Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония, Либия и Руската федерация, които формират 60.3% от износа за трети страни.

От данните на НСИ става ясно, че проблемът е в месец януари, тъй като за февруари износът на стоки от България за трети страни нараства с 0.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 673.4 млн. лева.

Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – февруари 2021 г. намалява с 9.0% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 3 867.4 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия и Украйна (табл. 3 от приложението).

Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни през периода януари – февруари 2021 г. е отрицателно и е в размер на 816.0 млн. лева. През февруари 2021 г. външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) с трети страни също  е отрицателно и е на стойност 320.7 млн. лева.

При търговията с Европейския съюз картината е малко по-различна. През януари 2021 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 3.0% спрямо същия месец на 2020 г. и е в размер на 3 306.9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Белгия и Франция, които формират 71.9% от износа за държавите – членки на ЕС.

Вносът от ЕС през януари леко спада с 0.5% спрямо същия месец на 2020 година и е на стойност 3 083.9 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Унгария, Гърция и Нидерландия (табл. 3 от приложението).

Външнотърговското салдо на България с ЕС през януари 2021 г. е положително и е на стойност 223.0 млн. лева.

Заради лошите данни при търговията с трети страни обаче общото външнотърговско салдо за периода е отрицателно и е на стойност 702.1 млн. лева.

Материалът Слаб януари за търговията ни с трети страни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това сочи интерактивната статистика на Евростат, визуализираща търговията като цяло в ЕС и на отделните страни членки. Показани са петте най-добри търговски партньори за внос и износ.

Освен Китай, ЕС внася най-много от САЩ (12%), Обединеното кралство (10%), Швейцария и Русия (по 6%).

Съответно износът на ЕС е насочен предимно към САЩ (18%), отново Обединеното кралство (14%), Китай тук са трети с (10%), Швейцария (7%) и Русия (4%).

За България картината е по-различна. Най-много внасяме от Германия (12%), следват Румъния, Италия и Турция (7%) и Русия (6%).

Отново Германия е страната, за която изнасяме най-много (16%), Румъния (9%), Италия и Гърция (7%) и Турция (6%).

Ако сравним данните ни със северната съседка Румъния, виждаме, че при първите два партньора във вноса и износа няма разлика, като Букурещ също търгува с Германия и Италия. Но следват страни, които не са обичайни за България. Румъния изнася още за Унгария, Китай и Полша, а внася също от Унгария и Полша, но трета там е Франция.

Материалът ЕС внася най-много стоки от Китай, ние – от Германия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Делът на потоците в рамките на ЕС и извън ЕС в общата търговия със стоки варира значително в държавите-членки на ЕС, отразявайки до известна степен историческите връзки и географското местоположение, коментират от Евростат.

Сред държавите-членки на ЕС най-високият дял на търговията в рамките на ЕС през 2020 г. както за внос, така и за износ е регистриран в Люксембург. За разлика от тях Ирландия е държавата в ЕС с най-голям дял на търговия както за внос, така и за износ с трети страни, което не е изненадващо, тъй като първият й търговски партньор е Обединеното кралство.

През 2020 г. Холандия е входната точка на ЕС, внасяйки голям дял от стоки от трети страни. За разлика от тях Кипър внася голям дял от стоки от държавите-членки на ЕС, докато най-големият дял на износа е извън ЕС.

Статистиката сочи, че първите пет най-сериозни търговски партньора на България при вноса на стоки са Германия, Румъния, Италия, Турция и Русия, докато изнасяме най-много отново за Германия, Румъния и Италия, но на четвърто място е Гърция, а пета е Турция.

Съвсем различна е общата картина за ЕС. Страните от съюза изнасят най-много за Китай, САЩ и Обединеното кралство, вносът е предимно от същите държавни, но в променен ред – САЩ, Обединеното кралство и Китай.

