Въпреки че през последните години съюзът е изправен пред изключителни предизвикателства, включително бързо нарастваща инфлация, която оказа значителен натиск върху способността на бюджета да реагира допълнително на новите развития, проектобюджетът за 2024 г. продължава да предоставя ключово финансиране за политическите приоритети на ЕС, както е планирано. Зелените и цифровите разходи ще продължат да бъдат приоритетни, се посочва още от ЕК.

Заявява се, че Комисията ще продължи да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо и ще оцени бъдещата подкрепа за Украйна в контекста на предстоящия преглед на дългосрочния бюджет за периода 2021-2027 г.

Комисията предлага да се разпределят следните суми за различните приоритети на Комисията (в поети задължения):

• 53,8 милиарда евро за Общата селскостопанска политика и 1,1 милиарда евро за Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, за европейските фермери и рибари, но също така и за укрепване на устойчивостта на секторите на хранително-вкусовата промишленост и рибарството и за осигуряване на необходимото пространство за криза управление.
• 47,9 милиарда евро за регионално развитие и сближаване в подкрепа на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и инфраструктура в подкрепа на зеления преход и приоритетни проекти на Съюза.
• 15,8 милиарда евро за подкрепа на партньорите и интересите на ЕС по света, от които 11,4 милиарда евро по Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (NDICI — Глобална Европа), 2,1 милиарда евро за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III) и 1,7 милиарда евро за хуманитарна помощ (HUMA).
• 13,6 милиарда евро за научни изследвания и иновации, от които 12,8 милиарда евро за Хоризонт Европа, водещата изследователска програма на Съюза. Проектобюджетът включва също така финансирането на Европейския закон за чипове по Horizon Europe и чрез пренасочване от други програми.
• 4,6 милиарда евро за европейски стратегически инвестиции, от които 2,7 милиарда евро за Механизма за свързване на Европа за подобряване на трансграничната инфраструктура, 1,3 милиарда евро за Програмата за цифрова Европа за оформяне на цифровото бъдеще на Съюза и 348 милиона евро за InvestEU за ключови приоритети ( научни изследвания и иновации, двоен зелен и цифров преход, сектор на здравеопазването и стратегически технологии).
• 2,1 милиарда евро за разходи, предназначени за космоса, главно за Европейската космическа програма, която ще обедини действията на Съюза в тази стратегическа област.
• 10,3 милиарда евро за хората, социалното сближаване и ценностите, от които 3,96 милиарда евро за нарастващите разходи по заеми за NGEU, 3,7 милиарда евро Еразъм+ за създаване на възможности за образование и мобилност на хората, 332 милиона евро за подкрепа на артисти и творци в цяла Европа и 215 милиона евро за насърчаване на справедливостта, правата и ценностите.
• 2,4 милиарда евро за действия в областта на околната среда и климата, от които 745 милиона евро за програмата LIFE в подкрепа на смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него и 1,5 милиарда евро за Фонда за справедлив преход, за да се гарантира, че зеленият преход работи за всички.
• 2,2 милиарда евро за защита на границите, от които 1,1 милиарда евро за Фонда за интегрирано управление на границите (IBMF) и 874 милиона евро (общо участие на ЕС) за Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex).
• 1,7 милиарда евро за разходи, свързани с миграцията, от които 1,5 милиарда евро за подкрепа на мигранти и търсещи убежище в съответствие с нашите ценности и приоритети.
• 1,6 милиарда евро за справяне с предизвикателствата в областта на отбраната, от които 638 милиона евро за подкрепа на развитието на способностите и изследванията в рамките на Европейския фонд за отбрана (EDF), 241 милиона евро за подкрепа на военната мобилност, 260 милиона евро за новия краткосрочен отбранителен инструмент (EDIRPA) и 343 милиона евро за подкрепа на производството на боеприпаси.
• 947 милиона евро за осигуряване на функционирането на единния пазар, включително 602 милиона евро за Програмата за единния пазар и 200 милиона евро за работа в областта на борбата с измамите, данъчното облагане и митниците.
• 754 милиона евро за EU4Health, за да се осигури цялостен здравен отговор на нуждите на хората, както и 230 милиона евро за Механизма за гражданска защита на Съюза (rescEU), за да може бързо да се разгърне оперативна помощ в случай на криза.
• 726 милиона евро за сигурност, от които 315 милиона евро за Фонда за вътрешна сигурност (ISF), който ще се бори с тероризма, радикализацията, организираната престъпност и киберпрестъпността.
• 213 милиона евро за сигурни сателитни връзки по новата програма на Съюза за сигурна свързаност.

