Но ако слушаме лидерите на общественото мнение в България, следва да заемем точно такава позиция. Във Фейсбук бичуваме „държавата“: тя се проваля в здравеопазването, затваря училища, не опазва горите и водите, не осигурява демографски политики за обезлюдените региони, пътищата са с дупки, полицаите са затлъстели, няма стимули за бизнеса, не се финансира научна и развойна дейност и т.н. И сме абсолютно в правото си да размахваме камшика, защото нещата действително стоят така.

Само че откъде правителството да вземе пари, за да извърши тези безспорно належащи неща? Тук лицата на икономическите коментатори изведнъж стават строги и те заговарят за тежестта на корупцията. Нямало пари, защото злонамерени политици на държавни постове източвали правителствените каси. Ако се отрежел коренът на корупцията, и в обществото изведнъж щяло да има пари за всичко. „Само недейте да вдигате данъците, че и тях ще откраднат!“ – размахват пръст икономическите мъдреци.

Корупцията в никакъв случай не е грешно, но е само частично обяснение за недостига на публични средства. Дори изцяло да се преборим с корупцията – което не е направила нито една страна по света – при сегашното равнище на данъчна тежест в България, пак няма да разполагаме със средства да изградим страна от европейски тип. Същото касае приватизацията на публичните услуги: ако изцяло се откажем от държавно здравеопазване и всеки плаща лекарствата и операциите от джоба си, на теория може да си позволим данъци, дори малко по-ниски от сегашните.

Който е изследвал икономиката на здравеопазването знае добре, че без наличието на универсална здравноосигурителна система, пациентите са принудени да плащат много по-високи цени за здравни услуги и лекарства. В САЩ, например, се е наложил моделът на частното здравно осигуряване – и разходите за здравеопазване са близо два пъти по-високи, отколкото в останалите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В същото време, онези сектори от здравеопазването в САЩ, които се покриват от държавата (около 1/5 от общите разходи), плащат двойно по-ниски цени от останалите.

Така че пътят към изграждането на проспериращо общество едва ли минава през „закриване на държавата“, за което с младенчески ентусиазъм ратуват толкова много български икономисти. По-големият мащаб дава сила при преговори, и е бариера – сякаш единствената останала в обществото – пред мощта на големия капитал. Разбира се, в наши дни все по-често ставаме свидетели на припокриване между интересите на големия капитал и на голямата държава, поради която причина левият анархизъм е във възход.

Но думата ми беше за данъците и за доктрината, че тези данъци следва да са ниски, за да може в обществото да останат повече пари и то да расте – което, също така, се тълкува в смисъл, че ефективността при харченето на парите е по-висока там, където решенията взима не централен орган, а частният интерес. Тази логическа верига има най-малко три сериозни дефекта, за които ентусиастите на ниските данъци предпочитат да мълчат.

Първо, данъците служат не само за набиране на средства (особено в света на фиатните пари), а вменяват и ангажимент към обществото. Ако си дал значителна сума от джоба си за общи цели, не ти е все едно какво се случва в страната. В българската регресивна данъчна система, в която от богатите се удържат социални осигуровки само до прага 3,000 лв., а собствениците на фирми с лекота заобикалят извънредно ниския корпоративен данък от 10%, успелият човек „дава едни пари“ на държавата и не иска да го занимават с повече глупости.

Но ако от доходите му се удържаха по-значителни социални и здравни осигуровки и подоходни данъци, нещата щяха да са съвсем различни. Ох, как щеше тогава този успял човек да протестира срещу ниското качество на храната в ученическите столове. Срещу нулевите мерки за защита на качеството на въздуха в градовете. Срещу корупцията в съдебната система и прокуратурата. Срещу нефункционалността на държавните железници. Той щеше да протестира заради себе си, а не за някакви имагинерни идеали. В страни с по-високи данъци, политическите своеволия са много по-голяма рядкост.

Второ, когато данъците са много ниски, богатите хора и собствениците на бизнес нямат стимул да ги „похарчат по-ефективно от държавата“ – а да ги спестят, т.е. да ги обърнат в капитал, най-често непроизводителен. Така икономиката от предприемаческа се превръща в рентиерска, нивото на иновациите спада и развитието се преустановява. Най-голям подем икономиката на САЩ изживява между 1950 и 1979 г., когато пределните данъчни ставки върху доходите са средно 75%. С такова облагане на високите доходи и печалбите, има огромен стимул парите да се ре-инвестират в бизнеса.

Трето, данъците са най-ефективният инструмент за намаляване на неравенството в обществото. Ниски данъци – високо неравенство, и обратно. А когато неравенството е високо и социалната мобилност е ниска, множат се анти-обществените прояви: престъпност, вандализъм, сива икономика, социално изключване. Което, от своя страна, е чудесна тор за мръсното семе на фашизма.

Да допълним с това, че ниските данъци в една страна отблъскват чуждестранните инвестиции. Точно така, тази зависимост наскоро беше емпирично доказана: ниски данъци означават по-малък обхват и качество на публичните услуги, включително на образованието, тоест на уменията на работната ръка – нещо, което инвеститорите ценят далеч повече, отколкото 2 или 5 процентни пункта „отстъпка“ в корпоративния данък.

Петият аргумент срещу ниските данъци е нещо като мое научно откритие: в света съществува силна корелационна връзка (r > 0.6) между равнището на субективната удовлетвореност на жителите на една страна, или т.нар. „щастие“, и равнището на данъчна тежест. С други думи, около 40% от обяснението защо хората в една страна живеят по-щастлив живот от жителите на останалите страни, са техните по-високи данъци.