През 2020 г. балансът на търговията със стоки в ЕС е положителен от 217 млрд. евро. Разглеждайки тенденцията във времето, след регистриране на малък дефицит през 2011 г., търговският баланс на ЕС впоследствие отчита непрекъснат излишък, достигайки връх от 264 млрд. евро през 2016 г. Излишъкът намалява през 2017 и 2018 г., след което отново се увеличава през 2019 и 2020 г.

Разглеждайки последното десетилетие, темпът на растеж на износа, след като отчете особено високи стойности (12% през 2011 г. и 9% през 2012 г.), остана положителен до 2019 г., преди рязко да намалее през 2020 г. Темпът на растеж на вноса достигна своя връх през 2011 г. (12%), последвано от малки колебания между 2012 и 2015 г., преди да нарасне значително през 2017 и 2018 г. и да затвори десетилетието с рязък спад през 2020 г.

Материалът Силен спад на търговията в ЕС през 2020-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 4.1% спрямо 2019 г. и е в размер на 35 836.5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.2% от износа за държавите – членки на ЕС.

Вносът на стоки в България от ЕС през 2020 г. спада с 9.2% спрямо 2019 г. и е на стойност 36 555.6 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия (табл. 3 от приложението).

Общото външнотърговско салдо за януари 2021 спрямо същия месец на миналата година е отрицателно и е на стойност 256.3 млн. лева.

През януари 2021 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 4 685.5 млн. лв., което е с 6.1% по-малко в сравнение със същия месец на 2020 година.

Внесените през първия месец на тази година стоки са на стойност 4 941.8 млн. лв., или с 6.8% по-малко спрямо януари 2020 година.

През януари 2021 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 22.6% в сравнение със същия месец на 2020 г. и е на стойност 1 378.0 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 57.3% от износа за трети страни.

Вносът на стоки в България от трети страни намалява с 15.0% в сравнение със същия месец на 2020 г. и е на стойност 1 872.1 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Руската федерация, Перу, Сърбия и Украйна.

Материалът Над 700 млн. лева отрицателно търговско салдо с ЕС за 2020-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Всъщност единственото предимство на България е, че Македония все още не е член на ЕС. Неосъзнатото от стопанско гледище блокиране на присъединяването й към Съюза, е меко казано несъстоятелно.

Къде са „те“

В много отношения Македония изглежда по-добре от България. Това твърдение е вярно далеч не само в двустранно сравнение. Това личи по ранговете в последния доклад Doing Business на Световната банка. Ето някои избрани страни. Най-добра в групата е Лихтенщайн.

Струва си да погледнем търговията на България. Последните сравнителни данни са за 2018 г. ЕС има дял от 69% от износа на България (Германия 15%, Италия 9% и Румъния 9%), докато извън ЕС 8% отиват за Турция и 3% за Китай. Що се отнася до вноса, 64% идват от държави-членки на ЕС (Германия 12%, Италия 8% и Румъния 7%), докато извън ЕС 10% идват от Русия и 6% от Турция.

Македония или Русия

За доходите в България естествено е важен износът. Ако човек само гледа телевизия и чете преса, а не проверява статистика, може да остане с впечатлението, че Русия е най-важната страна в света за България. Затова има смисъл да сравним износа именно за там с този за Македония.

2019 г. е изключение. Без специален анализ не би била ясна причината за този ръст на износа за Русия. Проверка в статистически портали показва, че тогава той се изравнява с износа за Унгария и почти достига износа за САЩ и Австрия. Но за последните двадесет години износът за Македония стабилно е по-висок от този за Руската федерация. Като през 2020 г. общият обем на износа е с почти 5.7 пъти по-висок от този през 2001 г. И през цялото това време Македония има постоянен дял между 1.5-20% – близък до този за Сърбия, Унгария или Чехия.

Общата причина за незавидното място на Русия във формирането на доходите в България е огромният, поне като парично изражение, внос от там. Това е внос предимно на енергийни ресурси. (Впрочем като дял от БВП за 20 години той намалява три пъти.)

