<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>заплата Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/заплата/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Sat, 27 Aug 2022 17:54:44 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.7</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>заплата Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/заплата/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Икономически и социални политики, доходи: какво обещават партиите</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomicheski-i-sotsialni-politiki-dohodi-kakvo-obeshtavat-partiite/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 08 Mar 2021 08:57:49 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[доходи]]></category>
		<category><![CDATA[заетост]]></category>
		<category><![CDATA[заплата]]></category>
		<category><![CDATA[икономика]]></category>
		<category><![CDATA[предизборна програма]]></category>
		<category><![CDATA[фискална политика]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24663</guid>

					<description><![CDATA[<p>Публикуваме избрани акценти от икономическите и социални предизборни програми на партиите, които според последните социологически проучвания минават бариерата от 4%, даваща им парламентарно представителство. Някои от формациите още не са обявили програмите си, затова и представянето им е кратко и схематично ГЕРБ нямат публикувана предизборна програма Но от последното изявление на лидера на ГЕРБ Борисов [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomicheski-i-sotsialni-politiki-dohodi-kakvo-obeshtavat-partiite/">Икономически и социални политики, доходи: какво обещават партиите</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Публикуваме избрани акценти от икономическите и социални предизборни програми на партиите, които според последните социологически проучвания минават бариерата от 4%, даваща им парламентарно представителство. Някои от формациите още не са обявили програмите си, затова и представянето им е кратко и схематично</p>



<p><strong>ГЕРБ </strong>нямат публикувана предизборна програма</p>



<p>Но от последното изявление на лидера на ГЕРБ Борисов от тези дни, разбираме, че явно сред приоритетите на настоящите управляващи е до 100 милиарда евро да бъде вдигнат БВП през следващите 4 години, както и постигане на поне 2000 лева средна работна заплата.<br>От спорадични изявления на представители на ГЕРБ става ясно още, че се предвижда и 1000 лева минимална работна заплата, както и да не се прави каквато и да е данъчна реформа.<br>Настоящият текст не е коментарен, но все пак очакваме програмата на ГЕРБ, за да видим мерките, чрез които ще бъде реализиран този 50-процентен скок на БВП за 4 години, като знаем, че нормалният годишен ръст е 3-4 на сто.</p>



<p><strong>БСП </strong>(използваме създадената през 2019 година платформа „Визия за България“, поради анонсите на ръководството на социалистите, че тя ще е основа и на предизборната им програма)</p>



<p>България се нуждае от икономически растеж, базиран на потребление и износ на продукция с висока добавена стойност, се казва в частта, посветена на икономиката.</p>



<p>Уточнява се, че в момента ние изнасяме суровини и слабо обработени междинни продукти за другите европейски икономики, които ни ги „връщат“обратно вече доработени и сдобавена стойност, която са запазили за себе си. Подчертава се, че предметът на износа не е единствен проблем, тъй като 80% от износа се реализира от 40 фирми, при 420000 регистрирани по ДДС.</p>



<p>Затова БСП са на мнение, че е необходимо структурно модернизиране на икономиката, за да се постигне оптимален ефект ‒ преобразяване на икономиката така, че да я превърнем в икономика за мнозина, не за малцина.</p>



<p>Специално засегнат е проблема с чуждестранните инвестиции, тъй като структурата на икономиката ни е такава, че налага постоянен приток на свежи инвестиции. За изминалите 10 години наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България, отчитат социалистите. От 17,2 млрд. лв. през 2007 г. те спадат 10 пъти ‒ до 1,9 млрд. лв. през 2017 г.Това е по-малко от тези 2,25 млрд. лв., които българите, емигрирали в чужбина, са изпратили на своите близки в страната през същата година. Парадоксално е, че за изминалото десетилетие общото ниво на инвестициите е непроменено –все 18 млрд. лв., докато за същия период БВП нараства 1,6 пъти.</p>



<p>Затова БСП залагат на публичните инвестиции, защото практиката показва, че ако например инвестираме 2,5 млрд. лв., то това води до увеличаване на БВП с 5 млрд. лв. за 5 години.</p>



<p>В същото време партията се обявява категорично против отдаването на концесии на стратегически за българската икономика предприятия и на обекти с национално значение, както и на обекти – елемент от критичната инфраструктура. Ще преразгледаме концесиите за значимите природни богатства на страната, декларират от БСП.</p>



<p>БСП декларира, че цели за срок от 5‒7 години да удвои минималната и средната работна заплата в страната. Изброяват се няколко мерки за това:</p>



<p>·въвеждане на праг за минимални възнаграждения в страната, не по-нисък от 60% от средната работна заплата за предходната година;<br>·въвеждане на по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд, както и на труда в извънработно време – минимум с 50 % по-високи спрямо нормално полаган дневен труд. (В момента добавката за нощен труд е 25 ст. на час.);<br>·приобщаващи фондове – за период от 10 години 10% от основния капитал на големите компании (с над 250 души персонал) ще се заделят в специален работнически фонд, дивидентите от който ще се разпределят ежегодно между работещите. Това гарантира, че делът на работниците в печалбата на един успешен бизнес ще бъде по-справедлив.</p>



<p><strong>Д</strong><strong>ПС </strong>са публикували програмна декларация, основаваща се на Програмата за управление на ДПС. Последната обаче не може да бъде открита в официалния сайт на движението.</p>



<p>В програмната декларация – която е твърде обща и декларативна, ДПС констатира, че България продължава да е най-бедната страна в ЕС 14 години след началото на членството си, както и това, че демографската криза и миграцията обезлюдяват всяка година по един средно голям български град от 45 000 души.</p>



