Това сочат актуалните данни на НСИ.

25 575 млн. лв. , което прави 13 076 млн. евро, е БВП по текущи цени от януари до март т.г. На човек от населението се падат 1881 евро.

При среден за тримесечието валутен курс от 1.774328 лв. за 1 щатски долар БВП е 14 414 млн. долара и съответно 2073 долара на човек от населението.

Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност  през първото тримесечие на 2020 г. е 21 956 млн. лв.

Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката увеличава равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година с 0.1 процентни пункта. Индустриалният сектор увеличава дела си с 0.1 процентни пункта до 27.6%.

Относителният дял на добавената стойност в сферата на услугите, намалява до 70.2% при 70.4% през съответния период на предходната година.

Фиг. 1. Относителен дял на брутната добавена стойност по икономически сектори през първото тримесечие на 2019 г. и 2020 година.

За крайно потребление през първото тримесечие на 2020 г. се изразходват 83.5% от произведения БВП. Инвестициите формират 13.9% от брутния продукт. Външнотърговското салдо е положително.

Фиг. 2. Компоненти на използвания БВП през първото тримесечие на 2019 г. и 2020 година.

През първото тримесечие на 2020 г. БВП нараства спрямо предходното тримесечие с 0.3% според сезонно изгладените данни. Брутната добавена стойност в икономиката се увеличава с 0.1%.

Крайното потребление през първото тримесечие на т.г. намалява с 0.1%, а бруто образуването в основен капитал – с 1.5% спрямо предходното тримесечие.

Износът на стоки и услуги се увеличава спрямо предходното тримесечие с 0.9%, а вносът – с 1.5%.

Фиг. 3. БВП по тримесечия за периода 2005 – 2020 г. по средногодишни цени на 2015 година.

БВП нараства с 2.4% през първото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година според сезонно изгладените данни.

През първото тримесечие на 2020 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 2.3%.

Ръстът на брутната добавена стойност се определя от регистрираното нарастване при финансови и застрахователни дейности – 4.2%, строителство – 3.7%, операции с недвижими имоти – 3.3%, професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – 3.0%,

Принос за регистрирания положителен икономически растеж имат колективното крайно потребление – с ръст от 4.1%, индивидуалното потребление – увеличение от 3.7%, и бруто образуването в основен капитал – с ръст от 1.2%.

Износът на стоки и услуги нараства с 1.9%, а вносът – с 1.2%.

Материалът С 2.4% нараства БВП от януари до март спрямо година по-рано е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Здравният пакет срещу Ковид-19 има своя стопанска и социална цена. Тази цена се заплаща чрез свиване на редица сектори на производство и консумация поради строгите ограничения за движение на стоки и хора. Няма как без ограничения. Те са сред важните мерки на здравния пакет. Лошото тук е, че свитото производство и консумация хем запушват потока на постъпления към бюджета, хем отпушват разходната част. И всичко това е на фона на парализа на стокообмена в глобален мащаб.

У нас не всички сектори на производство и консумация са поразени от мерките в здравния пакет, дори някои сектори са активирани от тях. Има сектори във възход (текстилни и пластмасови предпазни средства и естествен и изкуствен текстил за тях, препарати и уреди за хигиена и дезинфектиране, еднократни опаковки и изделия, медицински изделия и консумативи, медикаменти, хранителни суровини, непреработени и преработени храни, чайове, подправки, хранителни добавки, бира, вино, високо алкохолни напитки, разносни и он лайн продажби, телемобилни услуги, онлайн обучения, онлайн продажби, куриерство, социални услуги). Повечето сектори във възход имат нисък дял в националния продукт.

Има сектори в застой (стоков транспорт и логистика, отбранителен сектор, машиностроене, електротехника и електроника, мехатроника и приборостроене, оптика и оптроника, пластмаси и каучук, целулоза и хартия, стъкло и керамика, тежка химия, мини и кариери, строителни материали и строителсто, редица подотрасли на леката индустрия – тъкачество, трикотаж, тежка конфекция, кожи и обувки, мебели и пр., търговия с недвижими имоти, търговия с битови стоки и хоби стоки). Сумарно секторите в застой имат голям дял в националния продукт.

