„Не съм убедена каква част от хората наистина не могат да плащат, честно казано, или се използва за оправдание, но със сигурност трябва да отбележим, че много хора загубиха работата си, много хора бяха пуснати в неплатен отпуск, съкратени, съответно са на Бюрото по труда„, заявява Димитрова, цитирана от БНР.

Средният размер на дълговете, които домакинствата не могат да плащат, е около 2200 лева. Цифрите не се променят много, защото обикновено това са потребителски необезпечени кредити.

Най-много дългове се трупат в големите градове и в Северозападния регион.

За първи път на картата на градовете с домакинствата с най-много задължения се появява Плевен. Остават и големите градове на страната, изтъква Лилия Димитрова. Става ясно, че София е с най-голям относителен дял.

Междувременно от БНБ днес публикуваха данни за ноември, според които и кредитите, и депозитите на домакинства и фирми растат. Най-висок е ръстът на жилищните кредити – 11.8 % на годишна база.

Материалът Удвоява се броят на хората, които не могат да обслужват дълговете си е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те са приели заключителната декларация в края на  форума, който тази година за първи път премина във виртуален формат заради пандемията.

Лидерите на двайсетте най-големи икономики изразиха подкрепа за глобалния проект за ваксини, тестове и лекарства (ACT от Access to COVID-19 Tools Accelerator) и неговия механизъм за разпределение на ваксини (COVAX).

Страните от Г-20 „мобилизираха ресурси, за да отговорим на непосредствените нужди от финансиране“ в областта на общественото здравеопазване в глобален мащаб, пише във финалното комюнике, предадоха Франс прес и Ройтерс.

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева подчерта, че всички, навсякъде, трябва да получат достъп до ваксина срещу новия коронавирус.

Страните от Г-20 не бива да оттеглят подкрепата си за икономиките преждевременно, предупреди още тя.

Георгиева призова за бързо и ефективно прилагане на новата рамка на групата за постоянно облекчаване на дълговото бреме на най-бедните държави и особено в Африка.

На Г-20 се падат две трети от населението на Земята, 85 процента от световния брутен вътрешен продукт и 75 на сто от глобалната търговия.

В края на срещата Саудитска Арабия официално предаде на Италия ротационното председателство на групата през следващата година.

Материалът Г-20 обеща достъпни ваксини, лекарства и тестове за коронавирус е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Текстовете, внесени от депутатите на ГЕРБ и патриотите, получиха изненадваща подкрепа и от БСП, макар промяната да е критикувана от множество заинтересовани страни, че облагодетелства „вечните длъжници“.

Според новия текст, с изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Въвеждат се 6 изключения, при които давността не се прилага – за вземания от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица, съдружници в дружество; за непозволено увреждане; за неоснователно обогатяване; за издръжка; за трудово възнаграждение; за обезщетения по Кодекса на труда.

За заварените случаи давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

Законовата промяна накърнява сериозно интересите на кредиторите, коментираха и предупреждаваха редица организации, докато течаха процедурите в парламента.

За момента не е ясна позицията на президента Радев дали ще пусне променения закон, или ще наложи вето.

Материалът 10-годишната давност за дълговете окончателно приета от депутатите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са акцентите на 28-ото годишно издание на Европейско икономическо проучване (EES2021), цитирано от БТПП. То представя очакванията на над 58 000 предприятия в 29 европейски държави за следващата година.

Рязкото общо влошаване на доверието в бизнеса, отразено в стръмен спад на годишна база във всички индекси на EES2021, ясно показва, че европейското икономическо възстановяване няма да бъде бързо, тъй като много предприемачи все още се опитват да поемат ефекта от рязкото икономическо влошаване след март.

Бизнесът в по-голямата част от страните посочва разходите за труд и условията за финансиране сред основните предизвикателства. Респондентите от Южна Европа са особено разтревожени от натрупания дълг в резултат на COVID-19, докато западноевропейските страни подчертават опасенията относно липсата на квалифицирани работници.

