Проектът за АЕЦ „Белене“ изглежда все повече като котката на Шрьодингер – хем е в обществен интерес, хем не е (тук), хем се строи, хем не се строи (тук), хем има лиценз и е получил одобрение от ЕК, хем не е (тук). Последното не е изненада за никого, освен може би за управляващите, тъй като още в края на 2018 г. ЕК изразява същото виждане, а за последните две години нищо не се е променило.

Накратко, това означава, че проектът е в своя зародиш, независимо от строителните дейности на площадката и закупеното оборудване с дълъг цикъл на производство (т.нар. реактори, за които Росатом осъди НЕК в средата на 2016 г.). Управляващите сочат като основни преимущества на АЕЦ „Белене“ именно това – приетата Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), положителната оценка на ЕК по нотификацията от 2007 г. и почти издадените лицензи за изграждане и експлоатация, и на тази база се опитаха наново да „продадат“ изграждането му. Вече трябва да е пределно ясно, че това клони повече към лошо написана научна фантастика, отколкото към действия по ясна енергийна стратегия, политика или каквото и да е друго, което Министерството на енергетиката би трябвало да прави, вместо да се опитва да убеди света, че черното е бяло.

Със загубата на последния си налудничав аргумент става изключително трудно да се обясни предимството на проекта „Белене“ пред този на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, тъй като първият започва всички процедури отначало, а вторият е в напреднала фаза – има ОВОС, решение от Агенцията за ядрено регулиране за одобряване на площадка, съпътстващата инфраструктура е там и т.н.

Към това се добавят и противоречивите правителствени планове за производителите в Маришкия басейн, които хем имат въглища и могат да работят още 60 г., хем затварянето на тези централи се сочи като една от основните причини за необходимостта от нова ядрена мощност. След като тази мощност явно няма да види бял свят скоро (разбирай в следващите над 10 години), може би следва да се помисли и да се предприемат стъпки за трансформирането на дейността на тези компании, вместо автоматично да бъдат отписани. Все пак става въпрос за бъдещето на няколко общини и хиляди заети, а и потреблението на електроенергия няма да изчезне само защото някоя ТЕЦ затвори. Един от инструментите за подкрепа на тази трансформация е Фондът за справедлив преход, като според последното предложение на ЕК размерът на средствата за България се увеличава до близо 2,7 млрд. евро.

Да не забравяме, че при производството на електрическа енергия има почти пълен монопол, който е съсредоточен в три държавни компании, което възпрепятства свободната пазарна конкуренция. Интегрирането на местния пазар към регионалния европейски пазар е решение в тази посока, но за целта се необходими нови инвестиции в изграждане на междусистемна свързаност – към момента тя е около 7% от инсталираните мощност, а страните от ЕС са поели ангажимент този дял да се увеличи до поне 15%.

В допълнение – структурата на потребление на Балканите е особена, тъй като голям дял от  домакинствата използват електроенергия за отопление в бита. Политики в посока на осигуряване на алтернативи и повишаване на енергийната ефективност неминуемо ще намали необходимостта от нови мощности. За целта обаче се необходими сериозни действия, особено при постигане на националните цели за енергийна ефективност. Те са свързани както с ефикасността на мерките – хубаво е да се избягва повторение на разточителната програма за саниране, така и на тяхната ефективност – схемата за задължени лица не работи в България, защото е опорочена още в зародиш.

Това са само част от действията, които правителството може да предприеме за гарантиране на сигурността на доставките на електрическа енергия на конкурентни цени, докато цялата правителствена енергия е впрегната в бинарен избор – да строят ли „Белене“ или не. Защитата на този проект става почти непосилна с прекратяването му през 2012 г., а с отговора на ЕК се превръща в невъзможно дори и за най-даровития автор на научна фантастика. Разбира се, нищо от това не попречи на управляващите да го „рестартират“ през 2016 г., но с всеки изминал ден, всяко опровержение от ЕК и всеки технологичен напредък в този сектор, става все по-трудно да се събере.

Материалът „Белене“ – оти ги руча‘ме жабетата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова по време на  телефонен разговор с генералния директор на Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) на ОИСР Уилям Магууд, съобщи пресцентърът на енергийното ведомство.

По думите на Петкова, през изминалите повече от четири десетилетия АЕЦ „Козлодуй“ е „стожер на българската енергетика“, осигуряващ повече от 30% от националното производство на електроенергия.

България става член на Агенцията за ядрена енергия на 1 януари 2021 г. Решението е взето от българското правителство в края на 2019 г.

Към момента разглеждането на българската кандидатура е приключило и всички страни членки на Агенцията са подкрепили България. Предстои Съветът на ОИСР също да вземе решение. 

Министър Петкова и Уилям Магууд обсъдиха и проекта за създаване на регионална инициатива за ядрен напредък в рамките на АЯЕ. Проектът ще обедини страните от Централна и Източна Европа, заинтересовани от развитието на ядрената енергия за мирни цели.

Очертани са четири приоритетни области на бъдещо сътрудничество в рамките на инициативата – анализ и развитие на дългосрочната енергийна надеждност, управление на радиоактивни отпадъци, ефективна комуникация с обществеността и развитие на инфраструктурата и образованието за иновации. България проявява интерес за участие в последните три от тях, информира министър Петкова.

През последните месеци АЯЕ е направила проучване за безопасността на ядрените централи сред държавите-членки. Изводът е, че са изключително надежден и стабилен източник на енергия. 

Агенцията за ядрена енергия е структура в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие със седалище Париж.

В АЯЕ членуват 33 страни, включително стратегически партньори (Китай, Индия), които оперират почти 90% от инсталираните ядрени мощности в света.

Материалът АЕЦ“Белене“ ще гарантира енергийната сигурност в региона, смята министър Петкова е публикуван за пръв път на Икономически живот.