Официалната информация в МРРБ сочи, че към началото на януари 2020 г. в експлоатация са въведени 1820 сгради. Иначе казано, с 2 млрд. лв. са обновени близо 2000 сгради или средно по 1 000 000 лв. на сграда. За да не изглежда положението чак толкова трагично, в отчета са добавени още 2000 сгради със стартирали дейности, за които не е ясно на какъв точно етап са и какъв финансов ресурс е похарчен за тях до момента. Явно обаче парите са свършили и се чакат нови. А желаещи има, видно от това, че броят на сградите с искания за сключване на договори за целево финансиране към ББР (от регистъра на ББР) са над 5 000.

Числата дотук показват, че цялостната дейност, макар и облечена в благородна идеология за постигането на енергийна ефективност, се оказва, че не е нищо повече от едно масово разграбване на огромен финансов ресурс пред очите на всички.

Къде потънаха 2 млрд. лв.?

„Разделяй и владей“ или – „раздробявай на колкото се може повече независими и отделни една от друга дейности и усвоявай“ е основният принцип на действие по усвояването на тези пари.

Основните дейности:

– Техническо обследване
– Конструктивно възстановяване/усилване/основен ремонт в зависимост от повредите, настъпили по време на експлоатацията на многофамилните жилищни сгради, които са предписани като задължителни за сградата в техническото обследване.
– Обновяване на общите части на многофамилните жилищни сгради (покрив, фасада, стълбищна клетка и др.).
– Изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност.
– Съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и съответното възстановяване на общите части на сградата в резултат на изпълнените мерки с енергоспестяващ ефект.
– Съпътстващи строителни и монтажни работи са свързани единствено с възстановяването на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването на общите части и на подмяната на дограма в самостоятелния обект.

Всяка от тези дейности е разбита на още между 10 – 20 поддейности. Всяка една от тях се извършва от фирма, която очаква да реализира печалба. В допълнение, всяка от тях трябва да бъде сертифицирана (допълнителен разход), контролирана от контролиращ орган (отново допълнителен разход). Към тези дейности се добавят и такива, гарантиращи качеството и надеждността на изпълнението или застраховане и т. н.

Колко пари ще са необходими за постигането на мерките за енергийна ефективност в следващите 10г.?

В изготвения анализ се казва, че за периода от 2021г. – 2025г., за енергоспестяващи мерки са необходими инвестиции в размер на 1.585 млрд. лв., а до 2030г. още 3.082 млрд. лв. или общо 4.667 млрд. лв. Тази цифра все по-натрапчиво започна да циркулира в общественото пространство през последните две седмици.
Никой обаче не каза, че този финансов ресурс не обхваща и други съпътстващи дейности, които са необходими за гарантиране качеството и живота на самите мерки за енергийна ефективност, като по направена оценка разходите за този вид дейности достигат размер до 30% от инвестицията за енергоспестяващи мерки. Или иначе казано, ще са необходими допълнителни още 1.5 млрд. лв. за покриването им. Така сумата набъбва до 6.2 млрд. лв. Ако погледнем в исторически план, за предходните седем – осем години сме похарчили 2 млрд. лв., а за следващите 10 предвиждаме да се изхарчат над 6 млрд. лв.

Какъв е ефектът от похарчените до момента 2 млрд. лв.?

По този въпрос цари пълно информационно затъмнение! Никъде няма да видите доклад, в който с думи прости и цифри ясни да бъде видно какво количество топлинна или електрическа енергия е спестено от санирането на тези близо 2000 сгради, или колко тона въглеродни емисии са спестени на държавата ни. Как тези мерки за енергийна ефективност са се отразили на бюджета на жителите на тези сгради. А време за натрупване на история за ефекта от направените мерки за енергийна ефективност е имало. Програмата е в ход от близо осем години.

Не се съмнявам, че ако имаше някакви видими резултати, най-вероятно политиците от властта нямаше да излязат от телевизионните студия, докато не са сигурни, че и последният българин не е разбрал какво чудо са сторили. Изявите им обаче по медиите през годините бяха единствено с половин уста да издекламират колко сгради са готови до момента и колко още хиляди са били в ход за прилагане на мерки за енергийна ефективност, но някак си парите са свършили и трябват още.

Сега на хоризонта се задава европейска програма „План за възстановяване и устойчивост“, според която България ще получи 12 млрд. лв. през следващите пет години.От тях,правителството смята да отдели 3 млрд. лв. за енергийна ефективност. Поради тази причина бе създадена така наречената „Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.“ Ударно бяха променени и няколко закона – за енергетиката, за енергийната ефективност, за устройство на територията, за енергията от възобновяеми източници и други съпътстващи закони.

Въпроси като това, колко и кои сгради ще са обект на финансиране, на какво основание, как ще бъде реализирана стратегията, как ще бъде разпределен идващият финансов ресурс, каква ще бъде новата финансова тежест, която ще поискат да наложат управляващите върху семейните бюджети на българите, какви са предложенията за начините на финансиране и по какви програми се предлага това да се случи, са все обекти на последващи коментари.

