През четвъртото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3 126.9 хил., от които 1 692.3 хил. мъже и 1 434.5 хил. жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на заетите лица намалява с 3.0%.

Коефициентът на безработица е 5.2%, съответно 5.4% за мъжете и 5.1% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. коефициентът на безработица се увеличава с 1.1 процентни пункта, като увеличението при мъжете и жените е съответно с 1.0 и 1.3 процентни пункта.

По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2020 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 10.0% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 година. Увеличението в индустрията е с 4.6%, в услугите – с 8.2%, и в строителството – с 6.0%.

Брутният вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2020 г. спада с 3.8% спрямо същия период на 2019 година, сочат данните на НСИ. БВП за посочения период възлиза на 33 162 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 4 796 лв. от стойностния обем на показателя.

Индексът на промишленото производство регистрира спад от 3.4% спрямо съответния месец на 2020 г.. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост – със 17.8%, при преработващата промишленост – с 2.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 1.4%.

Календарно изгладените данни за строителната продукция през януари 2021 г. показват намаление от 6.4% в сравнение със същия месец на 2020 година.

През януари 2021 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 3.9% под равнището на същия месец на предходната година. През януари 2021 г. в сравнение със същия месец на 2020 г. се наблюдава спад на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 21.8%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 1.9%), докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е отчетено увеличение (с 2.2%).

През януари общият показател на доверие на потребителите се покачва с 4.1 пункта в сравнение с октомври 2020 година. Повишаване на потребителското доверие се отчита сред населението както в градовете, така и в селата – съответно с 3.1 и 7.6 пункта. Според тях общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца е влошена, докато очакванията им за следващите дванадесет месеца са по-малко негативни спрямо предходното наблюдение.

Материалът Недостиг на работна ръка мъчи над 23% от предприятията ни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, въпросният 1 млрд. лева по мярката 60:40 бе заделен още преди една година, но невъзможността голяма част от фирмите да поемат своите 40 процента по схемата и ред други административни пречки забавиха сериозно реализацията му.

Социалният министър Сачева е информирала по време на заседанието, че 300 000 работни места са запазени по мярката 60/40. Плащанията по нея продължават до 31 май.

По мярката 80/20 са изплатени 153 милиона лева за запазване на близо 30 000 работници в трите сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Транспорт“ и „Туризъм“. 54 милиона лева са изплатени на 50 000 служители работници и служители по мярката „Запази ме“ и по мярката 75/0. Министър Сачева заяви още, че над 50 000 са кандидатствалите семейства по мярката за подпомагане на семейства, чиито деца учат в онлайн режим като до момента са изплатени 44,5 милиона лева за 41 898 семейства. Продължава и мярката за отпускане на средства за детегледачки като до този момент 6592 семейства ползват детегледачка със средства от Министерство на труда и социалната политика.

Материалът Милиардът по 60:40 от миналия март вече е реализиран е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За периода 22–28 март са изгубили работа 5156 души, а нова са започнали 4172. Предходната седмица 15-21 март разликата беше само 166 души.

За последните три месеца 28 декември-28 март работа са загубили 84 049 души, а постъпили на работа от регистрираните в бюрата по труда са 56 828.

И през последните 7 дни най-много са безработните в София и Пловдив, като Пловдив изостава от столицата и Варна по новопостъпили на работа.

Материалът Увеличава се разликата между нови безработни и постъпили на работа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-силна е конкуренцията в областите Разград и Видин, където за една вакантна позиция се състезават съответно по 15 и по 12 безработни. На другия полюс са София-град и Русе – с по 4.

В 17 области равнището на безработица е над средното за страната, като най-високите стойности се отчитат в Северозападния район – Видин, Монтана и Враца.

За сравнение – към края на януари в цялата страна за свободно работно място са се конкурирали по 8 души, а към края на декември миналата година – по 9.

По последни данни равнището на безработицата в страната е 6,9%.

Традиционно най-ниско е нивото му в София-столица – малко под 3%, а най-високо – в област Видин – 14%.

Материалът В Разградско 15 безработни се борят за 1 работно място е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това сочат данните от редовната бизнесанкета на НСИ предприятия с цел да осигури и предостави информация за ефекта на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка, свързана с COVID-19, върху различните сектори на икономиката в страната.

