Предизборната кампания свърши и гражданите ще направят своя избор в неделя. Независимо от резултатите и извън амбициите за нови политики, новоизбраното народно представителство и излъченото управление ще се сблъскат с реалността на належащите през идните месеци решения. Публикуваме този текст днес, но той е предназначен за четене в утрото след изборната нощ.

Икономиката: Картината към момента

Сривът през 2020 г. През 2020 г. БВП се свива с 4,2% спрямо предходната година, инвестициите в основен капитал спадат с 5,1%, докато потреблението отбелязва минимален ръст от 1,8%. Износът на стоки и услуги намалява в реално изражение с 11,3%, а вносът – с 6,6%. Ефектът върху пазара на труда до момента е по-слаб от очаквания срив, до известна степен и заради субсидиите за запазване на заетостта. Приходите от международен туризъм се свиват с над 2,4 млрд. евро, или 63%, а преките чужди инвестиции надхвърлят 2,1 млрд. евро, или с 30% над нивата от 2019 г.

Външната среда. В еврозоната спадът на БВП през 2020 г. е 6,6%, а в целия ЕС – 6,2%. Ако изключим по-специфичните като структура на икономиката Ирландия и Люксембург, най-слабо засегнати от кризата са скандинавските и балтийските страни, както и част от Централна и Източна Европа. От „ядрото“ на еврозоната относително по-малък спад се отчита в Нидерландия и Германия, а най-тежък удар понасят Испания и Италия, както и силно зависимите от туризъм Гърция, Хърватия, Португалия и Малта.

Прогнозите за 2021-2022 г. Макар още през третото тримесечие на 2020 г. да започна възстановяване, икономиките в Европа са далеч от достигане на предкризисните нива. Това се обуславя и от ниските темпове на растеж още преди пандемията в някои от големите членки на еврозоната. Прогнозата на Европейската комисия е за ръст на БВП в еврозоната от 3,8% през 2021 и 2022 г.; Европейската централна банка дава ръст от съответно 4% и 4,1%. При тези темпове, БВП в ЕС като цяло и в поне половината икономики, включително Германия, Франция, Италия и Испания, в края на 2021 г. ще е все още под нивата от 2019 г. В същото време Китай отчита растеж за цялата 2020 г. въпреки стриктните мерки в първите месеци, а през последните месеци индустриалното производство и износът вече значително надхвърлят предкризисните нива. В САЩ бързата ваксинация и огромните фискални стимули също предполагат бърз растеж. Ръстът на световната икономика според ЕЦБ ще бъде 6,5% през 2021 г. и 3,9% през 2022 г. За България прогнозите на ЕК са за съответно 2,7% и 4,9% – при всички случаи, недостатъчен за преодоляване на ефекта от кризата в рамките на тази година.

Икономиката в зимния локдаун. През март 2021 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 2,1 пункта спрямо февруари. Този колеблив оптимизъм се потвърждава от част от текущите стопански индикатори. От септември насам спадът на индустриалното производство на годишна основа е ограничен до под 5%, за януари 2021 г. е 3,4%. През декември и януари има леко подобрение на месечна основа. След ръста през декември, износът на стоки отново спада през януари, частично и заради ефекта на Брекзит. Очаквано, след затварянето на търговските центрове, продажбите в търговията на дребно отново се свиват през декември и остават на тези нива през януари – основно заради покупките на облекла и обувки. Зимният туристически сезон е сериозният губещ от третата вълна в Европа – спадът на чуждите туристи е 84%, или  600 хил. почиващи по-малко.

Пазарът на труда. Безработицата гравитира около 7% през последните няколко месеца до февруари 2021 г., а кризата сви заетостта с 2 пункта спрямо 2019 г. Средногодишно през 2020 г. наетите са с около 70 хиляди по-малко от 2019 г. Неизбежното спирането на мерките за запазване на заетостта заплашват с нов наплив към бюрата по труда и този път системата трябва да е подготвена да поеме голям брой нови безработни. Заради характера на ограниченията, трябва да се има предвид и профилът на новите безработни – преимуществено по-млади, без високи умения и квалификации, което поставя допълнителни пречки пред връщането им към заетост. В общините с доминирана от туризма местна икономика – в морските, планинските и спа курортите – ударът върху пазара на труда е чувствително по-сериозен, с ръст на безработицата от порядъка на 7-10 пункта на годишна база в много от тях. С оглед на прогнозите за трайно свиване на международния туристически поток през следващите години политиките на пазара на труда следва да се съсредоточат върху квалификацията и уменията на работната сила в тези райони, което да позволи наемането им и извън сектора на хотелите и ресторантите.

Образованието „от дистанция“. Кризата обостри съществуващите неравенства в достъпа до образование, като по оценки на база на PISA и EU-SILC приблизително 1/10 от децата не могат да участват пълноценно в онлайн обучение заради дефицити в домашната среда, липса на техника и ресурси. Доколкото обучението от разстояние ще остане в някаква форма част от образователния процес (дори и само като резервен подход при следващата грипна епидемия), то следва да се потърси трайно решение за елиминиране на разликите в достъпа. Подготовката на преподавателите и училищата също трябва да е сред приоритетите, доколкото и там бяха идентифицирани дефицити.

