С две снимки от статия на в-к „Икономически живот“ разказваме за „почина“ на един от тях. Историята не се нуждае от коментар, но поставя въпроси за стойността на труда и вида ценностна система, оформяна от обществените взаимоотношения през онези години.

Естествено се питаме всичко това отживелица ли е и какво е запълнило привидния вакуум, образувал се със смяната на епохите.

Материалът Социалистическият труд и почините е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Създаден през 2001 година от в-к „Икономически живот“, лауреати на конкурса са някои от най-изтъкнатите представители на реалния бизнес у нас. Отличени за тяхната експертност, креативност, предприемчивост, смелост и постоянство и естествено за финансовите резултати на техните компании – критерии, валидни с пълна сила и сега.

С възстановяването на „Икономически живот“ – в нов web формат, издателят поднови след 11-годишна пауза и конкурса, чиято церемония по награждаването ще се проведе на 28 октомври – сряда.

Тази церемония отдавна трябваше да е в историята, проведена още през месец март. Всички знаем обаче причината, която рязко промени ритъма ни на живот, а икономиката и бизнеса постави в ситуация без аналог.

Спазвайки традицията през годините, бе създаден Икономически съвет към медиата, който оцени и селектира кандидатурите за „Бизнесмен /Бизнесдама на България 2019“.

Негов председател е проф. д-р Гарабед Минасян, а членове – издателят на „Икономически живот“ д-р Александър Александров, доц. Красен Станчев и журналистите Димитър Събев и Милослав Йосифов.

При последното си заседание съветът определи и трите номинации, сред които ще бъде и удостоеният със специално изработвания от Монетния двор орден „Бизнесмен /Бизнесдама на България 2019“:

1. Зоя Паунова, изпълнителен директор на АстраЗенека България
2. Красимир Дачев, Мажоритарен акционер, Председател на Съвета на директорите на „Свилоза“ АД
3. Максим Бехар, изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc.

Зоя Паунова е една от най-влиятелните жени в бизнеса в България.
Завършила е фармация в Медицинската академия в София и има бизнес степен от INSEAD, Франция. Специализирала е във Великобритания, Швеция и САЩ.
Кариерата си започва като ръководител производство във „Фармация“ – Дупница, а по-късно работи във „Фармахим“.
През 1992 г. се присъединява към британската компания ICI, предшественикът на Зенека. При сливането на Зенека с шведската Астра през 2000 г. става изпълнителен директор на компанията в страната.
Зоя Паунова е заместник-председател на Управителния съвет на Българския форум на бизнес лидерите, заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, член на Експертния съвет на „Заедно в час“ и Обществения съвет на жените в бизнеса в България.
„Успехът е събирателна от много фактори и магическият елемент на успеха в АстраЗенека са хората, иновациите и силата на науката“, казва бизнес дамата.

Красимир Дачев е предприемач, индустриалец и голям български работодател.
Роден е на 22 февруари 1950 година в град Свищов. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1985 година специализира „Американско право и правни институции“ в Залцбург, Австрия.
През 1997 година основава Група технология на металите „Ангел Балевски“, обединявайки производствени предприятия от металообработващата индустрия.
Метал Технолоджи Груп събира водещите леярни в България. Дейността на фирмата се простира на 5 континента, а клиентите са в повече от 25 държави. Заетите в заводите и в офиса в София са повече от 560 души
Красимир Дачев участва в касовата приватизация на „Свилоза“ АД, Свищов през 1999 г. и до днес е председател на Съвета на директорите. Само за последните 10 години е допринесъл с над един и половина милиарда лева в икономиката, създавайки условия за бизнес на десетки малки и средни фирми.
Ръководените от него фирми са експортно ориентирани. Успешно управляваните компании са трикратно сертифицирани като „Инвеститори Клас А“.
Красимир Дачев е заместник председател на БТПП.

Максим Бехар е водещ PR експерт с огромен опит и силно присъствие в много страни по целия свят.
Роден е на 10 декември 1955 г. в Шумен. Завършил е международни икономически отношения в Икономическия университет в Прага.
През 1981 г., още като студент, започва кариерата си на журналист в България, Чехия и Полша. Остава в активната журналистика до 1995 г.
Завършил е и Executive Program в Harvard Kennedy School по специалността Leadership Decision Making.
Има специализации в Yokohama Kenshu Center в Япония, The Pacific Institute в Сиатъл, САЩ, University of London, Великобритания, както и International Business Management Institute в Берлин, Германия.
Едно от любимите му житейски правила е: Ако мечтите ти не те плашат, значи не са достатъчно големи.
През 1994 г. Максим Бехар основава M3 Communications Group, Inc., компания, лидер в областта на публичните комуникации и контактите с медии в България. Той е неин изпълнителен директор и председател на Борда на директорите.
От 2018 г. е вицепрезидент на Малто-Българската търговска камара, както и е назначен в Съветния борд на Световния PR музей в Ню Йорк.

