Двамата са обсъдили търговско-икономическото сътрудничество между двете страни, всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада /СЕТА/, както и подкрепата на Канада за членството на страната ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/.

Данните за стокообменът между България и Канада отбелязват ръст от 29% през 2018 година.

Наблюдава се сравнително устойчива тенденция на увеличаване в стойностно изражение на експорта на фармацевтични изделия, слънчогледови семена, оптични влакна, интегрални схеми, земеделски машини, металообработващи инструменти, сметачни машини и касови апарати, части за двигатели, козметични продукти.

Посланик Хамилтън посочи, че вече 14 европейски държави са ратифицирали СЕТА, както и че Канада подкрепя страната ни в процеса на присъединяване към ОИСР.

България очаква да получи покана и конкретна дата за започване на преговорите за присъединяване през следващата година.

Материалът С 60% се е увеличил българският износ за Канада за година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Търсенето за износ също продължава: миналата седмица Египет купи на търг още 115 000 тона пшеница от Русия. Сирия обяви търг за 200 000 тона руска пшеница.

Цената на тон руска пшеница с 12,5 % протеиново съдържание се повиши в Новоросийск за седмица до 212 долара за тон доставка през януари.

От началото на този маркетингов сезон, от 1 юли до 12 декември, Русия е изнесла 21,7 милиона тона зърно, което е с 15% по-малко в сравнение с миналата година. Експортът на хлебно зърно е 18,9 милиона тона, или с 13% по-малко от същия период на миналия сезон.

SovEcon прогнозира износа на зърно през декември (включително доставките за Иран) да достигнат 2,6 милиона тона, от които 2,2 милиона тона жито.

Русия обмисля възможността за допълнителни ограничения върху износа на зърно „при определени условия“, заяви руският министър на земеделието Дмитрий Патрушев в интервю за „Комерсант“ миналата седмица.

На вътрешния пазар пшеницата и слънчогледът също поскъпват. Няколко големи износители търсят големи обеми и това се отразява на цените.

Общият износ на българска пшеница през Пристанище Варна от началото на пазарната 2019/2020 година до момента е малко над 1 млн. тона (в т. ч. 36,7 хил. тона през последната седмица), изоставайки с 10,2% на годишна база.

При хлебното зърно и слънчогледа се отчита незначителна ценова промяна в посока нагоре (с по 0,3%) за седмица.

В сравнение с аналогичния период на 2018 г., пшеницата (хлебна и фуражна) и ечемикът са поевтинели с между 7,7% и 19,1%. Царевицата и слънчогледът са поскъпнали, съответно с 1,1% и 12,6%, показват данни на земеделското министерство.

Материалът Експортните цени на руското жито вървят нагоре е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За сравнение, през 2001 г. основно сме изнасяли облекла, плетива и метали.

„Икономиката на България е излязла от 19 век“, смята главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов, който представи анализа по време на форума “Да извадим успеха от анонимност”.

Той е организиран от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК).

Форумът е част от кампанията „Да успеем в България!“, чиято цел е постигането на по-широка публичност на успехите на българските предприятия и предприемачи.

39% от българите са на мнение, че е възможно у нас да се прави успешен бизнес, докато 34% не са съгласни с това.

На въпроса в каква посока се развива българската икономика 31% от анкетираните казват, че се развива в позитивна, а 49% – в негативна.

Половината анкетирани не са информирани за износа на страната и посочват маслодайната роза и млечните продукти за едни от най-търгуваните продукти, забравяйки изцяло за електротехническата индустрия и машиностроенето, които формират по-голямата част от българския износ.

52% са на мнение, че българският износ като продукция е качествен, докато едва 12% са на обратното мнение. 36% не знаят или не могат да преценят, което пък показва слаба информираност.

74% смятат, че в електронните медии преобладават негативните новини.

63% от попитаните искат да научават за българските предприемачи.

Това показва национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, представено на 18 ноември от Димитър Ганев в рамките на форума “Да извадим успеха от анонимност”.

Материалът Има коренна промяна в експорта на България е публикуван за пръв път на Икономически живот.