53.1% от респондентите в дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са регистрирали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги, следвани от строителството с 38.4%, индустрията с 35.4% и „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ – с 34.7%  (фиг. 2).

По отношение на наетия персонал 13.5% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „неплатен отпуск“, следват „платен отпуск“ – 13.3%, „дистанционна форма на работа“ – 13.2%, и „възползване от правителствени мерки за подпомагане на работодателите“ – 10.0%.

За следващия месец 93.7% от анкетираните предприятия прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 2.1% ще преустановят временно дейността си, а 1.9% ще прекратят дейността си.

Материалът 34% от фирмите със спад на приходите през февруари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Между 15 и 21 март 5708 българи са загубили работа, а 5542 са започнали да работят.

Отново София, Пловдив, Благоевград и Варна са градовете с най-много нови безработни, но и с най-голям брой намерили нова работа. В София дори новопостъпилите са повече от останалите без работа.

За периода 28 декември 2020 година – 21 март 2021-ва 78 893 души са останали без работа, а 52 656 са си намерили такава.

Материалът Отново новите безработни са повече от намерилите работа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Работа са си намерили 13 386 души, докато регистрираните безработни в периода 1-7 март са 6211. За първи път от миналото лято се наблюдава съотношение, при което безработните са по-малко от постъпилите на работа.

Една от вероятните причини е отварянето на ресторантите и заведенията от първи март.

Данните сочат обаче, че все още останалите без работа българи от края на 2020 година до момента са повече – 67 738 срещу 47 706.

Най-много новопостъпили на работа има в София (1131), Пловдив (1061) и Варна (909).

Материалът Бум на започналите работа в първата седмица на март е публикуван за пръв път на Икономически живот.

ГЕРБ нямат публикувана предизборна програма

Но от последното изявление на лидера на ГЕРБ Борисов от тези дни, разбираме, че явно сред приоритетите на настоящите управляващи е до 100 милиарда евро да бъде вдигнат БВП през следващите 4 години, както и постигане на поне 2000 лева средна работна заплата.
От спорадични изявления на представители на ГЕРБ става ясно още, че се предвижда и 1000 лева минимална работна заплата, както и да не се прави каквато и да е данъчна реформа.
Настоящият текст не е коментарен, но все пак очакваме програмата на ГЕРБ, за да видим мерките, чрез които ще бъде реализиран този 50-процентен скок на БВП за 4 години, като знаем, че нормалният годишен ръст е 3-4 на сто.

БСП (използваме създадената през 2019 година платформа „Визия за България“, поради анонсите на ръководството на социалистите, че тя ще е основа и на предизборната им програма)

България се нуждае от икономически растеж, базиран на потребление и износ на продукция с висока добавена стойност, се казва в частта, посветена на икономиката.

Уточнява се, че в момента ние изнасяме суровини и слабо обработени междинни продукти за другите европейски икономики, които ни ги „връщат“обратно вече доработени и сдобавена стойност, която са запазили за себе си. Подчертава се, че предметът на износа не е единствен проблем, тъй като 80% от износа се реализира от 40 фирми, при 420000 регистрирани по ДДС.

Затова БСП са на мнение, че е необходимо структурно модернизиране на икономиката, за да се постигне оптимален ефект ‒ преобразяване на икономиката така, че да я превърнем в икономика за мнозина, не за малцина.

Специално засегнат е проблема с чуждестранните инвестиции, тъй като структурата на икономиката ни е такава, че налага постоянен приток на свежи инвестиции. За изминалите 10 години наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България, отчитат социалистите. От 17,2 млрд. лв. през 2007 г. те спадат 10 пъти ‒ до 1,9 млрд. лв. през 2017 г.Това е по-малко от тези 2,25 млрд. лв., които българите, емигрирали в чужбина, са изпратили на своите близки в страната през същата година. Парадоксално е, че за изминалото десетилетие общото ниво на инвестициите е непроменено –все 18 млрд. лв., докато за същия период БВП нараства 1,6 пъти.

Затова БСП залагат на публичните инвестиции, защото практиката показва, че ако например инвестираме 2,5 млрд. лв., то това води до увеличаване на БВП с 5 млрд. лв. за 5 години.

В същото време партията се обявява категорично против отдаването на концесии на стратегически за българската икономика предприятия и на обекти с национално значение, както и на обекти – елемент от критичната инфраструктура. Ще преразгледаме концесиите за значимите природни богатства на страната, декларират от БСП.

