По т.нар. COVID мерките се подпомагат земеделски стопани, микро, малки и средни предприятия, както и групи и организации на производители, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от пандемията.

Всички кандидати трябва да са регистрирани като земеделски производители.

Подмярка COVID 1 е с бюджет 93,5 млн. лева и обхваща секторите – „Плодове и зеленчуци“, „Маслодайна роза“ „Винени лозя“, „Декоративни растения“, „Животновъдство“ (говеда, биволи, овце и кози) и „Пчеларство“.

Допустими за подпомагане по подмярка COVID 1 са земеделски стопани, кандидатствали за субсидии по схемите за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020 или одобрени за предоставяне на държавна помощ de minimis за подкрепа на пчеларите през 2019 г.

Подкрепа ще получат и бенефициенти с действащ договор или одобрено заявление по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г.

Помощ по подмярка COVID 1 се изплаща като еднократна сума:

За плодове:

до 1,5 ха – 750 лв.;

над 1,5 ха до 5 ха – 1700 лв.;

над 5 ха до 10 ха – 4000 лв.;

над 10 ха до 20 ха – 8000 лв.;

над 20 ха до 30 ха – 12 000 лв.;

над 30 ха – 13 500 лв.;

За зеленчуци оранжерийно производство:

до 0,5 ха – 2700 лв.;

над 0,5 ха до 1 ха – 5000 лв.;

над 1 ха до 2 ха – 9000 лв.;

над 2 ха – 13 500 лв.;

За зеленчуци, отглеждани на открито:

до 1,5 ха – 950 лв.;

над 1,5 ха до 5 ха – 3000 лв.;

над 5 ха до 10 ха – 6000 лв.;

над 10 ха до 15 ха – 8000 лв.;

над 15 ха до 20 ха – 10 000 лв.;

над 20 ха – 13 500 лв.;

За маслодайна роза:

до 1 ха – 900 лв.;

над 1 ха до 5 ха – 4000 лв.;

над 5 ха до 10 ха – 7000 лв.;

над 10 ха до 20 ха – 10 000 лв.;

над 20 ха – 13 500 лв.;

За винени лозя:

до 1 ха – 300 лв.;

над 1 ха до 5 ха – 1500 лв.;

над 5 ха до 10 ха – 2500 лв.;

над 10 ха до 30 ха – 5000 лв.;

над 30 ха до 50 ха – 9000 лв.;

над 50 ха – 13 500 лв.;

За декоративни растения:

до 1 ха – 2000 лв.;

над 1 ха до 5 ха – 8000 лв.;

над 5 ха до 10 ха – 12 000 лв.;

над 10 ха – 13 500 лв.;

За овце и кози:

от 10 бр. до 49 бр. – 500 лв.;

от 50 бр. до 99 бр. – 900 лв.;

от 100 бр. до 199 бр. – 1800 лв.;

от 200 бр. до 299 бр. – 2200 лв.;

от 300 бр. до 499 бр. – 3000 лв.;

от 500 бр. до 999 бр. – 7000 лв.;

над 999 бр. – 13 500 лв.;

За говеда:

от 5 бр. до 9 бр. – 500 лв.;

от 10 бр. до 49 бр. – 1500 лв.;

от 50 бр. до 99 бр. – 3500 лв.;

от 100 бр. до 249 бр. – 9000 лв.;

над 249 бр. – 13 500 лв.;

За биволи:

от 10 бр. до 49 бр. – 1500 лв.;

от 50 бр. до 99 бр. – 4500 лв.;

от 100 бр. до 200 бр. – 9500 лв.;

над 200 бр. – 13 500 лв.;

За  пчелни семейства:

до 49 бр. – 250 лв.;

от 50 бр. до 99 бр. – 500 лв.;

от 100 бр. до 149 бр. – 700 лв.;

от 150 бр. до 299 бр. – 1300 лв.;

от 300 бр. до 499 бр. – 1700 лв.;

над 499 бр. – 3000 лв.

Един земеделски стопанин може да получи подпомагане за повече от една от изброените дейности, но максимум левовата равностойност на 7000 евро.