<p>Сред основните приоритети на програмата са</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Ускорен, догонващ, иновативен икономически растеж</li></ul>



<ul class="wp-block-list"><li>• Устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж –„Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна „</li><li>• Развитие на икономика на знанието – дигитализация и високи и водородни технологии, подкрепа на IT сектора, развитие на „ икономика на нематериалните активи“.</li><li>• Насърчаване на инвестициите чрез активната помощ на държавата и участието й във всички фази на инвестиционния процес с цел ускоряването му</li><li>• Преодоляване на демографската криза чрез ефективна, дългосрочна демографска политика, основана на фундаменталните човешки права и интегрираща всички социални вектори</li><li>• Съвременно образование включващо инвестиции в образователна инфраструктура, включително дигитализация, висше образование, съобразено с нуждите на бизнеса и държавата</li><li>• Включване на свободните и активни граждани в управлението на страната</li></ul>



<p>В заключение се констатира, че управлението на България през периода 2021-2025 година ще бъде от ключово значение за развитието на страната в идващите десетилетия.</p>



<p><strong>„Има такъв народ“ на Слави Трифонов</strong></p>



<p>Сред приоритетите на партията е нова балансирана политика в областта на енергетиката и природния газ в рамките на Национална доктрина за енергийно развитие и съкращаване на вредните емисии в интерес на обществото, и в съответствие с европейската „Зелена сделка“. Акцентира се и върху запазване ролята на ядрената енергетика в националния енергиен микс.</p>



<p>Сред стъпките, които партията на Трифонов е готова да предприеме е оздравяване на структуроопределящите държавни енергийни и газови дружества, осигуряване спазването на пазарни принципи и въвеждане на механизми за елиминиране на корупцията.</p>



<p>Планира се и разработване и приложение на механизъм на национално ниво за защита на енергийно уязвимите домакинства при предстоящата либерализация на пазара, както и приложение на национална стратегия за конверсия на въглищните региони във високотехнологични индустриални зони с крайна цел постигане на устойчив икономически растеж и откриване на нови работни места.</p>



<p>Планира се постепенно заместване на въглищните ТЕЦ с високоефективни паро газови блокове, нови мощности на ВЕИ на освободените и рекулти вирани минни табани, комбинирано производство на водород</p>



<p>Сред икономическите мерки са:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Осигуряване на благоприятна законова рамка. Ефективна публичната администрация. Стимулиране на развитието на МСП. Подобряване на регионалната бизнес среда. Намаляване на фрагментацията на пазарите.</li><li>Създаване на инструментариум за подкрепа на предприемачеството. Повишаване на притока на ПЧИ.</li><li>Картографиране на ресурсите в страната. Дефиниране на правомощия и отговорности на местната власт. Целеви инвестиции, чрез внедряване на зелени иновации и адаптиране на регионалните икономики към климатичните промени.</li></ul>



<p>От партията на Трифонов залагат на всеобхватна реформа в образователната система. Увеличаване на инвестициите, необходими за подготовка и преквалификация на хората в и извън трудоспособна възраст. Интегрирана трудова заетост според приоритетите на икономическите зони.</p>



<p>Партията обещава още трайно увеличение на данъчно облекчение за дете (за облагаем доход в размер до три средни месечни работни заплати на година). Гъвкавост в ползването на отпуск за отглеждане на дете. Стипендия за дисциплина и успех за всички ученици. Потребителска помощ в размер на 24 минимални заплати за новородени и отглеждани в България деца разсрочена в период от 7 години. Осигуряване за майчинство на редовните студенти до 25-годишна възраст с взети изпити от държавата.</p>



<p>Увеличаване на материалната подкрепа до 70% от МРЗ чрез ваучери за хранителни продукти, лекарства, енергия. Увеличаване на капацитета и качеството на 24-часовите услуги за възрастни хора и на патронажната грижа.</p>



<p>„Има такъв народ“ предвиждат още премахване на таксата за вноска във втори стълб и мерки за по-гъвкаво, по-прозрачно и по-доходно управление на средствата в него. Обвързване на тавана на осигурителния доход със средната работна заплата. Намаляване на разликите във възрастта за пенсиониране и актуализация на пенсиите на всеки мандат.</p>



<p>Предвижда се още въвеждане на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане при запазване 10% ставка върху доходите. Отмяна на облагането на лихви по депозити. Повишаване на прага за регистрация по ЗДДС. Оставяне на част от събрания подоходен данък в бюджета на общините. Разработване на програма за преотстъпване на корпоративен данък при реинвестиране на печалбата и внедряване на софтуерна фискализация. Намаляване на осигурителната тежест с до 3%.</p>



<p><strong>Демократична България</strong><strong></strong></p>



<p>Като начало се формулират няколко причини за тежката ситуация, в която се намира икономиката на България:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>принудителното ограничаване на потребителското търсене на стоки и услуги поради мерките, свързани с пандемията;</li><li>ускоряващите се процеси на дигитална и енергийна трансформация, които поставят редица български компании под конкурентен натиск и риск от фалит;</li><li>проблемите на фирмите и банките в пандемията водят и до нарушен достъп на икономиката до банков кредит и капитал за инвестиции, без които възстановяването е невъзможно.</li></ul>



