Традиционно данните за заплащането по общини предизвикват най-голям интерес. ИПИ започва втората годината на инициативата с карта на заплащането по общини през 2019 г. Данните показват средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в 265-те общини в страната – това включва както наетите в частния, така и наетите в обществения сектор. За първи път картата на заплатите дава и по-дълъг ред данни – обхваща периода 2016-2019 г.

Най-високата средна брутна месечна заплата в България[2] за 2019 г. е в община Челопеч (2 431 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 133 лв.), следвана от Раднево (1 826 лв.) и Пирдоп (1 785 лв.). Столична община е на 5-та позиция (1 753 лв.), а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 732 лв.), Девня (1 614 лв.), Елин Пелин (1 469 лв.) и Панагюрище (1 431 лв.).
За поредна година най-високите заплати в страната са в малки общини с големи работодатели – водещи са общините в Средногорието, на чиято територия има развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и в общините с много големи предприятия в енергийния сектор.

Прави впечатление и силното представяне на индустриалните общини в периферията на най-големите икономически центрове. В топ 20 по заплати в страната влизат 1) общините Елин Пелин, Божурище, Костинброд и Ботевград от широката периферия на София; 2) общините Девня, Суворово и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) община Марица до Пловдив. Успешният модел на трите водещи центъра в страната – София, Пловдив и Варна, стъпва на развитие на услугите в рамките на града – водени от бурния растеж в дигиталната сфера, и силна индустрия в периферията, която се ориентира към по-високата добавена стойност и носи добри заплати.

Положителните процеси преди пандемията водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2016-2019 г. (виж карта на динамиката). Средната заплата на наетите лица в над половината от общините в страната бележи ръст между  30% и 40% за три години. Начело отново са малки общини, като в топ 3 влиза община Крумовград, където средната заплата нараства с 58% за периода 2016-2019 г. Последното е провокирано от инвестициите в добивната индустрия и ефекта при доставчиците и свързаните дейности, и по-конкретно в сферата на строителството. Големите общини – София, Пловдив и Варна, също бележат добър ръст – в рамките на 30-35%, принос за което има и ръстът на наетите и заплатите в дигиталната сфера.

[2] НСИ предостави данни за броя на наетите лица и средната брутна заплата за 264 от 265-те общини в страната. Данни за наетите и средната заплата в община Мирково са конфиденциални спрямо правилата за статистическа тайна в Закона за статистиката. Наличието на голям работодател от добива и преработката на метали в община Мирково най-вероятно означава, че и Мирково е сред лидерите по заплащане в страната.

Материалът Челопеч и Козлодуй отново с най-високи заплати в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Данните на Евростат за третото тримесечие на 2020 г. показват, че почасовите разходи за труд са се увеличили съответно с 1,6% и + 1,8%.

Уточнява се, че двата основни компонента на разходите за труд са заплати и заплати и разходи, различни от заплатите.

В ЕС разходите за почасови заплати са се увеличили с + 3,7%, а компонентът без заплати с + 1,8% през четвъртото тримесечие на 2020 г.

И в ЕС, и в еврозоната компонентът без заплати модерира нарастването на почасовите разходи за труд, по-специално поради данъчните облекчения и субсидиите, предоставени от правителството на ЕС за подкрепа на предприятия, засегнати от кризата.

Нарастването в почасовите разходи за труд в нестопанската икономика е 4,4%, а в бизнес-икономиката – 2,8%, като по сектори – 2,6% в индустрията, 3,2% в строителството и 2,8% в услугите.

Икономическите дейности, които регистрират най-голямо увеличение на почасовите разходи за заплати, са „Изкуства, развлечения и отдих“ (11,0% спрямо 4,6% през третото тримесечие на 2020 г.), последвани от раздели „Настаняване и хранене“ (+ 10,2% срещу + 3,1%), Други услуги (6,9% срещу 3,7%).

Четири икономически дейности отчитат намаление на компонента, който не включва заплати: „Настаняване и хранене“ (-17.6% срещу -13.1% през третото тримесечие на 2020 г.), Транспорт (-2,2% срещу -3,6%), „Изкуства, развлечения и отдих“ (-1,6% срещу -6,1%) и „Административни и спомагателни дейности“ (-1,3% срещу -4,4%).

Материалът Ръст на почасовото заплащане в ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Възползваме се от публикацията на в-к „Икономически живот“ от онази година, за да покажем постановеното в закона. Коментар не се налага:

Не можем да не отбележим, че поразителното сходство между цитираното и познатите ни настоящи управленски практики може да заблуди всеки, че показваме сегашно законодателство. Не е така, просто една прекрасна половинвековна приемственост в действия и приоритети:

И накрая идва най-важното:

Материалът С мисъл за жизненото равнище: 1973 – 2021 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-високи се заплатите в следните сектори:

• „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения“ – 3 208 лева
• „Финансови и застрахователни дейности“ – 2 106 лева
• „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 097 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в:

• „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 890 лева
• „Селско, горско и рибно стопанство“ – 989 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2020 г. в обществения сектор нараства с 12.7%, а в частния – с 9.0%.

