Индексът за либерализация представлява количествено-качествен анализ на това колко отворени са девет традиционно високо регулирани сектора на икономиката в 28-те (през 2019 г.) страни членки на ЕС. Високият резултат предполага улеснено навлизане на пазара, повишена динамика, значителен плурализъм на оператори, оферти и продукти. Еволюцията на либерализацията е важен показател за развитието на икономическите свобода, растежа и иновациите. Индексът дава информация за способността на Европа да преследва икономическите си цели, сред които е пазарната интеграция в рамките на общия пазар. Изследването проследява напредъка на държавно ниво в насърчаването на конкуренцията и показва европейските тенденции за развитието й, както и доколко и в кои сектори страните членки стават по-пропускливи за иновации и икономически плурализъм. 

Либерализацията предполага  правната и регулаторна рамка  да гарантират основни икономически свободи по организиране на производствените процеси. Свободата за напускане на пазара пък означава, че неефикасните компании лесно банкрутират, освобождавайки капитал и работна ръка. Спасителните мерки за губещи стопански агенти изкривяват пазара, възпрепятствайки оспорването на пазарната позиция на успешните фирми.

Графика 1: Общ индекс на либерализация (по-високото е по-добро)

Либерализацията се измерва спрямо най-добре представилата се страна (с резултат от 100 точки). Повечето държави се стремят да засилят конкуренцията отвъд основните изисквания на ЕС. В някои случаи те сами инициират отварянето на пазара. Обединеното кралство, например, е пионер в либерализацията на енергетика и телекомуникации, а Швеция – в железопътния транспорт през 80-те години. Най-често обаче либерализацията е функция на желанието на ЕС за пазарна интеграция. 

Обединеното кралство запазва позицията на най-отворената икономика в Европа (93), като се представя отлично (100) в 5 от 9 сектора, с изключение на телекомуникациите. Най-малко либерализирани държави са Финландия, Хърватия и Словакия. 

Три тенденции се открояват от проучването. Първо, дългогодишни членки на ЕС получават по-висок резултат, въпреки че изключения съществуват в лицето на Финландия, Франция, и Гърция. Второ, икономиките на големи държави са по-отворени, а малките са по-податливи на монополистки посегателства. И трето, в сравнение с минали години, завишената хетерогенност на секторно равнище противоречи на неочаквано хомогенната отвореност на пазарите.

Изданието за 2020 е базирано на данни до 2019 година, за да се изключи ефекта от драматичните промени през изминалата година. В опит да предотвратят масови банкрути и безработица, правителства от целия свят сериозно накърниха конкуренцията. Европейската комисия въведе временни правила за отпускане на държавна помощ през март 2020, която значително разхлаби съществуващите дотогава ограничения. Колкото по-дълго новият режим остане в сила, толкова по-всеобхватни ще стават придружаващите изкривявания на пазара, и толкова по-трудно политически ще бъде премахването им. 

Наред с временните правила за държавна помощ, Пактът за стабилност и растеж (ПСР) освободи страните-членки от бюджетните ограничения за ниво на държавния дълг и дефицит като процент от БВП. Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС от близо 700 млрд. евро цели да подпомогне възстановяването чрез инвестиции в перспективни сфери. Видимо е желанието на правителствата за увеличаване на публичните разходи.

Графика 2: Индекс на либерализация на пазара на природен газ (по-високото е по-добро)

Къде сме ние

България се подрежда напред в Индекса за либерализация в пазарите на автомобилни горива и застраховки, както и в трудовия пазар.

Пазарът на горива в ЕС е изключително добре развит и конкурентен, но търсенето пада повече от десетилетие заради разрастващите се производители на по-ефикасни, зелени превозни средства. По-стриктните регулации в големите градове и по-ниските данъци върху дизела изолират традиционните оператори и повишават финансовите пречки за достъп до пазара. Независимите търговци не са конкурентни срещу вертикално интегрираните компании, а високите цени и изисквания към производителите представляват заплаха от банкрут. Все пак, либерализация на пазара има – за 2020  г. най-голяма отвореност показват Полша (съответно 100), Германия (93) и Австрия (91). България дели шестото място с Португалия и Словения. 

През 2019, най-либерализираната държава на пазара на труда е Обединеното кралство (100), благодарение на гъвкавото си трудово законодателство. Плътно я следват Ирландия и Малта (и двете с 97), докато България е трета  с 96. По-гъвкави закони в сферата предполагат по-бързо възстановяване, и по-ефикасно разпределение на производствените фактори.  Източници на несигурност като търговски войни, Брекзит и пандемията изострят нуждата за реформи, които да подобрят способността на икономиката да се адаптира и еволюира. За съжаление, няколко членки на ЕС имат стриктни регулации на пазара на труда, като най-зле представящите се в тази област държави са Франция (43), Люксембург (46) и Португалия (50).

Графика 3: Индекс на либерализация на пазара на труда (по-високото е по-добро)

Европа отговаря за около една трета от световните застрахователни премии. Достъпът до развити застрахователни продукти позволяват на домакинствата и бизнесът да измерват, управляват и покриват рискове. За 2020 най-либерализирани са пазарите на Франция и Обединеното кралство (и двете 100), Австрия (99), Германия (92), и България и Кипър с 84. Най-зле представилите се държави са Дания (39), Финландия (49) и Чехия (51).

Въпреки сравнителните ни предимства в пазарите на труда, автомобилните горива и застраховки, Индексът поставя България в крайните редици на пазарите на природен газ, електричество и железопътен транспорт. 

През последните години предлагането на природен газ се увеличи заради новооткрити залежи и нови технологии за добив, основно в Северна Америка. Индексът оценява най-високо за 2020 Великобритания (100), следвана от Ирландия, Испания и Белгия ( с по 91 точки).  Нивото на конкуренция се разглежда по сегменти – производство, внос и доставки до крайни потребители. Преносните мрежи представляват естествен монопол и е особено важно да бъдат регулирани. Заедно с това трябва да се осигурява равен достъп до мрежите на всички пазарни участници, особено където водещото предприятие е вертикално интегрирано. Най-ниска степен на либерализация отчита Финландия (23), България (24) и Гърция (36), които показват само наченки на конкуренция. Въпреки че Гърция и България имат известна последователност в регулирането на достъпа до мрежите, те не показват почти никаква динамика в пазарите на едро и дребно. След кулминацията през 1996, производството на природен газ на ЕС е в упадък, с 55% до 2018. Големи инвестиции, стимулирани от грешни очаквания за скок на търсенето в момента работят с натоварване от около 20-30% от капацитета. Поради липсата на вътрешни между системни връзки няколко източно европейски държави остават зависими от Русия, а терминали за втечнен природен газ в Испания и Португалия стоят неизползвани.

Делът на електричеството, произвеждано от възобновяеми енергийни източници се удвоява между 2005 и 2017 г., достигайки 30% дял. Множество регулации – национални и на ниво ЕС – изкривяват конкуренцията в сектора. Въпреки че естествените монополи би следвало да са строго регулирани, някои държави са запазили вертикалната интеграция. По отношение на пазарите на дребно, ЕС изисква от държавите да позволяват на потребителите да сменят доставчиците, но в много от страните продължава да действа обществен доставчик без възможност за избор.  През 2020, държавите с най-висока степен на либерализация в пазара за електричество са Обединеното кралство (100), следвана от Холандия (94) и Португалия (93). Най-зле представилите се държави са Кипър (30), Малта (34), и България (43). 

