Това става ясно от съобщение на Европейската комисия за взетите решения по процедури за нарушения на европейските закони от страните-членки от 2 февруари 2020 г.

В съобщението е посочено, че ако в тримесечен срок България не обяви защитените зони за местообитанията от екологичната мрежа Натура 2000, страната ще бъде осъдена.

Това е поредното признание за абдикацията на държавата от задължението да опазва системно националния природен ресурс.

Съобщението на ЕК идва наред с ежедневните примери за погазване на природозащитното законодателство при строежи и замърсяване на черноморското крайбрежие, строежи и сечи в национални и природни паркове, незаконни сечи в горите и замърсяване и унищожаване на реките.

Природозащитната коалиция организира втори национален протест, за да алармира за проблемите и да призове управляващите за спешни мерки.

По силата на екологичната директива за хабитатите всяка страна членка на ЕС е задължена да обяви Натура 2000 зоните в срок от шест години след като Европейската комисия ги приеме.

Защитените зони трябва да осигурят запазването или където е необходимо, възстановяването на естествените местообитания и на местообитанията на видовете, които България е декларирала пред ЕК, че ще опазва по време на членството си в ЕС.

 До предупредителното писмо от ЕК се стигна след неколкократни уведомявания на Комисията, че България се бави с обявяването на зоните за местообитанията, утвърдени от ЕК.

Независимо от предупрежденията на ЕК, МОСВ обяви само 11 зони от общо 234 и извърши трикратни промени на Закона за биологичното разнообразие за срока за обявяване на зоните.

Забавянето на обявяване на зони с повече от 6 години заплашва България от поредната наказателна процедура, чийто глоби ще трябва да се плащат от българския данъкоплатец.

Освен това всеки собственик на имот, попадащ в Натура 2000 зоните за местообитанията, губи сериозни средства за компенсаторни плащания.

Липсата на заповеди за обявяване на защитени зони създава условия за безбройните и безразборни строителни нарушения на последните диви места в България, както и до презастрояването на Черноморието и планинските курорти.

Изменения на Закона за биоразнообразието, приети на първо четене в парламента, продължават да заплашват Европейската екологична мрежа в България.

Според природозащитната коалиция, представителите на ГЕРБ в парламента са заблудили обществото, че проблемните предложения ще бъдат оттеглени.

Дискусия в Народното събрание показа, че след първия национален протест няма и намек за приемане исканията на протеста.

Протестите срещу продължаващото застрояване на българското Черноморие и промените в Закона за биоразнообразието, приети на първо четене от Народното събрание, ще се проведат на 7 юли, вторник в София, Благоевград, Ботевград, Бургас, Дупница, Пловдив,Русе и Сливен.

Организаторите призовават да се спазват строги противоепидемични мерки по време на събитията – дистанция от метър и половина и носене на маски.

Исканията на протеста остават непроменени: народните представители да приемат единствено тези предложения в законопроекта, които не засягат Натура 2000 мрежата или изобщо да не променят закона; спиране на строителството на Алепу и провеждане на ОВОС; спиране на строителството в Природен парк „Странджа“.

Материалът ЕК заплаши България със съд заради Натура, еколози се вдигат на протест е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Приетите на първо четене промени в Закона за биологичното разнообразие задълбочават проблемите, заради които ЕК отвори наказателна процедура срещу България.

Те поставят под въпрос достъпа до европейски средства за строителство на магистрали, включително и АМ „Струма“ както и за прехвърлянето на същите пари към други проекти за магистрали.

Това заявяват от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“.

Неправителствената организация определя действията на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) в отговор на отворената от Европейската комисия наказателна процедура срещу българската държава № 2018/2352, като напълно неадекватни.

Това става ясно от становище на Коалицията, изпратено до парламента и ЕК.

Представителите на гражданското общество критикуват приетите на първо четене на 4 юни 2020 г. промени в Закона за биологичното разнообразие и насочват общественото внимание към писмо на ЕК, изпратено до МОСВ в началото на май.

В документа Еврокомисията посочва, че има сериозни нарушения в процедурите по оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитени зони на всички проекти с европейско съфинансиране след 2014 г. Това включва големи инфраструктурни проекти като този за строителството на автомагистрала „Струма“ през Кресненския пролом.

Писмото е пряко свързано със започналата наказателна процедура за това, че България вече 6 години бави определянето на специфични природозащитни цели на зоните от НАТУРА 2000 мрежата.

Без наличието на такива цели извършваните от 2014 г. досега оценки за съвместимост са в нарушение на Директива за опазване на местообитаниятана ЕК. Комисията обръща внимание, че подобни нарушения са довели до 10 висящи производства за установяване на неизпълнени задължения и 17 текущи разследвания в няколко държави членки.

През март 2020 г. МОСВ внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ЗИД на ЗБР). Според министерството промените се базират на  голяма част от констатациите на ЕК по наказателната процедура.