Има и свиващи се сектори (хотели и ресторанти, увеселения и култура, пътнически превози, търговия на дребно, услуги за граждани, свободни професии, авторемонти, изделия втора ръка, аутомотивни продукти – леярски, метални, полимери, текстил, електроника, сензори, кабелаж). Свитите сектори са с относително нисък дял в националния продукт.

Впрочем, тези сектори редица години бяха възходящи и с висок марж. С изключение на някои от продуктите за аутомотива, другите сектори вероятно са си заделили резерви да реагират на неравномерно търсене. И в трите вида сектори производственият цикъл е удължен, ако зависи от забавени доставки от чужбина и/или ако експедицията към чужбина е забавена. Тези проблеми са по-слаби или съвсем ги няма, ако цикълът на производство е „затворен“ в голяма степен в рамките на страната. Твърдя горното без претенции да познавам в пълнота всички сектори на индустрията и услугите, но общата картина е в общи линии такава.

От гледна точка на обществото ни като цяло ще бъде справедливо всички субекти на обществото да поемат еднакво болезнено ударите на стопанската цена на кризата – не само засегнатите субекти да я плащат тази цена, но и незасегнатите субекти да дадат своя принос.

Държавата трябва да предприеме някои спешни мерки –

• да активизира постъпките за приемане в чакалнята на Еврозоната;
• да ревизира бюджета и предвид необходимите извънредни разноски, и предвид спада на приходите в резултат от забавената икономика;
• не само да увеличи техния обем, но и да ускори сроковете за събиране   на приходите към бюджета – преки и косвени данъци, такси,  акцизи;
• да се разплати с фирмите, към които бюджетът има задължения;
• да ускори разплащанията с фирми по линия на еврофинансирането;
• паралелно с това да разшири и преструктурира съществуващите линии на еврофинансиране, както и да търси и осигури нови линии;
• да помага на българските фирми в тези сектори, които се явяват структуроопределящи за националното стопанство и сигурност;
• да помага на малки и средни фирми, имащи собствен краен продукт, особено ако той е предназначен за износ в платежоспособни пазари;
• да опрости и облекчи процедурите по ЗОП, за да скъси сроковете им;
• да активира международния икономически контакт в три посоки – първо, разширяване на индустриалните и търговските кооперации; второ, намиране, разработване и бързо влизане в нови за нас пазари; и трето, завръщане на българските стоки в предишни техни пазари;
• да гарантира постоянна стабилност на институциите за социално подпомагане и на държавните пенсионни и осигурителни институции;
• да ограничи ненужните дипломатически и представителни разходи.

Съдебната власт да инициира нужните законови промени за –

• по-бързо решаване на споровете за междуфирмена задлъжнялост и скъсяване на сроковете на съответните изпълнителни мерки; 
• увеличение на санкциите за корупция, спекула, контрабанда и черна борса и ускоряване на изпълнителните мерки по такъв вид санкции; 
• увеличение на санкциите за всякакъв вид кражби на публично, лично и фирмено имущество, в т.ч. и на телефонните и друг вид измами. 

Също така държавата трябва да приеме мерки с поглед в бъдещето –

• да стимулира провеждането на он лайн обучения и други форми на образование, също и съответни изпити, оценки и удостоверявания;
• да премахне или поне рязко да намали субсидиите за политическите партии. Нека да се финансират от членски внос и прозрачни дарения
• да осветлява пред миряните отчетността по субсидиите на всички вероизповедания. Като харчиш народни пари, отчети ги пред народа;
• да ускори електронизацията в административния сектор и по този път да оптимира централния и местен административен апарат. И едното, и другото пестят време на хора и организации и намалят административните разходи в централния и в местните бюджети;
• (в краен случай) да извърши подготовка за вътрешен държавен облигационен заем от български юридически и физически лица.

Местните власти да се ангажират с важни за днешния ден мерки –

• да дисциплинират общностите, които не съблюдават законността, не само с разяснителна работа, но и с икономически мерки. Важното тук е да ги ангажират със заплатена обществено полезна заетост, за да ги предпазят от изкушението да рушат държавно и общинско имущество или да посягат на собствеността на сънародниците си;
• ако сред временно безработните от индустрията има желаещи да се изхранват с животновъдство или земеделие, да им отдадат безвъзмездно за една или две години подходящи общински терени;
• да се погрижат за разчистването на деретата и речните корита –  сега не е моментът да ни изненадват порои, свлачища и наводнения;
• да търсят подкрепа от по-силните местни стопански субекти с цел решаване на важни проблеми като инфраструктура, здравеопазване  и социално подпомагане, професионална преквалификация и заетост;
• да преструктурират местните бюджети с оглед на икономическите    и социални последици от строгото прилагане на медицинския пакет и от общата стагнация на националната и световната икономика.