Спадът на търсенето и производството насред пандемията засегна изключително тежко транспорта. Опитът за либерализация на железопътния транспорт, за разлика от случилото се при въздушния, се оказа неуспешен. Държавни вертикално интегрирани монополисти доминират пазара в  повечето страни. През 2016 г. ЕС изиска премахване на бариерите и свободен достъп за пътнически превозвачи до инфраструктурата. Най-високо в Индекса за либерализация за 2020 се класират Швеция (100), Англия (86) и Словакия (65). Важно е да се отбележи, че шведската инфраструктура е отделена от превозвача още през 1988 г., преди директивите на ЕС да влязат в сила. Най-зле се представят балтийските държави и Хърватия. България фигурира в долната четвърт на подредбата с 23 точки от 100.

Бъдещето не изглежда розово. Обединеното кралство напуска ЕС и постепенно се отдалечава от силния стремеж към либерализация. Все повече държави подкрепят „индустриална политика“ – т.е. целенасочена намеса от регулации и стимули за избрани сектори – като алтернатива на конкуренцията. Пандемията временно е улеснила пряката намеса на държавата в икономиката при изключително разхлабени ограничения и правила за отпускане на държавна помощ Накъде ще се обърне ЕС в средата на крайна несигурност, както и дали ще е има политическа воля и консенсус за връщане на по-стриктните регулации по защита  на конкуренцията засега остава неясно.

Материалът България изостава с либерализирането на икономиката е публикуван за пръв път на Икономически живот.

ГЕРБ нямат публикувана предизборна програма

Но от последното изявление на лидера на ГЕРБ Борисов от тези дни, разбираме, че явно сред приоритетите на настоящите управляващи е до 100 милиарда евро да бъде вдигнат БВП през следващите 4 години, както и постигане на поне 2000 лева средна работна заплата.
От спорадични изявления на представители на ГЕРБ става ясно още, че се предвижда и 1000 лева минимална работна заплата, както и да не се прави каквато и да е данъчна реформа.
Настоящият текст не е коментарен, но все пак очакваме програмата на ГЕРБ, за да видим мерките, чрез които ще бъде реализиран този 50-процентен скок на БВП за 4 години, като знаем, че нормалният годишен ръст е 3-4 на сто.

БСП (използваме създадената през 2019 година платформа „Визия за България“, поради анонсите на ръководството на социалистите, че тя ще е основа и на предизборната им програма)

България се нуждае от икономически растеж, базиран на потребление и износ на продукция с висока добавена стойност, се казва в частта, посветена на икономиката.

Уточнява се, че в момента ние изнасяме суровини и слабо обработени междинни продукти за другите европейски икономики, които ни ги „връщат“обратно вече доработени и сдобавена стойност, която са запазили за себе си. Подчертава се, че предметът на износа не е единствен проблем, тъй като 80% от износа се реализира от 40 фирми, при 420000 регистрирани по ДДС.

Затова БСП са на мнение, че е необходимо структурно модернизиране на икономиката, за да се постигне оптимален ефект ‒ преобразяване на икономиката така, че да я превърнем в икономика за мнозина, не за малцина.

Специално засегнат е проблема с чуждестранните инвестиции, тъй като структурата на икономиката ни е такава, че налага постоянен приток на свежи инвестиции. За изминалите 10 години наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България, отчитат социалистите. От 17,2 млрд. лв. през 2007 г. те спадат 10 пъти ‒ до 1,9 млрд. лв. през 2017 г.Това е по-малко от тези 2,25 млрд. лв., които българите, емигрирали в чужбина, са изпратили на своите близки в страната през същата година. Парадоксално е, че за изминалото десетилетие общото ниво на инвестициите е непроменено –все 18 млрд. лв., докато за същия период БВП нараства 1,6 пъти.

Затова БСП залагат на публичните инвестиции, защото практиката показва, че ако например инвестираме 2,5 млрд. лв., то това води до увеличаване на БВП с 5 млрд. лв. за 5 години.

В същото време партията се обявява категорично против отдаването на концесии на стратегически за българската икономика предприятия и на обекти с национално значение, както и на обекти – елемент от критичната инфраструктура. Ще преразгледаме концесиите за значимите природни богатства на страната, декларират от БСП.

БСП декларира, че цели за срок от 5‒7 години да удвои минималната и средната работна заплата в страната. Изброяват се няколко мерки за това:

·въвеждане на праг за минимални възнаграждения в страната, не по-нисък от 60% от средната работна заплата за предходната година;
·въвеждане на по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд, както и на труда в извънработно време – минимум с 50 % по-високи спрямо нормално полаган дневен труд. (В момента добавката за нощен труд е 25 ст. на час.);
·приобщаващи фондове – за период от 10 години 10% от основния капитал на големите компании (с над 250 души персонал) ще се заделят в специален работнически фонд, дивидентите от който ще се разпределят ежегодно между работещите. Това гарантира, че делът на работниците в печалбата на един успешен бизнес ще бъде по-справедлив.

ДПС са публикували програмна декларация, основаваща се на Програмата за управление на ДПС. Последната обаче не може да бъде открита в официалния сайт на движението.

В програмната декларация – която е твърде обща и декларативна, ДПС констатира, че България продължава да е най-бедната страна в ЕС 14 години след началото на членството си, както и това, че демографската криза и миграцията обезлюдяват всяка година по един средно голям български град от 45 000 души.

Сред основните приоритети на програмата са

• Ускорен, догонващ, иновативен икономически растеж

• • Устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж –„Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна „
• • Развитие на икономика на знанието – дигитализация и високи и водородни технологии, подкрепа на IT сектора, развитие на „ икономика на нематериалните активи“.
• • Насърчаване на инвестициите чрез активната помощ на държавата и участието й във всички фази на инвестиционния процес с цел ускоряването му
• • Преодоляване на демографската криза чрез ефективна, дългосрочна демографска политика, основана на фундаменталните човешки права и интегрираща всички социални вектори
• • Съвременно образование включващо инвестиции в образователна инфраструктура, включително дигитализация, висше образование, съобразено с нуждите на бизнеса и държавата
• • Включване на свободните и активни граждани в управлението на страната

В заключение се констатира, че управлението на България през периода 2021-2025 година ще бъде от ключово значение за развитието на страната в идващите десетилетия.

„Има такъв народ“ на Слави Трифонов

Сред приоритетите на партията е нова балансирана политика в областта на енергетиката и природния газ в рамките на Национална доктрина за енергийно развитие и съкращаване на вредните емисии в интерес на обществото, и в съответствие с европейската „Зелена сделка“. Акцентира се и върху запазване ролята на ядрената енергетика в националния енергиен микс.

Сред стъпките, които партията на Трифонов е готова да предприеме е оздравяване на структуроопределящите държавни енергийни и газови дружества, осигуряване спазването на пазарни принципи и въвеждане на механизми за елиминиране на корупцията.

