Това става ясно от одобрената от кабинета информация за касовото изпълнение на държавния бюджет за 2020 година.

Отчита се номинално подобрение на бюджетното салдо по КФП с 1,7 млрд. лв., съпоставено с актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2020 година. За това допринасят, от една страна, добрите параметри по изпълнението на приходите и от друга, по-ниските от планираните разходи и вноска на Република България в общия бюджет на ЕС.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 35 848,4 млн. лв., което представлява 102,7 % спрямо планираните за годината. Отчетеното превишение на разчетите в групата се дължи основно на по-високите от планираните постъпления от корпоративни данъци, данъци върху доходите на физическите лица, ДДС и осигурителни вноски. Следва да се посочи, че постъпленията в групата на корпоративните данъци, данъците върху доходите на физическите лица и приходите от осигурителни вноски отчитат номинален ръст и спрямо предкризисната 2019 г.

Припомняме, сериозни съмнения предизвикаха данните за приходите от ДДС през изключително свитата откъм потребление 2020 година.

Все пак кабинетът отчита, че приходите от преки данъци са в размер на 6 913,6 млн. лв. или 105,1 % спрямо предвидените в разчетите за годината.

Постъпленията от косвени данъци са в размер на 16 722,4 млн. лв. (102,5 % спрямо разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 11 021,0 млн. лв. (103,6% спрямо планираните), от акцизи възлизат на 5 444,5 млн. лв. (99,9 % от разчета), а тези от мита са в размер на 209,9 млн. лв. (112,0 % спрямо годишните разчети).

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 203,9 млн. лв. или 99,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 11 008,5 млн. лв., което представлява 101,9 % спрямо разчетените за годината.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2020 г. възлизат на 47 840,4 млн. лв., което е 98,1 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за 2019 г. бяха в размер на 45 201,0 млн. лева. Обяснява се, че извършените по-високи разходи са свързани основно с предприетите социално-икономически мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. плащания по мярка 60/40, плащания към заетите на първа линия в борбата с пандемията, вкл. разходите за закупуване на медикаменти и ваксини, изплащане на месечни добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до декември, плащания към бизнеса и земеделските стопани, както и други разходи по одобрените мерки.

Номинално нарастване, съпоставено с предходната година, има при социалните плащания, разходите за персонал, разходите за субсидии и други, където са отчетени основната част от разходите, свързани със социално-икономическите мерки за борба с пандемията.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2020 г. от централния бюджет, възлиза на 1 295,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към края на 2020 година е 8,6 млрд. лв., в т.ч. 8,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Материалът Заковаваме 3% дефицит за 2020-та и шампионски приходи от ДДС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

1. Приходна част на консолидирания държавен бюджет

Три са основните елементи на приходната част на Консолидирания държавен бюджет (КДБ, Фигура 1). В структурно отношение определящо e участието на „Данъчни приходи“, които осигуряват примерно четири пети от приходите в КДБ. „Неданъчни приходи“ формират средногодишно около 12-15%, а остатъкът се допълва от „Помощи“.

1.1. Най-малката съставка на приходната част на КДБ („Помощи“) е и най-неустойчива. „Помощи“ се формират преди всичко и най-вече по линия на ЕС, от европейски програми. Досега има действал и действащ 7-годишен цикъл на европейски програми – за 2007-2013 г. и за 2014-2020 г. Държавите-членки на ЕС са длъжни да изготвят и прилагат стратегически планове с оглед ползване на финансови ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Европейските програми допускат разплащания да се извършват до три години след края на приложена конкретна инвестиционна схема. Това е причината за извисяването на зелените барове на Фигура 1 за 2014-2016 г. Съществените разплащания по европейските програми у нас се извършват след формалния край на действието на програмата. Това също е причина до края на текущата действаща европейска програма (2014-2020 г.) постъпилите помощи да са относително слаби, дори и през специфичната 2020 г.

Забавянията на разплащанията по европейските програми се свързват с мудната и пресметлива дейност на администрацията, която корелира пряко с различни по вид, форма и характер корупционни практики. Фигура 1 показва, че дори през критичната 2020 г. не се е стигнало до значимо ускорение на административно-бюрократичните процедури, които да съдействат за успешното преодоляване на корона-вирусните затруднения. Доминиращи и определящи остават личностните и групови изгоди от използването на европейски средства независимо дори и от критичната корона-вирусна обстановка. Показателен е натрупаният вече обемист опит с Европейската служба за борба с измамите (OLAF), вкл. и последното обвинение, свързано с измама при закупуването на полицейски автомобили.

1.2. В неданъчните приходи на КДБ се включват държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от общинска и държавна собственост, глоби, санкции и наказателни лихви, приходи от концесии и др. На Фигура 1 се проследява, че неданъчните приходи през проблемната 2020 г. са намалели (с 8,6% спрямо предходната 2019 г.), което е очаквано и нормално предвид общото свиване на БВП.

1.3. Трудно обяснима е динамиката на „Данъчни приходи“. Въведеният в края на 2008 г. плосък данък води и до абсолютно намаление на „Данъчни приходи“ през следващите 5-6 години, свързана и с изживяната финансово-икономическа криза от 2008 г. Следва определена форма на уравновесяване, корелирана и с отбелязаните позитивни темпове на прираст на БВП. Странно е, че през критичната 2020 г. данъчните приходи превишават тези от предходната година – през 2019 г. те са 35,3 млрд. лв, а през 2020 г. вече са 35,8 млрд. лв.! При това реалният спад на БВП ще бъде най-вероятно около 5% (при 1,7% средногодишна инфлация), а беше намалена и ставката за ДДС върху определен кръг от стоки!

Ускоряването на данъчната събираемост съвпада със смяната на министър Вл. Горанов с министър К. Ананиев. Новият министър на финансите има многогодишна практика в Министерството на финансите (МФ), запознат е с каналите за изтичане на данъци и с идването си е съумял да предотврати изтичането на данъчни постъпления. Въпросът обаче, който задължително изисква отговор е: Кои са тези канали за изтичане на данъци и (особено важно!) защо те са съществували и кой носи отговорност за тяхното поддържане? Засега МФ мълчи!