Материалът Трима топ мениджъри в спор за ордена „Бизнесмен / Бизнесдама на България’ 2019“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Има опасност начинът, по който е уреден стопанският живот, да бъде драматично променен.

Това предупреди Петър Ганев, старши анализатор в Института за пазарна икономика в интервю за БНР.

Той смята, че правителството провокира отваряне на дебат за нова Конституция, който 90% засяга съдебната глава. Но ако популисти започнат да пишат основни текстове, които касаят стопанския живот или бюджета, могат да сътворят неща, които да имат тежък ефект върху тези макроикономически котви.

Ние нямаме мораториум върху писането на стопански текстове в Конституцията. Ако тя е отворена и влезем във Велико народно събрание, всеки ще може да предлага всичко, а популистите по-често предлагат бюджетни и икономически неща, отколкото съдебни, коментира още Ганев.

Той коментира и решението на Агенция „Фич“ да потвърди рейтинга на България на ниво BBB със стабилна перспектива.

Реалността в България е отчетена трезво, макроикономическата стабилност държи ниво на рейтинга през последните 10 години, припомни икономистът.

„Фактът, че въпреки удара на коронавируса и кризата, тази стабилност, това, че имаме валутен борд, левът е неприкосновен, че въпреки кризата бюджетът все пак изглежда добре – това се оценява като силно позитивно и намаляващо потенциално рисковете пред страната.“

От друга страна стоят дългосрочните ни проблеми като ниските нива на доходите. Почти директно е казано, че при тази макроикономика, при този бюджет и тези стабилни пари, ако нашите доходи бяха по-високи, ако бяхме по-богата страна, щяхме да имаме по-висок кредитен рейтинг, допълни Петър Ганев.

В документа е отбелязано, че има растеж, но населението намалява и съответно по-голяма част от дохода се пада на човек. Затова анализът на „Фич“ съдържа акцент върху рисковете, свързани с демографията и изоставането от някои реформи.

Материалът Популисти може да повлияят драматично на икономиката чрез Конституцията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За сметка на това непредвидено удължаване на конкурса, „Икономически живот“ планира да учреди нов приз, съпътстващ „Бизнесмен/Бизнесдама на България 2019 година“. Идеята е продиктувана изцяло от ситуацията, в която попаднаха обществата по света, бизнесът и стопанската дейност.

Искаме да дадем възможност за отличаване на предприятия и работодатели и техните добри практики по време на кризата. Вече е напълно ясно, че това е уникална криза, с каквато до момента бизнесът не се е сблъсквал. Предизвикана от физическата невъзможност да се работи, следствие на светкавичното развитие на коронавирусната епидемия, достигнала много бързо до мащабите на пандемия, в чиито условия най-важният приоритет е запазване здравето на нациите, но и поддържане стопанската дейност.

Именували сме приза „Лоялност и устойчивост по време на пандемия“. Ще се постараем с него да дадем публичност на предприятия, които въпреки проблемите, намалените обеми работа – всякакви трудности да се функционира – съумяват да съхранят заетостта, да плащат данъци и да са коректни с партньорите си.

Ще ги търсим в цялата страна, ще публикуваме историите им и накрая ще отличим с новоучредения приз редица от тях.

Материалът ИЖ учредява приз за лоялна и устойчива компания в условията на пандемия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Целта на конкурса е да покаже и отличи успешните имена от реалния бизнес, които с предприемчивост, откривателство, добри практики и много труд печелят, създават работни места и поддържат конкурентно равнище на българската икономика.

Първата такава награда вестник „Икономически живот“ дава през 2001 година. По традиция  „Бизнесменът/Бизнесдамата на България“ получава уникален орден, изработван в Монетния двор. Дизайнът му е създаден за този конкурс, ювелирната изработка е специална за всяко отделно издание на наградата.

Последният „Бизнесмен на България“ бе избран през 2009 година. като в годините призът са получавали някои от най-изтъкнатите ни и успешни бизнесмени и предприемачи. Сред тях личат имената на Симеон Пешов, Александър Кашукеев, Стефан Райчев, Кирил Сандов, Богдан Угърчински.

Освен голямата награда ще бъдат връчени и призове в категориите „Проспериращ бизнес“ и „Млад бизнесмен“.

За работа по организирането и провеждането на конкурса бе създаден Икономически съвет под председателството на проф. Гарабед Минасян. Негови членове са доц. Красен Станчев, Димитър Събев, издателят на медията Александър Александров – доктор по икономика, Милослав Йосифов, главен редактор на „Икономически живот“. Съветът ще определи носителите на наградите след внимателен подбор и работа с получените номинации.

С цел най-пълно обхващане на кандидати сред успешния бизнес у нас за участие в конкурса, Икономическият съвет се обръща към работодателските организации, Българския форум на бизнеслидерите, браншовите организации, както и към всяка една компания и фирма. Всички те имат право да направят своите номинации, придружени от мотиви, подкрепящи конкретната кандидатура. Организациите могат да правят повече от едно предложение, тъй като няма ограничение за техния брой. За приза „Млад бизнесмен“ кандидатите трябва да са до 38-годишна възраст.