В България основните предизвикателства са почти изравнени. На първо място са дълговете, създадени в следствие на COVID-19, следвани от прекъсванията на веригите за доставка. Притесненията на компаниите за цените на енергията и суровините, макар и с близък процент, намаляват малко, сравнено с предходните две години – от нива около 51% до 42% за 2021г. Драстично у нас е намалението на затрудненията от липса на квалифицирани кадри, което спада с 22%, спрямо очакванията за 2019 и 2020 г. Това е логично, предвид увеличената безработица, предизвикана от пандемията и по-широкият достъп до кадри. В същото време обаче 41 % от фирмите са значително по-притеснени по отношение на разходите за труд.

Резултатите от проучването подчертават необходимостта от постоянна подкрепа, бързи и ефективни мерки за възстановяване и координиран европейски отговор, споделя президентът на EUROCHAMBRES Кристоф Лайтл.

Тазгодишното икономическо проучване предлага ценни данни за създателите на политики както на равнище ЕС, така и на национално ниво, тъй като те трябва да начертаят път към възстановяване, предвид огромната свързаност и зависимост на българската икономиката с европейската.

Трябва да се използват всички инструменти, като EES2021 предоставя препоръки относно най-важните. На ниво ЕС това започва от единния пазар; кризата създаде връщането на определени бариери, но също така потвърди решаващото значение на свободното движение за европейската икономика и общество.

Стремежът на ЕС за двойни цифрови и зелени преходи не трябва да бъде компрометиран, но кризата подчертава колко е жизненоважно, че предприятията – особено МСП – са от основно значение за процеса. Това изисква да се прилага подходът „първо мисли за малките“ при изготвянето и изпълнението на многото законодателни и незаконодателни мерки, които ще се появят от Европейската комисия през следващите месеци и изисква балансиран подход на институциите.

Материалът Трупаните дългове и разходите за труд – основни притеснения за бизнеса ни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Освен моралните измерения и злоупотребата с общественото доверие, скандалът доказа и други порочни практики, които досега бяха в графа „обществена тайна“, твърдят от Асоциацията за защита на потребителите.

Става въпрос за тясната връзка между фирмите за събиране на дългове и компании, отпускащи бързи кредити. Случаят с председателя на фондация „Хелп карма“ Константин Кръстев показва нагледно практика на ръба на закона: едни и същи лица отпускат заеми, после ги препродават на свои компании, които ги събират. Същевременно по закон никой няма право сам да събира свои вземания. Единственият правов ред е през съдебна процедура.

Участието на Кръстев в собствеността и управлението на дружества за кредитиране и такива за събиране в момента е позволено от търговския закон, защото се възприема като сходна дейност. Време е този пропуск да бъде преосмислен.

От Асоциацията за защита на потребителите настояват законодателната власт да предприеме действия, с които да се забрани на лица, участващи във фирми за отпускане на кредити, да притежават и фирми за събиране на дългове. 

Колекторите продължават да работят в отсъствието на специален закон, регламентиращ дейността им, каквато е практиката в повечето европейски държави. За пет години от бизнес с обороти от близо 500 млн. лв., днес това е бранш, който оперира с няколко милиарда, твърдят от неправителствената организация.

Материалът Да забранят едни и същи лица да имат кредитни и колекторски фирми, настоява асоциация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предупреди президентът Румен Радев на полигона „Корен”, където присъства на демонстриране на способности на тактическо учение “Балканска стена 20”.

Според държавния глава, правителството предлага разоряващ бюджет за следващата година и огромни харчове без цели, без план, без ясни процедури.

Той предупреди за опасната тенденция средствата на данъкоплатците да бъдат разходвани непрозрачно, а чрез бюджетното планиране изкуствено да се създава излишък, който се използва безконтролно.

Милиарди са похарчени за магистрали с изключително съмнително качество и без обществени поръчки.

„Отдавна настоявам „Автомагистрали“ да публикуват на кого плащат, защо, по какви технически задания, по какви критерии, каква гаранция има. До момента упорито се отказва тази информация“, заяви държавният глава.

Той обясни, че и преди, и след Талин, всичките му тестове за коронавирус са отрицателни. Според президента скалъпеният скандал около посещението му в Естония цели да отклони общественото внимание от предложения от правителството разоряващ бюджет за следващата година.

