Инвестициите са предимно в производство, здравеопазване, складиране и съхраняване на товари, автомобилостроене.

72 нови проекта на обща стойност над 2 млрд. лв. са в процес на сертифициране, а потенциалът им е да разкрият над 4700 нови работни места.

Това съобщи министърът на икономиката Емил Караниколов по време на работна среща „Инвестиции за устойчив растеж – стратегия и развитие на Индустриална зона-Варна“.

Той изтъкна, че Варна има потенциал за привличане на инвестиции благодарение на отличните логистични връзки.

Едни от предимствата на морската столица са добрата инфраструктура и наличието на висши училища, които могат да подготвят висококвалифицирани специалисти, а те от своя страна, да изберат, да останат и да се реализират в своя град.

Материалът 13 проекта за 250 млн. лева инвестиции са получили сертификат е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Вчера на обяд е бил пикът, по едно и също време в системата ИСУН е имало над 30 000 активни потребители.

 Ще държим схемата отворена, докато има налично финансиране, каза още вицепремиерът.

Фирмите в зависимост от оборота получават безвъзмездно от 3000 до 10 000 лева.

За сравнение, по цялата програма в рамките на програмния период са подадени 9500 проекта.

Сега са налични 173 млн. лева, но утре се очаква да бъде прието увеличение от поне 20 млн. лева, съобщи министърът на икономиката Емил Караниколов.

Над 600 млн. лева има в Оперативната програма иновации и конкурентоспособност.

После в средата на юни ще стартира процедура за по-големи предприятия. Условието е да се създадат продукти и услуги с по-висока добавена стойност.

99 775 са останали без работа от началато на извънредното положение, въведено на 13 март, съобщи социалният министър Деница Сачева. До тогава безработните са били 201 000.

Мярката 60:40 ще продължи да действа след 1 юли, но с нов дизайн и по нов начин, който в момента се обсъжда и ще бъде представен на социалните партньори, за да се дискутира с тях.

Материалът 16 500 малки фирми са поискали безвъзмездна помощ за един ден е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов пред  Нова телевизия.

Целта е да се спре паническото презапасяване и спекулата заради опастността от разпространяването на коронавируса.

Караниколов увери, че са предприети мерки, за да не останем без храни и медикаменти.

„Най-страшният сценарий е да продължи разпространението на коронавируса в целия свят“, заяви Караниколов. Той увери, че не бива да имат притеснение, защото засега са пълни и складовете, и държавният резерв.

Министър Караниколов призна, че в някои страни в ЕС има паника и презареждане.

Според него, ако се стигне до бум на инфекцията, може да се затварят цели градове.

Засега всяка една община сама ще преценява дали има необходимост да затвори детски градини и ясли.

Материалът Ще ограничават купуването на храни и медикаменти срещу презапасяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той увери, че жилителите на столицата няма да бъдат засегнати от решението част от водата за София да бъде отклонена за Перни.

Столичани ползват от 400 – 500 000 куб. м вода на денонощие, а Перник ще получи 700 000 куб. за месец.

Язовирите у нас са строени до 70-та година на миналия век. Стените и съоръженията са компрометирани.

Кризата в Перник отвори очите на всички. Затова повече няма да допуснем в други градове това да се случи. Но трябва да направим всичко възможно яз.“Студена“ да си възвърне силата сир обобщи ситуацията Караниколов.

Материалът В язовир „Студена“ има вода само за 33 дни, спират точенето е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Оказва се, че проблемът в града не е само канализацията, довеждащите води, течовете или евентуалните кражби. Проблемите са в цялата система. Те започват още от водопотока, който идва от язовир „Студена”. Той е едно уникално съоръжение, което безспорно трябва да го има, но не е довършено, обясни Караниколов.

Досега винаги се е разчитало на Витоша да има 2 метра сняг и ако това не се случи, този язовир ще има проблеми, посочи още той.

Другият проблем е пречиствателната станция там. Новата станция от 1976 г. не е довършена или поне не е проектирана както трябва и сега, когато се прави прочистване на водата, се губят големи количества.

Има експерти, които проверяват възможността тази вода да не се изхвърля в реката, а да се връща в язовира и да минава през още едно пречистване. Така се надяваме да спестим около 30 литра на секунда, допълни министърът.

По думите му над половин милион лева месечно са загубите на ВиК-Перник от изтичането на питейна вода. Течовете от 90 литра в секунда, установена от институциите в последните дни, струват 18 000 лв. на месец.

Загубите по мрежата са за сметка на абонатите.

