Уви, явно и тогава отговорните за индустриалните замърсявания не са обръщали особено внимание на публицистите. В противен случай днес може би щяхме да имаме един проблем по-малко.

Материалът Еко вълна от 1972-ра е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изследването „Global Futures“ изчислява икономическата цена от загубата на биоразнообразие в 140 държави до 2050 г.

Ако не бъде сложен край на неустойчивите бизнес практики, най-потърпевша ще бъде икономиката на САЩ, която ще губи всяка година по 83 млрд. долара – сума колкото целия годишен БВП на Гватемала.

Сериозни щети ще отчетат също Япония и Великобритания – съответно 80 и 21 млрд. долара годишно.

И в трите случая икономическият спад се дължи до голяма степен на очакваните щети върху крайбрежната инфраструктура и земеделските площи. Те ще бъдат нанесени от наводнения и ерозия на почвата – резултат от загубата на глобално ниво на естествени крайбрежни защити като коралови рифове и мангрови гори.

Развиващите се страни също ще пострадат, предупреждават учените и икономистите, изготвили доклада. Особено тежко са засегнати Източна и Западна Африка, Централна Азия и части от Южна Америка, тъй като загубата на дива природа влияе пряко върху нивата на производство, търговията и цените на храните.

Според учените, трите държави, които ще загубят най-много като процент от своя БВП, са Мадагаскар, Того и Виетнам.

„Това революционно проучване показва как опазването на природата вече е не само морален, но и социално-икономически проблем. Освен че има огромно влияние върху човешкия живот и поминък, загубата на дива природа е катастрофална и за нашия просперитет“, коментира Марко Ламбертини, генерален изпълнителен директор на WWF International.

Проучването използва нова методика, за да оцени какъв би бил макроикономическият ефект от замърсяващото земеделие, увеличаването на емисиите парникови газове и загубата на естествени местообитания. Изводът е, че това ще струва на света най-малко 479 млрд. долара годишно или близо 9,9 трил. долара до 2050 г.

Експертите изчисляват, че сумата се равнява на комбинираните икономики на Великобритания, Франция, Индия и Бразилия.

По-конкретно очакваните годишни загуби възлизат на:

327 млрд. долара от наводнения, бури и ерозия на почвата.

 128 млрд. долара от минимизиране на капацитета на екосистемите да поглъщат  въглерод;

19 млрд. долара от недостиг на вода за селското стопанство;

15 млрд. долара от загубени местообитания за пчели и други опрашващи насекоми;

7,5 млрд. долара от унищожени гори и екосистемни услуги.

Докладът предвижда и постоянно покачване на цените на ключови стоки в световен мащаб през следващите 30 години. Това се дължи на факта, че селскостопанският сектор ще бъде сред най-силно засегнатите от загубата на дива природа.

Очаква се най-много да поскъпне дървеният материал (8%), следван от памука (6%), семенните култури (4%), плодовете и зеленчуците (3%).

„Ние се нуждаем от Нова сделка за природата и хората, толкова всеобхватна, амбициозна и основана на науката, колкото климатичното споразумение, договорено в Париж през 2015 г.“, споделя Марко Ламбертини от WWF.

Материалът Екологичната криза ще струва на икономиката 479 млрд. долара е публикуван за пръв път на Икономически живот.