Материалът ЕК предлага проектобюджет на ЕС за 2024-та от €190 млрд е публикуван за пръв път на Икономически живот.

BBC и Sky News също – макар и предпазливо, информират, че има вероятност за договорка още тази вечер.

Ройтерс цитира свои източници, според предстои постигането на споразумение, а страните-членки на Европейския съюз започват да подготвят процедурата си за прилагане на нова търговска сделка с Великобритания от 1-ви януари.

„Изглежда сделката е почти готова. Въпросът е да я обявим днес или утре„, цитира Ройтерс свой събеседник.

Последните дни и часове стана ясно, че по много теми има постигнато общо мнение, като от ЕС посочиха, че дори риболовът и конкуренцията да останат недоговорени, Брюксел е готов да преговаря и след 31 декември.

Материалът Търговското споразумение по Брекзит постигнато? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е сред изводите от тазгодишното регионално проучване на GLOBSEC „Тенденции 2020“, подготвено в сътрудничество с Центъра за изследване на демокрацията.

Допитването е направено в девет държави от Централна и Източна Европа и Западните Балкани – България, Чехия, Унгария, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Сърбия и Словакия.

Макар по-голямата част от хората да одобряват членството на страната в Европейския съюз (ЕС) и НАТО и подкрепят демокрацията като предпочитана форма на управление, се забелязва негативно отношение специфично към понятието „либерална демокрация“. Значителна част от респондентите (41%) я възприемат като заплаха за идентичността им, а много от тях са на мнение, че ЕС диктува прекомерно политиката на държавата.

37 процента от българите смятат, че ЕС застрашава националната ни идентичност. Тук първото място е за Чехия с 57 %, следвана от Сърбия  – 55 на сто.

„Българите започват да прехвърлят вината за отстъплението от демократичните норми и неефективността на демократичните институции в страната върху ЕС, който според мнозина оказва безмълвна подкрепа към управляващия, корумпиран елит. Като резултат, подкрепата за ЕС в България е спаднала с 13% – до 65%, което е най-ниското ниво на одобрение за членството в ЕС от присъединяването на страната през 2007 г.“, коментира Мартин Владимиров, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

В същото време резултатите от проучването показват, че гражданите от страните, участващи в изследването, са и по-склонни към споделянето на проруски настроения, включително и да вярват в пропагандни твърдения, разпространявани от Русия.

Близо 4 от всеки 10 граждани в обхванатите държави членки на НАТО смятат, че Алиансът провокира Русия с изграждането на военни бази близо до руските граници – наратив, който често се разпространява от прокремълски източници в интернет пространството.

„Проруските настроения са особено силни в България, Словакия, Сърбия и Черна гора. Мнението, че Русия изпълнява ролята на „могъщия славянски брат“ се споделя от три четвърти от респондентите“, заявява Даниел Мило, старши съветник в GLOBSEC.

„От геополитическа гледна точка, българското общество е трайно разделено по линия на противопоставянето Изток – Запад, според което близките културни, религиозни и исторически връзки с Русия са несъвместими с начина на живот на западното общество. Това възприятие съответства с гледната точка, разпространявана от руската пропаганда, в която светът е доминиран от морално декадентски ценности, наложени от западните сили. От тази перспектива, Русия се възприема като закрилник на традиционните християнски и морални ценности и нейните мотиви не се поставят под въпрос“, уточнява Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра.

Тема на допитването е и пандемията, като се отчита, че повече от 1/3 от гражданите в Централна и Източна Европа вярват в конспиративни теории, свързани с COVID-19.