2. Разходна част на консолидирания държавен бюджет

На Фигура 2 е представена динамиката на четири основни елемента в разходната част на КДБ. Техният съвместен дял в общо разходи в КДБ нараства от 75% в началото на разглеждания период до около 87-88% в края на периода. Особено значим е относителният им прираст през последните 4 години.

2.1. Най-сериозен е прирастът на разходния елемент „Субсидии“.  Той не ангажира съществен дял от разходите в КДБ, но расте бързо. В началото на периода субсидиите от КДБ формират примерно около 5% от разходите, докато през 2020 г. същият дял достига до 11%! Очертана е обща устойчива тенденция на прираста им през последните 4-5 години и няма основания да се оценява като фактор влиянието на Covid-19. МФ не предоставя детайлна и изчерпателна информация за същността на тези разходи. Като бенефициенти се посочват (2019 г.) транспорта, пощата, земеделието, спорта и физическата култура, както и здравеопазването, но приведените в отчета на МФ суми за субсидии в посочените области обясняват около една трета от общия размер на субсидиите. Останалите две трети остават загадка.

2.2. Сериозен прираст през последните четири години отбелязват „Заплати и възнаграждения“. Като правило прирастът на разходите за този елемент се свързва с желанието за гравитиране към европейските стандарти. Посоченият стремеж може да се оправдае, но не и когато се извършва за сметка на други обществено важни видове разходи. Като дял „Заплати и възнаграждения“ нарастват от около 15% на 24% от общо бюджетни разходи. И тук Covid-19 не е определящ, а надделява вътрешното преразпределение на бюджетни средства.

2.3. Следващ по динамика разходен елемент е „Социални разходи“. Прирастът на този елемент обаче е в съответствие с прираста на общо разходи в КДБ, т.е. той съхранява относителния си дял от около 42-44%. Covid-19 не е определящ и при този елемент.

2.4. Най-потърпевш е елементът „Капиталови разходи“. България е образец на тотално неглижиране на необходимостта от развитие на разгърната програма за публични инвестиции. Съдържанието на „Капиталови разходи“ се доминира от съставки, които нямат отношение към дългосрочните публични инвестиции (ДПИ). В своите отчети МФ дава информация за направени разходи за дълготрайни материални активи, немалка част от които не са ДПИ. Самите ДПИ формират едва около една трета от „Капиталови разходи“, главно насочени към строителство на основни пътни магистрали. Същевременно страната има остра необходимост от развитие на съвременна инфраструктура в различни обществени области.

Макроикономическото управление не съумява да се справи с корупционите практики в своите собствени среди, поради което действа в съответствие с принципа: „Има ДПИ – има корупционни проблеми; Няма ДПИ – няма корупционни проблеми“. Страда страната като цяло с продължаваща окупация на опашкарската позиция в ЕС.

3. Заключение

Консолидираният държавен бюджет е един от най-мощните инструменти за провеждане на макроикономическа политика, особено при продължителното действие на паричен съвет, но се използва от управленския елит за вътрешно текущо преразпределение на финансови ресурси, за удовлетворяване на лични и групови интереси. Отсъства дългосрочна визия, надделяват моментните принудителни и силови въздействия в борбата на интереси. Задължително изискваните по закон средносрочни прогнози се извършват формално, без мисъл и ангажирана перспективна визия. Макроикономическото управление се утешава с потушаване на спонтанно възникващи социално-икономически „пожари“.

В наскоро проведено изследване на МВФ за мерките, които се предприемат от различни страни за решаване на проблемите с Covid-19, може да се проследи доминиращият акцент, които се поставя преди всичко и най-вече върху конкретни инвестиционни програми. Всичко, което се прави у нас, е насочено към текущо подтискане на социално-икономически напрежения и към текущо потребление за сметка на съкращаване на дългосрочни инвестиционни програми.

Членството на страната ни в ЕС се възприема предимно като източник на финансово-материални ресурси и помощи, без идея и мисъл за развитие на интелигентни методи за управление, с оглед относително успешно адаптиране към съвременните социално-икономически реалности. Свидетели сме на внимателно и деликатно изразявани подсещания, че европейската конвергенция не се извършва автоматично, а изисква и предполага целенасочена и прецизно обмислена дългосрочна стратегия. Всички те остават недочути, недооценявани и загърбвани от конкретния ни макроикономически „елит“.

Материалът Приватизиран държавен бюджет е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В същото време икономистите са скептични относно заложените цифри и изпълнението на приходната част.

Доц. Красен Станчев прогнозира в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по ТV+ и TV1, че скоро след изборите следващата година ще трябва да се актуализира бюджетът и да се режат разходи.

„Ако бях министър на финансите, щях да махна ненужните разходи от държавния бюджет, сред които и разходите за военната техника и финансиранията за АЕЦ „Белене“ и получавам около 3-3,5 милиарда лева, които ще могат да бъдат разпределени за други разходи“, коментира Станчев.

В същото време депутатите гласуваха на второ четене догодина дефицитът в държавния бюджет да бъде 5.485 млрд. лв. Приходите през 2021 г. са планирани в размер на 27.051 млрд. лв., а разходите – 32.536 млрд. лв.

Заедно с приходите и разходите по Консолидираната фискална програма дефицитът през 2021 г. ще е по-малък – 4.9 млрд. лв. или 3.9% от БВП. За догодина бюджетът е разчетен при ръст на икономиката от 2.5%.

Между първо и второ четене със 77.5 млн. лв. бе завишен бюджетът на Министерството на вътрешните работи. Допълнителната сума е заради планираното увеличение с 15% на заплатите на полицаите, въпреки че те протестират с искане за 30% ръст на възнагражденията.

През 2021 година в бюджета на Министерството на туризма са заложени 22 млн. лв. за реклама (насърчаване на туризма). Това с около 6 млн. повече от настоящата година.

