Това е позицията на Цветелина Пенкова евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.

Според нея липсват икономически и стратегически приоритети, които са ключови за растежа и развитието.

За сравнение, приоритетите в бюджета на ЕС са ясни и обезпечени с предвидените средства: възстановяване на европейската икономиката, трансформация и преход към зелена и по-екосъобразна индустрия, цифровизация, наука и иновации, подпомагане на малките и средни предприятия в Европа.

Цветелина Пенкова смята, че основните проблеми и пропуски в настоящото предложение за Бюджет 2021 могат да се разделят в 4 основни категории.

Краткосрочна социална политика

Популистките мерки за увеличение на социални плащания и заплати в бюджетния сектор, с колкото се може повече в годината на изборите, са видни за всички.

Увеличенията на плащанията се правят в „абсолютни стойности“, а не процентно – увеличават се бюджетните разходи, но не според необходимостта, което е несправедливо към хората с по-ниски доходи.

Пенсиите се третират като подаяние, а детските надбавки са фиктивни. Необходима е актуализация на пенсиите и детските помощи, насочени към най-нуждаещите се семейства.

Предвидени са 318 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. Тези „подаяния“ от по 50 лв. на месец няма да подобрят значително битието на тези хора.

Необходим е дългосрочен план как се инвестират осигуровките, които ежемесечно се внасят в НОИ и пенсионните фондове.

Липса на стимул на потребление

Бюджeтнитe пapи зa yвeличаване нa възнaгpaждeниятa щe бъдaт изpaзxoдвaни, нo xopaтa, ĸoитo щe ги пoлyчaт, e пo-вepoятнo дa ги cпecтят, вмecтo дa ги пoxapчaт зa cтoĸи и ycлyги. (от март до септември депозитите на домакинствата са се увеличили с близо 2 млрд. лв).

За стимул на вътрешното потребление се отчита увеличаване на минималната работна заплата с 40 лв., достигайки 650 лв. Адекватна ли е тази сума при положение, че през следващите 3 години тя няма да бъде повишавана?

В момента се разглежда  проектопредложението за европейска директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС.

Директивата създава уредба за подобряване на адекватността на минималните работни заплати и гарантирането на достоен доход за гражданите на ЕС.

Предложението предвижда и механизъм за наблюдение във всички държави-членки, които на годишна база ще трябва да докладват на Европейската комисия актуализираните национални данни за защита на минималната работна заплата. Според предложения в България бюджет, такива актуализации не се предвиждат за идните години, което директно противоречи с проекто-директивата.

На преден план трябва да бъдат новите инвестиции в условията на Ковид-19, покачването на работните заплати, кредитирането.

Недостатъчно финансиране за образование, наука, иновации

Недостатъчно финансиране е предвидено в сферата на науката и образованието. Основни акценти в краткосрочния и дългосрочния бюджет на ЕС са програмите Цифрова Европа, Хоризонт Европа, InvestEU.

Само за 2021 г. са предвидени 1.34 млрд. евро за програма Цифрова Европа за киберзащита и подкрепа на цифровия преход; 17.3 млрд. евро за „Хоризонт Европа“ за увеличаване на европейската подкрепа за научноизследователски и иновационни дейности; 10.13 млрд. евро за InvestEU за инвестиране в устойчива инфраструктура, иновации и цифровизация.

Неадекватни мерки за малките и средни предприятия

В някои сфери мярката 60/40 се оказа напълно неприложима заради липсата на каквито и да било приходи. Други срещнаха трудности да изплатят задължения към държавата, за да могат да получат тази помощ. Ако се сравнят мерките, прилагани в България с тези на други държави членки на Европейския съюз, прави впечатление, че българската държава предлага предимно краткосрочни икономически мерки в подкрепа на бизнеса. Докато в Германия, Франция, Испания прилагат подпомагащ режим за 6-12 месеца или по-дълго, при необходимост.

През юни Германия представи план, с който ще инвестира около 130 млрд. евро за възстановяване на икономиката си чрез редица програми за социално подпомагане и придобиване на дялове в частни компании с цел да осигури ликвидна подкрепа, докато се възстанови предишният производствен ритъм.

В дългосрочен план, Германия предвижда да инвестира над 1 трилион евро в целенасочени програми, както за малките и средните предприятия, така също и за големите компании.

През септември, Франция представи план за 100 млрд. евро за следващите 2 години, който да възстанови икономиката до нивата от преди кризата. Планът предвижда три стълба на инвестиции: по-екологична икономика (30 милиарда евро), насърчаване на икономическия суверенитет и конкурентоспособността на Франция (34 милиарда евро) и социални разходи (36 милиарда евро). Този спасителен пакет е в допълнение на вече обявените около 470 милиарда евро публични разходи за гаранции и заеми.

По така направения разчет за държавния бюджет се вижда, че голямата част от средствата, предвидени за справяне с икономическите последствия от пандемията се очакват от структурните фондове на ЕС.  Трябва да се фокусираме не само върху размера на средствата за подпомагане на бизнеса, а върху начина им на инвестиране и очакваната добавена стойност за българската икономика и общество.

Държавите от ЕС, които не зачитат върховенството на закона, рискуват да загубят достъп до фондовете на ЕС, съгласно сделката сключена между Европейския парламент и Съветът.

Материалът Бюджет 2021 разпределя средствата, без да ги инвестира в растеж е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова по време на онлайн среща с областните управители на Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Търговище и Силистра.

Социално-икономическите анализи показват, че и двата региона са по-изоставащи, спрямо останалите части на страната.

В Северен централен район по Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. общините Русе и Велико Търново ще са бенефициенти на приоритетната ос за градско развитие.

