Това съобщава EURACTIV.bg, цитирийки писмо на Масимо Гариба, и.д. заместник-генерален директор, генерална дирекция „Енергетика“, в което той припомня, че планираният нов инвeстиционен проект трябва да е предмет на изцяло ново лицензиране. Това, което е направено преди 13 години, не е актуално.

Писмото е адресирано до адвокат Албена Белянова, която беше сезирала еврокомисията за нередности в процедурата за избор на стратегически инвеститор на централата.

ЕК посочва, че поканата за заявяване на интерес, не може да се разбира като средство за подбор на икономически оператор, който сам би извършил строителните работи или предоставил услугите или доставките, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“. Причината е, че това би могло да представлява заобикаляне на директивите на ЕС относно обществените поръчки.

Припомня се, че руската държавна корпорация “Росатом” е постигнала споразумение за сътрудничество с Framatome SAS (Франция) и GE Steam Power в рамките на процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ “Белене” в България.

Изданието цитира и енергийния министър Теменужка Петкова, според която българската държава ще участва в проекта за АЕЦ “Белене” със „сериозните“ активи, които притежава, а именно – оборудване и лицензирана площадка.

EURACTIV публикува акцентите от писмото:

1. Въпреки подновяването на проекта през юни 2018 г. по информация на ЕК до момента не са предприети нови действия във връзка с регулаторния процес.
2. През 2019 г. службите на Комисията обосновано са отговорили на министър Теменужка Петкова, като са изразили становището, че планираният нов инвестиционен проект следва да бъде предмет на изцяло ново съобщение съгласно член 41 от Договора за Евратом, а не на допълнение към съобщението от 2007 г.
3. Понастоящем службите на Комисията са в процес на оценяване на съответствието на независимостта на компетентния регулаторен орган – Агенцията за ядрено регулиране.
4. Проектът за АЕЦ „Белене“ не е бил предмет на партньорска проверка от ЕС въз основа на спецификациите на направените стрес тестове  за оценка на безопасността от 2011 г. след аварията във Фукушима. След представянето на новото съобщение за проекта, Комисията ще разгледа и въпроса за сеизмичността въз основа на последните оценки на безопасността.
5. Съответствието на българската нормативна уредба с разпоредбите на Директивата за ядрена безопасност относно прозрачността на процеса на вземане на решения при лицензирането на ядрени инсталации се оценява понастоящем от ЕК.
6. Публикуването на поканата за заявяване на интерес за стратегически инвеститор в Официален вестник на ЕС не може да води до заключението, че Европейската комисия е одобрила проекта, че той отговаря на всички правни изисквания, че една обикновена публикация на покана за заявяване на интерес в Официален вестник на ЕС не означава, че проектът попада в обхвата на директивите на ЕС относно обществените поръчки. Публикацията следва да се разглежда като начин за повишаване на публичността и прозрачността на поканата в целия Съюз.
7. Проекто-договорът / проекто-споразумението със Стратегическия инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене“ следва да бъде съобщен на ЕК, на основание член 103 от Договора за Евратом.
8. Ако проектът „Белене“ подлежи на промени, ще трябва да се извърши нова ОВОС или скрининг в съответствие с Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2014/52/ЕС.
9. Според наличната за ЕК информация предмет на поканата е придобиването на акции в бъдещо дружество, което не представлява строителство, продукт или услуга по смисъла на директивите на ЕС в областта на обществените поръчки. Поканата за заявяване на интерес не може обаче да се разбира като средство за подбор на икономически оператор, който сам би извършил строителните работи или предоставил услугите или доставките, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“, тъй като това би могло да представлява заобикаляне на директивите на ЕС относно обществените поръчки.

Материалът Не важи лицензът на АЕЦ „Белене“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Проучване, проведено в началото на годината, потвърждава необходимостта от действия на ЕС по този въпрос, така че целта на втория кръг на консултации е насочена към търсене на начин за действие, пише още изданието.

Цитира се и еврокомисарят с ресор работни места и социални права Никола Шмит, според когото “всеки заслужава приличен жизнен стандарт”.

Комисията обмисля както задължителни, така и необвързващи инструменти за инициативата за минимална заплата. Това би могло да е директива в областта на условията на труд или препоръка на Съвета. И в двата случая изпълнението ще бъде в ръцете на националните правителства.

Подходите към минималната заплата са различни в отделните държави в ЕС. В северните минималната заплата е резултат от колективното договаряне, в други държави стандартите се налагат от правителството.

Крайната цел е да се гарантира, че всички работници в ЕС имат защитата на минималната заплата.

Според данните, събрани от Комисията, средната спечелена минимална заплата е равна на възнаграждението на жена на средна възраст със средно ниво на образование. Повечето от работниците с минимално заплащане са на възраст между 25 и 49 години.

Комисията твърди, че през последните десетилетия минималните заплати не са били достатъчни и са довели до неравенство и бедност, както и са повлияли на възможността на гражданите да се справят с икономическите бедствия.

В периода 2007 – 2018 г. бедността сред работещите се е увеличила от 8,3% на 9,4%. В Гърция над 60% от работещите с минимална работна заплата казват, че едва свързват двата края. Процентът на тези хора в България е около 50%, в Италия – 48%, в Испания – 38%.

Разликите между държавите-членки са значителни. Минималната заплата варира от над 2000 евро в Люксембург до едва 250 евро в България.

Материалът Еврокомисията се зае отново с минималните работни заплати е публикуван за пръв път на Икономически живот.