Това сочат резултатите от първото по рода си проучване за нагласите към застраховането и застрахователна грамотност. То е по поръчка на Асоциацията на българските застрахователи и е реализирано от агенция „Тренд“ сред 1000 души от цялата страна на възраст 18-65 г.

По ниво на доверие застрахователните компании се нареждат след банките със значителна преднина пред други финансови институции.

Интересен дисбаланс се наблюдава при сравняване между най-често сключвани застраховки и определяните за най-ценни „неща“ в живота. По въпрос от проучването хората определят здравето, семейството и децата, следвани от дома, като най-ценни за тях, а автомобилът поставят на последно място.  Точно обратен е редът в класацията за най-често сключвани застраховки. Тя е водена от автомобилните, следвани от имуществените и животозастраховките, а здравните са на 4-то място.

Очаквано, на първо място сред ползваните застрахователни продукти е застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – 63% от хората са имали или имат в момента такава полица. На второ място се нарежда Автокаско с 22%, следвана от имуществените застраховки – 16%, застраховка Живот – 13%. Здравни застраховки са имали или имат 12% от анкетираните, също толкова е делът на хората с Медицинска застраховка за чужбина. Застраховки за кредитополучател се ползват от 7% от анкетираните.

Регистрират се значими разлики в отделните демографски групи – „образование“, „доход“, „социален статус/занятие“. Сред хората с висше/полувисше образование делът на тези, които имат доверие в застрахователните компании е  63%, а този при лицата с основно/по-ниско – 24%.  Още по-значима е разликата при категорията „доход“ –  72% от лицата с доход над 1500 лв. имат доверие в застрахователните компании, при лицата без доход този дял е  14%.  

Проучването сочи още, че 54% от анкетираните не са съгласни с твърдението „Не вярвам на застрахователите“. Още по-висок дял на несъгласни с това твърдение се регистрира при коментираните по-горе социални/демографски групи. Например, при групата лица с доход над 1500 лв. този дял достига 80%.

Сред възможните обяснения, наред с нивото на информираност,  е практическият опит на групите – употребата на застрахователни продукти значително по-голяма при лицата с по-високо образование и доход.

Сред позитивните тенденции и е и тази, че хората в по-висока степен разбират  ползата от застраховките. Въпреки това, преобладаващо ги сключват по задължение.

За 76% от анкетираните застраховките са вид сигурност, 68% считат, че застраховките спестяват бъдещи непредвидени разходи, а за 58% застраховките не са излишен разход. Но наред с това по-висок дял сключват застраховки по задължение – 59%, по собствено желание правят това 37%, като единствената група с обратно съотношение (в полза на доброволното сключване на застраховка) е тази на лицата с висше образование. Интересно е, че всеки  втори (53%) счита, че хората не разбират от застраховки и затова не си правят.

Отчита се дълбок дисбаланс между действителен потребителски опит и устойчиви негативни нагласи към застраховането. 90% от ползващите застрахователни продукти не са имали проблеми със своя застраховка, като само 8% декларират такъв. В същото време, 33% от анкетираните считат, че застрахователите не са коректни при изплащането на щети.

Проучването сочи още, че водещ фактор при избор на застраховка е цената. Това обаче може да се окаже проблематично и да доведе до неподходящ избор и в резултат до потребителско неудовлетворение.

79% сред ползващите застрахователни продукти декларират, че цената е водеща, докато едва за 36% – това е изгодната оферта с промоционални условия.

Отбелязва се и фактът, че въпреки относително ниските цени на застрахователните продукти в страната, хората ги възприемат като скъпи, което вероятно може да се приеме и като възпиращ фактор за покупка. 52% от анкетираните не считат, че застраховките са достъпни като цена, а според  46% от хората те са скъпи и затова не могат да си ги позволят.

Материалът В живота най-ценно е здравето, при застраховане – колата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Правителството въведе противоепидемичните мерки в цялата страна до 29 март 2020 г. На практика се затварят детски градини, училища, университети, молове, питейни заведения, барове, дискотеки и още обществени места, където се събират много хора.

Управителният съвет на Асоциацията на банките в България уведоми гражданите и фирмите, че обслужването на клиентите в банковите клонове ще продължи нормално, като ще се прилагат препоръките за повишена хигиена и сигурност, както на служителите, така и на клиентите.

Клиентите могат да се възползват и от дигиталните услуги и канали за банкови операции, ако не желаят да посещават на място клоновете.

От днес има още 7 нови случая на коронавирус у нас. Това съобщи премиерът Бойко Борисов на извънредно заседание на Министерски съвет съвместно с Националния кризисен щаб.

Така случаите на заразени с COVID-19 стават 30, досега има една жена, която е починала.

България е в извънредно положение, гласуваха депутатите по предложение на кабинета. То ще продължи един месец – от 13 март до 13 април.

Днешното заседание в МС е едно от последните присъствено. Ще даде техническа възможност министрите да си седят в кабинетите и ще си комуникират чрез конферентни връзки.

Материалът Ще работят също банки, застрахователи, бензиностанции е публикуван за пръв път на Икономически живот.