<p>ДБ акцентират и на бедността, определяйки я като хроничен проблем в България от десетилетия. Свидетели сме на такива абсурди като “работещи бедни”, масова енергийна бедност, поколения пенсионери, които са принудени да живеят в мизерия. Подобни явления са характерни по-скоро за третия свят, а не за държава от Европейския съюз.</p>



<p>Формулирани са няколко мерки срещу бедността и за повишаване на доходите</p>



<ul class="wp-block-list"><li>България да спре да бъде най-бедната държава в ЕС. Повишаване на средната работна заплата до 2400 лв. до края на мандата на управление.</li><li>Намаляване на данък общ доход за хората с ниски доходи с въвеждане на необлагаем минимум от 500 лв. на месечните доходи.</li><li>Увеличаване на размера на средната пенсия до 1000 лева до края на мандата при спиране на кражбите на държавни средства и при провеждане на нужните реформи за растеж на икономиката.</li><li>Намаляване с 1/3 на дължимите осигурителни вноски за всички малки и средни предприятия до края на годината.</li><li>Освобождаване от данъци и осигуровки за три години на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии, отговарящи на целите на “Плана за възстановяване и устойчивост”.</li><li>Създаване на специален фонд за финансиране преквалификация на безработни в професии и дейности с висока добавена стойност и съответно с по-високо заплащане.</li><li>Увеличаване с 50% до края на мандата на заплатите на държавните служители от стратегически важните и най-засегнати от ковид кризата сектори: учители, помощен медицински персонал в държавните болници, социални работници и дейци на културата, с възможност за допълнително увеличение в зависимост от възможностите на бюджета.</li></ul>



<p>Изтъква се, че по различните инструменти на ЕС България има право да получи над 50 млрд. лева за периода 2021-2027 г. Демократична България се атгажира да реализира политики за насочване на европейските фондове в пълна степен към гражданите и фирмите, като мобилизират максимално допълнителен частен капитал за инвестиции. Еврофондовете за строителство и земеделие ще бъдат управлявани ефективно в полза на максимален брой бенефициенти, вместо усвоявани от няколко политически обвързани земеделски и строителни групировки. В същото време вярваме, че еврофондовете са само помощно средство за ускоряване на растежа, но не могат да заместят дълбоките реформи във всички сфери на впубличния сектор.</p>



<p>ДБ залага и на промяна ролята на Българската банка за развитие. Предлага се ББР да преустанови кредитирането на политически обвързани бизнеси, като се трансформира в “банка на банките” и се специализира в разработването на мерки и програми за улесняване на достъпа до кредитиране от малките и средни фирми, стартъп компаниите, координирано с другите инструменти от ЕС и държавния бюджет, мерки за подкрепа на дигитализацията и декарбонизацията на икономиката.</p>



<p>Групата на ББР има две други важни роли за икономиката, които могат да бъдат много по-добре развити – осигуряване на рисков капитал за нововъзникващи компании чрез специализирани фондове и осигуряване експортно финансиране, гаранции и застраховки чрез дъщерната си структура Българска агенция по експортно застраховане.</p>



<p>По темата за “зелено и цифрово възстановане” Демократична България планира поетапно “озеленяване” на крайната консумация на електроенергия от страна на държавни и общински ведомства и предприятия (ползваната електроенергия задължително да бъде с гаранции за произход за ВЕИ енергия, издадени от АУЕР).</p>



<p>ДБ се обявява и за отказ от развитието на АЕЦ с остаряла технология и разработване на стратегия за декарбонизация на икономиката, базирана на ВЕИ и водород, съгласно целите на Зеления пакт на ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост, както и за цялостно модернизиране на комплекса “Марица изток” от въглища към производство на зелена енергия, зелен водород, електроцентрали на зелен водород и системи за съхранение на енергия.</p>



<p>Обещава се и еднократна финансова помощ в размер на до 50 000 лева за малки и средни предприятия (отговарящи на определени условия за финансово състояние и самоучастие от 50%) за дигитализиране на бизнес процесите (продажби, маркетинг, доставки, фактуриране, разплащания, идентификация и т.н.). Мярката има пълна финансова обезпеченост по “Плана за възстановяване и устойчивост”.</p>



<p>В икономическата програма е залегнала и подкрепа на домакинствата за подмяна на конвенционалните автомобили с електрически – еднократна финансова помощ от 5000 лева на домакинство за един електрически лек автомобил. Финансова обезпеченост от “Плана за възстановяване и устойчивост”.</p>



<p><strong>„Изправи се. Мутри вън“ на Мая Манолова, „Отровното трио“, Татяна Дончева</strong></p>



<p>Сред акцентите на програмата „70 управленски мерки“ е стимулирането на бизнеса и семейните стопанства.</p>



<p>Залага се на подкрепа на бизнеса „за безапелационно и безусловно нарастване на доходите“, в т.ч. и чрез програми за подкрепа на стартъпи, иновативни компании, “зелена“ индустрия, малък и семеен бизнес.</p>



<p>Мерките предвиждат още въвеждане на задължение на публичните администрации да изплащат фактурите за доставки и услуги от бизнеса в рамките на 30 дни, както и повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50&nbsp;000 лв. на 200&nbsp;000 лв., запазване на доброволната регистрация по ДДС като облекчение за микро- и малкия бизнес, намаляване със 75% на патентния данък до възстановяване на икономиката.</p>



<p>Сред останалите данъчни промени в програмата са временно освобождаване от данъци на сектори и производства като стимулираща мярка, отмяна на някои данъци и такса смет за фирми без дейност или при силно намалени обороти до излизане от икономическата криза, намаляване на данъчната тежест в частта данък върху ЕТ, данък върху застрахователни премии, данък върху доход от лихви и срочни банкови депозити, въвеждане на такса върху сделките с луксозни стоки.</p>