Дневник обобщава, че сред ключовите промени – силно критикувани от опозицията и експертите, са помощите за отглеждане на деца, които първоначално бяха планирани да са фиксирана сума за всички родители, а в последния варинт се предвижда всички работещи родители, независимо дали взимат социални помощи за отглеждане на деца, да могат да намалят годишната си данъчна основа с 4500 лв. за всяко дете, което се равнява на спестени разходи за подоходен данък в размер на 450 лв. Предвидено е още:

• 510 лв. подоходен праг за получаване на семейни помощи за отглеждане на деца
• 10% увеличение на заплатите на държавната администрация
• 5.6 млрд. лв. за образование
• 4.5 млрд. лв. максимален размер на нов дълг, който може да бъде поет догодина.

Материалът Депутатите ударно приемат Бюджет 2021, икономисти прогнозират актуализация след март е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Уважаема госпожо Караянчева,
Уважаема госпожо Дариткова,
Уважаеми дами и господа народни представители,

Измина много време, откакто напуснах Народното събрание и парламентарната група на ПП ГЕРБ. Имах възможност да наблюдавам развитието на политическите процеси отвън, като това ми даде привилегията да виждам нещата от различен ъгъл, да забелязвам по-ясно грешките и да откривам по-лесно новите възможности. Животът ми се стече така, че вече съм председател на друга дясно-центристка формация. ПП „Републиканци за България“ беше създадена от хора като мен, които са готови да вложат цялата си енергия за отстояване на евроатлантическите ценности и за защита на националните интереси на страната.

Позволявам си да се обърна към вас, защото по времето, когато работихме заедно парламентарната група на ГЕРБ беше съставена основно от отговорни и разумни хора, от патриоти. Заедно носихме България в сърцето си и заедно се опитвахме да вземем най-добрите решения за нейното бъдеще. Горд съм, че нито веднъж не допуснахме Народното събрание да приеме акт, който да накърнява интересите на българските граждани.

Днес, обаче, съм принуден да призная, че под натиска на министър-председателя Бойко Борисов, страната ни е на път да направи огромна грешка, а Народното събрание е единственият орган, който може да я предотврати. Грешката е бюджетът за следващата година. Той е изключително неразумен и ако бъде приет в този си вид, би увредил трайно финансовата стабилност на България. В него се харчи прекалено много, а раздаването на толкова милиарди, които не са обезпечени със съответните приходи, е безотговорно действие, което обрича страната ни на поредица от години с тежки бюджетни дефицити. На практика този бюджет поставя край на водената през последните 20 години в България политика на строга финансова дисциплина, която е доказала своите резултати.

На предлагания бюджет му липсва визия. За сметка на това безразборното харчене е в излишък. Средствата се отпускат безцелно. Те не са насочени за провеждането на смислени антикризисни политики, нито за осъществяване на така необходимите и дълго отлагани структурни реформи. Тяхното изразходване няма да доведе до укрепването на здравната система, нито ще подпомогне най-засегнатите от COVID-19 групи и прослойки. Парите няма да достигнат нито до бизнеса, нито до хората в крайна нужда.

Силно притеснително е, че такъв бюджет се предлага от партия, която е част от семейството на ЕНП. Защото той не е десен – харченето е основната му характеристика, при това харченето е изцяло напосоки. Това не е далновиден бюджет, който да отговаря на нуждите на страната. Отговорните дясно-центристки формации в държавите от евроатлантическото пространство никога не биха си позволили да предложат за гласуване подобна финансова рамка. Подобен бюджет ще постигне със сигурност само едно – ще минира следващото управление. Новият кабинет ще наследи големи дългове и огромен дефицит. Ще трябва да избира между три лоши варианта – допълнително затягане на коланите по време на криза, повишаване на данъците или допълнително задлъжняване. Такъв резултат може и да обслужва политически сегашния премиер, но е в разрез с интересите на българските граждани.

Като всеки човек с прагматично мислене, винаги съм смятал, че финансите на страната трябва да се използват разумно и ефективно, както и че при никакви обстоятелства те не бива да се превръщат в инструмент за разчистване на политически сметки. Дългосрочната финансова политика е далеч по-важна от краткосрочните междупартийни боричкания. Разбира се, в моменти на криза, бюджетните дефицити са допустими. Те обаче трябва да са ограничени, а средствата да се използват целево – за реализирането на кризисни политики, които ще укрепят и подпомогнат развитието на страната. Към днешна дата остава критично важно да осигурим солидна подкрепа най-вече за два сектора – здравеопазването и частния бизнес.

По отношение на здравеопазването усилията трябва да бъдат насочени към укрепването на здравната система и особено на така наречената „първа линия“ в борбата с COVID-19. Животът и здравето на медиците е най-важният ни приоритет, защото от това зависи оцеляването на всички. Не трябва да пестим средства за животоспасяваща апаратура и предпазни средства. Крайно наложително е и драстичното увеличаване на заплатите на лекарите и целия останал медицински персонал. Разрастването на пандемията налага да бъдат финансирани и все повече дейности свързани със защитата и опазването на живота на всички рискови групи от населението.

Не по-малко важно е да бъдат предприети ефективни действия в подкрепа и на най-засегнатите сектори на икономиката. Много компании няма да могат да оцелеят, а други ще трябва да претърпят значителна трансформация. Трябва да предложим лесно достъпни варианти за изход на всички тях. Първите трябва да имат бърза опция за ново начало в друг бизнес сегмент, а вторите трябва да получат силна подкрепа за адаптиране към новата реалност. При подобна пазарна ситуация средствата изхарчени ефективно в подкрепа на икономиката са безценни, защото всеки запазен или новоизграден бизнес означава по-малко безработни и по-слаб натиск върху социалната система.

Уважаеми народни представители от ГЕРБ, днес ситуацията е много по-различна в сравнение с времето, когато бях председател на парламентарната група на партията. Верен на своето разбиране за политика, продължавам да обикалям страната и да се срещам с хора в неконтролирана и непринудена среда. Разговарям с бивши и настоящи членове и симпатизанти на ГЕРБ. Разочарованието сред тях е видимо. Едни се чувстват изоставени, други предадени, а някои – направо продадени. Те са единодушни, че партията е поела по грешен път. На следващите избори ГЕРБ няма да запази политическия ресурс, с който разполага в момента. Голяма част от вас няма да бъдат избрани в следващия парламент. Животът на всеки, разбира се, е по-дълъг и много по-важен от парламентарния мандат. Важно е как ще живеете след това и с какво ще бъдете запомнени, какво наследство ще оставите.