Планира се и разработване и приложение на механизъм на национално ниво за защита на енергийно уязвимите домакинства при предстоящата либерализация на пазара, както и приложение на национална стратегия за конверсия на въглищните региони във високотехнологични индустриални зони с крайна цел постигане на устойчив икономически растеж и откриване на нови работни места.

Планира се постепенно заместване на въглищните ТЕЦ с високоефективни паро газови блокове, нови мощности на ВЕИ на освободените и рекулти вирани минни табани, комбинирано производство на водород

Сред икономическите мерки са:

• Осигуряване на благоприятна законова рамка. Ефективна публичната администрация. Стимулиране на развитието на МСП. Подобряване на регионалната бизнес среда. Намаляване на фрагментацията на пазарите.
• Създаване на инструментариум за подкрепа на предприемачеството. Повишаване на притока на ПЧИ.
• Картографиране на ресурсите в страната. Дефиниране на правомощия и отговорности на местната власт. Целеви инвестиции, чрез внедряване на зелени иновации и адаптиране на регионалните икономики към климатичните промени.

От партията на Трифонов залагат на всеобхватна реформа в образователната система. Увеличаване на инвестициите, необходими за подготовка и преквалификация на хората в и извън трудоспособна възраст. Интегрирана трудова заетост според приоритетите на икономическите зони.

Партията обещава още трайно увеличение на данъчно облекчение за дете (за облагаем доход в размер до три средни месечни работни заплати на година). Гъвкавост в ползването на отпуск за отглеждане на дете. Стипендия за дисциплина и успех за всички ученици. Потребителска помощ в размер на 24 минимални заплати за новородени и отглеждани в България деца разсрочена в период от 7 години. Осигуряване за майчинство на редовните студенти до 25-годишна възраст с взети изпити от държавата.

Увеличаване на материалната подкрепа до 70% от МРЗ чрез ваучери за хранителни продукти, лекарства, енергия. Увеличаване на капацитета и качеството на 24-часовите услуги за възрастни хора и на патронажната грижа.

„Има такъв народ“ предвиждат още премахване на таксата за вноска във втори стълб и мерки за по-гъвкаво, по-прозрачно и по-доходно управление на средствата в него. Обвързване на тавана на осигурителния доход със средната работна заплата. Намаляване на разликите във възрастта за пенсиониране и актуализация на пенсиите на всеки мандат.

Предвижда се още въвеждане на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане при запазване 10% ставка върху доходите. Отмяна на облагането на лихви по депозити. Повишаване на прага за регистрация по ЗДДС. Оставяне на част от събрания подоходен данък в бюджета на общините. Разработване на програма за преотстъпване на корпоративен данък при реинвестиране на печалбата и внедряване на софтуерна фискализация. Намаляване на осигурителната тежест с до 3%.

Демократична България

Като начало се формулират няколко причини за тежката ситуация, в която се намира икономиката на България:

• принудителното ограничаване на потребителското търсене на стоки и услуги поради мерките, свързани с пандемията;
• ускоряващите се процеси на дигитална и енергийна трансформация, които поставят редица български компании под конкурентен натиск и риск от фалит;
• проблемите на фирмите и банките в пандемията водят и до нарушен достъп на икономиката до банков кредит и капитал за инвестиции, без които възстановяването е невъзможно.

ДБ акцентират и на бедността, определяйки я като хроничен проблем в България от десетилетия. Свидетели сме на такива абсурди като “работещи бедни”, масова енергийна бедност, поколения пенсионери, които са принудени да живеят в мизерия. Подобни явления са характерни по-скоро за третия свят, а не за държава от Европейския съюз.

Формулирани са няколко мерки срещу бедността и за повишаване на доходите

• България да спре да бъде най-бедната държава в ЕС. Повишаване на средната работна заплата до 2400 лв. до края на мандата на управление.
• Намаляване на данък общ доход за хората с ниски доходи с въвеждане на необлагаем минимум от 500 лв. на месечните доходи.
• Увеличаване на размера на средната пенсия до 1000 лева до края на мандата при спиране на кражбите на държавни средства и при провеждане на нужните реформи за растеж на икономиката.
• Намаляване с 1/3 на дължимите осигурителни вноски за всички малки и средни предприятия до края на годината.
• Освобождаване от данъци и осигуровки за три години на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии, отговарящи на целите на “Плана за възстановяване и устойчивост”.
• Създаване на специален фонд за финансиране преквалификация на безработни в професии и дейности с висока добавена стойност и съответно с по-високо заплащане.
• Увеличаване с 50% до края на мандата на заплатите на държавните служители от стратегически важните и най-засегнати от ковид кризата сектори: учители, помощен медицински персонал в държавните болници, социални работници и дейци на културата, с възможност за допълнително увеличение в зависимост от възможностите на бюджета.

Изтъква се, че по различните инструменти на ЕС България има право да получи над 50 млрд. лева за периода 2021-2027 г. Демократична България се атгажира да реализира политики за насочване на европейските фондове в пълна степен към гражданите и фирмите, като мобилизират максимално допълнителен частен капитал за инвестиции. Еврофондовете за строителство и земеделие ще бъдат управлявани ефективно в полза на максимален брой бенефициенти, вместо усвоявани от няколко политически обвързани земеделски и строителни групировки. В същото време вярваме, че еврофондовете са само помощно средство за ускоряване на растежа, но не могат да заместят дълбоките реформи във всички сфери на впубличния сектор.

ДБ залага и на промяна ролята на Българската банка за развитие. Предлага се ББР да преустанови кредитирането на политически обвързани бизнеси, като се трансформира в “банка на банките” и се специализира в разработването на мерки и програми за улесняване на достъпа до кредитиране от малките и средни фирми, стартъп компаниите, координирано с другите инструменти от ЕС и държавния бюджет, мерки за подкрепа на дигитализацията и декарбонизацията на икономиката.

Групата на ББР има две други важни роли за икономиката, които могат да бъдат много по-добре развити – осигуряване на рисков капитал за нововъзникващи компании чрез специализирани фондове и осигуряване експортно финансиране, гаранции и застраховки чрез дъщерната си структура Българска агенция по експортно застраховане.

По темата за “зелено и цифрово възстановане” Демократична България планира поетапно “озеленяване” на крайната консумация на електроенергия от страна на държавни и общински ведомства и предприятия (ползваната електроенергия задължително да бъде с гаранции за произход за ВЕИ енергия, издадени от АУЕР).

ДБ се обявява и за отказ от развитието на АЕЦ с остаряла технология и разработване на стратегия за декарбонизация на икономиката, базирана на ВЕИ и водород, съгласно целите на Зеления пакт на ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост, както и за цялостно модернизиране на комплекса “Марица изток” от въглища към производство на зелена енергия, зелен водород, електроцентрали на зелен водород и системи за съхранение на енергия.

Обещава се и еднократна финансова помощ в размер на до 50 000 лева за малки и средни предприятия (отговарящи на определени условия за финансово състояние и самоучастие от 50%) за дигитализиране на бизнес процесите (продажби, маркетинг, доставки, фактуриране, разплащания, идентификация и т.н.). Мярката има пълна финансова обезпеченост по “Плана за възстановяване и устойчивост”.