БСП декларира, че цели за срок от 5‒7 години да удвои минималната и средната работна заплата в страната. Изброяват се няколко мерки за това:

·въвеждане на праг за минимални възнаграждения в страната, не по-нисък от 60% от средната работна заплата за предходната година;
·въвеждане на по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд, както и на труда в извънработно време – минимум с 50 % по-високи спрямо нормално полаган дневен труд. (В момента добавката за нощен труд е 25 ст. на час.);
·приобщаващи фондове – за период от 10 години 10% от основния капитал на големите компании (с над 250 души персонал) ще се заделят в специален работнически фонд, дивидентите от който ще се разпределят ежегодно между работещите. Това гарантира, че делът на работниците в печалбата на един успешен бизнес ще бъде по-справедлив.

ДПС са публикували програмна декларация, основаваща се на Програмата за управление на ДПС. Последната обаче не може да бъде открита в официалния сайт на движението.

В програмната декларация – която е твърде обща и декларативна, ДПС констатира, че България продължава да е най-бедната страна в ЕС 14 години след началото на членството си, както и това, че демографската криза и миграцията обезлюдяват всяка година по един средно голям български град от 45 000 души.

Сред основните приоритети на програмата са

• Ускорен, догонващ, иновативен икономически растеж

• • Устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж –„Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна „
• • Развитие на икономика на знанието – дигитализация и високи и водородни технологии, подкрепа на IT сектора, развитие на „ икономика на нематериалните активи“.
• • Насърчаване на инвестициите чрез активната помощ на държавата и участието й във всички фази на инвестиционния процес с цел ускоряването му
• • Преодоляване на демографската криза чрез ефективна, дългосрочна демографска политика, основана на фундаменталните човешки права и интегрираща всички социални вектори
• • Съвременно образование включващо инвестиции в образователна инфраструктура, включително дигитализация, висше образование, съобразено с нуждите на бизнеса и държавата
• • Включване на свободните и активни граждани в управлението на страната

В заключение се констатира, че управлението на България през периода 2021-2025 година ще бъде от ключово значение за развитието на страната в идващите десетилетия.

„Има такъв народ“ на Слави Трифонов

Сред приоритетите на партията е нова балансирана политика в областта на енергетиката и природния газ в рамките на Национална доктрина за енергийно развитие и съкращаване на вредните емисии в интерес на обществото, и в съответствие с европейската „Зелена сделка“. Акцентира се и върху запазване ролята на ядрената енергетика в националния енергиен микс.

Сред стъпките, които партията на Трифонов е готова да предприеме е оздравяване на структуроопределящите държавни енергийни и газови дружества, осигуряване спазването на пазарни принципи и въвеждане на механизми за елиминиране на корупцията.

Планира се и разработване и приложение на механизъм на национално ниво за защита на енергийно уязвимите домакинства при предстоящата либерализация на пазара, както и приложение на национална стратегия за конверсия на въглищните региони във високотехнологични индустриални зони с крайна цел постигане на устойчив икономически растеж и откриване на нови работни места.

Планира се постепенно заместване на въглищните ТЕЦ с високоефективни паро газови блокове, нови мощности на ВЕИ на освободените и рекулти вирани минни табани, комбинирано производство на водород

Сред икономическите мерки са:

• Осигуряване на благоприятна законова рамка. Ефективна публичната администрация. Стимулиране на развитието на МСП. Подобряване на регионалната бизнес среда. Намаляване на фрагментацията на пазарите.
• Създаване на инструментариум за подкрепа на предприемачеството. Повишаване на притока на ПЧИ.
• Картографиране на ресурсите в страната. Дефиниране на правомощия и отговорности на местната власт. Целеви инвестиции, чрез внедряване на зелени иновации и адаптиране на регионалните икономики към климатичните промени.

От партията на Трифонов залагат на всеобхватна реформа в образователната система. Увеличаване на инвестициите, необходими за подготовка и преквалификация на хората в и извън трудоспособна възраст. Интегрирана трудова заетост според приоритетите на икономическите зони.

Партията обещава още трайно увеличение на данъчно облекчение за дете (за облагаем доход в размер до три средни месечни работни заплати на година). Гъвкавост в ползването на отпуск за отглеждане на дете. Стипендия за дисциплина и успех за всички ученици. Потребителска помощ в размер на 24 минимални заплати за новородени и отглеждани в България деца разсрочена в период от 7 години. Осигуряване за майчинство на редовните студенти до 25-годишна възраст с взети изпити от държавата.