Подмярка COVID 2 е с бюджет 5,5 млн. лева и обхваща всички останали направления в областта на растениевъдството и  „Животновъдство“ (свине и птици).

Допустими за финансиране по COVID 2 са кандидатствалите за подпомагане по схемите за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020, или бенефициенти с действащ договор/ангажимент по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г. Земеделски стопани, които отглеждат свине или птици, могат да кандидатстват, ако са одобрени за държавна помощ през 2019 г. за хуманно отношение към животните.

Финансовата помощ се предоставя за лице, заето в стопанство и се изплаща като еднократна сума:

•        30 лв. за едно заето лице при отглеждане на селскостопански култури;

•        245 лв. за едно заето лице – за кандидати, отглеждащи свине;

•        430 лв. за едно заето лице в птицеферми;

Помощта по подмярка COVID 1 ще се изплаща в периода 28 септември – 2 октомври 2020 г., а по подмярка COVID 2 – от 10 ноември до 20 ноември 2020 г.

Материалът До 21 септември земеделски стопани могат да поискат помощ заради коронавируса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От 19 август до 21 септември 2020 г. Държавен  фонд „Земеделие“ ще приема заявления за подпомагане. Финансирането е в рамките на Програмата за развитие на селските райони.

Заявленията ще се приемат в общинските служби по земеделие. По т.нар. COVID мерки се подпомагат земеделски стопани, микро-, малки и средни предприятия, а също групи и организации на производители, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус.

Подмярка COVID 1 е с бюджет 93,5 млн. лева и обхваща чувствителните сектори – „Плодове и зеленчуци“, „Маслодайна роза“ „Винени лозя“, „Декоративни растения“, „Животновъдство“ (говеда, биволи, овце и кози) и „Пчеларство“.

5,5 млн. лева са отделени за всички останали направления в областта на растениевъдството и  „Животновъдство“.

Всички кандидати трябва да са вписани в регистъра на земеделските стопани.

Материалът До 7000 евро помощ за аграрни предприятия, пострадали от пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Фермерски пазари не се провеждаха от началото на пандемията до момента. „Искрено се надяваме да върнем желаещите да се сдобият с чиста храна, както и да предоставим нови възможности и да покажем нови производители“, заяви Николай Попов, изпълнителен директор на дружеството.

Фермерският пазар ще се провежда всяка сряда от 13 до 19 ч. Съорганизатор е „Хранкооп София“. Земеделските производители ще предложат своята чиста продукция, отгледана без химически торове, без изкуствени консерванти и подобрители.

Потребителите ще могат да се възползват от разнообразие от сезонни плодове и зеленчуци, мед и пчелни продукти, храни от краве, овче, козе мляко, сладка и конфитюри, сокове и сиропи, ядки и сушени плодове, плодови вина, ръчно изработена керамика и други занаятчийски изделия от естествени материали.

Материалът Подновяват фермерските пазари в София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Извънредната мярка е по инициатива на България и е одобрена от всички страни-членки на ЕС и трябва да компенсира част от щетите, нанесени от пандемията.

Подпомагането е разработено в три подмерки и ще се предоставя под формата на еднократно плащане.

Подмярка COVID-1 обхваща чувствителните сектори – „Плодове и зеленчуци“, „Маслодайна роза“ „Винени лозя“, „Декоративни растения“, „Животновъдство“ и „Пчеларство“. Размерът на помощта зависи от вида на стопанството.

По подмярка COVID-2 е предназначена за всички останали в областта на растениевъдството, свиневъдството и птицевъдството. Плащането е 30 лв. за едно заето лице в стопанство, отглеждащо други селскостопански култури, извън допустимите за COVID-1.

Свинефермите ще получат по 245 лв. за един зает, а в птицефермите – по 430 лв. Таванът на помощта за земеделските стопани по подмерките Covid -1 и Covid-2 е 7000 евро на един кандидат.

Подмярка COVID-3 включва подпомагане на малките и средни предприятия, преработващи първична земеделска продукция, извън обхвата на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. Компенсацията е изчислена в два алтернативни варианта, като бенефициентът избира по кой да кандидатства.