Само 37% от хората споделят, че са склонни да се ваксинират срещу COVID-19. Сред тези, които имат доверие в публичните институции обаче тази готовност се покачва до 53 %.

„Проучването разкрива значението на доброто управление и доверието на обществото към институциите, особено по време на криза. Правителствата следва да вложат повече усилия за подобряване на комуникацията с населението и да направят всичко възможно да засилят общественото доверие“, заявява Мирослава Савирис, научен сътрудник в GLOBSEC и съавтор на доклада.

Материалът Одобрението за членството ни в ЕС – на рекордно ниски нива е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Лидерите на страните членки ще направят преглед на изпълнението на Споразумението за оттеглянето на Великобритания и на състоянието на преговорите за бъдещото партньорство между ЕС и Обединеното кралство.

Ще се дискутират всички възможни сценарии след края на преходния период, приключващ на 31 декември 2020 г., съобщи правителственият пресцентър.

Министър-председателят Бойко Борисов също ще участва в заседанието.

Изменението на климата е в дневния ред на Европейския съвет. Дебатът ще има по представения от ЕК План за климата до 2030 г. Намаляване на емисиите в ЕС до 2030 г. от 40 % на 55 % спрямо нивата от 1990 г., предвижда планът.

Европейските лидери ще обсъдят още епидемична обстановка в следствие на COVID-19, цялостната координация на мерките в отговор на пандемията, както и разработването и разпространението на ваксина срещу новия вирус.

Материалът Европейските лидери ще обсъждат COVID-19 и Brexit в Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От Morgan Stanley все още очакват благоприятен изход със сделка, но вероятността силно е намаляла, се казва в коментара на банката, който подчертава прогнозата за труден изход.

Агенцията цитира и главния преговарящ от ЕС Мишел Барние, който заявява, че съюзът все по-сериозно се подготвя за Брекзит без сделка, като в същото време предупреждава, че „никой не трябва да подценява практическите, икономическите и социалните последици от сценария„ без сделка“.

Вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович от своя страна призова Великобритания да се откаже от проекта за промени в законодателството, които ще наложат отпадане на ключови части от Споразумението за Брекзит и правят на практика невъзможно сключването на сделка до края на годината.

Материалът Morgan Stanley увеличи двойно риска от Брекзит „без сделка“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Какво знаете за тези, които останаха без работа заради COVID-19? Които никога няма да го кажат, защото повечето от нас са мили, нежни и дипломатични? Които няма да го признаят публично, защото може би е срамно да си без работа? Защото не сме организирани в синдикати? Защото сме хората, които страдат, но няма да проговорят, преди да се задушат? Ние сме преподавателите, които са обучили хиляди служители на ЕС за работа в евроинституциите.

Преди няколко години по време на обучение в Европейския парламент влезе млад парламентарен асистент. Обикновено по време на обученията питаме хората за мотивацията им да станат еврочиновници. Господинът отговаря, той се подготвя за изпит в EPSO (входната врата за евроинституциите), тъй като би искал да стане еврочиновник. И добавя: „Кой не би искал такива пари“?

Е, има когнитивен дисонанс. Може би много държавни служители в ЕС са влезли в корпуса с грешна мотивация? Може би повечето от тях работят в Комисията, Парламента и Съвета по погрешни причини? Няма значение, защото винаги има такива, които работят в ЕС по правилните причини: те вярват в основната му мисия: да организират Европа така, че тя никога повече да не влиза във война. С други думи, все по-тесен съюз.

Докато хората с добра мотивация преобладават, нещата ще са добре. Те са хората, които се грижат за целия Съюз, независимо от кой негов ъгъл са дошли. И все пак, по време на рецесията, причинена от коронавируса, си мисля за този млад човек – а не беше ли той прав? Благата преди ценностите…

Познавам хора от Комисията, на които не им харесва да работят там. Те гледат на десетгодишния задължителен период, за да получат солидна пенсия един ден, като на присъда, която трябва да излежат. И броят дните до края на времето си в Брюксел.