Сега пред вас се отваря възможност. Изправени сте пред важен избор. Чий интерес ще защитите – този на вашите избиратели или този на вашия лидер?

Можете да подкрепите бюджета на Борисов и с гласа си да вкарате страната в тежка дългова спирала в поредица от нови, още по-големи бюджетни дефицити. Така ще спазите партийната дисциплина и ще угодите на поредното решение на вашия лидер, но ще предадете вашите избиратели.

Можете обаче да бъдете отговорни към своите избиратели и да отхвърлите проекта, който слага край на финансовата стабилност на България. Независимо, че ще ядосате вашия лидер.

Ако в този момент бях до вас, щях да направя второто. Защото вече съм научил, че животът е по-дълъг от мандата. Срещам се с много хора и не се срамувам да ги гледам в очите. Пожелавам ви след гласуването на бюджета и вие да можете да направите същото.

Желая кураж и се надявам държавникът във всеки от вас да надделее!“

Материалът Цветанов призова депутатите от ГЕРБ да не гласуват Бюджет 2021 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По всичко изглежда, че каквото и да се случва в икономиката, управляващите имат един-единствен бюджет с точно определени мерки – повече разходи за заплати и социални плащания. Такъв е бюджетът през 2019 г., когато реалният ръст на БВП е 3,7%, такъв е през 2020 г. както при очакван ръст от 3,3% (прогнозата при приемането на бюджета в края на 2019 г.), така и при очакван спад (по оценки на Министерството на финансите) от 3%, такъв е и проектът за 2021 г. при очакван ръст (МФ) от 2,5%. Единствената сериозна бюджетна подкрепа за бизнеса е мярката 60/40, която започва да действа твърде късно през 2020 г., а през 2021 г. – повече от година след началото на пандемията, вече няма да е необходима. В бюджета липсват мерките, които да отговорят на променящата се социална и икономическа среда.

Според плана на правителството борбата с последствията от пандемията и мерките, които ще помогнат на икономиката да догонва по-бързо развитите страни от ЕС, са насочени основно към населението – но фокусът, изглежда, не е върху  по-ефективни институции, по-добра бизнес среда или повече работни места, а върху увеличаване на доходите. Предложенията не се различават особено в сравнение с 2020 г. с тази разлика, че този път имат още по-силен привкус на популизъм. Това личи от идеята за увеличаване на минималната пенсия без обществен дебат и в началото на годината (преди изборите) вместо от средата, каквато е стандартната практика. Към това се прибавя и запазване на „еднократните“ добавки от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери, които се изплащат вече четвърти месец и ще продължат поне до март 2021 г.

Другата основна социална мярка е увеличение на месечните помощи за отглеждане на дете до една година и целевите помощи за ученици, като все още не е ясно какъв ще е финалният им вариант. При всички положения има необходимост от увеличаване на доходите на пенсионерите, реформиране на социалните помощи, особено т.нар. детски и увеличаване на някои възнаграждения в публичния сектор, но това са структурни реформи, които не могат да се решат ефективно в рамките на бюджетния дебат в края на годината. Напротив, до есента ресорните министерства трябваше да предложат за обществено обсъждане своите виждания за реформи, те да се обсъдят и накрая държавният бюджет да представи финансовото изражение на тези реформи и механизмите за финансирането им. Вместо това, всичко в момента се прави на тъгъдък, не е ясно какви ще са ефектите от предложените промени, даже не е ясно как ще изглеждат, тъй като и в момента продължават да се сипят предложения за детските през следващата година.

Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв.

Прави впечатление, че проектът за бюджета е разписан все едно 2020 г. е била незначително изключение от общата тенденция на развитие на икономиката и публичните финанси и още през следващата година всичко се връща постарому. Очаква се приходите в бюджета да нараснат с 4,4 млрд. лв., като през 2019 г. се увеличават с почти толкова. Разбира се, през 2021 г. се очакват повече приходи от фондове на ЕС, както и концесионната такса за Летище София. За сметка на това приходите от ДДС, акцизи, социални и здравни осигуровки и корпоративен данък се очаква да нарастват по-бавно.

Разходите също се увеличават с около 4,4 млрд. лв., но в структурата им продължава да има сериозни проблеми. Основното увеличение е при разходите за възнаграждения и пенсии – по около 1,2 млрд. лв. Същевременно разходите за здравеопазване, където е концентриран и ефектът от настоящата криза, се увеличават с 620 млн. лв. – за здравноосигурителни плащания, и около 60 млн. лв. за други разходи – спешна помощ, създаване на нови отделения, инвестиции и др. С други думи, за правителството е по-важно да увеличи доходите на администрацията и пенсионерите, отколкото най-накрая да си свърши качествено работата и в спешен порядък до реорганизира системата, така че същото това население, при необходимост, да има възможност да се лекува без проблем. Това се отнася както за болни с усложнения от коронавирус, така и за останалите пациенти с остри и/или хронични заболявания.

Друг сериозен проблем в разходната част са предвидените средства за инвестиции, които са с 383 млн. лв. по-високи в сравнение с очакваното изпълнение за 2020 г. Това е странно най-малко по две причини. Първата е, че през 2021 и 2022 г. приключва периода за разплащане по оперативните програми от настоящия програмен период, т.е. могат да се очакват по-високи разходи по тях, а голяма част от капиталовите разходи се финансират именно със средства от ЕС. Подобна ситуация наблюдаваме и през 2014-2015 г. Втората е, че в приходната част на бюджета се предвиждат над 1,2 млрд. лв. повече приходи от ЕС, а разходите се очаква да се увеличат с по-малко от 400 млн. лв. Дори и да приемем, че част от тези плащания са финални, т.е. за вече приключили проекти, или авансови, т.е. за все още незапочнали проекти, разликата е твърде голяма. Това означава, че могат да се очакват непланирани капиталови разходи през годината, а оттам – ръст в общите разходи.