Общинските финанси. В регионален план кризата задълбочи зависимостта на общините от държавния бюджет, заради свиването на собствените им приходи от местни данъци и такси. Допълнителните трансфери към общините бяха ключови за възможността на местните власти да отговорят на предизвикателствата – например в сферата на социалните услуги. Огромният пакет за инвестиции в множество общини, отпуснат през декември 2020 г., затвърди модела на зависимост и ръчно управление в регионалното развитие.

Бюджетът. Консолидираните бюджетни приходи през първото тримесечие над 2021 г. са 11,2 млрд. лв. при 10 млрд. лв. за същия период на 2020 г. Консолидираните разходи са около 11,9 млрд. лв. в сравнение с 9,6 млрд. лв. през първите три месеца на предходната година, като това формира дефицит от над 650 млн. лева. Повод за плах оптимизъм е относително доброто изпълнение при основните данъци в последните месеци на 2020 г. За първите два месеца на 2021 г. спад на годишна основа има само при корпоративния данък и акцизите.

Важните предизвикателства пред икономическата политика

Бюджетният дефицит и държавният дълг. България приключи 2020 г. с бюджетен дефицит от 3,6% от БВП, което увеличи държавния дълг до 24,5% от БВП. Ако погледнем в европейска перспектива, България може да се радва на известно спокойствие в идните месеци; гледайки напред обаче бюджетната стабилност може бързо да бъде загубена.  Водещият фактор за очаквания касов дефицит от близо 4% от БВП безспорно е заложеното увеличение на разходите. Само до март те нарастват с над 24% спрямо същия период на 2020 г., а всички партии обещават още разходи в предизборните си програми. Буферът срещу допълнителни рискове, свързани с овладяване на последствията от продължаващата пандемия, е относително малък. 

Планът за възстановяване. До 30 април българското правителство трябва да изпрати на Европейската комисия окончателен Национален план за възстановяване и устойчивост. Одобрението на документа отваря пътя към над 12 млрд. лева безвъзмездно финансиране за публични инвестиции в следващите шест години, но срещу реформи. Към момента в публикувания проект на документа липсват реформите и мерките, които трябва да адресират идентифицираните структурни проблеми и препоръките към страната в рамките на Европейския семестър.

Държавните помощи за бизнеса. Новото управление ще трябва да реши дали да продължи с програмата за субсидиране на заетостта (т.нар. “60/40” и сходните за специфични сектори). Безспорно е, че тя поддържа по-висока заетост в предприятия с намалена стопанска активност. Същевременно, икономическата логика диктува постепенна адаптация на бизнеса към новата пазарна конюнктура. Продължаването на програмата ще означава и актуализиране на бюджета и предвиждане на допълнителни разходи.

Управлението на еврофондовете. Публичните инвестиции във все по-голяма степен ще бъдат доминирани от проекти, финансирани от еврофондовете.  Последните данни сочат, че до февруари 2021 г. са разплатени около 57% от договорените европейски и националните средства по оперативните програми за периода 2014-2020 г. Фокусът следва да бъде максимално използване на тези средства и максимално рано, за да подпомогнат възстановяването на икономиката. Могат да се използват възможности за финансиране на някои държавни разходи по европейски програми – например за сметка на ReactEU, с което може да се намали бюджетният дефицит до края на годината. 

Належащите решения в правосъдието

Избор на главен съдебен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Процедурата трябваше да е приключила до 18 декември 2019 г. за 10-тимата инспектори и до 2 февруари 2020 г. за нов главен съдебен инспектор.

Избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание в Конституционния съд. През октомври 2021 г. изтича мандатът на Анастас Анастасов, а в началото на 2022 г. и на Гроздан Илиев.

Реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Висшият съдебен съвет трябва понесе своята отговорност за провала на реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Тези две отговорности бяха щедро финансирани с евросредства, но резултати и решения до момента няма. Каквито и да било промени да бъдат предложени, те трябва да бъдат установени със закон, тоест последната дума е именно на законодателната власт. Към настоящия момент съдиите са твърдо против предложения от ВСС модел и той не бива да им бъде налаган със сила.

Избор на председател на ВКС. На този състав на ВСС се пада отговорността да избере и следващия председател на Върховния касационен съд през есента на тази година.  Налице са основателни съмнения за политически зависимости на част от членовете на ВСС, а с действия и бездействия те видимо не изпълняват основните си задължения. Ето защо е вероятно следващото Народно събрание да упражни правомощието са за откриване на процедура за дисциплинарното  освобождаване на част от избраните от НС през 2017 г.  