Но основната причина са особеностите на руската търговия. Дори страни, които изчакват с пълноправното си членство в СТО, като Черна Гора, за да подпишат споразумения за свободна търговия с Руската федерация (процесът отнема много време), бележат спад в общия размера на търговията с и износа към тази страна.

Русия обикновено желае вносът от други страни (и ЕС) да спазва тамошните стандарти (непроменени от съветско време), включително при храните да подлежат на 100% проверка на митницата и други подобни. Освен това известни са случаи на произволно използване на хигиенни стандарти за „наказание“ на непослушни съседи (например Грузия, Молдова и Украйна).

В миналото Русия е налагала без предупреждение високи мита върху вноса от България. Като доставчик на енергийни ресурси и участие на нейни държавни компании в големи проекти тя притежава допълнителни и странични на търговските отношения лостове за влияние. Плюс това на санкциите, налагани от международната общност на Руската федерация по конкретни поводи и спрямо отделни фирми и личности, обикновено получават като отговор ембарго.

През 1990-те години, вследствие на гръцката блокада на Македония (заради името на страната) и по някакви културни съображения, българските фирми разпознаха страната като печеливш пазар и партньор. Дори няколко банки започнаха експанзия натам. Да не говорим за бизнес с бинго зали и игри със залагания. Многообещаващи бяха и печалбите поради международното ембарго над Сърбия и Черна гора. Плюс това Македония е страна, където може да се разчита на познаване на език и друг културен капитал, който помага в издаването на фалшиви фактури и воденето на нерегистрирана търговия. Поради казаното, Македония би трябвало да е и е още по-важна за икономиката на България и другите съседни страни.

Македония и Европата

Въпреки културния капитал и няколкото дарения на стара съветска военна техника в началото на 1990-те, България не освободи търговията с Македония.

Това направи Европейският Съюз през 2001 г. след дълго, петгодишно убеждаване от група свободно плаващи икономисти.

Освобождаването на търговията със Западните Балкани е най-важният фактор за възстановяването на страните от бивша Югославия и на Албания от несгодите, причинени от войни и други междуособици. За разлика от споразуменията в Евразийския митнически съюз, създаден по същото време и по-късно прераснал в икономически съюз, тук интеграцията е взаимноизгодна. Това намалява политическите рискове

Европейското освобождаване на търговията със Западните Балкани, в което участва и България (защото тогава е в процес на присъединяване към Съюза), е едностранно и 100-процентово премахване на митническите ограничения. Последвано и от постепенно премахване на административните, информационни и структурни пречки пред тази търговия.

Първоначално са освободени 95.4% от вноса от Западните Балкани (изключение са захарта, виното, телетата сукалчета и някои риби). От облагодетелстваните страни се изисква да освободят търговията помежду си (поставената цел е премахване на 98% от митата), като съответните споразумения съответстват на принципите на Световната търговска организация. За това бе даден шестгодишен срок. За този период се предполагаше, че може да прилагат защитни мита върху промишлени и други стоки, които страните смятат за „чувствителни“, но се изискваше и освобождаване услугите между страните от Западните Балкани и създаването на балкански „общ пазар“ на държавни поръчки.

Едностранните облекчения след 2001 г. са препотвърдени от ЕС три пъти, за последен път през декември 2015 г. Постепенно подробностите стават част от Споразуменията за стабилизация и асоцииране от процеса на отделните страни към ЕС. България не е активна в този процес, но и не пречи.[i] Към началото на 2004 г. от балканските страни са подписани и приложени 31 споразумения за свободна търговия. Постигнато е почти 100% премахване на промишлените мита (изключение е търговията с амуниции и огнестрелно оръжие от Сърбия и Босна и Херцеговина), а общото освобождаване на търговията с всички стоки услуги е около 98%. Общият пазар на държавни и общински поръчки между тях е постигнат към 2007 г., когато Западните Балкани стават членове на ЦЕФТА – Споразумението за свободна търговия в Централна (където те заедно с Молдова сега са единствените страни членки).