В икономическата програма е залегнала и подкрепа на домакинствата за подмяна на конвенционалните автомобили с електрически – еднократна финансова помощ от 5000 лева на домакинство за един електрически лек автомобил. Финансова обезпеченост от “Плана за възстановяване и устойчивост”.

„Изправи се. Мутри вън“ на Мая Манолова, „Отровното трио“, Татяна Дончева

Сред акцентите на програмата „70 управленски мерки“ е стимулирането на бизнеса и семейните стопанства.

Залага се на подкрепа на бизнеса „за безапелационно и безусловно нарастване на доходите“, в т.ч. и чрез програми за подкрепа на стартъпи, иновативни компании, “зелена“ индустрия, малък и семеен бизнес.

Мерките предвиждат още въвеждане на задължение на публичните администрации да изплащат фактурите за доставки и услуги от бизнеса в рамките на 30 дни, както и повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 200 000 лв., запазване на доброволната регистрация по ДДС като облекчение за микро- и малкия бизнес, намаляване със 75% на патентния данък до възстановяване на икономиката.

Сред останалите данъчни промени в програмата са временно освобождаване от данъци на сектори и производства като стимулираща мярка, отмяна на някои данъци и такса смет за фирми без дейност или при силно намалени обороти до излизане от икономическата криза, намаляване на данъчната тежест в частта данък върху ЕТ, данък върху застрахователни премии, данък върху доход от лихви и срочни банкови депозити, въвеждане на такса върху сделките с луксозни стоки.

Коалицията обещава ускорено повишаване доходите на българските граждани при запазване на фискална стабилност, включващо:

1. Прилагане на пакет от икономически мерки за чувствително повишаване на разполагаемите доходи. Въвеждане на минимална почасова ставка с цел постигане на минимален доход от 1000 лв. на месец и ръст на средната заплата до 2000 лв. месечно при запазване на фискалната стабилност.
2. Преизчисляване и увеличаване на пенсиите, справедливи социални плащания, почасов и нощен труд.

Част от програмата визира ускоряване на модернизацията на икономиката и електронно управление, както и затваряне на гишетата.

Сред мерките са

• Затягане на контрола върху приходната част на бюджета; преустановяване на практиката за изразходване на бюджетния излишък без решение на Народното събрание;
• Прилагане на принципа „Пари срещу реформи“ по отношение на средствата за България от Фонда за възстановяване на ЕС Next Generation EU с фокус върху финансиране на зелена, споделена, кръгова и нисковъглеродна икономика, образование, здравеопазване, модерно селско стопанство, енергийна независимост, електронно управление, стимулиране на микро-, малкия и семейния бизнес и устойчивото използване на природните ресурси.
• Шоково въвеждане на електронно управление и премахване на всички гишета с чиновници по цялата централна, териториална и местна администрация.
• Нова данъчна политика чрез децентрализация на част от приходите от бюджета в полза на общините.
• Осигуряване на качествен интернет достъп на територията на цялата държава.

Припомняме, по време на първия локдаун през пролетта на 2020 година формацията на Манолова лансира Национална програма „Работа за всеки“ на стойност 2,5 млрд. лв. за 200 000 души, представена като мащабна инициатива за възстановяване на трудовата заетост чрез субсидирано увеличаване до 50 % на работещите в микро-, семейния и малкия бизнес. Целева група ще са малки фирми, в които по програмата работодателят ще може да наеме до 50 % допълнително работници на пълно или съкратено работно време.

Материалът Икономически и социални политики, доходи: какво обещават партиите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изследването на ЕС е с повишен интерес във вътрешен план както за съпоставка с разпространяваните официални национални оценки, така и в сравнителен план, спрямо състоянието в други страни на ЕС. Възможен и допустим е спекулативен и манипулативен сравнителен анализ при условие, че се съпоставят и сравняват несъизмерими (по различни обективни обстоятелства и причини) страни. Конкретно в случая (както е ставало въпрос и по-рано) меродавни са сравнителните оценки и съпоставки между относително близки по съдба и развитие страни, по-специално между бившите страни-членки на СИВ до края на 80-те години на миналия век, които са понастоящем членки на ЕС. Те са 9 страни (изброени в азбучен ред): България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. За изброените страни по-долу е възприето условното название „страни СИВ-ЕС“.

От ЗИП могат да се извлекат някои основни закономерности. Те не бива да се абсолютизират и да се възприемат като твърди функционални зависимости – такива не съществуват в области, в които човекът е основен действащ субект. Фигурират, както навсякъде в икономикса, някои принципни взаимодействия, които се изпълняват с определена степен на вероятност. По-долу се дискутират две от тях.

1. По-голяма рецесия през 2020 г. – по-бързо възстановяване през 2021 г.

На Фигура 1 са представени страни СИВ-ЕС в съответствие с очаквания темп на свиване на БВП през 2020 г., от една страна, и предвидения темп на прираст на БВП през 2021 г., от друга.

Очертава се своеобразен тренд: Колкото по-голяма е рецесията през 2020 г., толкова по-висок е позитивният темп на прираст на БВП през 2021 г. Отделните страни са разположени около тренда с различна степен на отклонение.

Подобна особеност на случващото се в икономиките през 2020-2021 г. е обяснимо и логически оправдано. Пандемията повлия по различен начин върху отделните икономики, но възстановяването на предкризисните равнища не би било редно да се проточва във времето. Особено и най-вече при преодоляване на здравословните затруднения на населението предимно чрез ваксинация.

На Фигура 1 е представено и обобщаващото състояние в ЕС като цяло. Разположението на ЕС на Фигура 1 дава представа за скоростта на процеса на възстановяване на предкризисното икономическо равнище във всички страни на ЕС. Тя се вписва в изказаната по-горе логическа взаимовръзка.

Смущаващо е състоянието на България на Фигура 1. България е страната с най-голямо отдалечение от очертания тренд – спадът на БВП през 2020 г. се оценява от ЕС на -4,9%, а позитивният темп на прираст на БВП за 2021 г. се очаква да е 2,7%. Ако се пресметне равнището на БВП за двете години (2020-2021 г.), България е на втора позиция сред 9-те страни по най-голям спад на БВП (-2,3%), след Чехия (-2,7%), докато средният спад на БВП за 2020-2021 г. за 9-те страни е -1%. Чехия има БВП на човек от населението през 2019 г. (по последни данни на Eurostat) 21 хил. EUR, докато в България същият показател е 8,8 хил. EUR.

Според ЕС България ще отбележи немалък спад на БВП през 2020 г. (-4,9%), но проблемът е в очаквания нисък темп на възстановяване на икономиката през текущата 2021 г. В средносрочната прогноза на Министерството на финансите (МФ) от края на м. октомври 2020 г. се предвижда спадът на икономиката през 2020 г. да е -3%, а позитивният темп на прираст на БВП през 2021 г. да е 2,5%. Оценките на МФ са в съответствие с логиката на икономическите процеси, очертана на Фигура 1, но тези на ЕС за България са съществено различни. Предвижданията на МФ са подчинени на конюнктурни и превантивни вътрешни особености и съображения, докато тези на ЕС следват обективния ход на процесите.