Анализ и отчет на изтеклата през 2020 г. стратегия за съдебна реформа 2014-2020и впоследствие приемане на нова. Това би дало тласък и основание за извършване на ключови реформи, свързани със съда, прокуратурата и статуса на главния прокурор.

Нов състав на Висшия съдебен съвет. Задължение на новоизбраното НС ще е да проведе избори за нов състав на ВСС през есента на 2022 г., ако не се стигне до прекратяване мандата на настоящия съдебен съвет.

Пазарът в енергетиката

Интеграцията на енергийната система. Предстои интегрирането на Пазарен сегмент „Ден напред“ с европейския пазар – първо на гръцката граница, а по-късно през годината и на румънската, което трябва да бъде максимално ускорено. Това е от изключително значение, за да осигури повече ликвидност на българския електроенергиен пазар, което ще създаде по-добри условия за индустрията, а и ще облекчи условията за навлизането на бизнес потребителите на ниско напрежение от края на юни. Необходим е и повече надзор върху пазарната търговия, тъй като тази година е първата, в която БЕХ няма експлицитни задължения да предоставя минимални количества на пазара.

Държавните помощи и механизмите за капацитет. Правителството е в процес на одобрение на държавна помощ за т.нар. механизми за капацитет, а срещу това трябва да поеме ангажименти за реформи. Този процес трябва да приключи в реалистични срокове, но без излишно протакане. Част от тези реформи включва изваждането на домакинствата на свободен пазар на електрическа енергия в следващите няколко години, но този процес трябва да започне максимално бързо. Заедно с това е необходимо изследване на това дали в България има енергийна бедност, какъв е нейният обхват и дълбочина, и изготвяне на мерки за справяне с проблема.

Газопроводите. Предстои приключването на проекта „Балкански поток“, както и газовия интерконектор между България и Гърция, срокът за който постоянно се отлага. Необходими са и допълнителни стъпки за завършването на свободния пазар на природен газ в страната.

Здравната система и кризата

Ваксини и нормализация на стопанския живот. След слабия напредък с ваксинациите през първото тримесечие на годината се очаква темпът да се увеличи през второто. Въпреки това голяма част от населението остава скептично, както се вижда от скоростта, с която вървят първите ваксинационни фази. Необходима е по-добра информационна кампания и по-ефективна организация на ваксинационния процес – както на ниво лични лекари, така и на общите ваксинационни пунктове, още известни като „зелени коридори“. Ако България (и Европа) изостанат с ваксинационното покритие, рискът от влошаване на епидемичната обстановка през есента е висок, а това ще удари спирачка на икономическото възстановяване.

Здравните грижи отвъд пандемията. През последната година здравният сектор е подложен на огромен натиск, който изкара на преден план проблеми с организацията му – както организацията на предоставяне на здравни услуги, така и големите регионални различия в достъпа до навременна и качествена услуга. Усилията през следващите месеци следва да са в посока овладяване на последствията от пандемията, връщане на нормалната работа на сектора, особено болничната помощ, намаляване на натоварването на медиците в спешна помощ и интензивните отделения и възстановяване на плановия прием в болниците.

Пътят напред

И накрая, да не забравяме, че в последните повече от 11 години с малко прекъсвания на власт е една партия. Това означава, че и на най-ниските нива в администрацията работещите са добили съответни навици, а тези които не са приели определен маниер на работа отдавна не са там, т.е. процесът на пречистване и изграждане на определен стил, нагласи и подход у професионалния чиновник отдавна се е случил. Той знае много добре как се правят големи реформи, знае и кога се започват – в първата година от мандата. Ако няма пълна изненада в изборните резултати, единствената надежда за реални структурни реформи е, колкото и парадоксално да звучи, в настоящата пандемична ситуация – тя може да служи за компас и двигател на промяната. Ако не стартират дълбоки смислени промени в здравеопазването, бизнес средата и образованието, ни очаква сигурно последно място в периферията на Европа.

Материалът След изборния ден: реалността на належащите решения е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През последните три седмици Европейската комисия провежда консултация във връзка с предложените реформи на пазара на електроенергия в България, като ИПИ се присъедини към група икономисти в тяхното становище. Не че правителството се е засилило да изправя кривините на електроенергийния пазар, просто това е задължително условие преди Европейската комисия да позволи въвеждането на държавна помощ под формата на механизми за капацитет. Най-голямата предложена реформа е премахването на ролята на обществен доставчик, което означава и край на регулирания пазар, а това е равносилно на революция в този сектор. Въпреки това нито изготвянето на анализа на сектора, нито формирането на предложените реформи, нито събирането на становища през последните три седмица получават някаква гласност или попадат в обществения дебат. Запазва се и друга порочна практика – няма връзка между предложените реформи и други стратегически документи като приетия миналата година Интегриран план в областта на енергетиката и климата и проекта на Енергийна стратегия от 2020 г. Това повдига и логичния въпрос – какво попречи предлаганите сега реформи да станат част от интегрирания план?