Първият е 5% от декларираните приходи от реализацията на преработената продукция за 2019 г. при условие, че има20 % спад на приходите за 4 месеца през 2020 г. или 270 лв. на едно заето лице. Таванът на финансова помощ за предприятията по подмярка COVID-3 е до 50 хил. евро.

Материалът 120 млн. лева за земеделски стопанства, пострадали от пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщиха от пресцентъра на Прокуратура на Република България.

Във ВАП е образувана преписка по информация в медиите, че земеделски производители използват неразрешени пестициди.

ВАП назначава спешна проверка, която трябва да установи има ли внос и пускане на пазара на негодни продукти за растителна защита, както и дали се разпространяват от лица, които не притежават разрешение за търговия с подобни стоки.

Докладът от проверката трябва да бъде представен на ВАП в най-кратък срок.

Проблемът с нелегалните пестициди не е от днес. Организациите от бранша многократно са изнасяли данни за разпространението на препарати, които не са разрешени на територията на ЕС.

По неофициални данни с контрабандни пестициди се върти бизнес за 40 млн. евро у нас.

Основно тези препарат се внасят от Турция, те са по-евтини от продуктите на западноевропейските производители и затова са предпочитани от земеделските стопани. Въпреки че са забранени, се разпространямат доста свободно, дори в интернет.

Материалът Прокуратурата иска Танева да проверява контрабандата на пестициди е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Т. нар. кръстосаните проверки обхващат всички заявления на земеделски стопани, които са кандидатствали за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания през Кампания 2020.

Проверките представляват геопространствено сравнение на декларираните от кандидатите площи и наличните данни в специализираните регистри на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Кандидатите не могат да оттеглят вече подадените си заявления в периода на извършване на кръстосаните проверки.

Това е записано в чл. 14, ал. 7 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Материалът Фонд „Земеделие“ проверява 1 165 445 земеделски парцела е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това ще позволи на държавите членки на ЕС да използват остатъка си от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за еднократно плащане като компенсация на земеделските производители и малките селски предприятия.

Тази целенасочена подкрепа за ликвидност трябва да помогне на стопаните и МСП от хранително-вкусовата промишленост, които са особено засегнати от настоящата криза, да запазят дейността си.

Ако днес мярката бъда гласувана, до края на лятото фермерите ще получат помощи, които ще покрият част от щетите, които им нанесоха последствията от пандемията.

България ще разполага с 50 милиона евро, за да подпомогне на своите земеделски производители.

Covid-19 е извънредна мярка, която е програмирана по българска инициатива и е досега е получила одобрението от всички страни членки. Средствата по нея ще се осигурят на практика, след като държавите отделят 2 процента от парите, които им се полагат по Програмата за развитие на селските райони.

С тези пари ще се компенсира намалението на доходите и допълнителните разходи на земеделските производители по време на пандемията от коронавируса.

Те ще могат да получат до 7000 евро, а малките и средни предприятия – до 50 000 евро.

„След много комуникации благодарение и на евродепутатите от всички парламентарни групи, които са представени в настоящото Народно събрание, включително и тези от опозицията, ние сме на финала на тази инициатива на България“ заяви пред парламента земеделският министър Десислава Танева.

Тя обясни, че ако гласуването мине успешно, в началото на юли се очаква Комитет по наблюдение на ПРСР, за да се пусне съответната нотификация.

Материалът България очаква 50 млн. евро компенсации за земеделските производители е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Малко след брифинга, който даде тя пред журналисти в понеделник, 8 юни, за да обяснява изпуснатата реплика, се получи съобщение за положителен тест за коронавирус на заместника й Атанас Добрев.

Югозападът е един от най-благодатните и плододайни райони за производство на зеленчуци и плодове и там заетите в сектора са най-многобройни.

Производителите и търговците протестират срещу заповед от 26.05.2020 г., с която се налагат нови правила при продажбата на плодове и зеленчуци в търговските обекти.