Общото усещане от бюджета за следващата година е, че той е лишен от въображение – на фона на невиждана за ЕС криза, както по отношение на скоростта, така и на дълбочината, правителството продължава да предлага стари решения. Всички реформи са замразени, с обяснението, че те не се правят по време на криза, липсват мерки за:

• подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическата активност; ускоряване на процеса на конвергенция;
• възползване от продължаващия процес на outsourcing и започнали процес на near-shoring;
• постигане на стратегически цели в сферите екология, енергетика, ИКТ и др.;
• реорганизиране на здравната система, така че да може да се справи с шока, пред който е изправена;
• бързо и ефективно възползване от финансовите инструменти на ЕС.

Материалът Отговор на всяка криза – по-високи заплати и социални плащания е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През 2020 г. граждани, бизнес и правителства са в „непознати води“: пандемията от Ковид-19 причини криза с невиждани в последните десетилетия внезапност, дълбочина и въздействие върху всеки аспект на социално-икономическия живот. Съставянето на бюджетна рамка за 2021 г. е предизвикателство не просто защото е трудно да прогнозираме стопанската динамика за следващата година, а и защото към момента не можем дори да оценим колко значим е ударът на пандемията през тази. Анализите и прогнозите дори на най-авторитетните международни институции стъпват на допускания, догадки и сценарии за развитието на събитията през зимата и пролетта, при все още оскъдни данни за ефекта на пандемията върху потребители и инвеститори през октомври и ноември.

Все пак, изминалите месеци очертаха картината на първоначалния ефект върху икономиката: рязък срив през март-май, отчетен във всички макроикономически показатели, и постепенно подобрение след юни. В България видяхме сходна тенденцията, наблюдавана в страните от ЕС, макар при нас кризата да дойде малко по-късно – през първото тримесечие икономиката все още расте, отчита спад от 10,1% през второто тримесечие, а растежът от 4,3% през третото не е достатъчен, за да преодолее срива.

Отговорът на правителството през тази година бе подкрепа за заетостта с мярката 60/40 и пренасочване на част от еврофондовете към разходи, свързани с кризата и субсидии за пострадали фирми. Голямото нарастване на разходите обаче, което води до рекорден дефицит от над 5 млрд. лева, или 4,4% от БВП, се дължи на почти ежеседмичното и хаотично увеличение на социални плащания и обещанията за още строителство на инфраструктура. През 2021 г. правителството предлага още от същото – по-високи заплати, пенсии и детски надбавки за всички без търсене на ефект; в резултат, разходите ще надхвърлят 52,5 милиарда лева, или 42,2% от БВП. Дефицитът ще доближи 5 милиарда, или 3,9% от БВП.

В среда на огромна несигурност, Европейската комисия прогнозира спад на БВП в ЕС от 7,4% и ръст от 4,1% през 2021 г.; за България свиването през тази година се очаква да е с 5,1%, а ръстът догодина – по-скромните 2,6%. Накратко, европейската икономика ще достигне предкризисното ниво едва през 2022 г. За България това означава три загубени години за икономическото сближаване и догонването на производителността и доходите в най-развитите европейски страни.

Траекторията обаче може да се промени: България трябва и може да излезе по-бързо от кризата и да увеличи потенциала си дългосрочен растеж. Фокусът на Алтернативния бюджет на ИПИ е върху постигането на по-бързо възстановяване и по-висок икономически ръст в следващите години чрез по-ниски данъци за предприемачи и заети, съкращаване на ненужни и неефективни разходи и структурни реформи.

Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ

Ако 2020 г. бюджетните приоритети бяха насочени към подкрепа за преодоляване на непосредствените щети от пандемията и срива в стопанския живот, то политиката през 2021 г. трябва да бъде ориентирана към възстановяване и висок икономически растеж.

С предложението за Алтернативен бюджет 2021 г. ИПИ цели създаване по-добра среда за стартиране и разширяване на бизнес, за повече инвестиции, за разкриване на по-високо платени работни места, за развитие на човешкия капитал и повишаване на производителността. Това изисква по-ниски данъци, по-ниски и по-ефективни публични разходи и реформи за по-малко и по-качествени регулации.

Основните акценти включват:

• По-ниски данъци: Предлагаме ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите в частния сектор. Заедно с това, предлагаме преминаване от мерки за субсидии и компенсиране на загуби към преотстъпване на данъци и осигуровки и насърчаване на заетостта и преквалификацията на работещите в нови или успешни и растящи предприятия.
• Съкращаване на разходи и данъчни привилегии за избрани сектори: Предвиждаме по-ефективно насочени социални разходи, вместо предизборно мотивирани увеличения – например семейни помощи за деца с доходен критерий и насочени към нуждаещите се домакинства. Едновременно с това, премахване на субсидии и специални данъчни преференции, изкривяващи конкуренцията. Нужно е и повишаване на данъчната събираемост чрез затваряне на „вратички“ за неспазване на привилата.
• По-ефективен публичен сектор: Предлагаме повишаване на възнагражденията в бюджетната сфера при две условия: явен дисбаланс и недостиг на кадри (както например при медицинските сестри) и провеждане на структурни реформи (например чрез премахване на регулации, реорганизация на дейността), водещи до оптимизация на персонала. Ускоряване на реформите чрез смели стъпки, включително например при използването на електронни услуги, което ще позволи съкращаване на разходите за текуща издръжка и заплати в администрацията.
• По-бързи структурни реформи: От 2021 г. сме в уникалната ситуация Европейският съюз буквално да дава „пари срещу реформи“. Предлагаме с подготвяния национален план за възстановяване да се заложат амбициозни и бързи реформи още за 2021 г. Това ще отвори достъпа до средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, които да подкрепят промените и реформите, а част от средствата могат още догодина да финансират мерки за преодоляване на кризата и подкрепа на бизнеса.
• Насърчаване заетостта и развитието на човешкия капитал: През 2021 г. разходите за субсидии за бизнеси в затруднение трябва да бъдат заменени с мерки, подкрепящи работещи и развиващи се предприятия, които ще са двигатели на растежа. Такива инструменти могат да включват преотстъпване на част от осигурителните плащания за работодатели, които увеличават наетите, подкрепа обучение, reskilling и повишаване на производителността, със специален фокус върху привличане на нови инвеститори и бързорастящи компании, които дават квалификация за работа с нови машини и техногии. Бизнесът, който след пандемията успешно инвестира и расте, може най-добре да срещне дисбаланса между изискванията на работното място, технологията и уменията на работника.