Предварително условие за премахване на ролята на обществен доставчик е прекратяване на дългосрочните споразумения за изкупуване на електрическа енергия (СИЕ) с ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Срокът за тази стъпка е края на юни 2021 г., което изглежда малко вероятно да се случи. Договорите могат да бъдат прекратени по взаимно съгласие, след необходимите преговори между двете страни, изготвяне на компенсаторен механизъм за оставащите задължения по тях до края на първоначалния им период на действие, съгласуване на промените с консорциумите от банки, които са финансирали проектите, и едва тогава може да се пристъпи към прекратяването на настоящите СИЕ. Ако опитът от предишното предоговаряне на условията по тези договори от 2013-2014 г. е показателен, процесът е бавен и сложен и може да отнеме повече от 12 месеца. На същата мисъл навеждат и продължаващите консултации между  Министерството на финансите и двете централи относно размера на компенсацията при евентуално прекратяван на СИЕ, които започват през 2018 г. и още не са приключили.

Разбира се, договорите могат да бъдат прекратени и едностранно с всички последствия от това, включително:

• Сътресения на пазара на електрическа енергия – както свободен, така и регулиран, които ще се усетят особено силно от тежката и енергоемка индустрия;
• Сътресения по цялата верига на добавена стойност, включително „Мини Марица-изток“, като икономическият и социален ефект от това ще е концентриран в в област Стара Загора;
• Нарушаването на договорни отношение, което ще прерасне в съдебни искове.

ИПИ публикува анализ на опита на Унгария и Полша при прекратяването на СИЕ, който показва, че за плавен преход са необходими няколко условия:

• Добросъвестно провеждане на преговорите от двете страни;
• Постигане на съгласие относно т.нар. невъзстановяеми разходи (ЕК има специална методология за целта);
• Изготвяне на компенсаторен механизъм съвместно с компаниите и нотифицирането му пред ЕК;
• Прекратяването на договорите едва след одобрение от ЕК за отпускане на държавна помощ и паралелното ѝ въвеждане.

В настоящия казус това означава, че ако механизмът за капацитет се използва като компенсаторен механизъм, той трябва да се договори с ЕК и да се въведе едновременно с прекратяването на договорите. Това значи, че паралелно трябва да се водят три различни групи преговори – за оценка на невъзстановяемите разходи, за прекратяването на договорите и за компенсаторния механизъм, който ще ги замести, като по всичко личи, че единствено първите са в ход и след като са продължили повече от две години. Приключването им, както и приключването на другите два преговорни процеса в оставащите четири месеца изглежда малко вероятно.

Дори и след прекратяването на СИЕ и интегрирането на тези централи на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), ситуацията на пазара едва ли ще се промени значително поради високата му степен на концентрация. На някои сегменти от борсата трите държавни компании под шапката на Българския енергиен холдинг – АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и НЕК – доставят между 80% и 95% от търгуваната електрическа енергия. Дори и този дял да намалее след интегрирането на ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, то ще е пренебрежимо малко, тъй като същото ще стане с квотите на централите в БЕХ от регулирания пазар, които ще се прехвърлят на свободния пазар. Друго облекчаващо обстоятелство е предстоящата интеграция на българския пазар с тези в Гърция и Румъния, но при тях има сериозно ограничения на трансграничния капацитет за пренос на електрическа енергия.

Казано накратко – пазарът ще остане силно концентриран заедно с всички проблеми, които се наблюдават от създаването му през 2016 г. Нещо повече – от началото на годината той вече оперира в напълно нови условия, тъй изтече срокът, в който БЕХ е задължен да предоставя минимални количества на пазара; вече сме в непознати води. Естествено, този пазар е под надзора и регулацията както на борсовия оператор БНЕБ, така и на Комисията за енергийно и водно регулиране, но все още предстои да видим какви мерки ще се предприемат по съмненията за злоупотреби с борсовата търговия, които датират още от лятото на 2017 г. С други думи, прекратяването на СИЕ е необходимо, но недостатъчно условие за ефикасната работа на пазара, напротив – всички досегашни проблеми ще се запазят и са необходими решителни и целенасочени мерки за отстраняването им.

Революцията на пазара – премахването на ролята на обществен доставчик, е планирана през втората половина на 2021 г., обаче пълната либерализация на пазара при домакинствата се очаква да става поетапно до началото на 2025 г. Има различни механизми, по които това може да се случи, но представеният план не разглежда нито един от тях и се изчерпва само с тези две стъпки, а как ще стигнем от т. А до т. Б – никой не знае. Това дава твърде голяма власт в ръцете на политиците, за да я използват по свое усмотрение, което пък създава огромна несигурност на пазара както пред разпределителните компании, така и пред крайните снабдители (чиято съдба също не е засегната в плана за реформи), така и пред търговците на дребно.

**ИЖ продължава да следи темата. До момента сме публикували анализа на Красен Станев и Красимир Лаков и коментара на Спас Стамболски.

Материалът Тайната революция в енергетиката е публикуван за пръв път на Икономически живот.

