Това са част от изводите въз основа на представените от Българската стопанска камара индикатори, позволяващи да се определи мястото на България в ЕС и съпоставими новоприети държави-членки.

Значителна чат от администрацията си представя е-управлението като изпращане и получаване по електронна поща на сканирани официални писма – с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми, а и в самата администрация. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни, коментират още от БСК.

Изтъква се, че за много фирми наличието на интернет страница и/или Facebook е достатъчна дигитализация. Тези, които продават онлайн, са най-напредничавите. Същевременно проникването на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно. А последното е необходимо стъпало за т.н. Индустрия 4.0 – съществен елемент за запазване конкурентоспособността на икономиката. Има държави, които подготвят навлизането на Общество 5.0.

Събраната статистическа информация отделя особено внимание на дигитализацията на публичното управление (държавно, общинско) и на бизнеса (независимо от размера).

Става ясно, например, че страната ни е предпоследна – пред Румъния, по брой лица, ползвали интернет през последните 12 месеца за получаване на информация от интернет страница на публична администрация, сваляне на служебни формуляри или изпращане на файлове и форми, през 2019 г.

Друг извод от статистическата информация е, че българският бизнес изостава по отношение на дигитализацията си в сравнение с европейския. Страната ни е на опашката по брой фирми с уебсайт със сложни функционалности, напр. продуктов каталог с конфигуратор, възможност клиентите да приспособяват или преправят продукт (webctm), онлайн проследяване изпълнението и доставката на поръчката (webot), персонализиране на фирмения сайт за клиенти с чести посещения.

Единствено България е на ниво над средното за ЕС по дял на публичните услуги, необходими за стартиране на бизнес и текущи делови операции, които са налични онлайн. Услуги, които се предоставят направо от онлайн портал, получават по-висока оценка, отколкото предоставянето само на информация и бланки, които се попълват офлайн.

България значително изостава и по дял на абонатите със скорост над 100 Mbps.

Особено тревожно е обаче, че цели 24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет. Това е най-големият процент в Европа. България е водеща и по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет като цяло. Това дава отражение на дигиталните умения на българина – на второ място сме по липсата им.

Само Румъния е по-зле от нас по дял на лицата с ниско ниво на дигитални умения и липса на базови умения. Подобно състояние на ИКТ сектора у нас е свързано с финансирането му. То е основно частно, публично почти няма, а „усвояването“ на европейски фондове е на изключително ниско ниво.

Материалът Сканиране и e-mail: представата на администрацията ни за е-управление е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През 1971 година в-к „Икономически живот“ рекламира качествата на Електронен миникомпютер „Целатрон 8205“. Спираме се на него, тъй като се характеризира с опростено устройство, леко обслужване, приспособяване към други устройства от системата на електронната обработка на данни. И нещо много важно – ниска доставна цена и минимални разноски за експлоатация.

Осигуряваме и контакт с производителя:

Материалът „Електронен миникомпютер“ за е-Управлението ни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Напълно излишно е да се обяснява стратегическата роля на въпросната дигитализация и как наличието й е задължително условие за получаване на едни много големи пари от Европа.

Затова отново решаваме да помогнем, взаимствайки идеи от архивите на в-к „Икономически живот“. Вероятно великолепната карикатура на Борис Димовски от 1971 година ще успее да вдъхнови чиновниците от Държавната ни агенция „Електронно управление“ за постигане на заветната цел.

Трябва да уточним обаче, че карикатурата е към материал във вестника, посветен на среща, инициирана от редакцията на ИЖ. Тя е по въпросите на счетоводната отчетност и ролите и задачите на главния счетоводител за укрепването на финансовата дисциплина. На пръв поглед това няма особена връзка с нашия е-Проблем. Но нека цитираме част от приветствието на главния редактор на вестника към участниците в срещата:

Тези думи, отпреди половин век, може и да обяснят неслучилото ни се е-Управление. Технологии има, но явно търсим Човека с ума.

Материалът Търсим Човека с ума за е-Управлението на страната е публикуван за пръв път на Икономически живот.