<p>Коалицията обещава ускорено повишаване доходите на българските граждани при запазване на фискална стабилност, включващо:</p>



<ol class="wp-block-list" type="1"><li>Прилагане на пакет от икономически мерки за чувствително повишаване на разполагаемите доходи. Въвеждане на минимална почасова ставка с цел постигане на минимален доход от 1000 лв. на месец и ръст на средната заплата до 2000 лв. месечно при запазване на фискалната стабилност.</li><li>Преизчисляване и увеличаване на пенсиите, справедливи социални плащания, почасов и нощен труд.</li></ol>



<p>Част от програмата визира ускоряване на модернизацията на икономиката и електронно управление, както и затваряне на гишетата.</p>



<p>Сред мерките са</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Затягане на контрола върху приходната част на бюджета; преустановяване на практиката за изразходване на бюджетния излишък без решение на Народното събрание;</li><li>Прилагане на принципа „Пари срещу реформи“ по отношение на средствата за България от Фонда за възстановяване на ЕС Next Generation EU с фокус върху финансиране на зелена, споделена, кръгова и нисковъглеродна икономика, образование, здравеопазване, модерно селско стопанство, енергийна независимост, електронно управление, стимулиране на микро-, малкия и семейния бизнес и устойчивото използване на природните ресурси.</li><li>Шоково въвеждане на електронно управление и премахване на всички гишета с чиновници по цялата централна, териториална и местна администрация.</li><li>Нова данъчна политика чрез децентрализация на част от приходите от бюджета в полза на общините.</li><li>Осигуряване на качествен интернет достъп на територията на цялата държава.</li></ul>



<p>Припомняме, по време на първия локдаун през пролетта на 2020 година формацията на Манолова лансира Национална програма „Работа за всеки“ на стойност 2,5 млрд. лв. за 200 000 души, представена като мащабна инициатива за възстановяване на трудовата заетост чрез субсидирано увеличаване до 50 % на работещите в микро-, семейния и малкия бизнес. Целева група ще са малки фирми, в които по програмата работодателят ще може да наеме до 50 % допълнително работници на пълно или съкратено работно време.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomicheski-i-sotsialni-politiki-dohodi-kakvo-obeshtavat-partiite/">Икономически и социални политики, доходи: какво обещават партиите</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Високо платена и безчувствена бюрокрация – това ли е Съюзът, който искаме?</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/evrokomisia-es-bjurokracia/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 19 Aug 2020 12:27:59 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[доходи]]></category>
		<category><![CDATA[европейска комисия]]></category>
		<category><![CDATA[европейски съюз]]></category>
		<category><![CDATA[заплата]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=18735</guid>

					<description><![CDATA[<p>Коментарът на Пьотр Качински* е публикуван първо в Euractiv.com и Euractiv.bg Какво знаете за тези, които останаха без работа заради COVID-19? Които никога няма да го кажат, защото повечето от нас са мили, нежни и дипломатични? Които няма да го признаят публично, защото може би е срамно да си без работа? Защото не сме организирани [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/evrokomisia-es-bjurokracia/">Високо платена и безчувствена бюрокрация – това ли е Съюзът, който искаме?</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Коментарът на Пьотр Качински* е публикуван първо в Euractiv.com и Euractiv.bg</em></p>



<p>Какво знаете за тези, които останаха без работа заради COVID-19? Които никога няма да го кажат, защото повечето от нас са мили, нежни и дипломатични? Които няма да го признаят публично, защото може би е срамно да си без работа? Защото не сме организирани в синдикати? Защото сме хората, които страдат, но няма да проговорят, преди да се задушат? Ние сме преподавателите, които са обучили хиляди служители на ЕС за работа в евроинституциите.</p>



<p>Преди няколко години по време на обучение в Европейския парламент влезе млад парламентарен асистент. Обикновено по време на обученията питаме хората за мотивацията им да станат еврочиновници. Господинът отговаря, той се подготвя за изпит в EPSO (входната врата за евроинституциите), тъй като би искал да стане еврочиновник. И добавя: „Кой не би искал такива пари“?</p>



<p>Е, има когнитивен дисонанс. Може би много държавни служители в ЕС са влезли в корпуса с грешна мотивация? Може би повечето от тях работят в Комисията, Парламента и Съвета по погрешни причини? Няма значение, защото винаги има такива, които работят в ЕС по правилните причини: те вярват в основната му мисия: да организират Европа така, че тя никога повече да не влиза във война. С други думи, все по-тесен съюз.</p>



<p>Докато хората с добра мотивация преобладават, нещата ще са добре. Те са хората, които се грижат за целия Съюз, независимо от кой негов ъгъл са дошли. И все пак, по време на рецесията, причинена от коронавируса, си мисля за този млад човек – а не беше ли той прав? Благата преди ценностите…</p>



<p>Познавам хора от Комисията, на които не им харесва да работят там. Те гледат на десетгодишния задължителен период, за да получат солидна пенсия един ден, като на присъда, която трябва да излежат. И броят дните до края на времето си в Брюксел.</p>



<p>Познавам хора, които се преместиха в Парламента или Комисията, защото планираха да имат деца и основната им грижа беше бъдещето на семействата им.</p>



