Това заяви министър-председателят Бойко Борисов преди началото на редовното заседание на Европейския съвет в Брюксел, съобщи правителственият пресцентър.

Борисов увери, че страната в същото време подкрепя борбата с климатичните промени, опазването на околната среда, нисковъглеродните емисии.

Българският премиер изтъкна, че разчетите на страната ни са за постигане до 40% таван намаляване на емисиите до 2030 г.

„Това беше предела на нашите сили да се справим сами. Моите политически опоненти в България се надпреварват да говорят как искат да запазят миньорите, мините и топлоелектрическите централи, но в Европейския парламент социалдемократи, десни извън ГЕРБ, либералите от ДПС, от БСП са гласували за 60% таван“, отбеляза Бойко Борисов.

Той разговаря с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен българските експерти, които работят по темата, максимално бързо да изпратят писмо с всички проблеми, които ще има страната ни, ако мине в такъв режим на скорошно затваряне на мощности.

Той добави, че досега обаче е получавал само популистки отговори как централите не трябва да се затварят, докато в Европейския парламент опонентите му гласуват различно.

Припомняме, в индивидуалните оценки на страните-членки, които са част от оповестения тези дни доклад за състоянието на Енергийния съюз 2020 ЕК призова България да предприеме мерки в подкрепа на стратегията за поетапно прекратяване на употребата на въглища, с ясен ангажимент за срока, в който ще го изпълни.

Страната ни трябва да гарантира и справедлив преход в регионите, разчитащи на каменни и лигнитни въглища. Този преход трябва да е придружен от ясна стратегия за насърчаване на възобновяемата енергия.

Брюксел настоява да бъдат предприети мерки за реформиране на енергийния пазар, насърчаване на инвестициите в саниране на сградите, като фокусът да бъде насочен приоритетно върху тези в най-лошо състояние.

„Брекзит, който както винаги съм казвал, върви много трудно вече няколко години. Надявам се да се намери компромисно решение, запазвайки се единството на ЕС“, категоричен бе премиерът Борисов.

Той подчерта, че остава малко време, в което трябва да се постигне споразумение за оттеглянето на Великобритания. „Всичко, което се разберем, трябва да мине и през ратификация на национални парламенти, а това вече, особено по Коледа и Нова година, в този пик на коронавируса – ще става все по-трудно“, добави министър-председателят Борисов.

Според него изключително важно е придобиването на ваксини от всички държави членки да бъде прозрачно и справедливо, да подпомагаме медицинските системи да удържат. Всяко затваряне на икономиките вече ще бъде фатално.

Материалът Борисов поиска в Брюксел план за централите ни на въглища е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За страната ни има с 1 млрд. евро повече в новия бюджет на ЕС, стана ясно след приключилата среща на лидерите на държавите членки в Брюксел.

За първи път са предвидени и допълнителни 200 млн. евро за най-слабо развитите региони, каза министър-председателят Бойко Борисов след края на продължилия пет дни Европейски съвет, съобщи пресслужбата на МС.

В условията на тежката криза, породена от COVID-19  в целия свят и при изключително трудни преговори в Брюксел се запазва европейското финансиране за Кохезионната и Селскостопанската политика.

За кохезионна политика са заложени 9 млрд. евро, което е с 800 млн. повече от настоящата Многогодишна финансова рамка.

Друг важен момент е финансирането по Фонда за справедлив преход – половин милиард евро са предвидени за България по тази линия. За защита на външната граница на ЕС, България ще получи общо над 200 млн. евро за миграция и сигурност по МФР. В новия европейски бюджет се потвърждава и ангажиментът на ЕС към страните от Западните Балкани.

По Пакета „Следващо поколение ЕС“ България ще може да разчита на повече от 7,7 млрд. евро грантове. Основната част от тези средства – над 6 млрд евро, са в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който ще се финансират публични инвестиции и реформи с цел възстановяване от кризата и за постигането на устойчива, климатично неутрална, дигитализирана и ниско въглеродна икономика.

Ще разчитаме и на 650 млн. евро по Инструмента REACT-EU, който влиза в Пакета „Следващо поколение ЕС“. Те са за преодоляване на социално-икономическите последици от кризата.

В Пакета „Следващо поколение ЕС“ са включени и над 600 млн. евро за България.

Общата Многогодишната финансовата рамка за следващите 7 години ще бъде 1 трилион и 74 млрд евро, а в Пакета „Следващо поколение ЕС“ ще бъдат 750 млрд евро.

Така в следващите 7 години ЕС ще има възможност да мобилизира общо 1 трилион 824 млрд евро. В Пакета „Следващо поколение ЕС“ 390 млрд евро ще бъдат предоставени на държавите членки безвъзмездно, което са т.нар. грантове. Страните ще могат да ползват и 360 млрд. евро под формата на заеми, при възможно най-благоприятните условия, произтичащи от високия кредитен рейтинг на ЕС.

Материалът 29 млрд. евро от ЕС са за България през следващите 7 години е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това ще бъде първата присъствена среща на европейските лидери от началото на пандемията.

На съвета ще обсъдят Плана за възстановяване на Европа в отговор на кризата, породена от COVID-19. В плана е включена Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и инструментът „Следващо поколение ЕС“.

На 19 юни по време на видеоконферентна среща лидерите от ЕС обмениха мнения по предложението, представено от Европейската комисия на 27 май.

То се основава на 2 стълба – нов инструмент за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ на стойност 750 млрд. евро и МФР на стойност 1100 млрд. евро.

На 10 юли председателят на Европейския съвет Шарл Мишел представи основните цели на ЕС – отстраняване на щетите, причинени от COVID-19, реформиране на европейските икономики и трансформиране на европейските общества.

За България приоритетни остават Кохезионната и Общата селскостопанска политика. Страната ни определя предложението на Европейката комисия от 27 май като балансирано.

В прехода към зелена енергия от ключово значение е и Фондът за справедлив преход на ЕС. Приоритет за България е насърчаване и развиване на мощности за зелена енергия в региони, в които досега не са съществували енергийни мощности.

Материалът Европейският съвет обсъжда Плана за възстановяване на Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.