Познавам хора, които се преместиха в Парламента или Комисията, защото планираха да имат деца и основната им грижа беше бъдещето на семействата им.

Не е за мен да произнасям присъди за мотивацията на други хора. И все пак по някакъв начин не мога да се примиря. От една заплата от европейска институция едно семейството може да живее доста комфортно. Междувременно по време на кризата с коронавируса милиони бяха съкратени. Други милиони страдат от икономическия срив. Правителството в Словения намали заплатите на всички държавни служители с 30%. В рамките на ЕС, вътре в Брюкселския мехур, никой дори не споменава за намаляване на заплатите на комисарите, държавните служители или евродепутатите. Ако се планира колективният ни БВП да бъде намален със 7.4%, не трябва ли да обмисляме правилата, при които живеем? Висш университетски професор в България получава заплата като начинаеща секретарка в Комисията. Това ли е Съюзът, който искаме? По време на вируса кой е по-изложен да загуби работата си? Кой е по-незаменим за нуждите на възстановяването?

Секторът за обучение на кадри не се радва на внимание. Обучаващите няма да говорят за себе си. Те предпочитат да работят под радара и да останат незабелязани. И все пак генералният секретар на Комисията г-жа Илзе Юхансоне като първата си академична квалификация в CV-то си е била моя колежка – обучавала е кадри.

Наистина много от вас са ни задължени. Наистина, получихме възнаграждение за работата си. Но днес не получаваме същата сигурност за работата си. Дали това е привилегия да бъдем независими, или сме съпътстваща щета на кризата?

*Пьотр Качински е старши сътрудник в Центъра за международни отношения във Варшава и бивш външен преподавател в Европейския институт за публична администрация (EIPA)

Материалът Високо платена и безчувствена бюрокрация – това ли е Съюзът, който искаме? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви в сряда управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард.

„Можеше да бъде по-добро, но това е много амбициозен проект“, каза Лагард в интервю за Washington Post.

Лидерите на ЕС постигнаха споразумение за създаване на фонд във вторник. Според предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, 390 милиарда евро по фонда ще бъдат безвъзмездни помощи, а останалите – заеми.

Материалът Споразумението на ЕС можеше да е по-добро, смята Кристин Лагард е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Документът, озаглавен „Морската храна: устойчивост, стабилност и сигурност“, разкрива, че ресурсите, които вече са значително засегнати от климатичната криза, стават още по-оскъдни в резултат от нерегламентираната човешка дейност.

 Днес Европейският съюз планира възстановяването си от глобалната пандемия с Covid-19, която насочи вниманието към ключови недостатъци на риболовната индустрия.

Това е отлична възможност за справяне с нелегалния и нерегулиран улов, който излага на риск важни рибни запаси и застрашава поминъка на цели крайбрежни общности.

По данни на Световната организация по прехрана и земеделие (ФАО) всяка година в резултат от незаконна дейност са улавяни над 26 млн. тона риба, т.е. една на всеки шест риби, които консумираме, е хваната нелегално и понякога дори по начин, подкрепящ престъпни мрежи.

Това създава условия за развитието на нелоялна конкуренция, а също и заплашва здравето на океана и богатото му биоразнообразие.

Затова WWF призовава за промяна на Регламента за контрол над рибарството в посока насърчаване на проследяването на морските продукти по пътя им от океана дo чинията.

Наложително е създаването на ефективна възпираща система от мониторинг, контрол и санкции, която да отчита пълния размер на щетите.

„Въпреки правилата, незаконни морски продукти продължават да проникват на европейския пазар. ЕС и неговите търговски партньори все още не съумяват да вкарат риболовната дейност в устойчиви граници“, коментира д-р Антония Лерой, ръководител на направление „Океани“ в офиса на WWF за европейски политики.

ЕС е най-големият пазар на морска храна в света. Търговският му оборот се оценява на повече от 32 млн. евро годишно.

Според доклада обаче, държавите-членки не прилагат ефективно мерките за управление на риболова: проверките на корабите са нередовни, а санкциите, налагани при установени нарушения – слаби, което подхранва корупцията и организираната престъпност.