Коалиция „За да остане природа в България“ е категорична, че промените са ненужни, защото и сега действащият закон дава необходимите правни норми за прилагането на европейското законодателство.

В становището си Коалицията настоява за отпадането на параграфи от проектозакона, които ще доведат до задълбочаване на проблемите в управлението на Натура 2000 в България и до удължаване на състоянието на правна несигурност.

С това всяка инвестиция в страната се поставя под сериозен риск, смятат природозащитниците.

Материалът Риск за инвестициите в България заради нарушение на екоразпоредбите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това твърдят от WWF Дунавско-Карпатска програма България.

Макар че е замислен да подкрепи Зелената сделка, пакетът, наречен Next Generation EU, оставя „отворена вратата“ за инвестиции към неустойчиво функциониращи бизнеси.

Сумата от 750 милиарда евро, 2/3 от които безвъзмездно отпуснати, е допълнителен ресурс към различните цели и програми на ЕС, с който средствата за възстановяване на икономиката реално достигат до 1,85 трлиона евро.

Когато към тях се добавят одобрените вече за получаване заеми към ЕС в размер на 540 милиарда евро, общата сума за справяне с последиците от Covid-19 нараства до 2,4 трилиона евро.

„Обявеният пакет е част от усилията за превръщането на Зелената сделка в „двигател“ на икономическото възстановяване. За съжаление, половината от тази амбиция все още липсва“, коментира Естер Асин, директор на офиса на WWF за европейски политики.

„Липсват ясни механизми, които да гарантират, че държавите членки няма да изразходват средствата в замърсяващи дейности като добив на изкопаеми горива или изграждане на нови увреждащи природата инфраструктурни проекти“.

Въпреки че Комисията посочва редица сектори, които са от решаващо значение за създаването на „зелени“ работни места – какъвто е секторът на възобновяемата енергия, тяхното финасиране остава под въпрос, а преки инвестиции в опазване на природата съвсем отсъстват.

„Предложението има нужда от редица поправки и допълнения, за да бъдат изпълнени обещанията за възстановяване на околната среда и справяне с климатичната криза“, казва Естер Асин.

Природозащитната организация WWF заяви, че едно екологично възстановяване не трябва да подкрепя вредни за околната среда дейности. Затова минимум 50 % от предвидените средства трябва да отидат за инвестиции в нисковъглеродни сектори и възстановяване на околната среда.

Пакетът за възстановяване на ЕС съдържа предложение за увеличаване на Фонда за справедлив преход от 7.5 до 40 милиарда евро. Той обаче трябва изрично да изключи подкрепата си за изкопаемите горива.

„В България се наблюдава липса на сериозни политически амбиции за икономическо възстановяване, което да рефлектира върху повишаване жизнения стандарт на хората и опазване на околната среда. Това се вижда и от Фонда за справедливия преход, където сумата за страната ни трябва да нарасне от почти 0.5 на поне 2 милиарда евро без националното съфинансиране. Ще получим изобилие от средства за инвестиране, за създаване на нови икономически дейности и работни места във въглищните региони, без да имаме план как ще ги използваме“, предупреждава Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ във WWF България.

До момента заради безпрецедентната криза от Covid-19, ЕК вече разреши над 2 трилиона евро под формата на държавна помощ за страните членки, включително и използване на европейските публични средства по оперативните програми, без да поставя стриктни условия при тяхното харчене.

Притеснително е, че и с новия пакет за възстановяване на икономиката, не успява да даде по-ясни насоки как ще контролира усвояването на средствата.

WWF алармира, че решенията, които бъдет взети днес, ще определят какво е възможно през 2040 г. 

Затова на 5 юни, петък WWF, заедно с партньорски организации от неправителствения сектор, представители на бизнеса и научните среди, ще представи на специална онлайн пресконференция исканията си към правителството за възстановяване на българската икономиката с фокус върху опазването на околната среда и човешкото здраве.

Материалът Next Generation EU остава врата за замърсяващи дейности, смятат еколози е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те дадоха своеобразно начало на първата нова седмица от втория етап мерки срещу пандемията в България и представиха доклад с предложения.

Демонстрацията се състоя пред Софийския университет като символ на просветата и науката.

„Единственият възможен път за излизане от кризата е към бъдещето. Не можем да си позволим връщане към предишната „нормалност“, защото точно тази неработеща система е рецепта за криза. Обстановка, в която замърсителите не плащат за причинените щети. Система, в която въглищни централи на повече от половин век изгарят отпадъци, а остатъчната въглищната шлака и пепел причиняват разливи в дворовете на хората. Пластмасата в океаните става все повече, а горите се изсичат. Засилват се социалните неравенства и се влошава качеството на живот на хората и тяхното здраве,“ казва Деница Петрова, директор на „Грийнпийс“ – България.