Макро-очаквания и кога ще ги стигнем

Макроикономически картината на отношенията с Македония е много изгодна за България.

Първо, балансът е винаги положителен. Приходите от износ за Македония през последната година заместват спада на прехвърлянията на средства от български граждани, работещи в чужбина към техни близки в страната. След 2015 г. туристите от Македония са средно около 600 хиляди на година и са третата по брой група посетители на България с около 5% дял в общия брой чуждестранни туристи. (През 2020 г. посещенията на македонци намалява наполовина, но такова е положението и с всички останали направления.)

Мястото на Македония в класацията на условията за водене на бизнес е почти недостижимо за България. България стои по-зле от Румъния, Косово, Беларус и Сърбия, и много по-зле от Турция, почти на един ранг е с Украйна.

Деловите среди, които познават тази част на Европа, очакват тук да няма пречки пред търговията и движението на капитали, данъците да са ниски и равни (така на македонски се нарича плоския данък), страните да са членове на НАТО и да преминат към еврото, по възможност преди да се присъединят към ЕС.

Позициите на Македония в международните делови класации са добри и поради някои други обстоятелства. Едно от тях е пазарът на труда. Той е значително по-либерализиран от българския. Най-вече поради бързото дерегулиране на временните трудови договори (през 2017 г.). В момента делът на тези договори в македонския пазар на работна сила е поне два пъти по-голям от българския. Тенденцията е да се доближи до равнището на Чехия – 8-9% от всички договори. Тук тенденцията е обратната.

Паричната политика на централната банка в Скопие е една от най-добрите в Европа извън еврозоната. Данъкът върху доходите е равен и прагът е като в България. (Преди дванадесет години тогавашният министър на финансите посети София, за да се научи как се въвежда такава реформа. Бе гласуван закон за премахване на плоския  данък, но той не бе приложен, защото правителството и мнозинството на Заев разбраха колко вредно би било това да се случи.)

На този фон позицията на България спрямо преговорите за членство на Македония в ЕС са, меко казано, абсолютно неразбираеми за външните наблюдатели на стопанския и политическия живот на Балканите.

*В основата на тази статия е изказване на кръгла маса в Риск Монитор и НБУ на тема „Северна Македония: рискове, алтернативи, сценарии“, проведена на 12 февруари 2021 г.

[i] Не е широко известно, но е интересно да отбележа, че Гърция зад кулисите активно подкрепя начинанието. В него участват практически всички дипломати и икономисти от групата договорила членството на Гърция в Европейската икономическа общност в края на 1970-те и началото на 1980-те години. Но основната работа по убеждаването на ЕС бе свършена от Мери Калдор от Лондонското училище по икономика, Владимир Глигоров от Виенския институт за международни икономически сравнения и Патрик Месерлен от Сорбоната и (тогава) водещ експерт на СТО. От България по собствена инициатива участват Борислав Георгиев от БТПП, Филип Стоянович (от Манидмент системс интернешънъл) и Мартин Димитров и авторът от ИПИ.

Материалът Колко е важна Македония за икономиката на България* е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Забелязва се обаче, че спадът при вноса е по-голям, отколкото при износа на стоки от България.

През 2020 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 54 450.2 млн. лв., което е с 6.9% по-малко в сравнение с 2019 година. Внесените стоки също намаляват – 59 652.4 млн. лв. (по цени CIF), или с 9.6% по-малко спрямо 2019 година.

През 2020 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 11.3% в сравнение с 2019 г. и е на стойност 18 686.2 млн. лева (табл. 1 и 2 от приложението). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 55.0% от износа за трети страни.

Съответно вносът на стоки в България от трети страни  намалява с 10.2% в сравнение с 2019 г. и е на стойност 23 118.5 млн. лева.

