Ветото, което България наложи на започването на преговори за присъединяване на Република Северна Македония, е неприятно и за нас, и за братята ни от Вардар. Не е никакво удоволствие да си във фокуса на цяла Европа в ролята на екзекутор. И най-лошото – да се чувстваш изолиран, а другите да гледат на теб като на лошия, на грубиянина, на разрушителя.

И за вето трябва майсторлък. България може да извлече много поуки от положението, в което се намира. Първата е, че тя няма приятели в ЕС. Това е потресаващо. Никой, освен Гърция, където тайно ликуват от последното развитие, не разбира българската позиция. Не я разбират, защото не сме я обяснили. Впрочем, не сме я обяснили дори във вътрешен план.

Нашата страна си беше завоювала имидж на поддръжник на разширяването на ЕС със Западните Балкани, ние изсипахме огромен ресурс в срещата на върха на ЕС в София, и на този прекрасен фон абсолютно никой в Брюксел не може да разбере как така изведнъж решихме да бием дузпата на Скопие.

Без съмнение, Скопие си позволява спрямо България абсолютни безобразия. Но кой знае за тях? Дори българските дипломати не знаят.

Със сигурност българските власти са предупреждавали Скопие, а и там сигурно са забелязали решението на Народното събрание от 9 октомври 2019 г., но това по никакъв начин не е било обяснено в Брюксел. Ако има медия, която десетократно да е предупреждавала за това, което ще се случи, на чист английски език, това е EURACTIV. Правили сме го, защото си вършим работата като журналисти, и защото виждахме задаващата се катастрофа. Правителството на Бойко Борисов не направи никакво усилие да предупреди партньорите си от ЕС и европейското обществено мнение за задаващото се вето. Затова България е в ролята на лошите.

Обидно е в ситуацията, в която страната ни е попаднала, симпатиите в ЕС да са на страната на държава извън Съюза, а ние да се чувстваме в този наш съюз като чужди. Не се сещам за подобен случай в цялата история на ЕС. Германското председателство търси компромис като оказва натиск върху София, не върху Скопие. Същото се отнася и за Европейската комисия. Сякаш страната кандидат е България, не Република Северна Македония. Унизително за българската дипломация!

Скопие действително си въобрази, че под европейски натиск България ще отстъпи, недооценявайки вътрешно политическите реалности в страната ни. На 8 декември ще има следващ – и може би последен – шанс за постигане на компромис. След това идва португалско председателство, а тази страна няма нито особен интерес, нито административен капацитет да придвижи въпроса.

В интерес както на Република Северна Македония, така и на България, е да постигнат компромис на 8 декември. А за България е крайно време да се замисли защо няма приятели. И защо в най-братската ни държава ни презират.

Материалът Крайно време е България да се замисли защо няма приятели е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В района на град Гоце Делчев е съсредоточена значителна производствена дейност, особено в сферата на шивашката индустрия, както и в други икономически дейности. Производствата са експортно ориентирани, като необходимостта от транспортиране на готова продукция за Гърция е ежедневна, пишат от АИКБ..

В тази връзка, подчертават работодателите, забраната за преминаване на всякакви видове превозни средства, включително товарни камиони през граничния пункт „Илинден–Ексохи“, създава огромни затруднения както на производителите, така и на транспортните фирми от района на Гоце Делчев. Всички фирми от региона се намират в много голямо затруднение, което допълнително наслагва негативни ефекти и затруднения към тези, причинени от коронакризата.

В писмото се обръща внимание, става дума за превози на карго, а не за циркулиране на пътници и туристи. Припомня се, че дори и в най-тежките дни на пандемията, едно от първите неща, извършени от Европейската комисия беше осигуряването на свободен превоз на стоки чрез така наречените „зелени коридори“. Отделен въпрос е, че няма как наложеното ограничение за ГКПП „Илинден – Ексохи“, да не нанася щети и на нашите гръцки контрагенти от другата страна на границата.

Във връзка с факта, че единственият отворен ГКПП е „Кулата – Промахон“, от АИКБ посочват, че особен проблем е това, че преминаването на ГКПП „Кулата-Промахон“ протича изключително бавно, а тахографите на превозните средства не могат да се спрат и часовете прекарани в чакане на границата не се зачитат за почивка. По този начин се създават изкуствени проблеми пред превозвачите и шофьорите, свързани с нормативно установените изисквания за продължителност и цикличност на почивките – те трябва да спират за почивки, без да са се движили преди това.

Заключава се, че продължителното затваряне на ГКПП „Илинден – Ексохи“, ще доведе до големи загуби за регионалната икономика и от двете страни на границата и ще има особено негативно отражение върху бизнеса на превозвачите, който вече е достатъчно пострадал от коронакризата. Отделно, по този начин се нанасят допълнителни вреди и върху околната среда.

Асоциацията на индустриалния капитал в България търси съдействието на Захариева за отварянето на ГКПП „Илинден – Ексохи“ само за товарни превози.

Материалът АИКБ настоява ГКПП „Илинден – Ехсохи“ да се отвори за товарни превози е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на видеоконферентен разговор с участието на външни министри и дипломати от 13 държави членки на ЕС.

Срещата е по инициатива на външния министър на Германия Хайко Маас. В нея участваха външните министри и на Австрия, Кипър, Испания, Хърватия, Гърция, Италия, Малта, Нидерландия, Словения, както и заместник-министри на външните работи на Франция и Португалия.

Това е втората подобна видеоконферентна среща, организирана от Германия с цел обсъждане на ситуацията с ограничителните мерки за пътуванията в ЕС.