• Местата в направление „Енергетика“ се увеличават от 500 на 550
• Тези в направление „Материали и материалознание“ стават 180 вместо 150
• Утвърдените места в професионално направление „Химични технологии“ се увеличават от 350 на 420
• в направление „Здравни грижи“ от 1948 стават 2008.

Това се прави след като в просветното министерство са постъпили предложения на висши училища за регламентиране на допълнителни места по професионални направления, за които държавата осигурява средства за издръжка на обучението и предвид необходимостта от кадри в определени отрасли.

Допълнителният брой по тези професионални направления е разпределен между всички висши училища, които провеждат обучение по тях, с изключение на тези по „Здравни грижи“, който ще се отпуснат към Русенски университет „Ангел Кънчев“ и Тракийския университет в Стара Загора.

Утвърдените 905 места за субсидирано от държавата обучение по специалността от регулираните професии „Право“ стават 845 вместо досегашните 850 места в редовна форма и съответно 60 места в задочна форма на обучение.

Материалът Увеличават приема на студенти енергетици, химици, здравни специалисти, режат правистите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Старо двайсе“, поправям ги аз. VII реактор на АЕЦ „Козлодуй“ е много стара дъвка, разпечатана още през 2012 година и здраво задъвкана от кабинета Орешарски. Ще им припомня и акционерното споразумение с американската „Уестингхаус“, сключено от правителството на БСП и ДПС и катастрофирало година по-късно при „Борисов II“.

А пък ако вземем предвид и споменаването на „нова мощност при Козлодуй“ като контрапункт всеки път, като се заговори за Белене, дъвката се оказва още по-захабена.

В случая обаче, ако се поразмислим, ще установим, че днешното ядрено изригване на премиера не е чак толкова неочаквано. Общо взето той преповтори казаното преди седмица от посетилия България зам. държавен секретар на САЩ Франсис Фанън.

Покрай конфузния за нас негов коментар, че за Вашингтон „Балкански поток“ си е „Турски поток“, независимо ние как му казваме, Фанън (ей така между другото) посъветва правителството да спре да се занимава с остарелите технологии по изграждането на втората ни АЕЦ „Белене“ и препоръча да се обърне внимание на действащата централа в „Козлодуй“, като похвали малките модулни реактори. Ехото на това изказване чухме днес под дъжда на поляната, с добавката, че те са вариант за след 7 години, защото още не били лицензирани от ЕС.

Но дали само интервенцията на Фанън е причина за новата тема в дневния ред на премиера ни. Едва ли.

Преди няколко дена световните медии цитираха агенция Ройтерс за голямо междуправителствено споразумение на Румъния със САЩ, с което северните ни съседи уреждат финансиране и изграждане на два нови блока на АЕЦ „Черна вода“. Ситуация деликатна, тъй като румънците хем ни правят показно, хем ни повеждат с няколко обиколки и то на фона на внушителните ядрени планове на България, събиращите прах (вярно, добре покрити и защитавани за момента) два реактора до „гьола“ Белене, търговете, разговорите, потенциалните инвеститори и прочие.

Този румънски финт в нашето си наказателно поле едва ли се е понравил на министър-председателя ни и това също може да обясни донякъде фейсбук включването му от брега на Дунава.

Естествено, конкретиката ни бе спестена, вероятно защото не съществува. Чухме няколко ключови думи – „VII реактор“, „американска технология“ (неидентифицирана), „малки модулни централи“ и това е.

Проект, инвеститор, прогнози за срокове и прочие въпроси явно са оставени за по-натам във времето. Или… за никога. Защо е това подозрение ли? По две причини.

Първо, свидетели сме на силно некомфортните за Борисов и околните му последни няколко месеца. Става ясно, че монолозите от джипката и голямото харчене на пари нямат кой знае какъв ефект. Допускат се имиджови грешки, като дори добрата новина от Moody’s отиде „по дяволите“, вкарана в контекста на сценката с горския пън.

Борисов е майстор на асиметричните действия, с които е успявал да потуши избухващите политически пожари през годините. Така че имаме основание да приемем и „VII реактор на Козлодуй“ като заек, който трябва да отвлече вниманието на лаещата глутница.

И тук се появява едно дежавю. Преди много години – на 6 април 2002 година, премиерът Симеон Сакскобургготски успя да изненада всички, обявявайки решението НДСВ да реанимира проекта АЕЦ „Белене“. Към тази дата се бяха понатрупали някои неудобни политически въпроси, които мигом бяха забравени от опоненти и медии, прехласнати от мантрата „Белене“.

Естествено, на практика нищо не се случи, само дето известно време беленчани бяха заети да правят планове къде ще инвестират парите си, спечелени от продажбите на очакваната да поскъпне земя.

Няма как да знаем дали премиерът Борисов помни ходовете на своя ментор и използва триковете му за отвличане на вниманието. Ясно е обаче, че енергийната тема е колкото деликатна, толкова и важна за общественото развитие и посоката, която ще поеме страната ни. „Зелената сделка“ чука на вратата, въглеродните емисии поскъпват, наближава моментът, в който въглищата ще присъстват само в учебниците по стопанска история.