Материалът Из дебрите на националната стратегия за санирането е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През последното тримесечие на 2020 година местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 451 жилищни сгради с 9 779 жилища в тях и 1 142 665 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 14 административни сгради/офиси с 28 297 кв. м РЗП и на 1 005 други сгради с 515 431 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 14.4%, но жилищата в тях се увеличават с 31.9%, както и общата им застроена площ – с 18.5%. По-малко са и издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради съответно с 50.0 и 10.3%. Същевременно РЗП на административните сгради намалява с 40.1%, докато на другите сгради е с 2.1% повече.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради също намаляват – с 4.0%, докато жилищата в тях са повече с 30.8%, а разгънатата им застроена площ – с 27.5%.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 230, Пловдив – 222, Варна – 169, Бургас – 125, и София – 123. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите Пловдив – 3 624, София (столица) – 3 413, Варна – 604, Бургас – 496, и Благоевград – 300.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. е започнал строежът на 1 008 жилищни сгради с 5 616 жилища в тях и със 702 408 кв. м обща застроена площ. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 21.4%, жилищата в тях – с 4.8%, а разгънатата им застроена площ – с 3.4%. При започнатите административни сгради и тяхната обща застроена площ е регистриран спад съответно с 48.0 и 67.8%. Намаляват и започнатите други видове сгради с 8.3%, както и общата им застроена площ – с 29.4%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 1.5%, а общата им застроена площ – с 3.0%, докато жилищата в тях намаляват с 2.7%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 18.2%, а тяхната РЗП – с 8.7%. Започнал е строежът на 6.8% по-малко други видове сгради, като и общата им застроена площ намалява с 10.6%.

Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив – 174 жилищни и 64 други сгради; София (столица) – 134 жилищни, 4 административни и 22 други сгради; Варна – 125 жилищни и 21 други сгради; Бургас – 105 жилищни и 21 други сгради.

Материалът Жилищните сгради стават все по-големи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Всичко това „Архивни страници“ илюстрират с една безкомпромисна статия на в-к „Икономически живот“ от 1973 година. Както и с партийните й директиви:

И нещо, което сега хич, ама хич не се прави, което е черна точка за директивите на днешните партийци:

Защото независимо от строителния ни хъс, макар понякога безпардонен и нахален, горната цифра е космически висока, поне спрямо данните на НСИ за започналите строежи (брой жилища) за последната „петилетка“ 2016-20, който е скромните 87374.

Надяваме се да успеем да амбицираме всички инвеститори, все пак в България все още има останали незастроени площи, т.е. – пропуснати възможности.

Материалът Примери за подражание от 73-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Разрешителните за строеж на административни сгради са без промяна, но тяхната РЗП спада със 70.5%. При другите сгради разрешителните са намалели с 19.9%, а РЗП – с 27.4%, показват данните на НСИ.

Издадени разрешителни за строеж – разгъната застроена площ по видове сгради и тримесечия.

През второто тримесечие на 2020 г. се наблюдава нарастване с 40.9% на издадените разрешителни за строеж на административни сгради но тяхната разгърната застроена площ спада със 71.4%.

Разрешителните за строеж на други сгради са повече с 5.9%, докато разгънатата им застроена площ е по-малко с 9.4%.

За този период местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1362 сгради с 5928 жилища в тях и 823 615 кв. м РЗП, на 31 офиси с 18 328 кв. м РЗП и на 935 други сгради с 427 613 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 0.8%, а общата им застроена площ – с 1.0%, докато броят на жилищата в тях намалява с 6.2%.

Издадени разрешителни за строеж на нови сгради по видове и тримесечия.

Най-много разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив – 244, София (столица) – 210, Варна – 145, София – 113, и Бургас – 86. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 1 843, Пловдив – 1 109, Варна – 913, Кърджали – 377, и Бургас – 340.

През второто тримесечие на т.г. е започнал строежът на 979 сгради с 4766 жилища в тях и с 622 361 кв. м обща застроена площ, на 21 офиси с 26 831 кв. м РЗП и на 584 други сгради с 294 061 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 15.6%, жилищата в тях – със 7.0%, а разгънатата им застроена площ – със 17.5%.

Започнати са със 75.0% повече административни сгради, а тяхната РЗП е над четири пъти увеличена. Започнатите други видове сгради са повече със 7.2%, но общата им застроена площ намалява с 42.4%.

Започнато строителство на нови сгради по видове и тримесечия

В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 18.6%, жилищата в тях – с 15.6%, а разгънатата им застроена площ – с 14.2%.

При административни сгради и тяхната обща застроена площ е регистриран спад, съответно с 12.5 и 10.4%. Започнатите други видове сгради намаляват с 6.1%, а общата им застроена площ – с 35.8%.

Започнато строителство на нови сгради – разгъната застроена площ по видове сгради и тримесечия.

Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив – 178 жилищни, 5 административни и 62 други сгради; Варна – 120 жилищни, 8 административни и 40 други сгради; София (столица) – 129 жилищни, 4 административни и 11 други сгради; София – 86 жилищни и 20 други сгради; Благоевград – 52 жилищни и 36 други сгради.

Материалът Кризата засегна и строителството на жилища и офиси е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министър Петя Аврамова по време на параментарния контрол, цитирана от БТА.

Собствениците на жилища в тези сгради в рамките на определения срок за кандидатстване са подали заявления в ББР за сключване на договори за целево финансиране по правилата на първия етап на националната програма.

Ще се прави ремонт на покрива, топлоизолация, подмяна на дограма на тези блокове.

Министърът не се ангажира със срокове кога ще се случи всичко това. Министерството на финансите ще може да даде подробна информация кога и как ще се осигурят средствата.

Аврамова допълни, че на следващ етап ще се отвори дебат, в който да се разисква нова програма за енергийна ефективност, в която да се прецизира самоучастието на всички собствениците на жилищни сгради.

Материалът Държавата може да плати санирането на 1951 жилищни сгради е публикуван за пръв път на Икономически живот.