Средна брутна месечна работна заплата по форми на собственост.

Наетите лица по трудов договор и служебно правоотношение към края на септември 2020 г. се увеличават с 9.2 хил., или с 0.4%, спрямо края на юни 2020 г., като достигат 2.25 милиона.

Спрямо края на второто тримесечие на 2020 г. най-голямо увеличение се наблюдава в икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения“ и „Административни и спомагателни дейности“ – с по 2.4%, както и „Образование“  и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с по 1.6%.

Най-голямо намаление на наетите лица е регистрирано в „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 1.5%, и в „Операции с недвижими имоти“ – с 1.0%.

Най-голям е относителният дял на наетите в „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 20.9 и 17.1%.

В края на септември 2020 г. в сравнение с година по-рано заетите намаляват с 63.2 хил., или с 2.7%. Най-голямо понижение се наблюдава в „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 25.8 хил., „Преработваща промишленост“ – с 24.9 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 8.8 хил., а най-голямо увеличение – в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – със 7.4 хил., и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 6.4 хиляди.

В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 21.9%, „Преработваща промишленост“ – с 5.0%, и „Операции с недвижими имоти“ – с 4.3%. А най-голямо увеличение е регистрирано в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 6.8%.

Средната брутна месечна работна заплата за юли 2020 г. е 1 387 лв., за август –  1 335 лв., и за септември – 1 397 лева.

Средна брутна работна заплата общо за страната по месеци.

Материалът По-голямо увеличение на заплатите в държавния сектор, отколкото в частния е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От материала на Мария Цънцарова става ясно, че служителите на фондацията, чиято основна дейност е събиране на средства от дарители за лечение на деца и възрастни с тежки заболявания, взимат месечни възнаграждения от 19 000 лева, 40 000 лева и дори 80 000 лева.

Фондацията се занимава предимно с подпомагане на деца, които имат спешна нужда от средства за лечение. В момента има множество активни каузи, по които се събират пари. От сайта на платформата за дарения обаче не ставало ясно в детайли за какво се харчат парите на дарителите.

Според разследването на телевизията, начислена за заплата сума само на техническия директор на „HelpKarma“ за период от 2 години и 4 месеца е над 775 000 лева, или средно почти 28 000 лева на месец.

Според журналистическия материал, публичните отчети на фондацията за последните две години показват, че възнагражденията на служителите на фондацията през 2018 г. достигат до 8%, а през 2019 г. – до почти  9% от всички постъпили дарения.

По случая е възложена проверка, в хода на която ще се установи дали има данни за извършено престъпление.

Материалът Прокурори подхващат „HelpKarma“, раздавали огромни заплати от даренията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е решено по време на национално събрание на бранша, организирано от Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България, на което присъстваха над 150 човека, представители на повече от 400 клуба.

Срещата е преминала при пълно спазване на  противоепидемичните мерки, уточняват от организациите.

„Собствениците на заведения са готови да поемат първата вълна на затварянето. Но персоналът ни трябва да бъде подпомогнат. Браншът взе това решение единодушно и застана зад него“, категорични са от БАЗ и СЗБ.

Към момента в отделни градове на страната действат различен вид мерки, но масовият случай е да бъдат затворени нощните заведения за срок от 14 дни.

Ще има нова среща на бранша преди изтичане на 14-дневния срок, на която да се обсъдят икономически искания, ако забраната за работа на търговските обекти продължи.

Материалът Държавата да плати 80% от заплатите на служителите в нощните заведения, искат от бранша е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според него се очакват огромни дупки в приходните части на местните бюджети, а те не магот да излязат на дефицит. Трябва да се похарчат толкова, колкото са събраните средства.

Допълнителният фонд ще дава безлихвени заеми на всички общини, които имат нужда до края на тази година.

Той допълни, че се водят разговори с финансовия министър 20% увеличение на заплатите да получат работещите в общинските администрации, които са „забравени дълги години“.

Пред БНР Димитров заяви, че раздаването на пенсионер по 50 лева трябва да бъде прекратено от началато на следващата година.

Според него е необходимо пенсиите да се увеличат с 20 на сто и така минималната да стане 300 лева, а максималната – 1440 лева.

В социалната сфера още от тази година да се увеличи минималното обезщетение за безработица от 9 на 12 лева на ден, настоява синдикалистът. КНСБ предлага още минималното обезщетение да се увеличи на 17 лв. и да бъде запазен минималният срок от 7 месеца.

КНСБ настоява също следващата година мярката 60/40 да продължи в последния си дизайн, защото тя е запазила между 180 и 200 000 работни места.

Материалът Специален фонд да кредитира общините, пострадали от кризата, иска КНСБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предвижда промяна в Постановление №151, приета днес от кабинета.