<p>Не е за мен да произнасям присъди за мотивацията на други хора. И все пак по някакъв начин не мога да се примиря. От една заплата от европейска институция едно семейството може да живее доста комфортно. Междувременно по време на кризата с коронавируса милиони бяха съкратени. Други милиони страдат от икономическия срив. Правителството в Словения намали заплатите на всички държавни служители с 30%. В рамките на ЕС, вътре в Брюкселския мехур, никой дори не споменава за намаляване на заплатите на комисарите, държавните служители или евродепутатите. Ако се планира колективният ни БВП да бъде намален със 7.4%, не трябва ли да обмисляме правилата, при които живеем? Висш университетски професор в България получава заплата като начинаеща секретарка в Комисията. Това ли е Съюзът, който искаме? По време на вируса кой е по-изложен да загуби работата си? Кой е по-незаменим за нуждите на възстановяването?</p>



<p>Секторът за обучение на кадри не се радва на внимание. Обучаващите няма да говорят за себе си. Те предпочитат да работят под радара и да останат незабелязани. И все пак генералният секретар на Комисията г-жа Илзе Юхансоне като първата си академична квалификация в CV-то си е била моя колежка – обучавала е кадри.</p>



<p>Наистина много от вас са ни задължени. Наистина, получихме възнаграждение за работата си. Но днес не получаваме същата сигурност за работата си. Дали това е привилегия да бъдем независими, или сме съпътстваща щета на кризата?</p>



<p>*<em>Пьотр Качински е старши сътрудник в Центъра за международни отношения във Варшава и бивш външен преподавател в Европейския институт за публична администрация (EIPA)</em></p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/evrokomisia-es-bjurokracia/">Високо платена и безчувствена бюрокрация – това ли е Съюзът, който искаме?</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Бизнесът оспорва 40-те % от схемата &#8222;60:40&#8220;</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/shema-6040-kompensacii-covid-19/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 02 Apr 2020 07:52:17 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[заплата]]></category>
		<category><![CDATA[извънредно положение]]></category>
		<category><![CDATA[компенсации]]></category>
		<category><![CDATA[положен труд]]></category>
		<category><![CDATA[работодатели]]></category>
		<category><![CDATA[трудово възнаграждение]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=12737</guid>

					<description><![CDATA[<p>Работодателите подготвят „атака“ срещу 40-те процента от схемата „60:40“, искайки отпадането на § 6, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за извънредното положение. С този текст законът задължава работодателя да изплати 40 процента от осигурителния доход на служителя, за да може да разчита на държавната компенсация от 60 процента. Задължението за заплащане [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/shema-6040-kompensacii-covid-19/">Бизнесът оспорва 40-те % от схемата &#8222;60:40&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Работодателите подготвят „атака“ срещу 40-те процента от схемата „60:40“, искайки отпадането на § 6, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за извънредното положение. С този текст законът задължава работодателя да изплати 40 процента от осигурителния доход на служителя, за да може да разчита на държавната компенсация от 60 процента.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large is-resized"><img fetchpriority="high" decoding="async" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/Untitled-1.jpg" alt="" class="wp-image-12738" width="723" height="141" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/Untitled-1.jpg 700w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/Untitled-1-300x59.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/Untitled-1-370x72.jpg 370w" sizes="(max-width: 723px) 100vw, 723px" /></figure></div>



<p>Задължението за заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите без положен труд, не намира опора нито в правната, нито в икономическата доктрина, мотивират искането си работодателите.</p>



<p>Според тях, това е задължение за работодателите да плащат еднакво както на работник, който е отработил пълно работно време, така и на такъв, който за същия период не е работил изобщо. С такова задължение не се компенсира липсващ доход от неположен труд, а се заплаща пълно възнаграждение срещу никакъв труд.</p>



<p>Изтъква се, че компенсацията, позната от практиките в Германия, Австрия и други европейски държави е винаги в по-малък размер от това, което е следвало да бъде получено, когато се полага труд.</p>



<p>С оглед на това бизнесът е на мнение, че задължението, въведено във въпросния член § 6, ал. 3<a> </a>не е „компенсация“, а пълно и неоснователно възнаграждение за липсващ труд, в хипотезата на принудително прекратяване на полагането на труд от страна на работника, поради спиране на работа на предприятие или на част от него или преминаване на непълно работно време.</p>



<p>Работодателите са убедени, че отпадането на § 6, ал. 3 от ПЗР ще даде гъвкавост на работодателите да добавят към тази помощ от държавата средства, с които пропорционално да допълнят при необходимост подкрепената от държавата част от възнаграждението – например при полагане на труд на непълно работно време, или на основа на други съображения, свързани с естеството на полагания труд.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/shema-6040-kompensacii-covid-19/">Бизнесът оспорва 40-те % от схемата &#8222;60:40&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Нейно Величество &#8211; депутатската заплата</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/deputatska-zaplata/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Емил Брандийски]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 10 Feb 2020 08:39:45 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<category><![CDATA[депутати]]></category>
		<category><![CDATA[заплата]]></category>
		<category><![CDATA[народно събрание]]></category>
		<category><![CDATA[парламент]]></category>
		<category><![CDATA[средна работна заплата]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=10239</guid>

					<description><![CDATA[<p>Докато правителството се хвали с повишение на доходите, малко хора си задават въпроса, с колко в действителност се увеличават месечните доходи на нашите избраници в парламента. Най-малко е същото, но умножено по три. И то без всички останали екстри, които са си гласували, а те съвсем не са малко. Според данните на Националния статистически институт, [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/deputatska-zaplata/">Нейно Величество &#8211; депутатската заплата</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Докато правителството се хвали с повишение на доходите, малко хора си задават въпроса, с колко в действителност се увеличават месечните доходи на нашите избраници в парламента. Най-малко е същото, но умножено по три. И то без всички останали екстри, които са си гласували, а те съвсем не са малко.</p>