Икономическият съвет ще се придържа към традиционната схема – определяне на дълга листа от кандидати, последвана от къса, от която ще бъде излъчен носителят на ордена и на призовете „Проспериращ бизнес“ и „Млад бизнесмен“.

Крайният срок за номиниране е 17 март. Номинациите и мотивационните текстове могат да се изпращат на адрес – София 1618, бул. Братя Бъкстон 40, за конкурса „Бизнесмен/Бизнесдама на България“ или на e-mail – konkurs@ikj.bg

Материалът Започват номинациите за „Бизнесмен / Бизнесдама на България“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Председател на съвета е проф., д-р ик. н. Гарабед Минасян. Проф. Минасян е известен наш учен, макроикономист, професор в Икономическия институт на БАН, бивш член на управителния съвет на БНБ.

Членове на съвета са доц. Красен Станчев – философ и икономист, председател на УС на Института за пазарна икономика, на който е бивш изпълнителен директор (от 1993 до 2006 г.) и един от учредителите. От т.г. е член на УС на БТПП, както и на различни консултативни съвети и на обществата Mont Pelerin и NOUS;
Димитър Събев – икономист и журналист, който изследва проблемите на економиката – пресечната точка между природа, пазар и култура. Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. В момента завършва докторантура в УНСС с тема на дисертацията „Маркетинг и икономически растеж“;
Александър Александров, доктор по икономика, управител на “Хирон-91” ЕООД – издател на „Икономически живот“. Главен мениджър на корпорация „Развитие“, с над 20 успешни години в реалния бизнес. Създател на редица утвърдили се медийни проекти;
Милослав Йосифов, главен редактор на „Икономически живот“, с близо 20-годишен опит в ръководенето на новинарски онлайн медии.

Съветът ще определи условията и принципите за провеждане на конкурса (които ще бъдат публикувани с подробна информация), както и носителите на наградите – след внимателен подбор и работа с получените номинации.

Материалът Проф. Гарабед Минасян оглави Икономическия съвет за конкурса „Бизнесмен/ Бизнесдама на България“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По решение на издателя на ИЖ, в първите месеци на 2020 година конкурсът и наградата ще бъдат рестартирани и отново в основата й ще бъде Икономическият съвет. Той ще се състои от петима членове – икономисти, представители на академичните среди и реалния бизнес. Сред задачите му ще бъде предлагане на кандидати за приза „Бизнесмен на България“, селектирането им и номиниране на тези, които непосредствено ще спорят за уникалния орден, връчван на победителя.

Икономическият съвет няма да ограничава дейността си само с конкурса. Той ще бъде и съветник по съдържанието на медията, ще задава теми и проблеми, около които могат да бъдат инициирани дискусии и кръгли маси.

Съставът на съвета ще стане ясен в началото на следващата година.

Материалът Икономически съвет ще подпомага конкурса „Бизнесмен на България“ и ИЖ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По традиция, датираща от 2001 година – когато вестник „Икономически живот“ дава първата си такава награда, Бизнесменът на България получава уникален орден, изработван в Монетния ни двор. Дизайнът му е създаден за този конкурс, ювелирите го изработват специално за всяко отделно издание.

Последният „Бизнесмен на България“ бе избран през 2009 година, като в годините призът са получавали някои от най-изтъкнатите ни и успешни бизнесмени и предприемачи. Сред тях личат имената на Симеон Пешов, Александър Кашукеев, Стефан Райчев, Кирил Сандов, Богдан Угърчински.

Целта на конкурса е да покаже и отличи успешните имена от реалния бизнес, които с предприемчивост, добри практики и много труд създават работни места и поддържат нивото на българската икономика.

Още: Ще се сформира Икономически съвет, който да работи по организиране на конкурса

Издателят на сайта „Икономически живот“ обмисля учредяване и на награда „Бизнесдама на България“, за която в Монетния двор вече е поръчан нов орден – с различен дизайн и оформление.

ИЖ периодично ще информира за подготовката на бъдещия конкурс и етапите, през които тя преминава.

Материалът „Икономически живот“ възстановява конкурса „Бизнесмен на България“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Материалът „Стопанската“ карикатура през 60-те е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Така, от брой 3 разбираме за новия двоен камгарен дарак „Стема“, модел КД-3, предназначен за развлачване на вълна от камгарни прежди. Той е минал успешно изпитанията и машиностроителният завод „Победа“ – Сливен е започнал серийно производство. Първите 30 дараци са изнесени за СССР.

В същото време, за решаване на голям проблем на консервната ни промишленост, специалисти от Научноизследователския институт по консервна промишленост са изобретили апарат за замразяване на плодове и зеленчуци с различна големина чрез флуидизиране.

Материалът Българските изобретения от 66-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.