Заключенията идват в края на втория 7-годишен програмен период и показват, че от определените за страната ни за 2014-2020 г. общо 9.9 млрд. евро по десет програми, към 31 декември 2020 г. са разплатени 6.360 млрд. евро. От тях 5.371 млрд. са идват от фондовете на Евросъюза, а останалата част – от държавния бюджет.

Според анализа на МФ без усвоените 6.360 млрд. евро по линия на еврофондовете, стойността на създадения в страната брутен вътрешен продукт в периода 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-ниска.

Най-съществено влияние евросредствата са изиграли върху ръста на частните инвестиции. От 2014 г. до края на 2020 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано без средствата от ЕС с 23.7%.

Благодарение на еврофондовете по-видимо расте и заетостта – общият ефект с натрупване за 7 години е 13.7%, докато безработицата е паднала с 6.1 процентни пункта. Средната работна заплата пък е нараснала с 8.4% – основно в резултат на субсидираната заетост по европрограмите, но и заради постепенното вдигане на минималната работна заплата през последните години.

Евросредствата обаче не са оказали кой знае какво благоприятно влияние върху българския износ. Нетният ефект върху експорта на български стоки и услуги за последните 7 години е доста скромен – едва 0.8% увеличение в сравнение със сценария без еврофондове, изтъква още изданието.

Анализът на МФ показва, че няколко програми сериозно изостават и България отново е изправена пред опасността да загуби евросредства, тъй като след края на програмния период имаме само две години за приключване на сметките по договорените проекти.

Най-тежко е положението с „Морско дело и рибарство“ с усвоени към 31 декември 2020 г. 33% от предвидените 113 млн. евро. Следва „Околна среда“, при която реално разплатени са 38% от планираните 1.77 млрд. евро. Проверка в Информационната система за наблюдение на еврофондовете ИСУН показва, че по тази програма всъщност са договорени проекти, надхвърлящи с 13% бюджетът й. Това обаче в никакъв случай не означава, че страната ни ще успее да реализира договорените екопроекти в следващите две години.

Подобно е положението и с ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, където от 1.789 млрд. евро, до момента са договорени почти 90%, но в края на 7-та година са изплатени 51%.

Материалът Не сме усвоили почти 50% от парите по еврофондове за 2014-20 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ян Олбрихт (ЕНП, Полша) оцени споразумението за бюджета като „печеливш резултат“ за всички участващи и подчерта, че преговарящите са намерили решение за засилване на политиките, без да нарушават споразумението относно следващата МФР и фонда за възстановяване Next Generation EU, което лидерите на ЕС договориха през юли.

Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания) предупреди, че „никой не би разбрал, нашия неуспех да се договорим и да предприемем действия възможно най-скоро“, за да смекчим последиците от пандемията за европейските граждани. „Трябва да преодолеем разделението и извиването на ръце и да се съсредоточим върху нуждите на хората“, добави тя.

Дачиан Чолош (Обнови Европа, Румъния) подчерта историческото значение на споразумението, не само поради допълнителното финансиране, но и защото замърсяващите околната среда ще бъдат задължени да поемат отговорност, а цифровите компании ще трябва да плащат справедлив дял данъци.

„Ще бъдат ли насърчени релокациите?“ – попита Жан-Лин Лакапел (ИД, Франция). Част от възстановяването трябва да се основава на стимули, които да отчитат уязвимостта на малките и средни предприятия и да „инвестират в локални предприятия“, каза той.

Димитриос Пападимулис (ЕОЛ / СЗЛ, Гърция) заяви, че постиженията на Парламента са положителна стъпка, но е необходимо повече, за да се отговори на очакванията на гражданите.

Материалът Евродепутатите подкрепят обвързването на еврофондовете с върховенството на закона е публикуван за пръв път на Икономически живот.

То касае дълго обсъжданото обвързване на законността в дадена държава и получаването на еврофондове.

Не само доказани посегателства, а и само примери за заплаха към независимостта на съдебната система ще са достатъчни Брюксел да спира еврофондове, гласи решението за действието на Механизмът за върховенството на закона, което трябва да бъде формално одобрено от двете институции.

Нещо повече, Съюза ще има право да спира плащания, но те трябва да се компенсират от правителствата на провинилата се държа.

„За да гарантира, че крайните получатели, които разчитат на подкрепата на ЕС – студенти, фермери или неправителствени организации – не са наказвани заради действията на правителствата, евродепутатите настояха те да имат право да подадат жалба към еврокомисията, която ще им помогне, като гарантира, че ще получат съответните средства. Тя няма да плаща директно, фондовете все пак ще трябва да минат през държавните институции. Комисията ще има възможността да направи финансова корекция, като намали следващото изплащане към съответната държава“, се казва съобщението на европарламента, цитирано от Дневник.