2. Ниската икономическа база предполага по-висока икономическа динамика

На Фигура 2 са представени страни СИВ-ЕС в съответствие с очаквания темп на прираст на БВП през 2021 г. (по ЗИП), от една страна, и равнището на БВП за човек от населението, от друга. Последният показател е за 2019 г., тъй като това е последната публикувана от Eurostat информация. Тя предоставя адекватна представа за равнището на икономическия стандарт в съответните страни.

Разположението на точките на Фигура 2 показва, че е очертан своеобразен тренд за разглежданата група страни. По-специално, очаква се по-бедните страни да реализират относително по-високи темпове на прираст на БВП за текущата 2021 г.

Както и при Фигура 1, икономическата логика на очертания на Фигура 2 тренд е приемлива. Резервите в по-бедните страни са по-големи и е въпрос на мобилизация на съществуващите възможности за постигане на по-високи темпове на развитие.

И на Фигура 2 обаче България се отклонява от очертания тренд, при това – съществено. България е най-бедната страна в ЕС и би било редно да се възстановява от преживяната пандемия с по-високи темпове, както и да поддържа по-високи темпове на икономически растеж. Прогнозата на ЕС (както и прогнозата на МФ) предвиждат значително по-мудно възстановяване. Презумцията за догонване на европейско равнище остава загърбена и изоставена.

Универсален антидот е ускоряването на инвестициите. Масираните инвестиции изискват коренно различен модел на управление на икономиката. Той предполага чувствителна редукция на широко ширещи се корупционни практики, които настоящето управление показва и доказва, че не е в състояние да овладее. Изискват се също целенасочени макроикономически решения, като утвърждаване на върховенството на закона, устойчиво и предвидимо законодателство, т.е. всичко това, което създава благоприятен инвестиционен климат.

Активизирането на инвестиционния процес в страната предполага и инвестирането в целенасочени дългосрочни публични инвестиционни проекти.

Всичко това остава неосмислено и загърбено от т.нар. макроикономически елит у нас.

3. Заключение

Следвайки изводите на видния икономист Х. Мински (а и не само неговите) трябва да се съгласим, че кризите съпътстват неизменно капиталистическата икономика. Въпросът опира не толкова до избягването им, колкото до възможностите за извличане на поуки, адаптацията към променените реалности и бързото преодоляване на пораженията.

Палиативни макроикономически похвати не са в състояние да дръпнат чувствително напред българската икономика. Необходима е цялостна промяна на системата за управление. Настоящата система за управление на икономиката е насочена доминиращо към задоволяване на лични и групови интереси.

Наивно е да си мисли, че промяната на отделни параметри на управление (като например величината на корпоративния данък) ще бъде в състояние да върне инвеститорите в страната. Нерядко се чуват гласове на авторитетни „икономисти“, че ниският корпоративен данък, както и ниското заплащане на труда у нас са съществени сравнителни преимущества. Ако действително е така, защо местни и чуждестранни инвеститори не желаят да инвестират у нас, а се насочват към страни със значително по-висок корпоративен данък и много по-високо заплащане на труда?

Елементарно и политически удобно е инвеститорите да се възприемат като бездушни калкулатори, които непрекъснато пресмятат възможностите за текущи печалби и хукват да инвестират там, където печалбите към деня се оценяват най-високо. Съвременният инвеститор е активно мислещ индивид, който оценява цялостно и в перспектива производствените и финансови възможности и инвестира там, където предвижда комплексната изгода минимум в средносрочен план да е приемлива величина. Цялата гама от очаквани бъдещи събития (не само финансови приходи и разходи, но и околичествени макроикономически решения) се дисконтира към момента на вземане на решение при определянето на печелившия инвестиционен вариант. В този контекст има основания да се оцени, че очакванията на инвеститорите са много повече рационални, отколкото адаптивни.

Конвергенцията към средноевропейско равнище не е и не може да е автоматична. Оставена на самотек (от гледна точка на целенасочено позитивно макроикономическо въздействие) икономическата машина започва да буксува, надделява стремежът за изживяване, целенасочените ангажирани дългосрочни инвестиционни решения отстъпват на усилията за екстраполация на съществуващи и налични дадености.

Макроикономиката има свои функции и задачи, които следва отговорно да изпълнява.

Материалът Eвропейска икономическа прогноза, зима 2021: Изводи за България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

53% от респондентите в ЕС смятат, че икономическата ситуация в тяхната страна след една година ще бъде по-лоша от сегашната. В България такова е мнението на 55% от анкетираните. Едва всеки пети европеец (21%) вярва, че националната икономическа ситуация ще се подобри през следващата година. В България делът на хората, които изразяват оптимизъм по този въпрос, е едва 13%.

В три държави-членки – Латвия (68%), Франция (67%) и Чехия (67%) – над две трети от гражданите смятат, че икономиката ще бъде в по-лошо положение. Най-висок дял от европейците, които очакват икономиката да се подобри през годината, се наблюдава в Малта (42%), Ирландия (39%) и Естония (34%).

Повече от половината от анкетираните (52%) в ЕС очакват техните индивидуални условия на живот след една година да бъдат същите каквито са днес, като за България делът им е 40%. Една четвърт (24%) в ЕС смятат, че след една година личните им условия за живот дори ще се влошат, като в България повече от една трета от хората (35%) подкрепят това мнение. 21% от респондентите в ЕС очакват, че условията им за живот биха били по-добри през следващата година, докато делът им в България е отново по-нисък – 15%.

В повечето държави-членки по-малко от 10% от анкетираните заявяват, че през много често изпитват затруднения при плащането на сметките си. Всъщност това се отнася само за 1% в Дания и 2% в Полша, Швеция и Холандия. Въпреки това има пет държави-членки, в които над 10 на сто от гражданите посочват, че имат затруднения през повечето време. Най-високият дял е в Гърция (28%), следвана от България (19%), Португалия (15%), Кипър (14%) и Литва (12%). Средната стойност за ЕС е 7 процента.

Италия има най-висок дял от анкетираните, чиито затруднения са „от време на време“ (49%), като е и една от четирите държави, в които над 50% от гражданите имат затруднения през по-голямата част от времето, тук са Гърция (41%), България (44%) и Португалия (46%). Средната стойност за съюза е 25 на сто.

В същото време повечето от европейците са оценили положително отговора на здравната криза на ниво ЕС в сравнение с предприетите действия в собствената им държава. Почти трима от четирима анкетирани (72% средно за ЕС и 68% за България) смятат, че планът за възстановяване на ЕС ще позволи на икономиката на тяхната страна да се възстанови по-бързо от негативните ефекти вследствие на пандемията от коронавируса.

Новото проучване установява увеличение с десет процентни пункта на броя на гражданите, изразили положителни нагласи към ЕС (50%) в сравнение с есента на 2019 г., като за България делът им достига до 59%. 66% от анкетираните в ЕС (61% за България) са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз.

