През 12-те месеца на 2020 г. 89% от хората на възраст от 16 до 74 години в ЕС са използвали интернет, 72% от тях са закупили или поръчали стоки или услуги за лична употреба. Онлайн пазаруването се е увеличило с 4 процентни пункта (п.п.) в сравнение с 2019 г. (68% от потребителите на интернет) и с 10 п.п. в сравнение с 2015 г. (62%).

Данните на Евростат сочат, че над 8 от всеки 10 потребители на интернет в Холандия (91%), Дания (90%), Германия (87%), Швеция (86%) и Ирландия (81%) са закупили или поръчали стоки или услуги през интернет.

За съжаление в другата крайност, където по-малко от 50% са пазарували онлайн, „лидер“ е България (42%), следвана от Румъния (45%) и Италия (49%; данни за 2019 г.).

Средно за ЕС онлайн пазаруването е 72%.

През последните пет години най-големият ръст на онлайн пазаруването сред потребителите на интернет е регистриран в Румъния (+27 процентни пункта (п.п.), Чехия и Хърватия (и двете +25 п.п.), както и в Унгария (+23 п.п.).

Припомняме, последното място на България е въпреки бума на онлайн пазаруването у нас, отчетен от НСИ. Данните за ноември 2020 сочат, че онлайн търговията има ръст от 72% спрямо година по-рано.

През последните три месеца на 2020 година най-честите онлайн покупки са дрехи (вкл. Спортно облекло), обувки или аксесоари (поръчани от 64% от онлайн купувачите).
Следват филми или сериали като услуга за стрийминг или изтегляния (32%), доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене и кетъринг услуги (29%), мебели, аксесоари за дома или градинарство (28%), козметика или уелнес продукти (27%), книги, списания или вестници (27%), компютри, таблети, мобилни телефони или техните аксесоари (26%), музика като стрийминг услуга или изтегляния (26%).

Материалът България на опашката в ЕС по пазаруване онлайн е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изпълнителният директор на приходната агенция Галя Димитрова е предложила работна група с участието на бизнеса и данъчни експерти ще предложи форма на т.нар. софтуерната фискализация за електронната търговия.
Ако либерализираният режим доведе до по-добро спазване на данъчно-осигурителните изисквания и намаляване на щетите за бюджета, прилагането му може да се разшири и в други браншове.

От НАП са представили и и динамиката на данъчните рискове пред електронната търговия, както и съществуващите методи за контрол.

Става ясно, че 25 млн. лв. доходи от онлайн бизнес, главно на физически лица, са декларирани в последните няколко месеца след кампанията на агенцията за наблюдение на наложените платежи чрез куриерските компании.

Според експертите на НАП, подходът на насърчаване и информиране работи не по-малко успешно от контролно-санкционните механизми, като кампанията за уведомяване по телефона на физически лица, получатели на суми от наложен платеж, е била много успешна.

В началото на следващата година е предвидено бизнесът и приходната агенция да проведат информационна кампания относно данъчните изисквания при търгуване в интернет.

Материалът НАП извадила на светло 25 млн. лв. доходи от онлайн бизнес е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С фиксирана интернет връзка разполагат 86.1% от предприятията, като при 78.6% договорната максимална скорост за сваляне на данни е по-висока от 30 Mbps. Повече от половината предприятия с 250 и повече заети лица (51.7%) разполагат със скорост за сваляне на данни по-висока от 100 Mbps.

Малко повече от половината (52 %) от предприятията разполагат със собствен уебсайт, като най-голям е техният дял при фирмите от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (84.4%), а най-малък – в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 40.7%.

На сайта си предприятията предоставят основно следното:

• информация за предлаганите стоки или услуги – 78.4%;
• връзка или препратка към профила си в социална медия – 35.9%;
• възможност за онлайн поръчки или резервации на стоки и услуги – 24.3%;
• проследяване или проверка на статуса на направените поръчки – 14.2%.
• Относителният дял на предприятията, които предлагат чат услуга, при която служител отговаря на въпросите на клиенти, е 9.9%, а на тези, при които виртуален събеседник (чатбот) или виртуален асистент отговаря на клиентите, е 1.9%.

През 2020 г. 52.9% от предприятията предоставят на служителите си преносими устройства, които разполагат с мобилна интернет връзка, осъществявана чрез мобилните телефонни мрежи, което е с 6.5 процентни пункта повече в сравнение с предходната година.

Относителният дял на заетите лица в предприятията, които разполагат с достъп до интернет е 33.7%, а 14.3% използват преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели.

15.9% от предприятията имат заети лица, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат ИКТ системи или софтуерни приложения. Най-висок е относителният им дял сред предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (67.2%), а най-нисък – в сектори „Строителство“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 9.3%. През предходната 2019 г. 8.7% от предприятията са наели или са се опитали да наемат ИКТ специалисти, като 3.1% са изпитали трудности при намирането на подходящи кадри.

През предходната 2019 г. 10.9% от предприятията продават стоки и услуги онлайн, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 6.1% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които осъществяват уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 7.6%, а на тези, използващи електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет – 4.7%. Електронни продажби чрез съобщения от тип EDI извършват 1.9% от предприятията.

За последния петгодишен период най-голямо увеличение на относителния дял на предприятията, които продават онлайн, се наблюдава при големите предприятия с 250 и повече заети лица (с 5.3 процентни пункта), следвани от средните предприятия с 50 – 249 заети лица – с 5.0 процентни пункта.

Материалът 52 % от предприятията у нас имат сайтове, едва 15.9 % назначават IT-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.