От учебния полигон „Корен“ президентът изрази подкрепата си за провеждането на тактическо учение “Балканска стена 20”, което се подготвя повече от десет месеца, и напомни, че армията е призвана да гарантира сигурността на страната във всяко време и при всякакви условия.

„За да успее да го прави, тя трябва да има високи бойни способности. Те не се изграждат за един ден. Това е постоянен процес по тяхното изграждане и поддържане и това учение е елемент от този сложен процес“, каза Румен Радев.

Материалът Поколенията ще бъдат натоварени с огромни дългове, смята президентът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му, „дългът, създаден от пандемията, е безпрецедентен и ще трябва да бъде погасен основно от онези, които са млади днес“.

Драги коментира, че огромните зами, теглени от Европа, заради големите правителствени субсидии, ще бъдат устойчив дълг само ако той се използва за продуктивни цели, като инвестиции в младежта, инфраструктури за производство, или за научни изследвания.

“В този случай той ще се разглежда като “добър дълг”, подчертава той и предупреди, че, ако заемите се използват за непродуктивни цели, дългът ще бъде разглеждан като „лош“ и неговата устойчивост ще бъде подкопана.

Драги определя като правилни мерките, предприети от правителствата и централни банки за подпомагане на икономиката и посочи, че е необходима „мащабна инвестиция в интелектуалните и финансови ресурси“ за младите хора в спешен порядък.

Той е против да се наливат ресурси в инициативи, които генерират “гарантирани и незабавни политически изгоди”.

Наше задължение е да им предоставим (на младите хора, б.р.) възможност за обслужване на този дълг и това да става, докато живеят в подобрени общества, призовава Марио Драги.

Той е убеден, че извънредното положение и оправданите от него мерки няма да продължат завинаги. „Сега е моментът да демонстрираме мъдрост при избора на бъдещето, което искаме да изградим”, изтъква още Драги.

Материалът Марио Драги: Инвестирайте заемите в младите хора, без да търсите политически изгоди е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Абсолютната давност е механизъм, който е познат в много европейски страни. 10-годишната давност е по-справедлив вариант. За това време, ако кредиторът не е успял да събере дълга, значи няма как да го вземе и той трябва да отпадне.

Той обясни, че в България наблюдаваме фигурата на вечния длъжник. Това се случва, когато човек не може да си плати задълженията. Обикновено, когато разпродадат имуществото му, той не може да се разплати, защото лихвите му текат и дългът нараства и всичко може да продължи в неопределен период от време.

Според него трябва да има край на дълговете на физическите лица, когато те няма как да ги плаща. Сега, ако длъжникът почине, децата му наследяват дълговете.

Ако човек е длъжник не може да подпише и трудов договор, защото ще му направят запор на заплатата. Така той е принуден да стане част от сивата икономика.

„Животът в сивата икономика не е добър, както за длъжника, така и за държавата. В същото време от този механизъм не трябва да се възползват недобросъвестните длъжници, а само тези, които са изпаднали в крайна нужда“, подчерта евродепутатът.

Материалът Дългове за милиарди държат колекторските фирми е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В момента тези хора са под непрекъснат тормоз на колекторски фирми и други лица, извършващи дейности по събиране на дългове.

Това повдига и въпросът за нуждата от законодателни промени, регламентиращи този бизнес, смятат от неправителствената организация.

Към днешна дата България е единствената държава в ЕС, в чиито законодателство не е дадена правна възможност физическо лице да обяви фалит или това на практика да стане чрез давността.

Предложеният давностен срок от 10 години е разумен и отразява практиката досега в европейските страни.

От асоциацията не приемат неговото увеличаване на 15 години, каквито предложения вече се появяват.

Това е втори опит на 44-то НС да прокара и приеме законопроект за въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност като средство за преодоляване на проблема с „вечния длъжник“.

Подобни предложения имаше и в 43-то НС. Такъв законопроект мина на първо четене, но след това беше „забравен“.

В момента подобен закон е повече от належащ заради финансово-икономическата криза и безработицата вследствие на пандемията от коронавирус, настояват от асоциацията.

Материалът 600 000 българи зависят от приемане на 10-годишна давност на задълженията е публикуван за пръв път на Икономически живот.