Увеличаване на материалната подкрепа до 70% от МРЗ чрез ваучери за хранителни продукти, лекарства, енергия. Увеличаване на капацитета и качеството на 24-часовите услуги за възрастни хора и на патронажната грижа.

„Има такъв народ“ предвиждат още премахване на таксата за вноска във втори стълб и мерки за по-гъвкаво, по-прозрачно и по-доходно управление на средствата в него. Обвързване на тавана на осигурителния доход със средната работна заплата. Намаляване на разликите във възрастта за пенсиониране и актуализация на пенсиите на всеки мандат.

Предвижда се още въвеждане на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане при запазване 10% ставка върху доходите. Отмяна на облагането на лихви по депозити. Повишаване на прага за регистрация по ЗДДС. Оставяне на част от събрания подоходен данък в бюджета на общините. Разработване на програма за преотстъпване на корпоративен данък при реинвестиране на печалбата и внедряване на софтуерна фискализация. Намаляване на осигурителната тежест с до 3%.

Демократична България

Като начало се формулират няколко причини за тежката ситуация, в която се намира икономиката на България:

• принудителното ограничаване на потребителското търсене на стоки и услуги поради мерките, свързани с пандемията;
• ускоряващите се процеси на дигитална и енергийна трансформация, които поставят редица български компании под конкурентен натиск и риск от фалит;
• проблемите на фирмите и банките в пандемията водят и до нарушен достъп на икономиката до банков кредит и капитал за инвестиции, без които възстановяването е невъзможно.

ДБ акцентират и на бедността, определяйки я като хроничен проблем в България от десетилетия. Свидетели сме на такива абсурди като “работещи бедни”, масова енергийна бедност, поколения пенсионери, които са принудени да живеят в мизерия. Подобни явления са характерни по-скоро за третия свят, а не за държава от Европейския съюз.

Формулирани са няколко мерки срещу бедността и за повишаване на доходите

• България да спре да бъде най-бедната държава в ЕС. Повишаване на средната работна заплата до 2400 лв. до края на мандата на управление.
• Намаляване на данък общ доход за хората с ниски доходи с въвеждане на необлагаем минимум от 500 лв. на месечните доходи.
• Увеличаване на размера на средната пенсия до 1000 лева до края на мандата при спиране на кражбите на държавни средства и при провеждане на нужните реформи за растеж на икономиката.
• Намаляване с 1/3 на дължимите осигурителни вноски за всички малки и средни предприятия до края на годината.
• Освобождаване от данъци и осигуровки за три години на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии, отговарящи на целите на “Плана за възстановяване и устойчивост”.
• Създаване на специален фонд за финансиране преквалификация на безработни в професии и дейности с висока добавена стойност и съответно с по-високо заплащане.
• Увеличаване с 50% до края на мандата на заплатите на държавните служители от стратегически важните и най-засегнати от ковид кризата сектори: учители, помощен медицински персонал в държавните болници, социални работници и дейци на културата, с възможност за допълнително увеличение в зависимост от възможностите на бюджета.

Изтъква се, че по различните инструменти на ЕС България има право да получи над 50 млрд. лева за периода 2021-2027 г. Демократична България се атгажира да реализира политики за насочване на европейските фондове в пълна степен към гражданите и фирмите, като мобилизират максимално допълнителен частен капитал за инвестиции. Еврофондовете за строителство и земеделие ще бъдат управлявани ефективно в полза на максимален брой бенефициенти, вместо усвоявани от няколко политически обвързани земеделски и строителни групировки. В същото време вярваме, че еврофондовете са само помощно средство за ускоряване на растежа, но не могат да заместят дълбоките реформи във всички сфери на впубличния сектор.

ДБ залага и на промяна ролята на Българската банка за развитие. Предлага се ББР да преустанови кредитирането на политически обвързани бизнеси, като се трансформира в “банка на банките” и се специализира в разработването на мерки и програми за улесняване на достъпа до кредитиране от малките и средни фирми, стартъп компаниите, координирано с другите инструменти от ЕС и държавния бюджет, мерки за подкрепа на дигитализацията и декарбонизацията на икономиката.