Проучването установява, че гражданите формулират нов основен политически приоритет за Европейския парламент: 48% искат борбата срещу бедността и социалните неравенства да бъде на челно място в дневния ред, като за България такъв отговор дават 61% от анкетираните. Това е основен приоритет за почти всички държави членки на ЕС, с изключение на Финландия, Чехия, Дания и Швеция, където борбата срещу тероризма и престъпността е на първо място. Българите поставят този приоритет на трето място с дял от 36% (средно за ЕС този показател е 35%, също на 3-то място), веднага след нуждата от предоставяне на достъпна храна и справедлив стандарт за живот на земеделските стопани (37%).

За ЕС следват осигуряването на качествено образование за всички (33%), както и за опазване на околна среда (32%), като данните за България сочат, че за 31% от анкетираните достъпът до качествено образование е най-приоритетен, а за 24% от тях това е опазването на околната среда. С дял от 35% друг приоритет, който е особено важен за българските респонденти, са мерките, целящи пълна заетост в държавите членки, като нивото му за България е с 14 процентни пункта повече от средното ниво в ЕС (21%).

Пандемията и други глобални предизвикателства – като извънредната ситуация с изменението на климата, допринасят към призива на гражданите за нуждата от фундаментална реформа в ЕС. 63% от анкетираните в ЕС (55% в България) искат Европейският парламент да играе по-важна роля в бъдеще, което представлява увеличение от 5 процентни пункта (6 за България) в сравнение с есента на 2019 г.

Освен положителните нагласи към ЕС, се повишават и призивите за промяна: само 27% от европейците (35% от българите) подкрепят ЕС в настоящия му облик, а 44% (34% за България) „по-скоро подкрепят ЕС“, но биха желали да бъдат направени промени. На общоевропейско ниво 22% от анкетираните „са по-скоро скептични към ЕС, но има шанс да променят мнението си, ако бъде осъществена радикална реформа“, като данните за България са идентични – 20% от респондентите са дали такъв отговор.

Материалът Българите – сред големите песимисти в ЕС за икономиката и личното си състояние е публикуван за пръв път на Икономически живот.

След спад от 4.9% през 2020 година, ръстът на България за 2021-ва се очаква да е едва 2.7 на сто, като с по-лоши показатели са само Латвия, Естония, Австрия и Нидерландия. За сметка на това очакванията за следващата година са ръст от 4.9%.

Въпреки че износът в рамките на ЕС се възстановява от средата на 2020 г., продажбите към страни извън ЕС продължават да отслабват, се посочва още в частта за България. Изтъква се, че пандемията COVID-19 е довела до значителна загуба на приходи от чуждестранни туристи, които обикновено представляват около три четвърти от приходите от туристическо настаняване.

Евентуалното повторно отваряне на икономиката трябва да даде тласък на потреблението и инвестициите през втората половина на 2021 г. Износът на стоки се очаква постепенно да се възстанови от второто тримесечие нататък, докато се очаква чуждестранните туристи да започнат да се връщат през третото тримесечие.

Възстановяването на чуждестранния туризъм обаче е подложено на риск, свързан нивата на ваксинация и заразяване в България в сравнение с алтернативните туристически дестинации.
На този фон реалният растеж на БВП се очаква да достигне 2,7% през 2021 г., преди да се ускори до 4,9% през 2022 г. поради силното вътрешно търсене и по-динамичния износ. Тъй като прогнозата не отчита изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост, възниква повишен риск за публичните инвестиции.

Инфлацията в България е намаляла до 1,2% през 2020 г. поради спада на цените на енергията и намаляващата динамика на цените на услугите и храни. Очаква се инфлацията да се увеличи до 1,7% през 2021 г. и 1,8% през 2022 г., процес, обусловен от повишаване на цените на преработените храни и услугите.

Иначе заключенията са, че Европа остава в плен на пандемията от коронавирус. Увеличаването на случаите, заедно с появата на нови, по-заразни щамове на коронавируса, принудиха много държави-членки да въведат отново или да засилят мерките за ограничаване. В същото време стартирането на ваксинационни програми в целия ЕС дава основания за предпазлив оптимизъм, се казва в прогнозата.

Изтъква се, че икономическият растеж е готов да се възстанови, тъй като ограничителните мерки се облекчават.

Икономическата прогноза показва, че икономиката на еврозоната ще нарасне с 3,8% както през 2021 г., така и през 2022 г. Предвижда се икономиката на ЕС да нарасне с 3,7% през 2021 г. и 3,9% през 2022 г.

Очаква се икономиките в еврозоната и ЕС да достигнат своите нива на производство от преди кризата по-рано от посоченото в Икономическата прогноза от есента на 2020 г., най-вече поради по-силния от очаквания импулс на растеж, прогнозиран през втората половина на 2021 г. и през 2022 г.

Прогнозата предвижда инфлацията в еврозоната да се увеличи от 0,3% през 2020 г. до 1,4% през 2021 г., преди да спадне леко до 1,3% през 2022 г.

Материалът Възстановяването на икономиката ни – по-бавно от средното в ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е тип мероприятие с дълбоки корени у нас. Както се вижда от снимката във в-к „Икономически живот“, през 1973 година ивентът се радва на най-високо държавно участие. В случая първият ни партиен и държавен ръководител открива поредното 29-то издание на Пловдивския панаир – събитие напълно достойно за прерязване на лентата.

Настоящите му приемници по високите етажи на властта могат все пак да се поучат и да не хабят ножицата и материала за щяло и нещяло.

А иначе, есенният панаир през 73-та е имал 31 палати (13 от които български), като е представял продукцията на над 4000 фирми от 36 държави. Той е бил върху площ от 510 000 кв. м., от които 165 000 изложбени.

Материалът С ножица и лента – в името на традициите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Нямо информация защо страната ни не е представлявана от премиера Борисов, както бе на предишната среща на върха в този формат.

Николова е предложила да продължат активните и целенасочени усилия на двете страни за преодоляване на дългогодишния отрицателен търговски баланс, който за българската страна е реален проблем.

Второто предложение е китайската страна да съдейства за разширяване на обхвата на изнасяните стоки чрез опростяване и ускоряване на процедурите за внос в Китай, по-специално на храни и селскостопански стоки. От голямо значение би била гъвкава и съобразена с условията на противоепидемичните мерки рамка на координация между компетентните ведомства, е коментирала Николова.

Българският вицепремиер е призовал всички участници в Инициативата „17+1” да се възползват още по-активно от намиращите се в България и Китай „17+1“ Демонстрационни зони за сътрудничество в областта на селското стопанство, Логистични хъбове и Павилиони за електронна търговия със селскостопански и други продукти. „Апелирам към китайската страна да подпомогне разширяването на тези платформи“, категорична е министър Николова.

Вицепремиерът коментира, че България отдава особено значение на задълбочаването на всеобхватното стратегическо партньорство между ЕС и Китай като фактор на мира, просперитета, и устойчивото развитие, на мултилатерализма и на основания на върховенството на закона международен ред.

По думите й лидердството на председателят Си Дзинпин е особено важно в момент, когато пред всички нас стоят сериозни предизвикателства.