Банално е, но са необходими действия и то просветени, отговорни, с широк хоризонт на планиране. Който в никакъв случай не е март месец 2021-ва.

Материалът „VII реактор на Козлодуй“ заменя мантрата „АЕЦ Белене“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

След като през пролетта България отвори нова страница за енергетиката, и като цяло за икономиката, с постигнатото съгласие за въвеждане на пазарен елемент[1] в цената за внос на руски природен газ, през лятото изглежда, че се връщаме към административния подход и незачитането на ценообразуващи елементи. Промяната във формулата, по която се изчислява цената за внос на руски природен газ е от ключово значение за по-бързото намаляване на цените, тъй като старата формула отразява спада с 9-месечно закъснение. Същото обаче се отнася и за увеличаването им, а това, изглежда, не допада на управляващите, или поне не в момент на социални протести.

С промени в Закона за енергетиката от май 2020 г. регулираната цена, по която Булгаргаз продава природен газ на крайни снабдители и топлофикационни компании се определя всеки месец, докато преди промените тя се определя на всеки три месеца. Процедурата за това е описана в Наредба № 2 от 19 март 2013 г. за регулиране на цените на природния газ. Тя започва с подаване на заявление от Булгаргаз за утвърждаване на цени за съответния период (в случая календарен месец), до 10 дни по-късно Комисията за енергийно и водно регулиране приема доклад по внесеното заявление и насрочва дата за обществено обсъждане, а след него провежда закрито заседание и утвърждава регулираната цена за новия период. Никъде в тази процедура не съществува, а и не би трябвало, възможността Булгаргаз да оттегли заявлението си, като по този начин прави невъзможно определянето на нови регулирани цени, и именно това се случва в началото на този месец.

Очевидният проблем с всичко това е, че на практика липсва цена, по която Булгаргаз да продава природен газ на крайни снабдители и топлофикационни компании, което създава правен вакуум и неясни последствия за пазарните участници. Заедно с това обаче има и редица по-малко видими проблеми, които засягат икономиката като цяло.

Първият проблем е пряката намеса на изпълнителната власт в оперативната дейност на държавни предприятия. От една страна, това показва двойния стандарт, който се прилага от администрацията – ако например електроенергийни компании продават ток на занижени цени, това е пазар и държавата не може да се меси; ако НЕК подписва анекси, които водят до ангажименти за плащане на над 1 млрд. лв., министерството е безсилно да го спре; ако обаче Булгаргаз поиска обосновано увеличение на цените, тогава има мълниеносен отговор. От друга страна, това показва, че държавните предприятия не са просто дружества, в които държавата има дял в капитала, но иначе се управлявани като всичко останали стопански играчи, работещи на пазара, , а са инструмент за провеждане на квази държавна политика, включително чрез изкуствено задържане или намаляване на цени.

Последното ни отвежда до втория проблем – подобни действия могат да имат пагубен ефект върху нововъзникващия свободен пазар на природен газ в България и амбициите за превръщането му в газов хъб на Балканите. Сходен проблем се появи след постигнатото съгласие за въвеждане на пазарен елемент в цената за внос на руски природен газ през март 2020 г. и действието му със задна дата от август 2019 г. В последвалите дебати става ясно, че Булгаргаз ще връща надвзети суми за този период, което поставя неговите клиенти в преференциално положение, а останалите клиенти, които са избрали различен доставчик, са наказани. Въпреки че сега няма да има връщане на пари, ако цената не бъде увеличена на база на обективни критерии, клиентите на Булгаргаз ще плащат по-малко, а всички останали – повече, което може да накара вторите да се върнат към обществения доставчик. Подобна миграция се наблюдава на електроенергийния пазар в периода юли 2017 – юни 2018 г., когато КЕВР понижава регулираните цени за небитови потребители под свободно договорените такива.

Следващият проблем е, че това може да е чисто политически ход, с който правителството да спечели около 5-6 дни време, след което Булгаргаз отново да внесе същото заявление и КЕВР да го приеме. Подобно поведение се наблюдава и в началото на 2017 г., както писахме (тук и тук). Разликата този път е, че това става не чрез натиск върху регулатора, а върху държавната компания, което е малка утеха. По този начин КЕВР не само няма да бъде принуден да вземе решение под натиск, но и няма да опровергае собствената си прогноза за увеличение на цената на природния газ в периода юли 2020 – юни 2021 г. В решението си за цените на топлинната енергия, в сила за същия период, регулаторът прогнозира цената на природния газ да се увеличи до 23,07 лв./МВтч през третото тримесечие на 2020 г., а средната за целия ценови период – 30,50 лв./МВтч., в сравнение с 20,33 лв./МВтч през юни.