Банковият сектор е стабилен и може да смекчи ударите на кризата –

• Българска народна банка и Българска банка за развитие да обмислят с търговските банки в кои сектори има нужда от по-спешна помощ и кои сектори се нуждаят от по-дългосрочно и системно подпомагане;
• на търговските банки да се дадат предписания за по-ясни дефиниции на критериите за достъп до кредити и други банкови инструменти;
• търговските банки да помагат с приоритет нуждаещи се от помощ експортни фирми в крайните ешелони, но не всички, а най-здравите. Колкото по-здрави са здравите третоешелонни експортни фирми, толкова по-лесно те ще дръпнат подир себе си предните ешелони;
• търговските банки да поемат умерен риск да отпускат на физически лица и домакинства малоразмерни, краткосрочни и необезпечени или частично обезпечени кредити. Не говорим за мярката „1500 лв“, а за съобразен с днешния кризисен момент принос на търговските банки.

Банките, и без да влошават своята ликвидност, ако днес си понамалят печалбите, така инвестират утре да имат жизнеспособна клиентела. Това, че с намалената печалба се инвестира в бъдеща клиентела, важи и за застраховането, борсите и всички други форми на търговия с пари.

От своя страна, индустрията трябва –

• да опазва ценния си персонал и да повишава и да разширява неговата квалификация, компетентност и функционална взаимозаменяемост;
• да въвежда модели за организиране на производството, адаптивни към вътрешни размествания на продуктите, процесите и персонала;
• да прицели и да ускорява продуктовите и технологичните иновации;
• да навлиза в нови пазари на мястото на скоро напусналите ги играчи;
• отново да си потърси мястото в някои занемарени предишни пазари;
• да отлага, но в разумни срокове, неспешните проекти и инвестиции;
• да редуцира непроизводителните си разходи от всякакво естество;
• да дебатира  с държава и синдикати, отчитайки жизнените устои на обществото, опирайки се на вече постигнатите зони на съгласие  и следвайки стратегията „аз печеля – ти печелиш – всички печелим“ (казаното за индустрията важи и за другите две страни в дебата – всички са в една обща лодка и следва да гребат към един и същи бряг).

Важно е да се разпространяват редица послания, сред които –

• търговците да не обременяват цените с разходи за реклама и да не ползват промоции и други форми за активиране на усилено търсене, което издънва джобовете на купувачите да купуват ненужни стоки. В краткосрочен план това увеличава печалбите. В дългосрочен план търговията се самоосъжда да виси на неплатежоспособни клиенти;
• работодателите да опитат да заживеят по-скромен личен живот и да превърнат част от личното си имущество в оборотни пари и в средства за производство. Това ще са лични приноси за подобряване на ликвидността и производствената ефективност в бизнесите им;
• рентиери, големи наемодатели и други новобогаташи, особено ако са богатели законно и са съпричастни към падналите под ударите на кризата, да дарят в тяхна помощ, колкото ще им подскаже сърцето;
• трайно безработните, пред тях има три възможности. Ако могат, да се преквалифицират за сектори, в които ще има трудов недостиг. Ако не могат, да си платят помощите с обществено полезен труд. Или да се върнат на село да обработват земя и да гледат животни;
• работници, служители, мениджъри, държавни и местни чиновници нека се съгласят временно да получават по-малко пари за труда си. С това те ще помогнат на своя работодател (бил той бизнесът или държавата) по-стабилно да стои на крака и да превъзмогне кризата. Искаме да имаме много пари, но нека и малко да дадем. Стягането на колана днес не ще попречи да го разпашем пак, но когато има накъде;
• образованите българи в чужбина, ако все още се чувстват българи, да се върнат в Родината, както са се връщали дедите им при война.

Материалът Стопанската и социална цена на здравния пакет срещу COVID-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.