<p>Според данните на Националния
статистически институт, към края на септември 2019 година средната работна
заплата в обществения сектор е 1267 лв., което формира основно месечно
възнаграждение (ОМВ) на стойност 3801 лв. Защо стойността е три средномесечни
заплати в обществения сектор, а не 1.5, 2, 4 или 5 едва ли някой може да се
обоснове. Наблюдавайки времето на работата на народните представители, надали
някой е убеден, че работят три пъти повече от работещите в обществения сектор.
Още повече, че в болшинството от дните продължителността на пленарните
заседания в парламента трае не повече от 3-4 часа. И то те са плътни само в
моментите на гласуване, когато председателят на Народното събрание с мъка
успява да ги събере по предварително определения начин в пленарната зала. Не са
изключение и дните, в които работата им в зала да приключи за по-малко от два
часа. Всичко това се определя от плана за провеждане на пленарните заседания.
Но както се казва, държавният чиновник не бърза за никъде. Работа ще има и
утре.</p>



<p>Измамна е логиката в оправданието, че депутатите са заети с участие в комисии, подкомисии, заседания на парламентарни групи, събития, обикаляне на избирателни райони и т.н. И то се включва в рамките на работния ден. <strong>Най-важното е, че всичко това им се заплаща допълнително.</strong></p>



<p><strong>А какви са благините?</strong></p>



<p>Всеки депутат получава към
месечното си възнаграждение допълнително 66.67% от ОМВ. Тези пари са
безотчетни, като официално са предвидени за консултанти, помощници, справки,
експертизи и за каквото още се сетите. Ето ти едни 2 534 лева отгоре. Дали са
харчени всеки месец по предназначение &#8211; можем само да предполагаме.</p>



<p>За участие в парламентарна
комисия, съответният народен представител получава допълнително 15% от основното
месечно възнаграждение. Ако е зам.-председател на комисията &#8211; 25%, а ако е
председател &#8211; цели 30%. Всеки депутат може да участва в повече от една комисия,
като от „кумова срама“ може да вземе само едно максимално допълнително
възнаграждение от вид по тази линия. В момента в 44-тото Народно събрание има
23 комисии с общо 439 членове в тях. Това означава, че всеки народен
представител участва средно в две от тях. Допълнително има три постоянно действащи
подкомисии с общо 15 членове и 9 временни комисии с общо 128 членове. Така
общата бройка на членство по тази линия на заетост е 35 комисии с общо 582-ма
члена. Това определя съпринадлежност на всеки депутат в 2.43 комисии. Това
означава, че болшинството от депутатите получават допълнително още 30% от ОМВ
за участие в комисии, или 1140 лв.</p>



<p>На следващо място &#8211; народните
избраници получават допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит, в размер на 1% от ОМВ за всяка прослужена година. Според
данните от Парламента, над 110 депутати имат по 2 мандата само в Народното
събрание. Със сигурност почти всички имат трудов стаж над 20 години. Джевдет
Чакъров, Рамадан Аталай и Хасан Адемов са участвали в последните шест мандата
на Народното събрание. С по пет мандата сред „ветераните“ са Десислав Чуколов,
Йордан Цонев, Лъчезар Иванов и професор Станислав Станилов. Тридесет и един
депутати са с по четири мандата, също толкова са и депутатите с по три мандата,
а 41 са с по два. Останалите са дебютанти в сградата на &#8222;Съединението
прави силата&#8220;. Ако приемем, че трудовият стаж на депутатите е поне 20
години, то към заплатата си в края на месеца те прибавят още минимум 20% или 706
лева.</p>



<p>За научна степен
&#8222;Доктор&#8220;, имащите я получават допълнително 10% от основното месечно
възнаграждение за народен представител, а ако тя е &#8222;Доктор на
науките&#8220; &#8211; 15%.</p>



<p>От заложените текстове в Правилника
за организацията и дейността на Народното събрание става ясно, че парите на
депутатите не стигат за дрехи. По тази причина в бюджета на Парламента са
включени две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера, или 2 534 лева
годишно на човек. Това прави по 211 лева допълнително към месечната им заплата.</p>



<figure class="wp-block-image size-large is-resized"><img decoding="async" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/Депутатска-заплата.jpg" alt="" class="wp-image-10240" width="701" height="409" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/Депутатска-заплата.jpg 865w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/Депутатска-заплата-300x175.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/Депутатска-заплата-768x449.jpg 768w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/Депутатска-заплата-370x216.jpg 370w" sizes="(max-width: 701px) 100vw, 701px" /></figure>



<p>Като допълнителни екстри, народните
избраници получават:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Безплатен апартамент (за нежители на София). То включва и типово обзавеждане, както и плащане на месните данъци и такси, охрана.</li><li>Безплатен транспорт (градски, железопътен, морски &#8211; първа класа и спални вагони)</li><li>Работно помещение в София, или иначе казано &#8211; ОФИС (с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уебстраница).</li><li>До общо 40 самолетни билета годишно &#8211; еднопосочни или двупосочни, за дестинации над 250 км. от София, а на останалите &#8211; до общо 12 самолетни билета годишно &#8211; еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители.</li><li>Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание.</li><li>Ако пък случайно се пенсионираш, или те изгонят от парламента по някакъв начин /и имаш 10 години в парламентарния стол/ &#8211; получаваш на изпроводяк едни 10 &#8222;основни заплати&#8220;, или едни 38 000 лева /поне към момента/. И по живо по здраво. За същите дами и господа се предполага, че пенсията ще си е направо максималната възможна. За всичкото добро, или не чак толкова, което са направили. Зависи от гледната точка, разбира се…</li></ul>