Групата на ББР има две други важни роли за икономиката, които могат да бъдат много по-добре развити – осигуряване на рисков капитал за нововъзникващи компании чрез специализирани фондове и осигуряване експортно финансиране, гаранции и застраховки чрез дъщерната си структура Българска агенция по експортно застраховане.

По темата за “зелено и цифрово възстановане” Демократична България планира поетапно “озеленяване” на крайната консумация на електроенергия от страна на държавни и общински ведомства и предприятия (ползваната електроенергия задължително да бъде с гаранции за произход за ВЕИ енергия, издадени от АУЕР).

ДБ се обявява и за отказ от развитието на АЕЦ с остаряла технология и разработване на стратегия за декарбонизация на икономиката, базирана на ВЕИ и водород, съгласно целите на Зеления пакт на ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост, както и за цялостно модернизиране на комплекса “Марица изток” от въглища към производство на зелена енергия, зелен водород, електроцентрали на зелен водород и системи за съхранение на енергия.

Обещава се и еднократна финансова помощ в размер на до 50 000 лева за малки и средни предприятия (отговарящи на определени условия за финансово състояние и самоучастие от 50%) за дигитализиране на бизнес процесите (продажби, маркетинг, доставки, фактуриране, разплащания, идентификация и т.н.). Мярката има пълна финансова обезпеченост по “Плана за възстановяване и устойчивост”.

В икономическата програма е залегнала и подкрепа на домакинствата за подмяна на конвенционалните автомобили с електрически – еднократна финансова помощ от 5000 лева на домакинство за един електрически лек автомобил. Финансова обезпеченост от “Плана за възстановяване и устойчивост”.

„Изправи се. Мутри вън“ на Мая Манолова, „Отровното трио“, Татяна Дончева

Сред акцентите на програмата „70 управленски мерки“ е стимулирането на бизнеса и семейните стопанства.

Залага се на подкрепа на бизнеса „за безапелационно и безусловно нарастване на доходите“, в т.ч. и чрез програми за подкрепа на стартъпи, иновативни компании, “зелена“ индустрия, малък и семеен бизнес.

Мерките предвиждат още въвеждане на задължение на публичните администрации да изплащат фактурите за доставки и услуги от бизнеса в рамките на 30 дни, както и повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 200 000 лв., запазване на доброволната регистрация по ДДС като облекчение за микро- и малкия бизнес, намаляване със 75% на патентния данък до възстановяване на икономиката.

Сред останалите данъчни промени в програмата са временно освобождаване от данъци на сектори и производства като стимулираща мярка, отмяна на някои данъци и такса смет за фирми без дейност или при силно намалени обороти до излизане от икономическата криза, намаляване на данъчната тежест в частта данък върху ЕТ, данък върху застрахователни премии, данък върху доход от лихви и срочни банкови депозити, въвеждане на такса върху сделките с луксозни стоки.

Коалицията обещава ускорено повишаване доходите на българските граждани при запазване на фискална стабилност, включващо:

1. Прилагане на пакет от икономически мерки за чувствително повишаване на разполагаемите доходи. Въвеждане на минимална почасова ставка с цел постигане на минимален доход от 1000 лв. на месец и ръст на средната заплата до 2000 лв. месечно при запазване на фискалната стабилност.
2. Преизчисляване и увеличаване на пенсиите, справедливи социални плащания, почасов и нощен труд.

Част от програмата визира ускоряване на модернизацията на икономиката и електронно управление, както и затваряне на гишетата.

Сред мерките са

• Затягане на контрола върху приходната част на бюджета; преустановяване на практиката за изразходване на бюджетния излишък без решение на Народното събрание;
• Прилагане на принципа „Пари срещу реформи“ по отношение на средствата за България от Фонда за възстановяване на ЕС Next Generation EU с фокус върху финансиране на зелена, споделена, кръгова и нисковъглеродна икономика, образование, здравеопазване, модерно селско стопанство, енергийна независимост, електронно управление, стимулиране на микро-, малкия и семейния бизнес и устойчивото използване на природните ресурси.
• Шоково въвеждане на електронно управление и премахване на всички гишета с чиновници по цялата централна, териториална и местна администрация.
• Нова данъчна политика чрез децентрализация на част от приходите от бюджета в полза на общините.
• Осигуряване на качествен интернет достъп на територията на цялата държава.