По думите на докладчика по въпроса Петри Сарвамаа от ЕНП – „механизмът ще покрива всяко нарушение на върховенството на закона: от индивидуални провинения до системни или повтарящи се проблеми, за които досега нямаше механизъм“. Подчертава се, че дефиницията е разширена така, че да обхване и „заплахите“ към независимостта на съдебната система, а не самото ѝ увреждане. Превантивният аспект ще се отнася към всички нарушения – включително там, където нарушения рискуват да засегнат европейския бюджет.

Механизмът ще се прилага не само при злоупотреба с еврофондове, но и при системни нарушения на свободата, демокрацията, равенството и спазването на човешките права, включително правата на малцинствата. За целта ще се прилагат и Копенхагенските критерии за присъединяване към ЕС.

Ключов момент в действието на механизма е това, че провинилите се няма да имат право на вето върху решението, което на практика би обезсмислило целия механизъм. Решенията ще се взимат с квалифицирано мнозинство в Съвета – „за“ трябва да гласуват 55% от държавите членки с общо население 65% от всички европейци. Това е най-често използваният механизъм за взимане на решения в ЕС. При него съществува възможността поне 4 държави, в които живеят над 35% от населението, да оформят „блокиращо малцинство“. Въздържалите се държави се броят като гласували „против“.

Предвижда се процедурата спрямо дадена държава да отнема максимум девет месеца. ЕК предлага механизмът да се активира спрямо определена държава, а Съветът ще има един месец да гласува предложените мерки (в изключителни случаи – три месеца). Комисията ще има право да свика извънреден съвет, за да се увери, че срокът е спазен, допълват от Дневник.

Материалът Брюксел спира европари на държави с беззаконие, ще плащат правителствата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Службата е разследвала как са похарчени еврофонодве в 42 страни и е приключила общо 100 дела.

Повече от една десета от финализираните миналата година дела се отнасят до злоупотреби с еврофондове в Румъния, съобщава телевизия Диджи24, цитирана от БНА. 9 от 11-те дела са приключили с препоръки от страна на европейския орган.

Измамите са ставали с проекти за ферми с аквакултури в зони, в които няма вода, еврофондове за предотвратяване на горски пожари, използвани по проект за казино и хотел, фиктивно съдружие за спечелване на търг и други.

Според доклада на ОЛАФ, второто място е за Италия – с 9 решени дела (7 от които с препоръки). След нея се нареждат Гърция, Полша и България с по 7 финализирани дела, от които съответно 2, 4 и 5 с препоръки.

Материалът България сред първите пет държави с най-много измами с еврофондове е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На трима от обвинените за участие в групата е наложено задържане до 72 часа. Сред тях са певицата Лиляна Деянова (известна като ЛиЛана) и брат ѝ Александър Деянов (бийтбоксърът SkilleR)

Те са задържани на 25 април 2020 г. при специализирана операция на СДВР и ДАНС, съобщиха от прокуратурата.

Следователи от отдел „Следствен“ са иззети сървъри, компютри и други доказателства за престъпната дейност.

Няколко фирми, контролирани от групата, повечето от които без реална стопанска дейност, са усвоявали средства по програмата, декларирайки покупка на един и същ софтуер от юридическо лице, регистрирано в чужбина – което също не е осъществявало търговска дейност.

Реално софтуерът е бил придобит с финансиране по европрограмата от действащо българско дружество, което го е предоставило за „ползване“ на разследваните фирми.

През последните години певицата ЛиЛана се преквалифицира на технологичен предприемач. Тя презентира платформата на Агенция „Пътна инфраструктура“ за информация в реално време за катастрофи и ремонти. Също е и в съвета на директорите на тол оператора „Телетол“.

От години певицата е свързвана с хазартния бос Васил Божков.

Материалът Петима обвинени за кражба на европари, сред тях певицата ЛиЛана е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Става дума за 200-300 милиона евро, които ще се инвестират в антикризисни мерки.

Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев, който заедно с министър-председателя Бойко Борисов участваше в инспекцията на Автомагистрала „Европа“ в района на Сливница. 60% от проекта е готов, очаква се да приключи в края на тази година.

Това ще помогне на страната ни да излезе по-лесно от кризата, аргументира се Дончев.

Бългаария вече е изпратила писмо за преструктуриране и на Програмата за развитие на селските райони, за да се изготвят и антикризисни мерки и в земеделието.

В момента у нас се прилагат мерки на стойност около 5-6 процента от целия БВП на България.

Пандемията е първата вълна от кризата, след това ще последва икономическата.

Тогава размерът на антикризисните мерки може да достигне 10-12 процента от БВП на страната, смята още вицепремиерът Дончев.

Материалът Искаме от ЕК аванс от европарите за следващия програмен период е публикуван за пръв път на Икономически живот.