Ян Олбрихт (ЕНП, Полша) оцени споразумението за бюджета като „печеливш резултат“ за всички участващи и подчерта, че преговарящите са намерили решение за засилване на политиките, без да нарушават споразумението относно следващата МФР и фонда за възстановяване Next Generation EU, което лидерите на ЕС договориха през юли.

Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания) предупреди, че „никой не би разбрал, нашия неуспех да се договорим и да предприемем действия възможно най-скоро“, за да смекчим последиците от пандемията за европейските граждани. „Трябва да преодолеем разделението и извиването на ръце и да се съсредоточим върху нуждите на хората“, добави тя.

Дачиан Чолош (Обнови Европа, Румъния) подчерта историческото значение на споразумението, не само поради допълнителното финансиране, но и защото замърсяващите околната среда ще бъдат задължени да поемат отговорност, а цифровите компании ще трябва да плащат справедлив дял данъци.

„Ще бъдат ли насърчени релокациите?“ – попита Жан-Лин Лакапел (ИД, Франция). Част от възстановяването трябва да се основава на стимули, които да отчитат уязвимостта на малките и средни предприятия и да „инвестират в локални предприятия“, каза той.

Димитриос Пападимулис (ЕОЛ / СЗЛ, Гърция) заяви, че постиженията на Парламента са положителна стъпка, но е необходимо повече, за да се отговори на очакванията на гражданите.

Материалът Евродепутатите подкрепят обвързването на еврофондовете с върховенството на закона е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Отпадна и предложеният текст, че президентът използва протестите като платформа за своята позиция, съобщи БНР.

Гласуването идва след дебатите в зала, фокусирани върху ситуацията у нас. След обсъждането бяха внесени 49 поправки, голяма част, целящи да тушират критиката срещу премиера и правителството. Повечето от тях са от евродепутата от Европейската народна партия Роберта Мецола и българския ѝ колега Ангел Джамбазки. Социалистите, либералите и зелените обаче се обявиха срещу голяма част от поправките.

В крайна сметка, не е прието и предложението да се добави текст за връзките между чужди разузнавателни служби и съветници на президента, както и да се приветства решението на българското правителство да изгони дипломати, за които се твърди, че са провеждали военен шпионаж.

Не получи зелена светлина и текстът, в който се визираха съветниците на държавния глава Пламен Узунов и Илия Милушев, обвинени в длъжностни престъпления, като незаконно притежание и съхранение на голям брой документи, както и в участие в престъпно сдружение за търговия с влияние.

Текстът, който обвързваше протестите с финансирането им от бизнесмена Васил Божков, бе оттеглен от вносителката Роберта Мецола още вчера.

Отпаднаха и текстовете, в които се изразяваше съжаление, че България е отхвърлила Истанбулската конвенция.

Като цяло, всички съществени промени в проекторезолюцията, внесени от Мецола и Ангел Джамбазки, целящи да деформират смисъла на документа, бяха отхвърлени.

Резултатите по гласуването на целия документ ще станат ясни след 17:00 часа българско време.   

Материалът Не успя атаката на ЕНП срещу проекторезолюцията за България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Бютикофер смята, че обещанието турската държава да купи 40 000 автомобила и да предостави щедра субсидия от 400 милиона евро противоречи на европейските правила за държавна помощ. Турция трябва за спазва ангажиментите си по митническия съю, защото ползва свободен достъп до огромния европейски пазар.

Ясно е, че автомобилният гигант се опитва да спечели от нарушаване на правилата за държавна помощ, което ще ощети страни-членки. Заради това компанията е заплашена от глоба, колкото помощта – между 400 млн. и 1 млрд. евро.

Решението на „Фолксваген“ изглежда изключително тревожно и поради лошото състояние на правосъдната система, на медийните и демократичните свободи в Турция.

Шефът на Зелените призовава Европейската комисия да престане с политическото лицемерие. Той дори атакува лично бившия канцлер Герхард Шрьодер, който стои зад турската кандидатура, наричайки го „слуга на диктатори и лобист на Кремъл“.

Писмото на Бютикофер е подписано от евродепутати от зелените, либералите и ЕНП, включително българите Андрей Ковачев и Андрей Новаков.

Според авторитетния Berliner Morgenpost новината „Фолксваген“ да строи в Турция се посреща с широка политическа опозиция в Брюксел. Изнесена е и информацията, че евродепутатката от зелените Виола фон Крамон-Таубадел е де факто от Долна Саксония. Там е разположена централата на автомобилния гигант, а премиерът има златна акция в надзорния съвет. Таубадел призовава надзора да спре сделката. Според нея разполагането на завода в Турция ще заздрави авторитарния режим на Ердоган и ще изпрати „деструктивен сигнал“ към България. Припомняме, страна ни бе другият основен вариант в плановете на германския концерн.

„Фолксваген“ в момента финализира преговорите с Турция и се очаква решението да бъде оповестено тази или следващата седмица. Вече пет пъти Надзорният съвет отлага решението.

Новият завод е с планиран с годишен капацитет до 300 000 превозни средства. Очаква се да бъдат наети около 4000 служители.

Новият завод се планира да бъде построен в Маниса, близо до Измир. Строителството трябва ще започне в края на 2020 г., а производството на автомобили – през 2022 г. Ще се произвеждат моделите VW Passat и Skoda Superb за износ в Източна Европа.

Материалът Евродепутати скочиха срещу завода на „Фолксваген“ в Турция е публикуван за пръв път на Икономически живот.