Разбира се, хората най-вероятно обясняват щастието си с доброто образование и здравеопазване, поддържаните пътища, отговорните публични институции, активното гражданско общество, което не допуска некомпетентни и нечестни политици до властта – с подобни неща, а не с данъците. Но всички тези хубави неща, които ни карат да казваме „ей, щастливо си живеят хората в онази Европа“, биха били невъзможни без адекватни – тоест не-ниски, данъци.

Материалът Ниските данъци са вредни за вашето здраве е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По време на програмата ще бъдат разработвани проекти и в областта на екологията и кръговата икономика, както и за умните градове

В началото на ноември преакселераторската програма Beyond, организирана от  JA България и The Edge: R&BD, стартира с обучителна сесия, включваща темите „Иновации“ и „Перфектният екип“.

Селекция на на стотиците кандидати продължи два месеца.

Близо 43% от участниците в локалния преакселератор, в продължение на 8 месеца ще създават иновации в сферата на медицината и здравеопазването.

Останалата част от участниците изявяват интерес към развитието на идеи в различни сфери, сред които значителен процент заемат тези в областта на екологията и кръговата икономика (15%) и умните градове (17%).

Над 30% от кандидатите тази година са хора, практикуващи или следващи медицина. Това обяснява и високия процент участници, желаещи да разработват иновации за медицината и здравеопазването.

Причината за подобен интерес от страна на хора, които стандартно не се интересуват от бизнес в такъв мащаб, вероятно се дължи, от една страна, на кризата и проблемите в здравеопазването, а от друга – на интереса на медицинските университетите към програмата на Beyond.

Профилът на останалите участници тази година е всеобхватен, тъй като сред тях има хора с различна експертиза и опит – от технически специалисти (18%), икономисти (29%), кадри от хуманитарния сектор (8%). Това позволява създаването на така наречените интердисциплинарни екипи – една от предпоставките за успех при разработването на иновации.  Близо 70% от участниците са посочили трудов опит в областта на ИТ, медицина, маркетинг, продажби, изкуство.

В образователните сесии ще вземат участие университетски преподаватели и гост-лектори от България, Италия и САЩ. В практическите занятия ще се включат ментори, които имат предприемачески опит или са висши мениджъри от България, Словения и Германия.

Първите резултати и успешни иновации на екипите в преакселераторската програма ще станат ясни през май 2021г. 

Beyond е преакселератор на JA България и дъщерната й компания The Edge: R&BD. Екипът зад проекта има над 20 години опит в обучението по предприемачество и създаването на иновативни стартъп компании.

Зад организаторите седят партньори като Novartis, Citi Bank, EIT Raw Materials, ITA Group, Oracle Academy, Telelink.

Материалът Младите предприемачи с интерес към иновации в здравеопазването е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Все пак средната продължителност на живота у нас се е увеличила от 72 години през 2000 г. на 75 години през 2017 г.

Преди нас по този показател са Латвия, Естония и Румъния ни изпреварват по продължителност на живота.

 „Когато говорим за средна продължителност на живота най-честите причини за заболявания в България са сърдечно-съдовите и онкологичните. Инфекциозни болести като туберкулоза също продължават да са притеснителни“, казва Ане Шпрангер, експерт от Европейската обсерватория за здравни системи и политики, цитирана от БНР.

Според доклада у нас тютюнопушенето е най-високо в ЕС, а сред подрастващите също е разпространено.

Увеличава се и делът на доплащанията на българина за здраве, като през 2017 г. те са най-високите в ЕС – главно за лекарства и извънболнична помощ.

Разпространението на неофициалните плащания също увеличава разходите на домакинствата за здравеопазване. Разходите за лекарства в България са необичайно високи – 43 на сто от публичните средства.

Материалът Българите живеят най-кратко в сравнение с другите в ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според него в последните години в пъти се е увеличил достъпът до здравеопазване, медикаменти, иновативни методи за лечение.

Той обясни, че бюджетът за 2020 година е 36,9% от БВП на страната. Тази година е 118 милиарда лева, а следващата ще е 126 милиарда. Заложено е увеличение на бюджетните заплатите с 10%. Минималната заплата ще стане 610 лева. Очаква се още намаление на инфлацията.

БСП ще подкрепи отделни стъпки на правителството, като увеличението на заплатите на учителите, заяви депутатът от БСП Румен Гечев. Според него обаче се увеличават парите в една нереформирана система. Левицата е против това.

Според него правителство вместо да увеличава бюджетните разходи на пазарна основа, то ги намалява. Румен Гечев критикува философията на бюджета, защото не е обвързан с икономическото развитие на страната.

„Българското правителство предлага политика, която е обратна на тази на останалите страни членки на ЕС. В бюджета влизат 12 милиарда лева по-малко. Ние не виждаме фонд за публично-частно партньорство. Делът на инвестициите у нас е в пъти по-малко от тези на Румъния. Този бюджет ни гарантира стабилно изоставане от останалите страни членки на ЕС, смята Гечев.

Румъния поддържа растеж над 5%, а при нас е над 3%. За 2020 г. министър Горанов е заложил икономически растеж под 3%, а румънците – над 5%, обоснова съмненията си депутатът от БСП.

Материалът Има черни петна в нашето здравеопазване, твърди депутат е публикуван за пръв път на Икономически живот.