрд. лева през август 2020, като нарастват на годишна база с 5,9%.

Материалът Нарастват и депозитите, и кредитите на домакинствата у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пред нас – на първо място, е Гърция, където над 1/3 от домакинствата й (36%) не са способни да плащат навреме сметките си.

Доста след Гърция и България са Хърватия и Румъния (съответно със 17,5% и 14%).

В страни като Нидерландия, Чехия, Швеция и Австрия данните сочат едва около 2% от домакинствата, които се затрудняват да плащат режийните си.

Средните стойности за ЕС сочат, че почти 7% от домакинствата не са в състояние да плащат навреме комуналните си услуги (отопление, ток, газ, вода и т.н.) поради финансови затруднения.

Сред тези домакинства преобладават такива с деца, които все още са на грижите на родителите си. В ЕС малко под 14% от домакинствата, състоящи се от един възрастен със зависими от него деца, се сблъскват с подобни трудности в сравнение с по-малко от 3% от домакинствата, състоящи се от двама възрастни (с поне един от тях на 65 или повече години). Сред домакинствата с двама или трима възрастни и зависими деца този дял е около 11%.

Материалът Втори сме в ЕС по затруднения на домакинствата да плащат режийните си е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За достъп до мрежата домакинствата използват мобилните телефонни оператори (64%) и фиксирана кабелна връзка – 57.8%.

През 2019 г. с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (77.8%), а с най-нисък е Северозападният район – 70.8%.

Семействата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 90.5% от тях имат достъп до интернет при 70.0% за домакинствата без деца.

66.8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 53.9% се възползват от глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители са лицата с висше образование (91.7%), както и младите хора между 16 и 24 години – 90.3%.

Една четвърт от лицата (24.5%) никога не са използвали интернет, като за десетгодишен период относителният им дял е намалял повече от два пъти.

Най-предпочитаното устройство за достъп до мрежата извън дома или работното място e мобилният телефон, който се използва от 63.2% от лицата.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. 57.5% посочват, че извършват телефонни или видеоразговори по интернет, а 52.9% участват в социални мрежи.

 Мъжете слушат музика онлайн повече от жените, съответно 31.9 и 27.6%. Нежният пол е по-активен в търсенето на информация, свързана със здравето – 37.8% срещу 22.7% за мъжете.

Потребители на облачни услуги са 18.6% от мъжете и 16.7% от жените.

През последните 12 месеца 25.4% от лицата са използвали глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт.

Материалът 75% от домакинствата у нас имат интернет е публикуван за пръв път на Икономически живот.