<p>Ако трябва да направим
равносметка, то депутат, участващ в две комисии /без да се отчита дали е
председател или зам.-председател/, с 20-годишен трудов стаж и неотчитайки
научните звания, получава около 8 600 &#8211; 8 700 лв. месечно възнаграждение. Това
е 6.79 пъти по-високо от средната заплата на работещите в Обществения сектор. Естествено
плюс всички гореспоменати допълнителни екстри. Но както е казал Мечо Пух, който
винаги е прав &#8211; „Колкото повече, толкова повече!“</p>



<p>Бюджетът на Народното събрание
включва и средства за представителни разходи на председателя и
заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на
парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и
средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.</p>



<p>И всичко това от бюджета. От
данъците ни. В исторически план средната работна заплата в обществения сектор е
отбелязвала ръст всяка година. Неслучайно заплатите на депутатите са заложени
като процент. За всички е ясно, че едно е 10% на 500 лв., а съвсем друго е на
1000 лв. Нетната стойност е много по-висока.</p>



<p>За финал оставяме риторичния въпрос &#8211; „За какво ли им плащаме тези високи заплати?“ И въобще няма да се заяждаме да търсим актуалния рейтинг на парламента.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/deputatska-zaplata/">Нейно Величество &#8211; депутатската заплата</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>5500 лева е новата заплата на шефа на НАП</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/zaplata-shef-nap/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 05 Feb 2020 10:37:39 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[заплата]]></category>
		<category><![CDATA[мс]]></category>
		<category><![CDATA[нап]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=10035</guid>

					<description><![CDATA[<p>Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Галя Димитрова от началото на тази година ще получава месечна заплата от 5 500 лева. Възнаграждението е определено днес с решение на правителството. Увеличението е свързано с повишаването на разходите за персонал в бюджетните организации за 2020 г. При формиране на основната месечна заплата е отчетен водещият принос [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/zaplata-shef-nap/">5500 лева е новата заплата на шефа на НАП</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Галя Димитрова от началото на тази година ще получава месечна заплата от 5 500 лева.</p>



<p>Възнаграждението
е определено днес с решение на правителството.</p>



<p>Увеличението
е свързано с повишаването на разходите за персонал в бюджетните организации за
2020 г. </p>



<p>При
формиране на основната месечна заплата е отчетен водещият принос на
изпълнителния директор на приходната администрация за успешното изпълнение на
основните стратегически и оперативни цели на НАП за 2019 г., свързани със
събираемостта на приходите и доброволното изпълнение на задълженията,
мотивираха решението от пресслужбата на Министерския съвет.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/zaplata-shef-nap/">5500 лева е новата заплата на шефа на НАП</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Огромен дефицит на кадри, 167 000 младежи бездействат</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/deficit-na-kadri-mladeji-bezdeistvat/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 30 Dec 2019 10:40:26 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[безработица]]></category>
		<category><![CDATA[заплата]]></category>
		<category><![CDATA[младежи]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=8427</guid>

					<description><![CDATA[<p>В момента предлагането на работа значително изпреварва търсенето. Това е тенденция, която за първи път се обръща така, заяви министърът на труда и социалната политика Деница Сачева пред БТА. Безработицата през 2019 е 3,7%, което е най-ниското ниво, регистрирано в Агенцията по заетостта от 11 години насам. Почти 207 хил. души до края на ноември [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/deficit-na-kadri-mladeji-bezdeistvat/">Огромен дефицит на кадри, 167 000 младежи бездействат</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>В момента предлагането на работа значително изпреварва търсенето. Това е тенденция, която за първи път се обръща така, заяви министърът на труда и социалната политика Деница Сачева пред БТА.</p>



<p>Безработицата
през 2019 е 3,7%, което е най-ниското ниво, регистрирано в Агенцията по
заетостта от 11 години насам.</p>



<p>Почти
207 хил. души до края на ноември са намерили работа чрез Бюрата по труда. Минималната
работна заплата ще се повиши от следващата година на 610 лева, средната вече
достига 1249 лева.</p>



<p>Социалното
министерство ще издирва младежите, които нито работят, нито учат. По данни на
НСИ през първото деветмесечие на 2019 година те са 167 000 души.</p>



<p>Броят
на тези младежи е по-малък с почти 14 на сто в сравнение със същото деветмесечие
на 2018 година, но все още 167 хил. е голямо число, каза министърът. Сачева
посочи, че ще бъде създадена информационна база за това кои са, къде са намират,
икономическите причини, поради които не работят.</p>



<p>След
това ще се търси възможност за професионално ориентиране с конкретни мерки,
включително наставничество и развитие на дуалната форма на обучение. Ще има
курсове по дигитални умения, по предприемачество, както и по социални,
комуникативни умения, които са ключови за намирането и оставането на работа.</p>



<p>Най-голям
дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост &#8211; 29,8 на
сто, в търговията, ремонт на автомобили и мотоциклети &#8211; почти 15%, в
административни и спомагателни дейности &#8211; 8,7 на сто, хотелиерство и
ресторантьорство &#8211; 7, 8 на сто, строителство &#8211; 7,7 на сто.</p>