Припомняме, по време на първия локдаун през пролетта на 2020 година формацията на Манолова лансира Национална програма „Работа за всеки“ на стойност 2,5 млрд. лв. за 200 000 души, представена като мащабна инициатива за възстановяване на трудовата заетост чрез субсидирано увеличаване до 50 % на работещите в микро-, семейния и малкия бизнес. Целева група ще са малки фирми, в които по програмата работодателят ще може да наеме до 50 % допълнително работници на пълно или съкратено работно време.

Материалът Икономически и социални политики, доходи: какво обещават партиите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-много нови безработни има в София, Пловдив и Благоевград, но това са и градовете, в които най-много хора са започнали работа.

За последните два месеца безработицата у нас се е увеличила с 27 507 души.

В същото време Евростат публикува данни, според които безработните в ЕС през януари 2021 година са 15,663 милиона, от които 13,282 милиона в еврозоната. В сравнение с декември 2020 г. броят на безработните се е увеличил с 29000 в ЕС и с 8000 в еврозоната. В сравнение с януари 2020 г. безработицата се е увеличила с 1,465 милиона в ЕС и с 1,010 милиона в еврозоната. Средно за ЕС безработицата през януари е 7,3%, при 5,5% за България.

През януари 2021 г. 2,929 милиона са безработните младежи (под 25 години) в ЕС, от които 2,356 милиона са в еврозоната. През януари 2021 г. равнището на младежката безработица е 16,9% в ЕС и 17,1% в еврозоната, в сравнение със съответно 16,9% и 17,2% през предходния месец. За България данните сочат 16,5% – малко под равнището за ЕС. В сравнение с декември 2020 г. младежката безработица се е увеличила с 3000 в ЕС и е намаляла с 15 000 в еврозоната. В сравнение с януари 2020 г. младежката безработица се е увеличила с 184 000 в ЕС и с 89 000 в еврозоната.

Евростат обръща внимание на това, че значителна част от тези, които са се регистрирали в агенции за безработица, вече не търсят активно работа или вече не могат да работят, ако примерно трябва да се грижат за децата си. Това води до несъответствия в броя на регистрираните безработни и тези, измерени като безработни съгласно дефиницията на Международната организация на труда.

Материалът Лек ръст на безработните у нас, но под равнището на ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Последните дни бяха противоречиви. Първо стартира масовата ваксинация. Както започна, така и спря – разбирай, че някой написа във фейсбук. В същото време е видимо очакването на 1 март да отворят заведенията. Но докато отворят, то взе, че тръгна нова вълна на вируса. В това противоречие сме вече близо година – коронакризата не бърза да си ходи. Въпреки това, ситуацията днес е различна от март/април 2020 г. Незабранената икономика, в т.ч. индустрията, отдавна не е в условията на непосредствен форсмажор. За разлика от миналата пролет, днес изглежда, че на хоризонта има и решение – ваксинацията върви бавно, но е ясно, че бройките само ще се покачват.

Извънредното положение от 13 март 2020 г. постави голяма част от икономиката на страната в условията на форсмажор. И макар индустрията да не беше забранена/карантинирана в нито един момент, паниката в Европа доведе до временно затваряне на фабрики, ограничения пред стокообмена и т.н. Нарушените вериги на доставки означаваха, че български предприятия ще претърпят тежък удар в първите месеци на кризата. Още в първите 10 дни на извънредното положение вече имаше десетки примери за предприятия, които временно спират работа.

Класическият пример би било предприятие от аутомотив индустрията, което произвежда компоненти за автомобили и в което работят над хиляди души. Този тип предприятия са част от веригата на доставки в аутомотив индустрията и са напълно зависими от поръчките на големите заводи в Европа. Когато поръчките там изчезнат, предприятието тук затваря – дори няма нужда да имаме карантинни мерки в страната, ударът от Европа се пренася моментално и у нас. Отчитайки, че кризата е наистина извънредна – не класическа финансова, а причинена от непознат вирус, въпросът е какво да се прави спрямо работниците в тези предприятия?

Всички тези работници могат или да се наредят на вече рекордните опашки пред бюрата по труда и да получат своето обезщетение за безработица, или да има временна програма, която да ги запази на работното им място. Последното потенциално позволява на предприятията по-бързо да рестартират своята дейност след нормализиране на ситуацията – точно това се случи с аутомотив заводите у нас между другото. Така се появи популярното „60 на 40“, което всъщност, в различни форми, видяхме в цяла Европа.

