ИПИ представя данните на НСИ за полезната площ на жилищата в страната за 2018 г., като ги отнася към населението по общини. Данните за страната варират значително, като е видима разделителна линия както по региони, така и спрямо големината на населените места.

Към интерактивната карта…

Полезната площ на жилищата варира от 25-30 кв. м. до над 100 кв. м. средно на човек в отделните общини. Очаквано, в големия град домакинствата разполагат с  по-малко полезна площ. В почти всички големи общини, в т.ч. столична община, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе, полезната площ на човек от населението е в рамките на 30-40 кв. м. Има и множество малки общини – отличаващи се от демографска гледна точка, в които също полезната площ е по-ниска от обичайното, в т.ч. и под 30 кв. м. на човек.

В 134 общини полезната площ на жилищата е в рамките на 40-60 кв. м. на човек. Това е площта, на която живеят голяма част от българите извън най-големите градове. В някои случаи тя надхвърля 100 кв. м., като това е или в много малки и/или обезлюдяващи се общини, или в някои морски курорти, в които има повече жилищна площ, предназначена за туристи, които обаче не са отчетени в данните за постоянните жители. Такъв е случаят с община Несебър, където полезната площ на жилищата достига над 140 кв. м. на човек, но при отчитане на ефекта на жилищата, построени и поддържани, за да обслужват туристическия поток, картината би се променила значително.

В общ план е интересен контрастът на картата по оста север-юг, като една голяма територия от Видин до граничните общини на Русе, Разград и Търговище, се отличава с по-висока полезна площ на жилищата спрямо другите райони на страната. Определено демографската картина играя ключова роля, като сред тях попадат множество малки общини, в т.ч. и с под 6 хил. души жители, а също и общини с  голям спад в населението в последните години.

Материалът На колко широко живеят българите? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Комбинирайки 3D принтиране, технология за интелигентен дом и принципите за изграждане, „достойни за SpaceX“, се предлагат 3 домашни модела. Всички те са с различна големина, включително студиото от mOne, автономно, с кухня и баня. Моделите mTwo и mFour са по-малко несамостоятелни (тоест трябва да се включат към електрическата мрежа), но все пак имат някои опции като слънчева енергия и AI-контролиране.

За разлика от тях, mOne къщата може да излезе напълно “Off-grid” със собствени ресурси – като вода и септични възможности. Къщата е проектирана да издържи 10 пъти по-дълго от традиционното строителство, а по-лесното почистване я предпазва от бактерии, твърди компанията.

Технологията може да даде възможност за нови нива на независимост по отношение на избора на жилища и местоположение, като същевременно дава възможност за по-устойчиви и екологични условия на живот. Въпреки че къщите не са напълно независими, те все пак са доста ефективни за намаляване на енергийните разходи и въглеродните емисии.

Един от основните плюсове на този тип домове е бързо строителство. Предлага се смел бизнес модел, както и офертата, че изграждането на цялата къща ще отнеме само няколко седмици, а доставката е на следващия ден.

Плащанията за основния модел – mOne, възлизат на 1163 долара месечно за 120 кв/м дом.

Базираната на 3D принтиране конструкция, е основен източник на нови модели за решаване на жилищни проблеми. Haus.me не са сами на този фронт, като други компании като S-Squared също предлагат евтини и достъпни жилища. Те са мотивирани от кризата с жилищата, а в същото време са устойчиви и екологични.

Интересът към този сектор на технологията изглежда нараства с всеки изминал ден, тъй като 3D принтирането разширява опциите, касаещи избор на материали, удобство на конструкцияти и бързина на строителството.

Материалът 3D-домът от ново поколение – екологичен, автономен, бързо построен е публикуван за пръв път на Икономически живот.