Повечето експертни прогнози, включително тази на регулатора, сочат към повишаване на пазарните цени на природния газ, което ще се отрази и на местния пазар. Не може управляващите хем да искат пазарни цени, хем да не са доволни, когато те се увеличават. Не може и да искат либерализиран пазар и създаване на газов хъб на Балканите, но постоянно да го манипулират, така че Булгаргаз да запази почти монополно положение. Не е възможно пазарът да се развие, ако управляващите постоянно се месят така че да извлекат политически или икономически дивиденти. Това запазва енергийната зависимост от един доставчик, обезкуражава новите инвестиции и създаването на нови работни места, намалява доверието в институциите и в крайна сметка ограничава конкурентоспособността на икономиката.  

***

[1] Пазарната компонента се изчислява при  отчитане  на цените на фючърсите за холандския газов хъб TTF на Европейската енергийна борса (EEX)

Материалът Пазарът на природен газ – старите навици умират трудно е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Публикация на в-к „Икономически живот“ съобщава, че със Закона за единния план на България през 1970-та се определя лимит за капитални вложения в размер на 3.145 млрд. лева. От тях за строително-монтажни работи се определят 1.55 млрд. лева.

Преминаваме към любимата тема енергетика и цитираме, затаявайки дъх за последното изречение:

Материалът Deja-vu от 1970-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От сигнала им става ясно, че на 16 юли тази година, чрез двустранно договаряне през Българска независима енергийна борса, анонимно за секунди се е сключила сделка за 110 450 МВтч на цена 78,10 лв./МВтч и срок на доставка октомври, ноември и декември 2020 г.

От Асоциацията на организациите на българските работодатели (АИКБ, КРИБ, БСК, БТПП) имат информация че „Топлофикация София“ е продавач на занижена цена на споменатата електроенергия – „докато едни работят, други просто крадат“, заключава бизнесът.

Експертната оценка е за директно причинени щети за 2,2 млн.лв. С други думи, ръководството на общинското дружество, поради корумпираност или некадърност, е ощетило всеки свой абонат с по 5 лева, изчисляват работодателите.

Изтъква се, че е ощетена и Столична община като собственик на дружеството – , трайно проявяващ невежество и незаинтересованост какво става в „Топлофикация София“.

Коментира се, че вредата от подобни сделки е с последствия и за всеки краен потребител на електроенергия – битов и индустриален – на дружества като „Топлофикация София“ се осигуряват преференциални цени, които в крайна сметка ние всички плащаме.

Бизнесът изнася и подробности за случилото се, включени в сигнала до прокуратурата:

„На 16.07.2020 г. на екран „Continuous trading“ или Непрекъсната търговия на Българска енергийна независима борса е реализирана сделка за 50 МВт базов товар, за период на доставка четвърто тримесечие на 2020 г. (01.10.-31.12.2020 г.) на цена 78,10 лв./МВтч. На екран Непрекъсната търговия всички сделки се сключват чрез алгоритъм „Auto-Matching“. При въвеждането на насрещна оферта за покупка или за продажба, в която са заложени условия, които удовлетворяват условията на вече съществуваща в системата оферта, сделката се сключва на офертната цена, посочена от търговския участник, въвел първи своята оферта или алгоритъм „Click-trading“. На практика всички сделки на екран Непрекъсната търговия са анонимни и не получават необходимата публичност, което създава предпоставки за предварително съгласуване на търговски сделки, до които пазарът не трябва да има достъп.

Такава е посочената по-горе продажба на 50 МВт базов товар на 16.07.2020 г. за непазарната цена от 78,10 лв./МВтч (39,93 евро/МВтч). Непазарната цена е обусловена от търсенето и предлагането в този момент за период на доставка последното тримесечие на 2020 г – м. Октомври, Ноември и Декември. Разликата между реализираната цена по сделката на екран Непрекъсната търговия на БНЕБ и пазарните нива в предходните и следващите дни за същия период на доставка надхвърля 10 евро/МВтч – фючърсната цена за доставка български пазар от 15.07.2020 г. (последната известна на участниците в споменатата сделка) е 49,95 евро/МВтч или разлика от 19,59 лв./МВтч.

В резултат на тази сделка продавачът се задължава да достави електроенергия в обем 110 450 МВтч, което води до пропуснати ползи от 2 164 125,10 лева. Освен пропуснатите ползи за продавача на електроенергия, цитираният случай представлява опит за манипулация на пазара на едро на електроенергия, тъй като действията, предприети от лицата, участващи в сделката, изкуствено причиняват ниво на цените, което не е обосновано от пазарните сили на предлагането и търсенето в деня на търговия.

В конкретния посочен случай, за нас е налице обосновано предположение за увреждане на обществен интерес – естествено е да се предположи, че продавачът в тази сделка е публично предприятие, доколкото няма частна фирма, която да продава на очевидна и огромна загуба, тъй като пазарната логика категорично изключва подобно поведение, а и никой нормален бизнес не би могъл да съществува, ако се задължава с такива сделки. Неофициално се коментира в енергийните среди, че продавач е „Топлофикация София“ ЕАД, което означава, че е увреден директно в значителна степен интереса и на всички абонати на това дружество. Видно от публикуваната в сайта на дружеството инвестиционна програма за развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти за 2019 г. в общ обем 2,5 млн.лв., можем да направим обоснован извод, че щетата за това общинско дружество е съпоставима с нужния му годишен инвестиционен ресурс.