<p>Най-търсените
професии в момента са оператори на стационарни машини и съоръжения, работници в
добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт и
квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия.
Изключително търсени са и хората, които полагат грижи за други хора, както и
заетите в сферата на професионалните услуги &#8211; бармани, сервитьори, готвачи,
камериери.</p>



<p>Ще
се ограничи сумираното изчисляване на работното време до 4 месеца, ще има
възможност да се договаря до 300 часа извънреден труд.</p>



<p>„Нашето
намерение е до април да са готови и предложения за промени в Кодекса на труда,
които да осигуряват баланс между интересите на работодателите и трудовите права
на наетите хора“, каза министър Сачева. </p>



<p>Обсъждат
се и облекчаване на правилата за малките фирми.</p>



<p>За
отпадане на минималните осигурителни доходи на този етап не може да се говори с
ясна категоричност, заяви още социалният министър, но подчерта, че всичко е в
ръцете на синдикати и работодатели. </p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/deficit-na-kadri-mladeji-bezdeistvat/">Огромен дефицит на кадри, 167 000 младежи бездействат</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>2472 лв. минимум за семейство, пресметна КНСБ</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/izdrujka-jivot-sindikati/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 18 Nov 2019 09:07:49 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[заплата]]></category>
		<category><![CDATA[издръжка]]></category>
		<category><![CDATA[кнсб]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=6854</guid>

					<description><![CDATA[<p>2472 лева е издръжката за четиричленно домакинство от двама възрастни и две деца, или 618 лева средно на човек. Това съобщиха от Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ. Изчисленията са правени към края на септември тази година. Традиционно издръжката на живота в София е по-висока от средната за страната и е 815 лева [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/izdrujka-jivot-sindikati/">2472 лв. минимум за семейство, пресметна КНСБ</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>2472 лева е издръжката за четиричленно домакинство от двама възрастни и две деца, или 618 лева средно на човек. Това съобщиха от Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ.</p>



<p>Изчисленията
са правени към края на септември тази година.</p>



<p>Традиционно
издръжката на живота в София е по-висока от средната за страната и е 815 лева
на човек. Това прави 3259 лева за четиричленно домакинство. </p>



<p>За
София е разработена самостоятелна потребителска кошница – има повече средства за
наеми, транспорт, отопление, услуги.</p>



<p>Фактическата
нетна работна заплата изостава с около 19% от необходимото възнаграждение за
издръжка.</p>



<p>Във Видин, Кюстендил, Благоевград средната работна заплата е с около 35% по-ниска от тази в страната. Значителен ръст бележи заплатата в редица по-малки градове, сред които Разград.</p>



<p>72,5
процента от домакинствата в България живеят с общ доход на лице под
необходимите средства, показват данните на синдиката.</p>



<p>Повишаването
на цената на хляба, месните продукти, млеката, електроенергията, водата,
твърдите горива са сред основните фактори, довели до оскъпяване на живота на
българина.</p>



<p>Пенсиите нарастват с по-слаби темпове. Възрастните хора с пенсии под прага за бедност са над 1,3 млн. души.</p>



<p>На
база на получените данни КНСБ ще настоява за увеличаване на паричното
обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст от 380 на 415 лв.,
увеличение на минималната пенсия от 219,43 лв. на 250 лева от 1юли 2020 г. </p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/izdrujka-jivot-sindikati/">2472 лв. минимум за семейство, пресметна КНСБ</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>1085 лева става минималната заплата за учител догодина</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/minimalna-zaplata-uchitel/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 12 Nov 2019 18:23:38 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[заплата]]></category>
		<category><![CDATA[учители]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=6662</guid>

					<description><![CDATA[<p>Учителите ще получават не по-малко от 1085 лв. основна заплата. Това е записано в анекса към Колективния трудов договор, парафиран от Министерството на образованието и науката и национално представителните синдикални и работодателски организации от предучилищното и училищното образование. Старши учителите ще получават минимум 1120 лв., а главните – 1176 лв. Директорите на детски градини и [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/minimalna-zaplata-uchitel/">1085 лева става минималната заплата за учител догодина</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Учителите ще получават не по-малко от 1085 лв. основна заплата. Това е записано в анекса към Колективния трудов договор, парафиран от Министерството на образованието и науката и национално представителните синдикални и работодателски организации от предучилищното и училищното образование. </p>



<p>Старши учителите ще получават минимум 1120 лв., а главните – 1176 лв. Директорите на детски градини и училища ще взимат не по-малко от 1334 лв., а заместник-директорите – 1246 лв.</p>



<p>Между 17 и 18% ще нараснат работните заплати на
педагогическите специалисти в образователната система от 1 януари 2020 г.
Минималното увеличение за всички педагогически длъжности ще бъде 17%. </p>



<p>В бюджета за 2020 година са заложени 360 млн. лв. повече за трудови възнаграждения на учителите. Има още и 54 млн. лв. за увеличение на индивидуалните работни заплати на непедагогическия персонал. </p>



<p>Повишават се и допълнителните възнаграждения за класните ръководители, както и ставката на лекторските часове. </p>



<p>Въвежда се и изискване 50% от средствата за квалификация в бюджетите на детските градини и училищата да бъдат използвани за вътрешни или междуинституционални обучения като методически семинари, дискусионни форуми, открити практики, презентации на творчески проекти, изследвания. </p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/minimalna-zaplata-uchitel/">1085 лева става минималната заплата за учител догодина</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