Трябва да се представят протоколи от изпитване за остатъци от пестициди, съответстващи на нормите, определени в еврорегламент.

„Съгласни сме с това да има контрол за наличие на пестициди, но при ясни правила и процедури по осъществяването на контрола“, се казва в писмото на производителите.

Те обаче недоумяват как да покрият изискванията на посочената заповед, според която е необходимо да изчакват резултатите от лабораторните изследвания поне 5 – 7 работни дни от момента на вземане на пробите. През този период от беритбата или съответно доставката от други страни, стоката не може да се продава.

След първия ден тази стока ще се развали и ще трябва да бъде изхвърлена през летните месеци.

Цената за вземане на проба, изпращането до лабораторията и връщането на протокола със становище, е 350 лева без ДДС, или 420 лева с ДДС.

Тази такса е непосилна, жалват се производителите.

За една доставка с 5 сезонни артикула, например домати, краставици, диня, пъпеш и кайсия от по 500 килограма, ще трябва да се платят 2100 лева предварително и да се чакат 6-7 работни дни.

Резултатите от тази наредба ще са неминуемо повдигане цените на най–масовите стоки, плодове и зеленчуци с 30 – 40%, смятат градинарите.

Те настояват да има контрол но той да бъде организиран, бърз и мобилен. Пробите да бъдат обработвани до края на работния ден, таксите да бъдат до 40 – 50 лева на партида.

„Всички съставители на това отворено писмо, които търгуваме в района, отчитаме значителен спад в паричните постъпления от нашите клиенти и от своя страна няма да успяваме да заплащаме трудовите възнаграждения на работниците и служителите си, съответно и дължимите наеми за наетите помещения. Налице е потискане и ограничаване на нормалната икономическа обстановка в Югозапада“, пишат стопаните.

Материалът Гневни земеделци искат среща с Борисов, министър Танева излезе в карантина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Видео от заседанието е публикувано от сайта „Биволъ“.

Танева на практика предлага българската държава да крие, че се случват нарушения с парите от европейските фондове, защото в противен случай може Европейският съюз да спре финансирането.

Думите й се отнасят за „обвързаната подкрепа“, при която овощари и зеленчукопроизводители получават допълнителни помощи на базата на реализираните добиви.

Признанието, че схемата е силно компрометирана от множество констатирани измами, идва след въпросите на Георги Василев, организационен секретар на асоциацията „Български пипер“.

В сдружението са постъпили 22 запитвания от членове, които са били финансирани с повече пари, отколкото са очаквали от обвързаната подкрепа.

„Ние се досещаме от къде може да са тези пари, които са в повече. Аз предполагам, че не е само при нас, а при всички зеленчуци. Бихме искали, ако може с цифри, официално как става така, че получихме тези пари?“, пита Василев.

Десислава Танева му отговаря, че от ведомството ще направят съответни изчисления.

„Само че, колеги, ако в това се задълбочат европейските служби, и се компрометираме обвързано. Защото такова ниво на грешки показва, че такава подкрепа не трябва да има. Тъй че, ако искате сами да си го причините, защото искате да си разберете изчисленията…“, уточнява министърката.

Георги Василев от асоциацията „Български пипер“ коментира пред „Биволъ“, че европейската схема се употребява за целенасочено крадене и не става въпрос за допуснати и регистрирани грешки, а за разкрити измами.

„60% от хората, които кандидатстват по тази програма, лъжат държавата с помощта на МЗХГ. Това много добре го знаят в ДФЗ и МЗХГ. Откакто я има тази помощ, ние всяка година им го казваме“, твърди Георги Василев.

Първоначално от министерството отричали и не обявявали обемите на констатираните нарушения. Най-сериозен бил процентът измами при културите, при които не изисквамного ръцен труд като тикви, картофи и лук.

Някои играели ва банк и само очертавали декари, без да сеят нищо. Повечето обаче правели минимални разходи за културите от по 30-40 лева на дк., а получавали между 120 и 200 лв. субсидия. И двете категории обаче не продавали продукция на пазара, какво е изискването на получаване на евросубсидиите.