Като се има предвид, че посоченият пример далеч не е инцидентен или изолиран случай, то е налице основателно според нас предположение, че става дума и за продължавано престъпление.“

Материалът Пореден грабеж в българската енергетика – бизнесът сезира прокуратурата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Сваляш студения резерв от тук насетне. Студен резерв, ако ни е необходимо – само държавната ТЕЦ Марица Изток II”, е заявил Борисов в началото на днешното заседание на Министерския съвет, съобщават от пресслужбата на Дондуков 1.

Припомняме, до момента милиони левове се даваха за „студен резерв“ на ТЕЦ „Варна“, свързана с почетния председател на ДПС Ахмед Доган и на централата на Христо Ковачки, които печелеха търговете.

Това породи коментари, че този начин управляващите искат да се разграничат от ДПС и Ахмед Доган на фона на масовите протести в страната.

От АИКБ коментираха по темата, че не е достатъчно да се „премести“ студения резерв от топлоелектроцентрали, свързвани с Доган или Ковачки, към държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД. Трябва да се прекрати това ненужно оскъпяване на сметките за електроенергия на хората и предприятията за заплащането на „студен резерв“ и съответно наливането на десетки милиони лева всяка година в сметките на избрани получатели.

Материалът „Студен резерв“ само от държавната ТЕЦ Марица Изток II, нареди Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него и от 90 000 до 150 000 работни места ще пострадат в енергийния отрасъл. Това е голяма социална цена, но не е най-важната. По-съществена е енергийната сигурност, а когато няма достатъчно предлагане на електроенергия, цената ще тръгне нагоре, предупреди Димитров.

Според него най-щадящ към нашите възможности и ресурси, е Интегрираният план за климата и енергетиката – въглищните централи да работят до 2030 г. Тъй като АЕЦ „Белене“ няма да е готова към 2030 г., заместващите мощности могат да са ВЕИ или газ.

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев предприятията от металургията и тежката химия, ще бъдат засегнати от „зелената сделка“, защото те консумират значително количество енергия и нейната висока цена ще ги направи неконкурентоспособни.

Ръководството на Икономическия и социален съвет представи становището си „Eвропейският зелен пакт – икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България“.

Сраната ни е една от най-засегнатите в ЕС заради трансформациите, които предстоят във всички икономически сектори, заяви председателят на ИСС Лалко Дулевски.

ИСС обаче подкрепя безусловно идеята ЕС да стане лидер при постигането на неутралност по отношение на климата, съобщи БТА.

Материалът Енергетика, металургия и транспорт ще пострадат най-силно при „Зелената сделка“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, в независимата Комисия за енергийно и водно регулиране предстоят промени поради изтичане на мандата на част от членовете й.

„Не е необходимо и задължително целият КЕВР да бъде в предпенсионна възраст. Надяваме се да влязат и по-млади специалисти … Нека палитрата да бъде по-голяма, да имаме по-голям избор”, мотивира промяната Валентин Николов от ГЕРБ, шеф на парламентарната енергийна комисия, цитиран от „Сега“.

От своя страна депутатът от БСП Таско Ерменков обвини управляващите, че отварят вратата за назначаване на хора, удобни на управляващото мнозинство, с недостатъчен професионален опит, „които ще попълнят легиона от калинки, с които изобилства българската администрация”.

В пленарна зала се коментира и казаното от Мая Манолова преди няколко дена, че човек с инициали П.М. е готвен за шеф на КЕВР и настоящите промени се правели заради него. Във видеозапис, качен във Фейсбук, бившият омбудсман критикува остро намаляването на изисквания стаж, наричайки бъдещия състав на КЕВР „регулаторът на ГЕРБ“, а комисията щяла да се превърне в „клон на ГЕРБ“. Тя попита премиера Борисов дали знае кой е П.М., а въпросът й към президента Радев бе дали ще наложи вето на промените.

Във връзка с обявените от Манолова инициали Валентин Николов коментира, че все още няма избран кандидат за шеф на регулатора, но предположи, че „може би тези инициали са вътре в тази палитра, в която се оглеждаме“.

Групата на ДПС също подкрепи направената промяна, като Рамадан Аталай изтъкна, че трябва да се правят повече такива промени в законите.

Според Клуб Z П.М. е Пламен Младеновски, който в момента е директор на дирекция в КЕВР, която е отговорна за формирането на цените. Той е участник и в работната група, която подготви последните промени за либерализацията на пазара на електроенергия за небитовите потребители.

Материалът ГЕРБ разшири палитрата за избор на членове на КЕВР е публикуван за пръв път на Икономически живот.