Пандемията с Covid-19 оказва силно негативно влияние върху риболовния сектор. Освен че лишава много рибари от единствения им източник на приходи, тя излага на риск здравето на екипажи, пристанищни работници, инспектори и наблюдатели.

Изчисленията сочат, че до средата на юли Европейският съюз вече е изконсумирал всичките рибни ресурси, които би могъл да улови в своите териториални води или да отгледа във ферми в рамките на една година и започва да разчита единствено на внос.

Междувременно учените от Междуправителствения панел за климатичните промени прогнозират, че рибните запаси в крайбрежните тропически води се очаква да намалеят с 40 % до 2050 година.

Материалът Незаконният риболов застрашава продоволствената сигурност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Безопасните за COVID-19 държави са Австралия, Канада, Япония, Мароко, Сърбия, Черна Гора, Алжир, Грузия, Нова Зеландия, Руанда, Южна Корея,Тайланд, Тунис и Уругвай, предаде Euronews.

От списъка са изключени Бразилия, САЩ и Китай.

Според дипломати китайските граждани ще могат да пътуват до Европа, ако Пекин пусне европейци в страната.

Гражданите на Великобритания пътуват в ЕС свободно до края на декември, когато изтича гратисният период за Брекзит.

Изготвянето на списъка раздели европейските страни. Испания и Германия, които са сред най-засегнатите от COVID-19, искаха повече сигурност и да разрешат пътуването за по-ограничен брой хора.

Португалия и Гърция, чиито икономики са много силно зависими от туризма, поискаха включването на повече страни в списъка.

Граничният контрол е премахнат за граждани на страни членки, които пътуват в рамките на Съюза.

Материалът 14 държавни са „сигурни“ за COVID-19 според списъка на ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той участва в дискусия за бъдещето на ЕС, организирана от Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“.

„Прокуратурата дава тон за погазване на закона – не спазва следствената тайна, произволно решава кое е „висок обществен интерес“ и кое – не, навлиза в сферите на други институции без необходимите правомощия и капацитет“, заяви Радев, цитиран от БТА.

Според президента по-тревожното е, че прокуратурата говори с гласа и действа с прийомите на жълтите медии, което е пагубно.

„Затова се нуждаем от независима експертиза на записа с гласа на Борисов, според който запис главният прокурор се споменава като възторжен фен на министър-председателя“, допълни още Радев.

Той коментира скандалите от последните дни – звуковия запис, за който се твърди, че се чува гласа на премиера, снимките от спалнята му, а накрая и обвинения от прокуратурата за търговия с влияние президентски секретар Пламен Узунов, който си е кореспондирал чрез СМС с бизнесмена Пламен Бобоков.

Не мога да съдя по откъслечно предоставена и тенденциозно поднесена информация, каза Радев, попитан дали вярва на Пламен Узунов.

Напоследък у нас твърденията на прокуратурата се огласяват едва ли не като присъда, но за тяхната състоятелност може да реши единствено съдът, коментира президентът. По думите му на всички е ясно кой има интерес от отвличането на вниманието от скандалния запис и снимките в спалнята на премиера.

Трябва да избягаме от концепцията, че Брюксел е началник, а да живеем с усещането, че ние сме част от този Брюксел, заяви държавният глава.

Според него е много важно да подновим дебата за бъдещето на ЕС и какво е нашето ниво на амбиция.

Той посочи, че ЕС като БВП един от важните играчи на световната сцена, но като политическа тежест той не може да намери своето място, защото то все още не е подплатено със съответните отбранителни способности. На няколко пъти набира скорост концепцията за европейска отбрана, след това леко я забавяме като инициатива, каза президентът.

Той смята, че в България трябва да използваме средствата, които очакваме за модернизация и трансформация в много сфери. Трябва да имаме повече инвестиции и в човешки капитал.

Материалът Българите се нуждаят отчайващо от справедливост, смята президентът Радев е публикуван за пръв път на Икономически живот.