Скоростта, с която експлоатираме Земята, надвишава способността ѝ за възстановяване. В резултат 3/4 от земната повърхност, която не е покрита с лед, вече е значително променена, по-голямата част от океаните са замърсени, а 85% от площта на влажните зони е загубена.

 Биоразнообразието изчезва с различна скорост на различните места по света. Най-поразителен е спадът от 94% в тропическите райони на Южна Америка. Основни причини там са трансформирането на тревните местообитания, саваните, горите и влажните зони, свръхексплоатацията и климатичните промени. Докладът заключва още и че сладководното биоразнообразие намалява далеч по-бързо от това в океаните или горите: със свиването на влажните зони обитаващите ги популации изчезват средно с 4% годишно от 1970 г. насам.

Най-засегнат е животът в сладководните водоеми на Латинска Америка и Карибите.

„Загубата на биоразнообразие е не само екологичен проблем. Това е и проблем на  развитието, икономиката, глобалната сигурност, етиката и морала. Става въпрос за нашето оцеляване. Биоразнообразието играе критично важна роля  в осигуряването на храна, вода, енергия, лекарства и други генетични материали, а също и за регулирането на климата, качеството на водата, замърсяването и климатичните явления“, казва генералният директор на WWF International Марко Ламбертини.

Докладът „Жива планета“, който излиза веднъж на всеки две години, показва, че най-важната пряка движеща сила за загубата на сушата през последните няколко десетилетия е промяната в земеползването и най-вече превръщането на естествените местообитания в земеделски земи. Основният проблем в океаните е свръхуловът.

Учените очакват негативното въздействие на климатичната криза тепърва да се усилва през идните десетилетия. Почти 1/5 от дивите животни са в риск от изчезване до края на века само заради промените в климата.

„Начинът, по който произвеждаме храната си, по който генерираме енергия, сляпото пренебрегване на природата, заложено в настоящия ни икономически модел, оказва натиск върху околната среда и води след себе си катастрофални последици. Ковид-19 е естественият резултат от счупената ни връзка с природата, който ясно ни показва, че няма здраве без здрава планета“, коментира ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.

WWF обедини сили със своите партньори от Move.bg, Грийнпийс и Института по кръгова икономика в името на „зелен рестарт“ на България.

Коалицията събра над 50 учени, представители на неправителствения сектор и бизнеса от сферите на зелените иновации, дигиталната комуникация, климата и енергетиката. Те работят заедно, за да предложат на правителството идеи за модерна и успешна икономика, която използва разумно и щадящо прородните ресурси.

Материалът Човечеството е унищожило 68% от дивите животни за половин век е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва онлайн проучване (VetSurvey), което Федерацията на ветеринарните лекари в Европа проведе в 30 държави.

Резултатите показват 5% увеличение в сравнение с предишното проучване от 2015 г.

Във Финландия, Латвия и Швеция дори днес над 80% от ветеринарните лекари са жени. В Румъния, Сърбия и Турция жените са едва 35%.

На 14 декември ветеринарните специалисти в България отбелязват за 27-и път своя професионален празник.

Ветеринарномедицинската дейност е много важна за всички, не само заради грижата за здравето на повече от 290 милиона домашни и 768 милиона селскостопански животни в Европа. Но и за защита на хората срещу болести, свързани с животните каквато, например е салмонелозата.

Специфичното географско разположение на нашата страна винаги е криело риск от навлизането на опасни и екзотични болести по животните на територията на европейския континент.

Ветеринарните лекари носят двойна отговорност по осъществяване на епидемиологичен надзор на болестите по животните и осигуряване на безопасността и качеството на храните.

Материалът Жени превземат ветеринарната професия в Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.