Марияна Николова е изтъкнала още, че са необходими по-нататъшни усилия за насърчаване на контактите и прекия обмен между бизнеса, в т.ч. между малките и средни предприятия. По думите й българското правителство и бизнес биха приветствали всяко сериозно намерение от страна на китайска компания да инвестира у нас по правилата на ЕС с прилагане на различни форми на сътрудничество.

Николова е коментирала, че след преодоляването на сегашните ограничения от пандемията ще са необходими конкретни стъпки за засилване на туристопотока от Китай, в т.ч. разглеждането на възможностите за установяване на преки самолетни връзки. Традиционно важни за нас си остават сферите на културата, образованието, науката, в които разчитаме на подкрепата на китайската страна, е заявил още вицепремиерът.

Материалът България: Лидерството на председателя Си Дзинпин е особено важно в момента е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това сочи анализ на компанията за застраховане на търговски кредити Euler Hermes, цитиран от „Инвестор“.

Според данните по 100 млн. евро губи българската икономика за всяка седмица на извънредни мерки заради пандемията с COVID-19.

Изоставането от имунизационния план на Стария континент с пет седмици вече е нанесло вреди от близо 90 млрд. евро. Сравнението показва, че европейските държави се справят със ситуацията значително по-зле от САЩ и Великобритания, където се поддържат около четири пъти по-високи темпове на ваксинация.

За да наваксат пропуснатото време и да успеят да постигнат набелязаната от Европейската комисия цел за имунизиране на 70% от възрастното население до лятото на 2021 година, властите трябва да действат средно шест пъти по-бързо в сравнение с досегашната ситуация. В противен случай, ако темповете останат непроменени, желаният имунитет може да бъде достигнат чак в края на 2022 година.

Калкулацията показва, че инвестицията във ваксини има висока възвръщаемост, защото е четири пъти по-ниска в сравнение със загубите, които се генерират от блокадите.

Анализаторите на Euler Hermes са категорични, че държавите, които успеят да поддържат високи темпове на имунизиране, не само ще редуцират загубите, но ще спечелят и сериозно икономическо предимство. Напредъкът в процеса ще им позволи разхлабване на мерките, а това ще доведе до увеличаване на потреблението и инвестициите, възстановяването на сектора на услугите и освобождаване на спестяванията. Успехът или неуспехът в тази посока биха имали пряко отражение и върху политическите процеси и доверието в правителствата, предвижда още докладът, пише „Инвестор“.

Материалът Ваксинацията пряко влияе на националните икономики е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тези спадове, свързани с мерките за ограничаване на COVID-19, следват силното възстановяване през третото тримесечие на 2020 г. (+ 12,4% в еврозоната и + 11,5% в ЕС).

Според първа оценка на годишния растеж за 2020 г., базирана на сезонно и календарно коригирани тримесечни данни, БВП е спаднал с 6,8% в еврозоната и 6,4% в ЕС.

В сравнение със същото тримесечие на предходната година, БВП намалява с 5,1% в еврозоната и с 4,8% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2020 г., след -4,3% в еврозоната и -4,2% в ЕС през предходното тримесечие

Сред държавите-членки, за които са налични данни (за България данни няма) за четвъртото тримесечие на 2020 г., Австрия (-4,3%) отчита най-голям спад в сравнение с предходното тримесечие, следвана от Италия (-2,0%) и Франция (-1,3%), докато Литва (+1,2 %) и Латвия (+ 1,1%) отчитат най-висок ръст. Годишният темп на растеж все още е отрицателен за всички страни.

Материалът Рязък спад на БВП в ЕС и еврозоната през последното тримесечие на 2020 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Определение

Слуховете са официално или документално-фактически-статистически непотвърдени съобщения, които се пускат в обръщение както в междуличностни, така и в официални канали за информация.

Условия на устойчивост на слуховете:

1. Правдоподобност (зрънце на истинност), прикриваща дезинформацията;
2. Достоверност (връзка с общоприети вярвания и представи за човешката природа);
3. Предполагаемото да изглежда като действително;
4. Простота на привидно обяснителния характер на съобщението;
5. Невъзможност или трудност (високи разходи) за проверка;
6. Авторитетност на източника, мнима или реална, от публично лице и/или с позоваване на лично свидетелство някъде по веригата;
7. Повторяемост;
8. Привлекателност и занимателен характер на съобщението (липса на скука или скука, алтернативна на друга скука);
9. Липса на задължение на разпространителя да вярва на разпространявания от него/нея слух, но все пак при спазване на условията a-g;
10. Заинтересованост на разпространителя;
11. „сексапил“ на слуха;
12. Речева форма, приличаща на псувня, притча или лирика от популярна, поп-култова песен, може и заглавие на филм.

Цели на разпространението:

• Създаване на привидно-истинна действителност;
  • Оптимално разпространение на тази истина;
  • Сътворяване на определено илюзорно мнение за някакво събитие, положение на нещата, човек или човешки и обществени отношения;
  • Притъпяване на обществената нетърпимост или създаване на такава търпимост към въпросните илюзорни събития, неща, хора и отношения;
  • Замъгляване на способностите и възможностите за самостоятелна преценка;
  • Създаване, разпространение и затвърждаване на предразсъдъци;
  • Измайсторяване на подозрителност към действителното положение на нещата и/или поне на нежелание за проверка на съответствие;
  • Подготовка на другите, т.нар. общество за определено планирано деяние или събитие;
  • Разпалване на страх, смут или възмущение спрямо алтернативите на това действие и събитие;
  • Възникване на очакване, в най-добрия случай – на обществено въжделение за такова деяние или събитие;
  • Преиначаване на историята, за да се притъпи паметта, ограничат поуките и способността за преценка;
  • Проверка и изместване на други очаквания и въжделения;
  • Вменяване на рационално невежество спрямо попълзновенията на конкурентни слухове;
  • Подновяване и замяна на едни слухове и система слухове с друга, когато първите се износят, превърнат се в „скука“.

Особености на времетраенето на слуховете:

1. Времетраенето и устойчивостта на слуховете зависи от това, доколко добре са спазени посочените по-горе условия за устойчивост, от способността на обществото да забравя и/или да проверява съобщения; от условията за тази памет, хората със способности да мислят самостоятелно и да проверяват, институциите (записи, регистри, статистика, деловодство) и от леснота на достъпа до тях.
2. Липсата на такива хора и институции определено подпомага устойчивостта и времетраенето на слуховете – те се закрепват по-бързо и траят по-дълго.
3. Слух, който е „подкрепен“ с международен източник, анализ или статистика, е по-дълготраен и „достоверен“ – тези източници или не подлежат на проверка, или инстинктивно се смятат за надеждни, или просто проверката изисква повече усилия и разходи.
4. Слуховете не са чудеса, необясними събития, а тълкуване на действителни или измислени събития; затова те не са „чудо за три дни“.
5. Повторяемостта на съобщението и авторитета на вестоносеца са от ключово значение за времетраенето на слуховете.
6. Такова значение имат и силата, и професионализма на разпространителите на попрището на дискредитиране на разпространителите на други, алтернативни слухове.
7. Слухове разпространявани от частни (в смисъл на непублични), неизвестни и без авторитет приносители са по-скоро краткотрайни. Обратното е положението със слуховете, разпространявани от публични личност – независимо дари това са журналисти, коментатори („говорещи глави“) или политици и политически партии. Най-дълготрайни са слуховете, които се разнасят и от частни, и публични разпространители.
8. Важно е също така слуховете да се проверяват като сила на разпространение (одобрение – неодобрение, съгласие – несъгласие и пр.) от изследвания на общественото мнение – те представляват независима проверка на успеха, устойчивостта, начина на живот и времетраенето на даден слух.