Алтернативният бюджет на ИПИ:

1. Оставя 3 млрд. лева повече за инвестиции и създаване на продуктивни работни места в успешно адаптиращите се към новите условия предприятия.

2. Съкращава неефективни разходи за над 2 млрд. лева, а с бързи реформи и по-добро насочване на европейски средства дава допълнителни близо 2 млрд. лева за финансиране на бюджетните разходи.

3. Дефицитът в проекта на ИПИ е с 1 млрд. лева по-нисък от заложения в законопроекта на правителството. Заедно с това, реформите и промяната в приоритетите позволяват устойчиво свиване на дефицитите през 2022-2023 г. и намаляване на нуждата от допълнителен държавен дълг.

Разходна бележка за 2021 година

Държавният бюджет за следващата година ще струва средно по 7 557 лв. на българските данъкоплатци. Общо 52,5 млрд. лв. ще похарчи държавата през 2021 г. Разходната бележка показва разбивка на тази сума по функции, като разпределя средствата поравно върху всички български граждани.

Материалът Алтернативен бюджет 2021: повече бизнес, по-ниски данъци е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тази седмица (текстът е публикуван на 6 ноември, б.ред.) се проведе обсъждането на проектобюджета за 2021 г. на първо четене в парламентарните комисии. Дебатът не беше толкова насочен към конкретните политики, колкото към рисковете пред фискалната политика в страната и траекторията на бюджета в средносрочен и дългосрочен план. Фокусът беше върху несигурната икономическа среда и нуждата от по-големи буфери в бюджета, както и върху процеса на фискалната консолидация, който би следвало да определя фискалната политика през следващите години. Именно това бяха и двете основни бележки в становището на Българска народна банка (БНБ), което звучеше по-остро от обичайното за обсъждане в подобен публичен формат.

Към момента основният буфер в бюджета за следващата година е разписан в чл. 106 от проектозакона, който предвижда разходите по бюджетите на министерства и ведомства да се извършат до 95 на сто, като останалите 5% са своеобразен буфер за справяне с пандемията. По оценки на финансовия министър това са около 640 млн. лв., които могат да бъдат използвани при форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. Предвид развитието на пандемията обаче и високата степен на несигурност в икономиката, размерът на този буфер изглежда по-скоро скромен, като е много вероятно при развитие на негативен здравен сценарий, да има ново влошаване на фискалното салдо.

Докато влошеното фискално салдо в период на пандемия и безпрецедентна икономическа криза е очаквано, то големият въпрос неизбежно е върху предстоящия период на фискална консолидация. Колкото и да е тежък ударът върху бюджета, пътят към свиване на бюджетния дефицит в периода на възстановяване на растежа ще е основополагащ за финансовата стабилност и бъдещата рамка на бюджетната политика у нас. Именно в тази посока, по време на обсъждането в парламента, беше развит и задочният спор с финансовия министър по отношение на еднократните мерки в бюджета и средносрочната фискална рамка.

Позицията на финансовият министър от последните дни беше, че критиките по отношение на фискалното разхлабване и високия дефицит през следващата година са необосновани, тъй като голяма част от дефицита се дължи на еднократни мерки в отговор на кризата, които няма да тежат дългосрочно. На хартия министърът е прав – близо 3 млрд. лв. в бюджета за 2021 г. са за т. нар. еднократни мерки, които би следвало да отпаднат в следващите години. Отчитайки тях, бюджетният дефицит влиза в норма и изглежда, че голям проблем с фискалната траектория няма. Това обаче е само на хартия. Реално, голяма част от тези мерки не са еднократни и ще тежат дългосрочно (виж „Корона” мерките, които ще тежат дългосрочно).

Излишно е отново да посочваме в детайли причините за това. Увеличението на пенсиите, премахване на доходния критерий при „детските надбавки”, по-ниското ДДС за определени сектори – това са все политики, които е почти невъзможно да бъдат еднократни. Няма как да дадеш помощ на всички деца и после да я вземеш обратно година по-късно. Същото е и с диференцираната ставка на ДДС – пропукаш ли се веднъж там, дупката трудно се затваря. Напротив, натискът за включването на нови сектори се увеличава и това потенциално води до нови пробиви в приходната част на бюджета. Тези процеси са ясни, но е важно да се обясни и защо се стига до подобни бюджетни политики.

Наближаващите избори със сигурност играят своята роля, но това е сравнително опростено обяснение. Основната причина изглежда е нежеланието и/или невъзможността на правителството да конструира нови или „извънредни” бюджетни механизми в отговор на разпространението на COVID-19, които да бъдат ясно насочени и да има наистина временен характер. Подобни нови, извънредни и временни механизми носят своите рискове, в т.ч. и политически такива. Нова политика изисква активиране на публичен дебат, устояване на всякакъв натиск от различни групи, тежко преминаване през социалните партньори, размотаване по телевизионно студия, брифинги и т.н. Всичко това го видяхме например с мярката „60 на 40”, която е един от малкото примери за нов и (да се надяваме) временен бюджетен механизъм в отговор на кризата.

В нежелание да се върви по този път, правителството избра най-лесният вариант за разхлабване на бюджета. Как могат да достигнат най-бързо пари до домакинствата в страната? Увеличаваш най-голямото плащане към възрастните (това са пенсиите), махаш доходния критерий на най-голямата социална програма (това са „детските надбавки”) и вдигаш заплатите в публичния сектор. На практика без никаква насоченост – всички пенсионери, всички домакинства с деца и всички работещи в публичния сектор. Когато използваш съществуващите широки инструменти обаче, всички тези плащания освен че нямат никаква насоченост, стават и дългосрочни. На хартия са „корона” мерки и подлежат на „консолидация” след края на пандемията. Реално обаче не са еднократни и ще тежат върху всякаква последваща фискална политика на бъдещите управления.

