Пътната карта за стратегията за декарбонизация е била подписана от Министъра на енергетиката на Казахстан – Нурлан Ногаев и от президента на ЕБВР – Одил Рено–Бассо по време на нейното първо посещение в най-голямата държава в Средна Азия, съобщава Blacksea-caspia.

ЕБВР и Казахстан ще си сътрудничат, освен във всички други области, визирани в споразумението, но и в развитието на производството на енергия от възобновяеми източници и на пазара на въглеродни емисии, в усъвършенствуването на електроразпределителните мрежи и при изваждането от експлоатация на старите мощности от топлоенергетиката.

Банката се ангажира да финансира проекти в областта на възобновяемата енергия, които да се прилагат чрез тръжни механизми, за да се насърчава конкурентното ценообразуване и да се насърчават инвестициите в производството на електроенергия от ВЕИ.

ЕБВР остава ангажиран поддръжник на усилията на Казахстан в областта на възобновяемата енергия с 14 проекта на обща стойност 535 милиона долара финансирани към момента. Отделно, през 2020 година, въпреки ефекта от пандемията COVID-19 върху икономиката, ЕБВР е отпуснала 53 милиона долара за изграждането на 100 мегаватов вятърен парк до град Жанатас и на 76 мегаватов соларен парк в региона на Караганда.

До момента ЕБВР е инвестирала повече от 8,13 милиарда евро в икономиката на Казахстан в рамките на 280 проекта. Подкрепата за малкия бизнес е особено важна и е в пълно съответствие със стратегията на банката за Казахстан.

Междувременно стана ясно, че е завършило строителството на слънчева електростанция с мощност 10 мегавата (MW) в Къзълординска област.

Проектът е осъществен от дружеството с ограничена отговорност ТОО „Хек-Кт”, дъщерно предприятие на руската компания „Хевел”.

На слънчевата електрическа централа са монтирани високо ефективни слънчеви модули със система за следене на слънцето. Въпросната система позволява да се повиши производството на електроенергия средно между 20 и 25 процента в сравнение със статичния метод за разполагане на фотоелектрическата система.

Очаква се сумарната мощност на централите на ГК „Хевел” в южен Казахстан да достигне 248 MW.

Материалът Евробанката за развитие помага на Казахстан за зелен преход до 2060-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя ще замени на поста британеца Сума Чакрабарти, който бе президент на ЕБВР два поредни мандата от 2012 година. Мандатът на британеца изтече на 2 юли тази година.

Решението е взето на годишното събрание на банката със седалище в Лондон, проведено онлайн заради пандемията, съобщиха информационните агенции.

Изборът на нов шеф на банката трябваше да се състои през май, но поради новия коронавирус, 29-тата годишна среща на ЕБВР беше отложена за есента.

В конкуренция с Рено-Басо бяха полският финансов министър Тадеуш Кощински и италианският депутат Пиер Карло Падаан, бивш министър на икономиката и финансите. Последният оттегли кандидатурата си в началото на октомври.

За да спечели, кандидатът трябваше да осигури подкрепата на повече от половината от 71 акционери на ЕБВР, включително представители от 69 държави и територии, Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка.

55-годишната Рено-Басо има богата международна кариера в областта на икономиката и финансите. През юни 2016 г., тя е първата жена, назначена за генерален директор на Министерството на финансите на Франция и досега е на тази позиция.

Рено-Басо е завършила престижния Институт за политически науки в Париж, по-известен като Sciences Po.

Материалът Французойка поема Европейската банка за възстановяване и развитие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Свиването ще е 5,5 %, при прогнози от май за 5 на сто, а растежът през 2021 година ще е 3 % при предишни прогнози от 4 на сто.

Според ЕБВР регионът ни, наречен югоизточната част на ЕС – България, Румъния, Гърция и Кипър, е по-тежко засегнат от пандемията от икономически по-развитите европейски държави.

От тази четворка само Гърция е с по-негативни показатели от нас.

В същото време обаче прогнозите сочат, че в България доходът на глава от населението ще се върне към стойностите си от 2019 г. по-бързо от повечето членки на ЕС в региона, със скорост, сходна с тази на Западните Балкани.

В доклада за България се казва още, че след ръста от 3.4%, движен основно от потреблението, през 2019 г. „дълбоката рецесия“ и ограниченията, въведени заради извънредното положение през март, заедно с постепенно възстановяване през май след сваляне на ограниченията характеризират 2020 г. Възстановяването обаче се е забавило с увеличаването на заразените в средата на лятото, а въздействието на COVID-19 се е проявило най-ясно през второто тримесечие, когато спадът на БВП е 8.7%.

Материалът ЕБВР с негативна ревизия на прогнозите за България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предупредиха от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Преди дни депутатите приеха единодушно на първо четене промени в Закона за задълженията и договорите.

Автори на предложението са депутати от „Обединени патриоти”, които твърдят, че България е останала единствената държава в ЕС, в която все още няма законова възможност за фалит на физически лица.

Според вносителите, в момента има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 хиляди семейства.

С новите текстове се дава възможност човек да се освободи от своите изискуеми задължения след изтичане на определен период от време, за да се премахне фигурата на вечния длъжник.

В момента 10-годишна абсолютна давност важи само за задълженията на гражданите към бюджета.

ЕБВР е създадена през 1991 г. с цел да допринесе за икономическия прогрес и да подпомогне прехода към пазарно ориентирана икономика на страните от Централна и Източна Европа, приели да съблюдават принципите на плуралистичната демокрация.

Акционери в нея са 68 държави и 2 междудържавни институции – Европейският съюз и Европейската инвестиционна банка. Акционерният капитал на ЕБВР възлиза на 30 млрд. евро. Република България участва в капитала на ЕБВР с 237,11 млн. евро, равняващи се на 23 711 акции, всяка с номинал 10 000 евро и има 0,79% от правата на глас.

Материалът ЕБВР предупреди, че е опасна 10-годишната погасителна давност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Догодина икономиката ни може да отбележи ръст от 4 на сто, но това зависи от степента на разхлабване на мерките, предаде БНР.

Секторът на услугите е най-сериозно ударен от кризата около Covid-19. Заедно с търговията на дребно те формират около 25 на сто от брутния вътрешен продукт. 10 % е приносът на туризма, който също понася сериозни щети заради коронавируса.

Вече се усещат ефектите от спада на износа.

Въпреки че възстановяването може да започне през третото тримесечие, кризата ще има сериозни дългосрочни икономически ефекти.

Освен това, тя ще повлияе на социалния живот и може да има политически последици, смятат от банката.

Материалът 5% спад на българската икономика, прогнозира ЕБВР е публикуван за пръв път на Икономически живот.