Материалът Водната инфраструктура в Перник е пробита отвсякъде е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той е сигурен, че България може да отговори на всякакви забавяния в икономиката и кризата няма да тръгне от страната ни.

Министърът е на мнение, че несигурността и забавянето идва в голяма степен от геополитическите отношения между глобалните сили, както и от Брекзит.

Караниколов коментира, че при криза основното нещо, което първо ще забележим, а то в момента в България не се случва, е да започнат съкращения и  хората да излязат от работа и да се възползват от социалните процедури.

Тук имаме буфер. Другото, което държавата трябва да осигури, за да налее свежи пари в икономиката, е примерно пари за инфраструктурни проекти, смята министърът.

Емил Караниколов отбеляза, че в страната има сектори, които тръгват напред, например IT-секторът, автомобилният, металургията. Износът на България има рекордни параметри. Държавните дружества към икономическото министерство са на печалба. Ако преди основно се е работило на ишлеме, сега все повече се развиват собствени продукти.

Колкото до приватизацията, според Караниколов всички грешки, които сме можели да допуснем, сме ги допуснали. А „разговорите ни с „Фолксваген“ отвориха очите на всички други, че България е на картата“.

В момента се подготвя законодателство за индустриалните зони. Според министъра за инвеститорите ще стане още по-атрактивно участието в индустриални зони. Той подчерта, че тези зони не са само за чужди инвеститори и се обърна към българския бизнес да се запознае със Закона за насърчаване на инвестициите.

От своя страна, председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, отново пред БНР, коментира, че възможен буфер при криза е нулевият дефицит.

„Ако се случат някакви апокалиптични предсказания – някакъв срив в икономиката и оттам на приходите, винаги можем с един малък дефицит да изпълним онези разходни политики, които са заложени и които хората очакват, заявява Стоянова.

По темата за бюджет 2020 тя е сигурно, че в началото на декември той може да е приет. „Убедена съм, че коалицията ще подкрепи бюджета за 2020 година, а това ни е достатъчно, за да имаме мнозинство на първо четене“, смята Менда Стоянова.

Тя изтъква, че предвиждания ръст на икономиката е 3,3 % на фона на очакваното увеличение на брутния вътрешен продукт, който за 2020 година според прогнозите трябва да е 126-127 млрд.

Дългът ни е от най-ниските в Европа, като той ще продължава да намалява и за 2020 г. се очаква да достигне 19,8%. Ниска е и безработицата, като за следващата година се очаква тя е да достигне 4 %.

Като се отчете и ръста в приходната част на бюджета, Менда Стоянова смята, че това дава възможност и основания да има и продължаване на заделяне на средства за приоритетните политики на правителството.

Една от тях е политиката по доходите, като сред ограничените мерки, които правителството може да вземе, това е минималната работна заплата.
Друга възможност са доходите в бюджетния сектор, където за поредна година се предвижда увеличение с 10% на средствата за работна заплата. Този ръст, коментира Стоянова, е натиск върху реалния бизнес. Той не би следвало да направи повишение под 10%, за да не загуби част от своя квалифициран персонал.

Менда Стоянова гарантира, че ГЕРБ няма да променя данъците в рамките на този мандат на кабинета.

А по повод на дискусията за местните данъци, шефката на бюджетната комисия споделя тезата на финансовия министър Горанов, че всички кметове искат от централната власт да получат помощ за инвестиционната си програма, без да поемат отговорността за събираемостта на собствените си приходи.

Материалът Криза няма, а ако дойде, имаме буфери, уверява властта е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов по време на Конференция на почетните консули на Република България. Във форума участваха 71 от общо 75 консули, представляващи страната ни в 45 държави.

Икономическият министър изтъкна, че последните данни мотивират да се търси възможности за ръст на експорта на пазарите на бързо развиващите се икономики, както и за увеличаване пазарния дял на българските стоки в страни, които са наши традиционни търговски партньори и остават високо платежоспособни.

От началото на годината общият ни износ бележи рекордни нива и е близо 38 млрд. лв.

Съвсем скоро ще бъде готов Законът за индустриалните зони. Всеки инвеститор, който желае да дойде и да прави бизнес в България, ще може да се възползва от него.

Министър Караниколов припомни, че в края на октомври с притеснение и надежда очакваме развръзка по казуса Брекзит. „В контекста на повишената несигурност в глобален мащаб, Министерството на икономиката ще продължи да работи за запазване на икономическата и финансовата стабилност в страната, като същевременно се предприемат активни мерки за постигане на устойчиво висок икономически растеж“, каза още той.

Материалът Българският износ усилено се преориентира извън ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.