Материалът Траекторията на фискалната консолидация е под въпрос е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му:

„Законопроектът за бюджета за 2021 г. разрушава 23-годишен политически консенсус за финансовата стабилност на страната. Нека да ме чуят добре тези, които го правят. Фактите сочат, че тя беше постигната от управлението на Обединените демократични сили от 1997-а година. Сегашният финансов министър Кирил Ананиев беше зам.-финансов министър по това време и отлично знае какви лишения и трудности сме преодолели, за да изведем страната от финансовата катастрофа на управлението на Жан Виденов. Не знам защо сега се е съгласил да дестабилизира в такава степен бюджета на страната“.

Според Костов пандемиите са еднократни процеси, независимо колко време продължават, а на еднократен процес се отговаря с еднократни извънредни разходи, каквато е мярката 60 на 40:

„Има епидемична обстановка – има мярка, няма епидемична обстановка – няма мярка. Повишават се постоянно разходи в бюджета – за пенсии, за социални. Това е недопустимо като отговор на извънредни обстоятелства на епидемията. Тези недопустима разходна политика ще доведе до прекомерен структурен дефицит. Това бързо ще увеличи дълга на страната, а с него и лихвените разходи за обслужването му. Държавата ще стане по-слаба и с по-ограничени възможности“.

Иван Костов се присъедини към множеството, което свята, че истинската причина за планираната финансова дестабилизация е подготовката на управляващите за предстоящите парламентарни избори.

Материалът Иван Костов се чуди какви ги върши Ананиев с Бюджет 2021 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

237 милиона лева ще бъдат осигурени за допълнителна постоянна месечна добавка в рамките на следващата година към индивидуалните възнаграждения на лекари, сестри и санитари от догодина. Предвижда се ежемесечна подкрепа от 600 лв. към заплатите на лекарите, от 360 лв. – на сестрите и от 120 лв. – на санитарите. Мярката ще обхване 18 000 лекари, 20 000 професионалисти по здравни грижи и 12 000 санитари.

С други 231 млн. Борисов се надява да осуети протестите на полицаите. С тези средства ще бъдат увеличени с 15% възнагражденията за всички служители в системата на МВР. Мярката ще се отрази върху доходите на 48 000 служители. Припомняме обаче, че полицейският синдикат иска 30 % увеличение на заплатите.

В прессъобщението се казва, че догодина още по-силна щяла да е подкрепата за семействата и техните деца.

Родителите на 710 хиляди деца ще получат семейни добавки по следния начин: за едно дете – 50 лева, за две деца – 110 лева, за три деца – 165 лева, за 4 и повече деца – 185 лева. Не се съобщава дали за това ще бъдат поискани още пари от бъдещия бюджет.

Материалът Борисов нареди нови 500 млн. лева харчове в Бюджет 2021 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Реалната ситуация изисква и предполага полагането на максимални усилия за по-добро и по-пълно осмисляне на процесите, проектиране на възможните и вероятни напрежения, както и поемане на конкретни рискове, свързани с установяването на национално спокойствие, недопускане на катастрофални сривове и максимално стимулиране на икономическата и инвестиционна активност. Такъв би бил шансът на едно отговорно правителство в този критичен за страната период.

Текущото правителство обаче избра вариант на максимално осигуряване на собственото си спокойствие и на управленския си комфорт.

1. Формално средносрочно проектиране на икономическото развитие

Нашата установена практика се придържа към формално изпълнение на изискването за средносрочно проектиране на икономическото развитие. На този момент нееднократно е акцентирано в различни по характер специализирани научни изследвания. В конкретния проект на бюджет 2021 се отива в крайност с използването на макроикономическата прогноза за свои собствени управленски цели.

В Таблица 1 са представени оценки на различни институции за темповете на икономически растеж така, както са цитирани в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 г. на Министерството на финансите (МФ). Специфика на предвижданията е, че по-голямото свиване на икономиката през текущата година предполага относително по-голям прираст за следващата година и обратно. Прогнозата на МФ предвижда най-нисък спад на БВП за 2020 г. и най-нисък прираст за 2021 г.!

Аргументация и основания за заложената от МФ динамика практически отсъства. Дребната хитрост е в заложения по величина прираст на БВП за следващата година – по-малкият прираст е по-спокоен, по-високият прираст е по-напрегнат, а може дори да е и твърде напрегнат. Какъвто и да е спадът на БВП през 2020 г. (а той видимо ще бъде не по-малко от 5%), числата в бюджета са съобразени с прираст на БВП за 2021 г. у нас от 2,5%?! Същевременно темповете на прираст на БВП в обкръжаващия ни свят за 2021 г. са поне два пъти по-високи!

Странно е заложеното съотношение между средногодишна инфлация (хармонизиран индекс на потребителските цени, ХИПЦ), от една страна, и дефлатора на БВП, от друга (таблица I-2 от АСБП). За отчетните 2018-2019 г. дефлаторът на БВП е примерно два пъти по-висок от ХИПЦ, за текущата година очакваното съотношение е 2,5% срещу 1,4% (отново по-висок дефлатор), а за следващите три години е заложено обратното съотношение при твърд фиксиран дефлатор от 2%?! Проблемът е в свързването на номиналния размер на БВП с очаквания ХИПЦ. ХИПЦ е по-надеждно прогнозируема величина, която въздейства върху номиналната величина на БВП. Ако се следват статистически наблюдаваните величини и съотношения, номиналният БВП през следващата година следва да е по-висок дори и при заложения темп на прираст, което означава, че очакваните данъчни приходи следва да са по-високи, което не е в интерес на спокойствието на МФ. В такъв случай МФ си наглася желаните стойности.