Връщането към политиката, провеждана в периода преди временното забавяне на икономиката, означава задълбочаване на климатичната и здравната криза.

Като алтернатива, организацията представя препоръки за посоката на икономическите стимули, дългосрочните инвестиции и стратегическите решения, които ще помогнат икономиката ни да се възстанови с по-малко вреди за климата и околната среда и с повече ползи за хората.

Сред възможностите, които посочват от „Грийнпийс“ – България са:

Намаление на въглеродния и екологичния отпечатък от икономическите дейности.

Постигане на енергийна независимост, основана на възобновяеми енергийни източници, на национално и местно ниво.

Преминаване към безвъглеродни, кръгови и споделени икономически модели.

Разработване на финансови и инвестиционни мерки, които приоритизират човешкото развитие, иновациите и качеството на живот пред икономическия растеж.

Материалът Еколози настояват за „зелено“ възстановяване от кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Петицията е адресирана още към зам. министър-председателя Томислав Дончев, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка.

“София без инсталация за изгаряне на отпадъци” е подписана от 1534 души, броят постоянно расте, а крайната дата, на която тя може да бъде подкрепена, е 15 май.

“Изгарянето не е решение, защото отпадъците не изчезват. Градът ни вече е много мръсен, а общината създава още един източник на замърсяване. Тонове токсична пепел ще трябва да пътуват до Германия ежедневно и да плащаме за съхранение. В момента отпадъците на столицата замърсяват Сливен. Проектът за инсинератор в София е поредната грешка в едно изцяло грешна политика към отпадъците. Трябва да се вземат дългосрочни мерки за по-умно управление, максимално рециклиране и информационни кампании”, казва Данита Заричинова от екологично сдружение “За Земята”.

Идеята за инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“ до Централна гара е на повече от 10 години, а междувременно технологиите и тенденциите се промениха коренно.

Редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения.

Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос.

Така наречената „инвестиция“ и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението, твърдят екозащитниците.

Хората, които живеят в близост, се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делото с довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея.

„Проектът все още може да бъде спрян, ако има силен обществен натиск, затова приканваме всички да подкрепят петицията”, казва Данита Заричинова.

Материалът Пуснаха петиция срещу завода за отпадъци в София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Причината е, че българските власти не могат да изпълнят изискванията на Европейската комисия. Това твърдят от коалиция “Да спасим Кресненския пролом”.

На 15 януари, когато се очакваше българските власти да отговорят на коментарите на Европейската комисия за финансирането на автомагистрала “Струма” в района на Кресна (лот 3.2), Агенция пътна инфраструктура (АПИ) обяви, че изтегля апликационната форма за еврофинансирането.

“Още през октомври 2019 Европейската комисия ясно каза, че издадената екооценка от 2017 г. нарушава европейски директиви. Решението е отстраняване на пороците и нова процедура за ревизия на избраната алтернатива”, твърди Даниел Попов от коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”.

Тогава коментарът на Еврокомисията беше: “Избраният вариант за инвестиция (наречен G10-50) не е достатъчно обоснован поради недостатъци в анализа на околната среда, но и поради съображения за прогноза на трафика”.

Констатациите на АПИ, че проектът не нарушава европейските директиви и ще бъде подготвена нова апликационна форма, която ще отговори на всички въпроси на Европейската комисия, не отговарят на реалните факти, смятат еколозите.

Те твърдят, че с тези действия не само се поставя под съмнение усвояването на европейските средства за частта на магистрала “Струма” през Кресненски пролом и Кресна, но и се създава риск от стартирането на тежка наказателна процедура от страна Европейската комисия. Възможно е дори връщане на вече дадените евросредства за отсечките, които вече са били финансирани, поради неспазване на срока за завършване на магистралата.

Досега се твърдеше, че алтернативите “дълъг тунел” и “пълен източен вариант” (официално известна като Г-20) са прекалено скъпи в сравнение с избрания полуизточен вариант (официално известен като Г-10,5). Данните в апликационната форма подадена от българското правителство и в последните търгове показват, че сумите за вариантите са сравними.

През декември 2019 година, след постъпване на коментарите на Европейската комисия, се установи, че при избора на вариант Г 10,5 са нарушени чл. 3 и 4 на Директивата за безопасност на транс-европейските магистрали (Дир. 2008/96).

Напълно липсва провеждане на предвидените процедури, гарантиращи безопасността на избраната алтернатива и решаване на проблема с тежките катастрофи по сегашния път Е-79 и оставящи региона без локален път, успореден на трансевропейската магистрала.

Построяване на магистрала извън пролома, вместо предложения скоростен път, е най-добрият вариант за пътуващите, местния бизнес и хората от Кресна, настояват природозащитниците.

Материалът Може да връщаме европари заради АМ “Струма”, твърдят еколози е публикуван за пръв път на Икономически живот.