Обект на настоящите усилия няма да е нито героичната ни прокуратура, нито повишената социална активност на един човек в Дубай, още по-малко анонимно разпространеното аудио, което иска да ни убеди, че подпийналият премиер словоблудства по адрес на свои в ГЕРБ и размазва физиономии. Няма да коментираме и мярката 60:40, примерно. Цифрите красноречиво показват не особено убедителен КПД. За ББР и „акцията“ й в ПИБ пък дори не си струва мастилото, както е била думата едно време.

Логичен е тогава въпросът „че какво остана“. Остана, разбира се. Личната кауза на една от частите на патриотичното триединство у нас (макар че статутът на Сидеров не е много ясен). Но все пак – Валери Симеонов и неговият „кръстоносен поход“ срещу хазартния бранш. Тема – важна, дълбока и поучителна.

Поучителна, защото никой през 2018 година, когато В. Симеонов – тъкмо преборил децибелите по морето, реши да осигури на българите достоен живот, спасявайки ги от търкането на талончета, не вярваше, че това ще се случи. Тогава не успя, някои му се присмяха, но търпеливият патриот изчака момента си за подновяване на атаката. Всеки знае какво стана, няма да го повтаряме.

По-интересното е, че Симеонов – вместо да си почива, излежавайки се върху лаврите на „сладката победа“, възвърнала самоуважението у българите, посегна към следващата здраво заключена порта – игралните зали и казината, целокупно. Предложените от него законови промени оставяха живот само на хазарта в големите хотели, курортите и по границата.

За момента това не минава, ГЕРБ го спира, притеснен от евентуална загуба за хазната. Но пък сме свидетели на нещо друго. Като във всяка бедна държава (макар и фискално дисциплинирана) и у нас социалните сфери са във вечен недоимък и на ръба на оцеляването. Затова полуунищожаването на хазартния бранш води със себе си огромни беди за професионалния ни спорт (масовият се справя поединично, разчитайки на хъса на практикуващите го). Но без спонсорството на хазарта, редица спортове у нас биха се оказали в деликатно положение. Затова и през тези дни непрекъснато се увеличават федерациите (последната е баскетболната), които протестират срещу действията на Симеонов и компания. И са прави – под въпрос е съществуването им в контекста на стремежа към „високо спортно майсторство“. Да не забравяме, че клубовете ни изпълняват и важна социална мисия – дават възможност на деца и подрастващи да се отделят от улицата и да спортуват, без да се мисли толкова за постижения и рекорди. За това съдейства и държавата, но без пачките на хазарта всичко става много по-трудно.

И тук идва моментът да помогнем на политика Симеонов, напомняйки му, че в природата нищо не се губи, освободеното място трябва да бъде заето от нещо ново, което ще запълни празнината.

Следват редове, които ще щрихират една утопия. Най-вероятно малко тъжна, защото колкото е идеалистична и прекрасна, толкова е и непостижима.

Какво ще стане, ако на мястото на „утрепания“ от Валерката хазарт дойдат книгоиздатели, книжари, библиотекари. Мощна и богата гилдия, живееща в разкош заради многомилионните тиражи, изкупувани на мига от Четящия българин. Издателствата ни – концерни, даващи работа на хиляди високообразовани професионалисти, бълващи стотици заглавия годишно, с прекрасна полиграфия и много преиздавания. Пред книжарниците опашки няма, просто защото са много и навсякъде – по няколко на улица, в квартали, жилищни блокове, хотели, курорти, ГКПП-та. Дори в Парламента, Министерски съвет и Президентството. Българинът – високо начетен, в разговорите по кафенета и ресторанти се чуват анализи на Джойс и Господинов, спорове около „карнавализацията“ на Бахтин…

(Да не забравяме, че сме в „утопична реалност“).

Та този бранш на книгоиздателите, в рамките на многобройните си обществени активности, мощно спонсорира българския спорт. Футболът ни процъфтява финансово, благодарение на книгите. Клубовете могат да си позволят зашеметяващи трансфери. По стадионите е пълно с реклами на издания на модерните наши и чужди писатели, както и със строфи от стиховете на световни поети. Трибуните са претъпкани от фенове, естествено с книга в ръка, които на полувремето четат, а хигиенистите са щастливи, че няма да измитат тонове люпени семки. Прекрасен свят, в който „Последният милиционер над Омир слънчево ридае“ (Миряна Башева „Аз съм футуролог“)…

А сега малко цифри.

В България „на книга“ издателствата са над 3000. Реално функциониращите са малко над 1000. Средните тиражи на издаваните заглавия са под 1200. Четиричленно семейство отделя около 0.6 % от годишния си доход за книги. Годишният оборот на издателствата у нас е малко над 200 млн. лева.

В страната има около 30 казина и малко над 1000 игрални зали. Годишните приходи на хазарта ни са над 3.2 млрд. лева. Средно член на едно семейство дава по една месечна заплата годишно за различни видове хазарт.

Антиутопия?

Материалът Когато казината станат книжарници, спонсориращи местния футболен клуб е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Организацията е собственик на издателството, което се създава по повод 80 години от рождението на Божидар Данев, един от най-изявените икономисти и бизнес лидери на нашето съвремие. Той ръководеше БСК в продължение на четвърт век – от 1993 до 2018 г.

За съжаление, Божидар Данев ни напусна завинаги през 2018 г., но споменът за него е жив и бихме искали да го съхраним във времето, казват колегите му.

Първата книга „Божидар Данев – познатият и непознатият“ ще събере авторски статии и интервюта с дългогодишния ръководител на БСК, както и спомени и мнения за него от негови съмишленици, партньори и приятели. Очаква се книгата да излезе от печат през пролетта на 2020 г. и да бъде официално представена на 25 април 2020 г., когато се навършват 40 години от основаването на БСК.

В обществото Божидар Данев бе познат основно като представител на българските работодатели и защитник на интересите на бизнеса. Той живееше в бъдещето. И не веднъж е докарвал бъдещето за нас. Защото преди 20-25 години за родната реалност фондовете за рисково финансиране, лизинговите компании, фондовата борса, интернет и електронният подпис, например, бяха бъдеще. За всички тези нововъведения у нас, както и за много други, изключителната заслуга има именно Божидар Данев, припомнят от БСК.

Той е роден на 5 ноември 1939 г. Завършил е с отличие Техническия университет в София през 1965 г., след което работи в Института по кибернетика при БАН. Защитава дисертация в областта на управлението на социално-икономически системи, а в края на 70-те години провежда следдокторска специализация в Университета в Хановер (ФР Германия) по управление на системи и чете лекции във ФРГ, Швейцария, Италия, САЩ, Великобритания.

Бил е блен на УС на БАН и на Настоятелството на Нов български университет. От 2007 до 2018 г. е член наЕвропейския икономически и социален комитет (EESC). От 2005 г. представлява БСК в най-голямата европейска бизнес конфедерация BusinessEurope, а след официалното присъединяване на България към ЕС през 2007 г. официално е избран за член на Съвета на президентите на тази организация.

Дълги години е Изпълнителен директор на най-голямата лизингова компания в България “Интерлийз” АД и част от Съвета на директорите на “Солвей Соди” АД, Индустриален холдинг “България”.

Материалът БСК прави издателство „Божидар Данев“ за икономическа литература е публикуван за пръв път на Икономически живот.