„Щом не може да се краде, мярката “Кумчев” няма никакъв шанс!“ Това написа преди малко във Фейсбук известният пловдивски производител на плодове и зеленчуци Красимир Кумчев, който предложи механизъм за подкрепа на бранша.

Неговите идеи бяха подкрепени от ВМРО, но така и не срещнаха последователи сред обкръжението на Десислава Танева и лично от нея.

По-късно от земеделското министерство разпространиха позиция, според която публикуваният запис е изваден от контекста на разговора.

„През 2019 г. МЗХГ и ДФЗ завишиха многократно проверките към земеделските стопани по обвързаната подкрепа, именно заради получени сигнали за злоупотреби при деклариране на площи за подпомагане. През 2019 г. контролът достигна 50 на сто от заявените площи, при законово установени по регламент 5 процента от заявените площи“, се казва в позицията.

Най-големите разминавания са установени в областите Хасково, Пловдив, Плевен и Благоевград.

В Хасковско най-много несъответствия имало при краставиците, където при заявени 2 744 декара не е открит нито един зеленчук. Следва лукът, където фалшивите декари са били 1 520. Нарушение е открито и при пъпешите – с 1 037 празни декари. А също и при доматите – с 542 дка тревясало поле, обясняват от МЗХГ.

Материалът Земеделският министър Танева съветва да не се донася пред ЕС за измамите с европари у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Още 66 стопани са заявили 2500 договора за повече от един ден за 29 500 човекодни основно за прибиране на розовия цвят. Процесът продължава.

Земеделските стопани и тютюнопроизводителите вече могат да заявяват по електронен път и образците на трудови договори за наемане до 120 дни на трайно безработни за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

Това е третият вид трудов договор, създаден специално за осигуряване на работна ръка за прибиране на реколтата в селското стопанство, съобщиха от Главна инспекция по труда.

Наетите и на трите вида договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа не губят социални и осигурителни права.

Дейността му е регламентирана с &43 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето от 13 май и ще е в сила до 31 октомври 2020 г.

За сключените до 26 май 2020 г. договори земеделските стопани и тютюнопроизводители са длъжни в срок до 29 май 2020 г. да получат от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ уникален идентификационен номер за регистрация на всеки един образец, който са използвали.

Номерата могат да бъдат получени по електронен път или на място в Дирекциите „Инспекция по труда“.

След 26 май 2020 г. земеделските стопани и тютюнопроизводителите могат да сключват трудови договори по §43 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, само след като получат образец с уникален идентификационен номер за регистрация от Портала за еднодневни трудови договори, поддържан от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

За наемане на работна ръка за прибиране на реколтата земеделските стопани и тютюнопроизводители могат да сключват договори и за повече от един ден по &49б от Закона за мерките и действията в условията на извънредно положение, гласувано от Народното събрание.

Тяхното действие също е до края на октомври т.г.

И за двата вида договори за повече от един ден не е необходимо предварително заплащане на осигурителни вноски, като те могат да се сключват за 4, 6 и 8 часа.

Земеделците могат да продължат да използват и създадените през 2015 г. с чл. 114а от Кодекса на труда т.нар. еднодневни договори, които се сключват за един ден (8 часа) или за 4 часа и които се предоставят след предварително платени осигурителни вноски.

Наетите в селското стопанство по силата на който и да е от трите вида специални договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа не губят право на социално подпомагане и обезщетения за безработица и не се налага да полагат общественополезен труд.

И трите вида договори се предоставят по електронен път през Портала за трудови договори по чл. 114а от Кодекса на труда.

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които ще използват портала за пръв път и при регистрацията си в Министерството на земеделието, храните и горите са предоставили валиден електронен адрес, ще получат автоматично потребителско име и парола за вход в системата.

Тези, които не са предоставили валиден електронен адрес, следва да предоставят такъв в Инспекцията по труда, за да им бъде осигурен достъп. Предоставените до момента достъпи до портала остават валидни.

Материалът Вече 75 500 договора за прибиране на реколтата в инспекцията по труда е публикуван за пръв път на Икономически живот.