Най-важната цел

Най-привлекателната, но и най-трудно постижимата, цел е управлението на обществените дела и стопанския живот да се закрепи изцяло върху слухове, върху една измислена действителност.

За личните отношения този проблем е без значение – ако възникне, въвлечените в „реалността“ могат да отидат на изповедник или психиатър (поп, имам, равин, друг помагач и знахар по призвание) или да почнат да следят всекидневните и периодични открития и инструкции на астролози и гадатели.

Обществата, колкото и да приличат на лудница, не са лудница. Конкурентните слухове ще разрушат „реалността“.

Текучеството на кадри на императорска длъжност в Древния Рим е най-яркото историческо доказателство, че конкуренцията помага. Въпреки всеобхватността на древноримската социална държава и възприемчивостта на плебса към всевъзможни вярвания, да не говорим за популярността на зрелищата.

Какво трябва да се помни (кратък списък)

• Възприятието е реалност.
  • Границите на нашия свят са нашите експерти, по-точно онези, на които вярваме, защото ги смятаме за експерти.
  • „Невежеството е сила“ (Джордж Оруел).
  • Хората знаят малко за онова, което те си въобразяват, че могат да направят и управляват, правителствата и политическите партии не знаят повече.
  • Един Нобелов лауреат по икономика (Фридрих фон Хайек) твърди, че една от любопитните задачи на икономиката е да показва на хората този факт, но икономистите рядко правят точно това – много често, като инстинктивно признати авторитети, те участват в разпространението на слухове.
  • Същото правят и политолози, и социолози.
  • Лошите идеи в политиката са изключително важни, добрите идеи в нея са по-малко интересни, рядко се възприемат за важни и се случват относително рядко.
  • „Войната е мир“ и слава (Джордж Оруел).
  • Държавата е собственост на онези, които управляват в момента.
  • “Има два фундаментално различни начина, чрез които човекът, стремящ се към поддържане на живота, е принуден да използва, за да задоволява своите желания. Това са работата и кражбата, собственият труд и присвояването на труда на другите” (Франц Опенхаймер).
  • Онези, които не могат да грабят, крадат (по граф Никита Панин, за Русия, но има универсален смисъл).
  • „Всеки обича да бъде корумпиран“ (Стив Пейович).
  • „Колкото повече закони, толкова повече бандити“ (Лао Дзъ).
  • Тайната на събирането на пари в политиката е в обещанието, че ще раздават пари.
  • Съревнованието за привилегии и помощи има своята алтернативна и обществена цена, която е равна разходите за осигуряване на одобрение, участие и финансиране от онези, които не “печелят” привилегии и помощи.
  • „Хората, които избират корумпирани политици, самозванци, крадци и предатели, не са жертви, а съучастници“ (Джордж Оруел).
  • Заповедта е най-дълбината основа на всяко човешко мислене и действие. Ние сме щастливи, че нашите граждани са послушни (Адолф Хитлер).
  • Няма начин едно мнозинство да живее дълго за сметка на едно малцинство, обикновено се получава точно обратното (Фредерик Бастиа).
  • Когато чуя „отечество“, „народ“ и „справедливост“, разбирам, че някой нещо ще краде (по Михаил Ефграфович Салтиков-Щедрин).
  • Човек е такъв, на какъвто се прави (I закон на психиатрията).
  • Когато политиците говорят за благосъстояние и социална държава, те имат предвид преди всичко себе си (Томас Соуел).
  • „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото“ (Джордж Оруел).
  • Всяко купуване, включително това на гласа на избиратели, със свои или чужди пари, за себе си или за някой друг, опира до следните няколко нормални и закономерни сценария (обяснени по повод награждаването му с най-висшата държавна награда на САЩ от Милтън Фрийдман, друг Нобелов лауреат по икономика):
  • 1. със свои пари за себе си = грижа за качеството и цената;
  • 2. с чужди пари за себе си = грижа за високо качество, безразличие към разходите;
  • 3. със свои пари за някой друг = безразличие към качеството, грижа разходите;
  • 4. с чужди пари за някой друг = безразличие и към качеството, и към разходите.
  • Който и сценарий да се случи, този с чуждите пари бива избиран по-често, а безплатен обед не съществува.
  • Печатането на пари се наказва от закона, освен ако не го прави някоя централна банка по поръчка на политици.
  • Същото е и с данъците, с тази разлика, че няма посредник, а политическите партии на власт просто ги изземват със заплаха от употреба на сила.
  • „Хората, които избират корумпирани политици, самозванци, крадци и предатели, не са жертви, а съучастници“ (Джордж Оруел).
  • „Хората не мразят данъците, а само факта на тяхното плащане“ (Дж. Ст. Мил).
  • Затова хората трябва да повярват, че данъците се плащат от някой друг.
  • Ако имате мания за преследване, това не означава, че не ви преследват. (II закон на психиатрията).
  • Когато купувате вода за 1 лев, вие давате 20 стотинки на някого, когото сте избрали на последните избори.
  • Работодателят е и агент на някоя приходна агенция на правителството.
  • „Най-трудното разбиране нещо на този свят е подоходният данък“ (Алберт Айнщайн).
  • Купуването на гласове на дребно е забранено, но на едро не е.
  • Всяка малка група пора се организира много по-лесно с цел да вземе парите на другите от всяка по-голяма група, която иска за запази своите и на другите пари или собственост. (Мансър Олсън).
  • И новороденото бебе е данъкоплатец.
  • Правителствата и политиците имат много власт и ресурси да направят нещо лошо, но много малко – за да направят нещо хубаво. (Уолтър Уилямс).
  • Първият урок в икономиката е, че ресурсите са ограничени; първият урок в политиката е да бъде забравен първия урок на икономката (Томас Соуел).
  • „Corruptissima re publica plurimae leges“ (Тацит).
  • „Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа само себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа” (Иво Беров).
  • Голямото знание носи голяма тъга (Еклезиаст).

Кой може да се възползва от това помагало?

Освен избирателите, то може да е от голяма полза на:

• Създателите на слухове,
  • Политолози, икономисти и социолози (подредбата не е от значение),
  • Журналисти и водещи на телевизионни и радио предавания за домакини,
  • Политически кандидати и вождове на политически партии,
  • Всички на изборна длъжност в държавата и назначените от тях,
  • Разпространителите на слухове, споменати по-горе, но още и т. нар. тролове.

[i] Да не се използва без разрешение.

Материалът Помагало на избирателя и кандидата за изборна и друга длъжност в епохата на популизма е публикуван за пръв път на Икономически живот.