Държавата подкрепа ще е 60 на сто от осигурителния доход и 60 на сто от дължимите от работодателя осигурителни вноски за август 2020 г.

Прецизира се начинът за определяне на средствата за запазване на заетостта чрез изчисляване на среднодневен осигурителен доход.

Работодателят, получил пари за запазване на заетостта, ще изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от осигурителния доход за август 2020 г.

Регламентира се процедура за установяване и събиране на невъзстановени средства от работодатели по реда на чл.110 от Кодекса за социално осигуряване.

Заявленията за изплащане на средствата от 1 юли до 30 септември 2020 г., подадени преди 15 октомври т.г., ще се разглеждат и финансират по досегашния ред.

Материалът Държавата продължава да плаща част от заплатите заради Covid-19 до края на 2020 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В нея участваха също вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Увеличението, което бе обсъдено на срещата днес, е продиктувано от изменението на Закона за висше образование от февруари, съгласно което Министерският съвет ще определя минималната заплата за академичната длъжност „асистент“.

Това ще се отрази на възнагражденията и за останалите академични длъжности. Законопроектът беше внесен в Народното събрание в началото на 2019 г.

Ректорът на Софийския университет и председател на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков определи увеличението на заплатите на преподавателите като решителна стъпка.

Материалът 50 млн. лева за по-високи заплати във ВУЗ догодина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С тези средства домакинството може да покрие разходите си за храна, жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.

Средно за издръжката на едно лице са необходими 626 лв,  показва изследването.

Данните бяха представени от президента на КНСБ Пламен Димитров и икономистът в Института за социални и синдикални изследвания Виолета Иванова.

От началото на година спрямо декември 2019 г. общата стойност на издръжката на живота бележи слабо намаление с 0,5%. Причината е понижението на цените на природния газ, както и спадът на цените на петрола на международните пазари, а оттам и на бензина и горивата на вътрешния пазар.

Наред с това хранителните стоки бележат леки колебания нагоре и достигат ръст от 2%.

По-забележимо нарастване се наблюдава при групите: сирена (3,1%), животински и растителни масла (4%), захар и захарни изделия (3,2%). Това увеличение се компенсира от намалението на нехранителните стоки с 2,8%.

В сравнение със същия период на миналата година обаче необходимата сума за издръжка на живот се увеличава с близо 56 лв., или с 2,3%. По-силно изразен ръст отново се наблюдава при хранителните стоки с 5,9%, за който принос има увеличението на цените, а оттам и на разходите в групите:

-хляб и зърнени храни (3,6%),

-месо и месни продукти (11,6%),

-мляко и млечни продукти (с 5%),

-захар (с 6,8%),

-заведения за обществено хранене (със 7,1%).

С изключение на ресторантите, останалите групи имат висок дял в потребителската кошница при бедните домакинства и в резултат на това техният живот поскъпва относително повече, отбеляза Виолета Иванова.

Групата на хранителните стоки бележи най-високо си нарастване от 7 години насам, след като през 2013 г. достига до 5,1%.

При нехранителните стоки трендът се обръща на годишна база и регистрира спад от 1%.

За осигуряване на средствата, необходими за издръжка от 2504 лв., следва нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1252 лв.

Сравнението с официалните данни от първото тримесечие на 2020 г. показва, че нетната работна заплата е 1022 лв. Това означава, че размерът е по-нисък с около 18,4% от необходимото за издръжка, а в стойностно изражение разликата е с 230 лв.

Темпът на нарастване на необходимата работна заплата за издръжка на живот се забавя.

За едногодишен период възнаграждението се увелича с 9%, а необходимата заплата за издръжка на живот с 2,3%.

Въпреки това нетният размер на заплатата в ресторантьорство, например от 492 лв.  изостава с цели 60% от необходимата за издръжка на живота (1252 лв.).

С около 46% е по-ниска нетната работна заплата от необходимата за издръжка на живота в областите Видин (678 лв), Благоевград (672 лв).

Подобна е ситуацията в Силистра,  Кюстендил, Перник. Това е една от причините за засилена вътрешна миграция и за обезлюдяване на малките населени места.

Изследването показва следните основни изводи: 67% от домакинствата живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства заиздръжка на живота, след като през същия период на 2018 г. са 75,1%, а 2019 г.- 71%.

Очертава се тенденция към намаление, но все още всяко 7 домакинство от 10 живее с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота.

Групата на бедните лица се запазва на високи нива, въпреки слабото намаление спрямо същия период на предходната година.

За периода 2018-2020 г. се очертава тенденция на нарастване на дела на високодоходните домакинства от 24.9% до 33%. Но едва 30% от българите получават работна заплата на нивото на средна или по-висока от нея.

Материалът 2504 лева са необходими за издръжка на 4-членно семейство е публикуван за пръв път на Икономически живот.