По-малък е спадът при износа на стои за страни от ЕС – 5.4% в сравнение със същия период на 2019 г. и е в размер на 33 059.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.0% от износа за държавите – членки на ЕС.

Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари – ноември 2020 г. спада с 10.1% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 33 360.6 млн. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия.

При износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2019 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (28.0%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (26.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (44.2%).

Материалът Отрицателно външнотърговско салдо за 2020-та, по-голям спад при вноса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През ноември 2020 г. общият износ на стоки възлиза на 4 847.4 млн. лв. и намалява с 9.6% спрямо същия месец на предходната година.

При износа на стоки от България за ЕС най-голям ръсте отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (37.9%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (28.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (42.1%).

През периода януари – ноември 2020 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 54 484.0 млн. лв., или с 9.9% по-малко спрямо същия период на 2019 година.

През ноември 2020 г. общият внос на стоки намалява с 0.5% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 677.0 млн. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно през периода януари – ноември 2020 г. и е на стойност 4 472.1 млн. лева (табл. 1 и 2 от приложението).

През ноември 2020 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 829.6 млн. лева.

Материалът Износът ни със спад от близо 8% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Какво изнася България? (2019)
Пред суровините – мед, горива, слънчоглед, няма никакви пречки. Обзавеждане, облекла, пластмаси – няма мита и нетарифни бариери. Електроника, електротехника, машини – няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие, в зависимост от датата и срока на наличните. Ще се прилагат правилата на Световната търговска организация (СТО) за нетарифни бариери в търговията. Фармацевтични продукти – няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок, след което ще се премине към нова процедура по регистрация. Взаимно се признават сертификати от инспекции относно GMP, но всяка страна има право да поиска проверка на място.

Специфична ниша е износът на храни и напитки за зареждане на българските магазини в Обединеното кралство (ОК). Износът варира значително – между 40 и 70 мил. € годишно. Характерно е, че разнообразието от стоки е голямо, а партидите – малки. Макар да не се налагат мита, очакванията са, че вносът им в ОК ще се оскъпи значително, т.к. всяка партида митнически ще се обработва по отделно, а и ще изисква отделен санитарен или фитосанитарен сертификат съгласно изискванията на ОК. Изключение е Северна Ирландия, където ще могат да се доставят стоки, съответстващи на изискванията на ЕС. Етикетирането на стоките трябва да съответства на изискванията на Обединеното кралство.

Какво внася България (2019)?
Аналогично, пред вноса на химическите продукти от ОК няма никаква пречки. Пластмаси – няма мита и нетарифни бариери. Машини, автомобили електроника – няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие. Фармацевтични продукти – няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок. Алкохолните напитки ще се внасят без мита, но съгласно правилата за внос на акцизни стоки от трети страни. Случаят с играчките следва да се проучи, т.к. вероятно значителна част от тях са с азиатски произход, а правилата за произход на стоките и кумулация на произход са променени значително.

Какво губи България?
България и ОК са двата географски края на ЕС. Интензивността на икономическите връзки не е на толкова високо ниво, както е при редица други страни-членки (на този етап се счита, че най-засегнати са Ирландия, Франция и Холандия). С изключение на някои британски фармацевтични продукти, нищо от вноса не е от изключителна важност. И все пак…