Габрово, Горна Оряховица, Свищов, Силистра, Разград и Севлиево ще са бенефициенти по втория приоритет за интегрирани териториални инвестиции.

Останалите 28 общини в района ще се финансират по Програмата за развитие на селските райони. Местните администрации ще получават средства и от останалите оперативни програми при изпълнение на интегрирани проекти, покриващи комбинирани мерки за комплексно решаване на конкретните нужди в района.

Няма да има населени места без достъп до финансиране или т.нар. „бели петна“, всички ще имат достъп до евросредства, заяви Николова.

Областните управители ще имат значителна роля в регионалните съвети за развитие, ще могат да селектират проекти с най-голяма необходимост за региона. Ще проследяват цялостната картина на инвестиционния процес.

Материалът Северен централен и Северозападен район с по-голямо финансиране е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Одобрената мярка предвижда намаляване или замразяване на отпускането на средства от европейските фондове на страна членка, ако тя нарушава принципи на правовата държава, по начин, „пряко засягащ доброто финансово управление на бюджета на ЕС или защитата на финансовите интереси на съюза“.

За да бъде включен в бюджетната рамка на съюза за периода 2021-2027 г., механизмът трябва да бъде одобрен от Европейския парламент.

Компромисното предложение, представено от германското ротационно председателство на Съвета на ЕС, бе одобрено въпреки опозицията на седем страни, начело с Унгария.

Против бяха още Полша, Финландия, Нидерландия, Дания, Швеция и Белгия. Последните пет страни са недоволни, че Германия е предложила проект, който не предвижда толкова сериозни санкции за нарушителите, колкото се обсъждаше. Австрия и Люксембург се въздържаха при гласуването.

Материалът Замразяват евросредства, ако са нарушени принципите на правовата държава е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това каза пред БНР бившият заместник-министър на вътрешните работи Милен Керемедчиев. Според него основният въпрос е дали страната ни ще получи европейски средства.

След срещата на лидерите на държавите-членки на ЕС предложението за отпускане на грантове и заеми навлезе в още една процедура за разглеждане в Европейския парламент.

„Европейският парламент е представен от много повече политически сили за разлика от избраните правителства в европейските държави, съответно там настроенията са много по-крайни и се вижда, че процедурата по одобрение на тези средства в момента буксува“, подчерта Милен Керемедчиев.

От много дълго време северните държави настояват върховенството на закона да бъде основен критерии за отпускане на средства, припомни той.

При възникналата пандемия и при крайното ощетяване на различни икономики в страните – членки всяка от индустриите се обръщат към националните бюджети за помощи. В момента, в който се излеят едни сериозни средства в правителства, които могат да използват тези средства за затвърждаване на своето политическо влияние или за оказване на натиск върху инакомислещи или конкуренти, тогава върховенството на закона и демократичните ценности биха били погазени, обясни Милен Керемедчиев.

Според него възможността всяка една страна – членка да наложи вето или ограничения за разпределeнието на средствата става все по-голяма.

Материалът Няма да дойдат европари до следващата година, смята Милен Керемедчиев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Саморазобличаването в последните дни с измамите с европейски средства, както и неформалните „свидетелски показания“ отвън, уличаващи в задкулисни схеми на властта с едрия бизнес, подкопават ежедневно доверието в държавността и в управляващите“, смята държавният глава.

„Този процес може да бъде спрян с елементарно действие – и премиерът, и всички министри да разкрият веднага цялата кореспонденция и характера й не само с Васил Божков, а и с едрия бизнес“, заяви президентът, който днес е на посещение в Шабла.

Припомняме, Божков, който се укрива в Дубай, преди време публикува във фейсбук профила си своя sms кореспонденция с финансовия министър Горанов по повод Комисията по хазарта. По-рано днес Божков разпространи и скрийншот на разменени sms-си, за които твърди, че са с премиера Борисов.

 „Бетонът на много места по българското Черноморие е паметник на беззаконието и безнаказаността, издигнат със съдействието на много институции. Крайно време е този процес да бъде спрян, а там, където е извън закона, бетонът да бъде премахнат“, коментира още президентът Радев.

По думите му компетентните органи трябва да се намесят безкомпромисно. В противен случай това означава демонстрация на безсилие на държавата спрямо това безобразие.

Материалът Радев призова Борисов и министри да кажат за кореспонденцията си с едрия бизнес е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев пред Нова телевизия по повод репликата на земеделския министър Десислава Танева, че не бива да се говори за кражбите с евросредства, за да не ни спре парите ЕС. Дончев допусна, че ще има репутационни последици са страната ни след този скандал.

Сайтът Биволь публикува вчера видеозапис от заседание на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, който се е провел в края на март чрез видеоконферентна връзка.

Ясно се чува как земеделският министър Десислава Танева убеждава производителите, че не бива да са говори за кражбите на европари в сектора, защото може да ни орежат помощите.

„Логиката е точно обратната, има правило, откривай грешките преди да ги е открил някой друг, това е логиката, когато става дума за европейски пари. Когато дойдат европейските одитори да те проверят е по-добре ти преди това да си открил грешките“, каза още Дончев.

Въпреки това той не смята, че министър Танева трябва да подаде оставка.

Вицепремиерът сподели още, че не се страхува от действията на обвиняемия бизнесмен Васил Божков и неговите твърдения за корупция при управляващите в приказни форми.

„Когато има въпрос или укор, засегнатата страна е длъжна да внесе пояснение”. Така Дончев отговори на въпрос трябвало ли е е ръководителят на пресслужбата на кабинета Севдалина Арнаудова да отговори на обвиненията на Божков.

Материалът Ще има репутационни последици за страната ни след репликата на министър Танева, смята Томислав Дончев е публикуван за пръв път на Икономически живот.