От 1 юни в България са добре дошли туристи от 28 държави – членки на ЕС и Шенгенското пространство, които не подлежат на 14-дневна карантина, и от още 8, които трябва да преминат карантинен период, съобщи Захариева.

Тя допълни, че България е приела строги правила за осигуряване на безопасността на туристическия сектор, който представлява близо 13% от българската икономика и около 11% от заетостта в страната.

Според външния  ни министър ситуацията в България с разпространението на коронавируса е стабилна и в момента сме една от най-сигурните туристически дестинации.

Участниците в срещата обсъдиха постепенното вдигане на ограничителните мерки в съответните страни.

Министърът на туризма Николина Ангелкова обсъди в телефонни и онлайн разговори излизането от кризисната ситуация с редица представители на институциите и бизнеса от различни държави.

Всички смятат, че са необходими съвместни и обединени усилия за преодоляване на кризата и поетапно възстановяване на пътуванията при спазване на здравните изисквания.

В условията на световна пандемия страната ни има редица съществени предимства, тъй като тази година основният мотив за избор на място за почивка безспорно е сигурността за здравето на туристите, коментира Ангелкова.

За рестарт на туристическия сектор са били и участниците в двете неформални онлайн срещи на министрите на туризма.

Това е изразено и на видеоконферентната среща на министрите на туризма на България, Гърция, Хърватия и Кипър с участието на Фридрих Юсен, изпълнителен директор на ТУИ Груп.

Водещите туроператори от пазар България за тези държави, са казали, че планират чартърните си програми за края на юни, началото на юли 2020 г.

Всичко това дава надежда, че в най-скоро време ситуацията ще се нормализира и ще се възстановят чартърните полети към страната ни, коментира министър Ангелкова.

Материалът Захариева и Ангелкова обсъждат с колегите си в ЕС свободното пътуване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В продължение на 30 години страната ни ще трябва да върне 3,3 млрд. евро, другото ще е безвъзмездна помощ.

Това съобщи външният министър Екатерина Захариева пред БНТ.

За първи път Брюксел предлага толкова мащабен план, който трябва да акумулира 750 млрд. евро, от които 500 млрд. евро са грантове, а 250 млрд. евро – кредити.

Захариева припомни, че всяка една държава в ЕС трябва да предложи план за ползването на ресурса.

У нас този план ще бъде изработен в консултации с бизнеса, посочи още външният министър.

„Над 80% от съставките на лекарствата се произвеждат в Китай, предпазните облекла – също. Трябва да върнем тези производства в ЕС, трябва да сме авнотомни“, категорична беше Екатерина Захариева.

Външният ни министър отчете и плавното възстановяване на придвижването в Европа.

Първо със съседни страни, после с държави със сходен риск и след 15 юни е възможно пълното възстановяване на свободното придвижване в рамките на ЕС.

Материалът Ще получим 15 млрд. евро от плана на ЕС, връщаме 3,3 млрд. евро 30 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-богатите и най-интегрираните държави са в Еврозоната. Ако искаме да сме част от тези, които вземат решенията  – то трябва да сме в Еврозоната. Левът отдавна е вързан за еврото. Няма никаква опасност, обясни още министърът.

Според нея, ако има референдум, той трябва да бъде „за“ или „против“ членството в Общността.

В неделя проф. Стив Ханке заяви през бТВ, че в България трябва да се проведе референдум дали да приемем еврото.

Захариева коментира и информацията, че Москва е ходатайствала на Васил Божков в ОАЕ.

Преди седмица Симеонов призова външно да извика руския посланик Макаров и за го попита защо се месят в казуса „Божков“. По негова информация шефът на външното разузнаване на Русия Сергей Наришкин е имал среща с вицепремиера на ОАЕ и шейх на Дубай Мохамед бин Рашид ал-Мактум и е поискал освобождаването на Васил Божков.

„Ние данни за това нямаме, затова не сме извикали руския посланик, каза още Екатерина Захариева.

Вчера Москва официално опроверга думите на Симеонов.

Материалът Договорът за ЕС означава съгласие за еврозоната, смята Захариева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Россатом“ е готов да участва в процедурите за избор на изпълнител за възобновяване на строителството на АЕЦ „Белене“. Надяваме се на добри шансове за нашата държавна корпорация, предвид че именно тя е производител на атомните реактори и създател на технологията по този проект“, каза още Лавров.

Процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ бе публикувана на 22 май 2019 г. в официалния вестник на ЕС. Тя трябва да бъде завършена до 12 месеца след публикацията, припомня ТАСС, цитирана от БТА.

Захариева посочи на съвместната пресконференция, че България и Русия имат големи перспективи в развитието на хранителната промишленост и увеличаването на стокообмена. „Надявам се, че заседанието на смесената комисия по икономически и научно-технически въпроси, което се проведе във Варна на 16-17 септември, ще доведе до увеличаване на стокообмена, каза тя. Захариева също така се надява, че ще се увеличат чартърните полети между България и Русия.

Русия е сред основните външнотърговски партньори на България. През 2018 г. стокообменът между Русия и България бе 3,47 млрд. долара, припомня ТАСС.

„Земята, върху която се намира сградата на българското посолство в Москва, е предадена на София за безсрочно ползване, като Руската Федерация очаква аналогични действия от българска страна“, обърна внимание и на този въпрос руският външен министър. Той е предал на колегата си документи за държавна регистрация на правото на постоянно безсрочно ползване на земята на посолството на България в Русия.

Лавров е приел и покана да посети България.

Материалът „Росатом“ имал добри шансове да строи АЕЦ „Белене“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.