1. ОК бе един от корективите на брюкселската администрация, която все повече затъва в правила и процедури. Може да се очаква задълбочаване на бюрокрацията под натиска на 1) Полша, 2) Германия, и 3) Франция, най-вероятно в този ред. Ще отслабне гласът на „практичните“ скандинавски държави и Холандия, към които се присъедини и Австрия. Като цяло, прозрачността в работата на европейските структури ще намалее в полза на южните държави.
2. ОК продължава да е символ на иновативната мисъл в Европа. Това, заедно със свободата на предприемачеството носеше позитиви на ЕС. След Brexit ЕС ще падне още по-ниско в международните класации, свързани с изследователската и развойната дейност и иновациите. ЕС губи много от прагматизма на британските научни изследвания. Ред български изследователски центрове имат тясно сътрудничество с такива от ОК.
3. ОК бе седалището на около половината от изцяло частните инвеститори в Европа. В последните години драстичната разлика с континента намалява за сметка на новоучредени в ЕС инвестиционни фондове под формата на различни публично-частни партньорства. В България също се създадоха такива фондове. В БСК виждаме някои негативи на формата: Фондове с частично публично финансиране правят разходи за намиране и подпомагане на иновативни стартъпи, а когато някой от стартъпите набере инерция, в собствеността му влиза някое физическо лице, свързано с фонда, а не самия фонд. Т.е. негативите са за фонд под ПЧП, а позитивите (поне част от тях) се приватизират. Наблюдават се трансфери на частни фондове от острова към континента и тяхната конкуренция ще ускори лечението на детските болести с публично-частните фондове в ЕС.

Изброените три негативни тенденции изглеждат далечни за България, но всъщност определят макрорамката на развитието ни. Има и други потенциално негативни фактори, но изброените са най-значимите дългосрочно, вероятно в посочения ред.

Общите правила на споразумението
От сключването на сделката насам обществеността е залята от информация за договорености, процедури и общи положения. Ще направим опит да отсеем това, което касае най-много български икономически оператори.

• Липса на тарифни и квотни ограничения.
• Правилата за начисляване на ДДС са както при търговия с трети страни.
• Променят се правилата за произход на стоките. Стоки и материали с произход от ЕС, вложени в британско производство, ще бъдат считани за британски при износа им към ЕС и обратно. ОК не успя да договори ресурси с произход от страни като Китай, Турция и Япония да бъдат третирани равнопоставено с тези от ЕС. Това осигурява конкурентно предимство на българските стоки като електроника, електротехника, машинни, автомобилни части и акумулатори. ОК постигна шестгодишен гратисен период за нулеви мита за електромобили, след който ще се изисква въвеждане на 10% мито, в случай, че съдържанието на компоненти от трети страни надхвърля 55%. ЕК разработи инструмент за самооценка произхода на стоките ROSA, който е препоръчително да се ползва в началния период след влизане на споразумението в сила.
• Постигнато е споразумение и за разрешаването на бъдещи спорове относно търговските правила и стандарти. За целта е съгласувана процедура за третиране на такива случаи, като се очаква и създаването на двустранна управляваща комисия.
• Постигнато е споразумение относно прилагането на минимални екологични, социални и трудови стандарти, което не предвижда автоматичното налагане на тарифни санкции в случай на неспазването им.
• Продължава се валидността на съществуващите договорености по отношение на транспорта. Ограничават се каботажните права на британските превозвачи, което може да се окаже добра възможност за българските транспортни фирми да заемат тази пазарна ниша.
• Услугите не са включени в обхвата на споразумението. Британската икономика е силно зависима от услугите, тъй като 80% от БВП на страната се генерират от този сектор. ОК стана първата държава в света, чийто износ на услуги надхвърли този на стоки.
• След 1 януари регистрирането на фирми и откриване на банкови сметки във Великобритания за българските предприемачи значително се усложнява.
• ОК запазва участието си в програмите на ЕС „Хоризонт“ и „Коперник“, както и членството си в „Евроатом“. Значителна загуба за българското образование е оттеглянето на ОК от програмата „Еразмус“, с изключение на университетите в Северна Ирландия.
• Споразумението обхваща и трансфера на данни.
• Постигнатото споразумение ще даде възможност на българските фирми да продължат да реализират износ към ОК, но въвеждането на новите експортни процедури ще доведе до известно оскъпяване на процеса. Някои сектори като услугите и информационни технологии ще останат привлекателни за британските инвеститори и след Брекзит.