Съществува пълна неразбория при предвиждане на пропорциите в платежния баланс. Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в БВП например е фиксиран твърдо на 2,9% за 2020-2023 г. (таблица I-2 от АСБП), при условие, че е средно 2,5% за отчетните 2018-2019 г. Отсъстват каквите и да са аргументи и съображения в подкрепа на заложения твърд относителен приток на ПЧИ.

Що се касае до съотношенията в паричния сектор – те съществуват като пълнеж на таблицата без никакво съдържателно обяснение и въздействие.

Като цяло читателят-анализатор не може да се освободи от чувството на доминиращ волунтаризъм при определяне на възлови макроикономически показатели, които стоят в основата на определянето на бюджетните пропорции. Той е подчинен на минимизирането на управленските трудности и напрежения на макроикономическия елит в ущърб на националния просперитет.

1.  Без мисъл за стимулиране на средносрочното и дългосрочно икономическо развитие

МФ е отделило т.2.18 в АСБП за спецификата на „Икономическа и финансова политика“. В този раздел т.2.18.1 е предвидена за „Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност“. Тя се вмества на 158-159 стр. от АСБП (39 машинописни реда и една табличка от един ред, докато АСБП съдържа 253 стр.!). Изрично се декларира, че „… политиката е насочена към достигане на националните цели в Националната програма за реформи, Националната програма за развитие „България 2030“, Националната стратегия за насърчаване на МСП и Иновационната стратегия за интелигентна специализация“ – амбициозно изявление, което остава без покритие.

Във въпросните 39 реда на т.2.18.1 се отделя внимание единствено на притока на ПЧИ и на нищо друго. При това данните за ПЧИ (като дял в БВП) в неномерираната табличка на 159 стр. противоречат на същите данни, показани на таблица I-2 (2,9% и 3,5% съответно), без никакви обяснения за различието.

Остават зад кадър и незасегнати проблемът за величината и характера на публичните инвестиции (демонстративно подценяване на ефекта от капиталовите разходи), за ограничаване масираното изтичане на местни капитали в чужбина, за състоянието на инфлационните процеси и въздействието им върху протичането на социално-икономическите процеси, за преливането на ефекти в рамките на европейския монетарен съюз, както и за редица други, които формират същностните елементи на фискалната политика. В действителност, фискалната политика е елиминирана, а бюджетът се ангажира и изпълнява единствено счетоводни функции по разпределение на акумулирани финансови ресурси на принципа „за всекиго по нещо“.

Недооценява се влиянието на публичните инвестиции за стимулиране на частната инвестиционна активност, респ. икономическата динамика. Предвижда се срив на инвестициите общо за 2020-2021 г. с повече от 15% (!), но се проявява пълна пасивност като държавна реакция, в противовес на изводите във финансово-икономическата теория. Предвидените капиталови разходи се използват като своеобразен буфер, а не по тяхното същностно предназначение. В АСБП (част IV, 180 стр.) изрично се заявява, че „… със ЗДБРБ за 2021 г. се запазва дадената възможност със ЗДБРБ за 2020 г. на общината, след решение на общинския съвет, да може да предложи трансформиране на утвърдената със закона целева субсидия за капиталови разходи в трансфер за други целеви разходи“. Остава открит въпросът какъв тип разходи могат да бъдат тези „други целеви разходи“, т.е. предоставя се пълна свобода за използване на заделените във вид на капиталови средства за всякакъв вид разходи.

Недооценява се ефектът от помощите, предоставяни от ЕС (част V, т.5). В таблица V-3 на АСБП се привеждат оценки за „Ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС“, които остават недоказани и субективно-волунтаристични. Въздействието на европейските помощи върху прираста на БВП за проектирания 3-годишен период се оценява общо на 5%, при условие, че тъкмо в този период се очаква масирано използване на европейските помощи поради лошо планиране и действащи корупционни практики. Същевременно аргументирани оценки показват чувствително по-високо въздействие.

Но дори и да се приеме занижената оценка от 5%, остават висящи немалко въпроси, свързани с характера на макроикономическата политика. В съответствие с проекта се очаква общ прираст на БВП за 2021-2023 г. от около 9%. Ако се приспадне оцененото влияние на европейските помощи, то вътрешните за страната ресурси се очаква да осигурят средногодишен прираст на БВП за 3-годишния период от 1,2%! Няма никакъв коментар за този нищожен и символичен растеж, който правителството приема за възможно да осигури чрез използване на вътрешни ресурси.

В проекта са предвидени т.нар. „Разходни COVID-19 мерки“ (АСБП, Таблица II-1) в размер на 2,8 млрд.лв. за 2021 г. Немалка част от тях обаче не са свързани пряко с разпространената пандемия, а се използват по усмотрение за покриване на разходи от значително по-различно естество.

• Заключение

Най-вероятно съществуващите както обективни, така и допуснати субективни неясноти и съзнателно поддържани луфтове в проекта за държавен бюджет за 2021 г. ще наложат неговата текуща актуализация. Толкова повече, че в целия бюджет прозира загриженост единствено за предстоящите през следващата година парламентарни избори. То по никакъв начин не оневинява настоящето правителство и не редуцира неговата отговорност за социално-икономическото изоставане на страната в семейството от държавите-членки на ЕС.

При формирането на бюджета се игнорира основната му задача, функция и предназначение – провеждането на целенасочена и ангажирана фискална политика. Тя е толкова по-необходима при условията на действащ паричен съвет и практическото отсъствие на монетарна политика. Настоящите архитекти на държавния бюджет го възприемат единствено като счетоводно разпределение на акумулирани финансови ресурси в интерес на благото и спокойствието на управленските структури.

Показателно е, че никъде и по никакъв начин не се анализира, оценява и съпоставя икономическото състояние на България в сравнение със страните от бившия СИВ, които понастоящем са членки на ЕС, с които тръгнахме заедно преди три десетилетия и от които повсеместно изостанахме и продължаваме да изоставаме.

Настоящата управленска практика затвърдява опашкарската икономическа позиция на България в ЕС без визия за промяна на тази утвърждаваща се незавидна (а и срамна!) национална характеристика.

Материалът Бюджет 2021: Максимизация на управленския комфорт е публикуван за пръв път на Икономически живот.