Няколко неща следва да отбележим за родното „60 на 40“. Първо, в нито един момент не е имало задълбочена дискусия или някаква форма на консенсус по въпроса дали подобна програма е приложима във всяка криза. В един бъдещ свят без коронавирус, ако стане криза – както беше у нас през 2009-2010 г., трябва ли ни такава програма? Този тип финансови кризи често са резултат от натрупването на скрити рискове и надуването на балони, тоест те по своята същност са и корективен механизъм – наказват определено поведение и водят до трансформация, в т.ч. в типа заетост на работната сила. Изкуственото запазване на заетостта в сектори или предприятия, ударени тежко от „класическа“ криза, може да бъде много опасно – все едно да пазим зомби заетост в строителството през 2009 и 2010 г., когато новите работни места ще бъдат на съвсем друго място.

Мярката 60/40 у нас беше въведена не просто защото е криза, а заради извънредността на ситуацията – това е хубаво да се помни. Вторият важен момент на родното 60/40 беше широкият обхват на мярката. Дискусията в първите 2-3 седмици на извънредното положение постепенно премина от тесен обхват – например покритие само на секторите, които са затворени със заповед, към много по-широк обхват на мярката, включващ всяка фирма със спад на приходите над определен процент. Третият момент – важен особено в началото на кризата, беше самоучастието на компаниите. Дори и да си затворен временно – като тези аутомотив заводи, трябва да допринесеш за заплата на работниците. Всъщност последното беше голямата драма на работодателите в затворени браншове и доведе до най-много спорове.

Това в общи линии зададе рамката на 60/40 в България. Впоследствие мярката беше променяна в някои детайли и удължавана няколко пъти – последно до края на март 2021 г. Докато преди година мярката се въведе за предприятия, които са или напълно, или частично преустановили работа, в днешния си вариант вече подкрепя заплатите в отдавна отворени такива. Профилът на компаниите, които в най-голяма степен тежат на мярката също се промени – водещите бенефициенти в началото бяха аутомотив заводите, а днес вече са най-големите държавни компании. На този фон, логично идва въпросът кога следва да е краят на 60 на 40?

От самото начало е ясно, че спирането на 60/40 ще бъде трудно. Компаниите бързо привикват към държавните субсидии, а в някои заплатите се подкрепят близо година – има примери за компании, които са неизменно част от програмата, независимо от промяната в ПМС-тата. Общо похарченият ресурс към началото на февруари надмина 800 млн. лв. и реално вече се приближаваме до одобреният заем от 1 млрд. лв. по инструмента SURE, който ще покрие разходите по мярката у нас. Към момента обаче имаме политическа заявка за ново удължаване на 60/40 до септември 2021 г.

Няма обективен или научно обоснован безспорен критерий, който да отсече със сигурност момента, в който подобна мярка трябва да спре. Есенцията на мярката у нас обаче подсказва, че този момент е по-скоро обвързан с успокояването и нормализирането на икономическите отношения и вериги на доставки, а не с пълното отшумяване на кризата и връщането към предходната траектория на растеж. Тук не визираме дали трябва да има насочени мерки към административно затворени сега или в бъдеще сектори – например ресторанти и барове, които скоро отварят, но не се знае какво ще стане в следващите месеци или идната зима. Въпросът е в широката мярка, която подкрепя и големите индустриални предприятия.

Една година след идването на коронакризата в Европа е ясно, че връщането към траекторията на растеж ще отнеме повече време. Икономическите отношения обаче, в т.ч. индустриалните такива, вече са сравнително нормализирани, тоест веригите на доставки работят. Предприятията отдавна не са в някакъв форсмажор, а просто оперират в една различна среда. Днес трудно може да се аргументира защо едни предприятия трябва да получават подкрепа за заплатите на работниците – вече над 10 месеца, а други да се справят сами.

В добра форма или не, ударът на кризата вече беше посрещнат. Сега трябва да се гледа напред към новия растеж. Част от предприятията ще съкращават хора, други ще разкриват работни места – това е част от нормален процес на преструктуриране на икономиката. На държавата ѝ предстои цял План за възстановяване и устойчивост да изпълнява, не й е работа вече да подкрепя заплатите в отделни предприятия.

Материалът Време е за края на 60/40 е публикуван за пръв път на Икономически живот.