Проблеми

• Оценява се, че търговските потоци след 1.1.2021 г. са около 50% от нормалното. Макар доста европейски фирми да се въздържат от дейност за и от ОК, вече се появиха сигнали за проблеми. ВВС съобщава за големи забавяния – до 48 часа, по пристанищата поради рязко увеличената документална работа. Най-натовареният участък е Кале – Дувър. Шофьорите на камиони се оплакват от липса на каквито и да е условия за преживяване на принудителния престой – тоалетни, вода, храна.
• Оказва се, че много търговци извън Европа не са запознати с новите правила. Техни стоки са влезли в ОК, но нямат нужните документи, за да продължат за държавите от ЕС.
• Куриери като DPD прекратиха доставки за и от ЕС.
• Спрени са почти всички превози на стоки, изискващи хладилни камиони.
• Прекратен е превозът на живи животни, основно прасета.
• Икономически оператори, чиято дейност е свързана с трансфер на чувствителни данни, се оплакват, че ред детайли не са изяснение и са принудени да прекратят операции, за да не попаднат в нарушение.
• Веригата Marks & Spencer е прекратила доставките за магазините си в Северна Ирландия поради т.нар. red tape – нови правила за движение на стоките между Северна Ирландия и Великобритания. Веригата съобщава и за проблеми с нейни доставки за Чехия и Франция.
• В допълнение: от около 1500 камиона, които всеки ден опитват да излязат от ОК и влязат в ЕС, около 700 са върнати обратно, поради липса на Covid тест на шофьорите.

Материалът България и Brexit е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2020 г. възлиза на 31 676 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 4 572 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.6741764 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 18 920 млн. долара и съответно на 2 731 долара на човек от населението.

Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност  през третото тримесечие на 2020 г. възлиза на 27 288 млн. лв. по текущи цени.

През третото тримесечие на 2020 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката увеличава равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година с 0.2 процентни пункта. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 1.7 процентни пункта до 27.5%.

Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в най-големия сектор на икономиката – този на услугите, намалява до ниво от 66.0% при 67.9% през съответния период на предходната година.

Спадът на брутната добавена стойност се определя от регистрираното намаление при:

• Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи;
• хотелиерство и ресторантьорство – 12.9%, Култура, спорт и развлечения;
• дейности на домакинствата като работодатели;
• недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление;
• дейности на екстериториални организации и служби – 7.6%
• Добивна промишленост;
• преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване – 7.1%,
• Операции с недвижими имоти – 5.9%,
• Селско, горско и рибно стопанство – 4.7%.

По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически спад има бруто капиталооблазуването – с понижение от 9.6%, и износът на стоки и услуги – с намаление от 20.8%. Вносът на стоки и услуги намалява с 4.3% в сравнение с третото тримесечие на 2019 година.

Материалът БВП спада с 5,2 % през трето тримесечие, износът с 20 % надолу е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това говори, че земеделието остава по-слабо засегнато от кризата с COVID-19 спрямо други сектори на икономиката.

БДС в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” през 2019 г. е близо 3,9 млрд. лева по текущи цени, като бележи ръст от 4,1 % в сравнение с предходната година.

Това показва приетият от правителството Аграрен доклад 2020. В него е направен обстоен анализ на състоянието и развитието на земеделието през 2019 г. и са направени прогнози за 2020 г.

През м.г. износът на селскостопански стоки е увеличен с 11,2% спрямо година по-рано. Традиционно положителното салдо в аграрната търговия нараства с 3,5% до близо 1,1 млрд. евро.

През първото полугодие на 2020 г. нетният експорт на аграрни стоки от страната достига 475,3 млн. евро, с 30,1% повече спрямо същия период на 2019 г.

По схемите за директни плащания и преходна национална помощ през м.г. са оторизирани общо 1 693,8 млн. лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет.

По Програмата за развитие на селските райони са разплатени 844,3 млн. лева, а по рибарската програма –  32,6 млн. лева.

Материалът Аграрният отрасъл е по-слабо засегнат от корона кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.