Това сочат резултатите от регулярното бизнес наблюдение на НСИ за инвестиционната активност сред промишлените предприятия, с което беше осигурена информация както за реализираните от тях инвестиции през 2020 г., така и за инвестиционните им планове през тази година.

Отбелязва се, че плановете на промишлените предприятия през 2021 г. са за ново свиване на инвестициите – с 15.5% в сравнение с направените през предходната година.

В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през тази година делът на частния сектор е 85.2%, като мениджърите от този сектор предвиждат намаление на инвестиционните си програми със 17.5% спрямо 2020 година.

По основни производствени групировки (фиг. 1) най-голям относителен дял в инвестициите през 2021 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (38.2%), при което се предвижда понижение от 13.8% в сравнение с предходната година.

На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с относителен дял от 31.1%), при които се очаква увеличение с 4.7% спрямо 2020 година. Следва производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с относителен дял от 15.8%, като предвижданията на мениджърите са за свиване на инвестиционните програми с 30.8% в сравнение с предходната година.

Материалът Промишлеността ни свива плановете си за инвестиции е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предизборната кампания свърши и гражданите ще направят своя избор в неделя. Независимо от резултатите и извън амбициите за нови политики, новоизбраното народно представителство и излъченото управление ще се сблъскат с реалността на належащите през идните месеци решения. Публикуваме този текст днес, но той е предназначен за четене в утрото след изборната нощ.

Икономиката: Картината към момента

Сривът през 2020 г. През 2020 г. БВП се свива с 4,2% спрямо предходната година, инвестициите в основен капитал спадат с 5,1%, докато потреблението отбелязва минимален ръст от 1,8%. Износът на стоки и услуги намалява в реално изражение с 11,3%, а вносът – с 6,6%. Ефектът върху пазара на труда до момента е по-слаб от очаквания срив, до известна степен и заради субсидиите за запазване на заетостта. Приходите от международен туризъм се свиват с над 2,4 млрд. евро, или 63%, а преките чужди инвестиции надхвърлят 2,1 млрд. евро, или с 30% над нивата от 2019 г.

Външната среда. В еврозоната спадът на БВП през 2020 г. е 6,6%, а в целия ЕС – 6,2%. Ако изключим по-специфичните като структура на икономиката Ирландия и Люксембург, най-слабо засегнати от кризата са скандинавските и балтийските страни, както и част от Централна и Източна Европа. От „ядрото“ на еврозоната относително по-малък спад се отчита в Нидерландия и Германия, а най-тежък удар понасят Испания и Италия, както и силно зависимите от туризъм Гърция, Хърватия, Португалия и Малта.

Прогнозите за 2021-2022 г. Макар още през третото тримесечие на 2020 г. да започна възстановяване, икономиките в Европа са далеч от достигане на предкризисните нива. Това се обуславя и от ниските темпове на растеж още преди пандемията в някои от големите членки на еврозоната. Прогнозата на Европейската комисия е за ръст на БВП в еврозоната от 3,8% през 2021 и 2022 г.; Европейската централна банка дава ръст от съответно 4% и 4,1%. При тези темпове, БВП в ЕС като цяло и в поне половината икономики, включително Германия, Франция, Италия и Испания, в края на 2021 г. ще е все още под нивата от 2019 г. В същото време Китай отчита растеж за цялата 2020 г. въпреки стриктните мерки в първите месеци, а през последните месеци индустриалното производство и износът вече значително надхвърлят предкризисните нива. В САЩ бързата ваксинация и огромните фискални стимули също предполагат бърз растеж. Ръстът на световната икономика според ЕЦБ ще бъде 6,5% през 2021 г. и 3,9% през 2022 г. За България прогнозите на ЕК са за съответно 2,7% и 4,9% – при всички случаи, недостатъчен за преодоляване на ефекта от кризата в рамките на тази година.

Икономиката в зимния локдаун. През март 2021 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 2,1 пункта спрямо февруари. Този колеблив оптимизъм се потвърждава от част от текущите стопански индикатори. От септември насам спадът на индустриалното производство на годишна основа е ограничен до под 5%, за януари 2021 г. е 3,4%. През декември и януари има леко подобрение на месечна основа. След ръста през декември, износът на стоки отново спада през януари, частично и заради ефекта на Брекзит. Очаквано, след затварянето на търговските центрове, продажбите в търговията на дребно отново се свиват през декември и остават на тези нива през януари – основно заради покупките на облекла и обувки. Зимният туристически сезон е сериозният губещ от третата вълна в Европа – спадът на чуждите туристи е 84%, или  600 хил. почиващи по-малко.

Пазарът на труда. Безработицата гравитира около 7% през последните няколко месеца до февруари 2021 г., а кризата сви заетостта с 2 пункта спрямо 2019 г. Средногодишно през 2020 г. наетите са с около 70 хиляди по-малко от 2019 г. Неизбежното спирането на мерките за запазване на заетостта заплашват с нов наплив към бюрата по труда и този път системата трябва да е подготвена да поеме голям брой нови безработни. Заради характера на ограниченията, трябва да се има предвид и профилът на новите безработни – преимуществено по-млади, без високи умения и квалификации, което поставя допълнителни пречки пред връщането им към заетост. В общините с доминирана от туризма местна икономика – в морските, планинските и спа курортите – ударът върху пазара на труда е чувствително по-сериозен, с ръст на безработицата от порядъка на 7-10 пункта на годишна база в много от тях. С оглед на прогнозите за трайно свиване на международния туристически поток през следващите години политиките на пазара на труда следва да се съсредоточат върху квалификацията и уменията на работната сила в тези райони, което да позволи наемането им и извън сектора на хотелите и ресторантите.

Образованието „от дистанция“. Кризата обостри съществуващите неравенства в достъпа до образование, като по оценки на база на PISA и EU-SILC приблизително 1/10 от децата не могат да участват пълноценно в онлайн обучение заради дефицити в домашната среда, липса на техника и ресурси. Доколкото обучението от разстояние ще остане в някаква форма част от образователния процес (дори и само като резервен подход при следващата грипна епидемия), то следва да се потърси трайно решение за елиминиране на разликите в достъпа. Подготовката на преподавателите и училищата също трябва да е сред приоритетите, доколкото и там бяха идентифицирани дефицити.

Общинските финанси. В регионален план кризата задълбочи зависимостта на общините от държавния бюджет, заради свиването на собствените им приходи от местни данъци и такси. Допълнителните трансфери към общините бяха ключови за възможността на местните власти да отговорят на предизвикателствата – например в сферата на социалните услуги. Огромният пакет за инвестиции в множество общини, отпуснат през декември 2020 г., затвърди модела на зависимост и ръчно управление в регионалното развитие.

Бюджетът. Консолидираните бюджетни приходи през първото тримесечие над 2021 г. са 11,2 млрд. лв. при 10 млрд. лв. за същия период на 2020 г. Консолидираните разходи са около 11,9 млрд. лв. в сравнение с 9,6 млрд. лв. през първите три месеца на предходната година, като това формира дефицит от над 650 млн. лева. Повод за плах оптимизъм е относително доброто изпълнение при основните данъци в последните месеци на 2020 г. За първите два месеца на 2021 г. спад на годишна основа има само при корпоративния данък и акцизите.

Важните предизвикателства пред икономическата политика

Бюджетният дефицит и държавният дълг. България приключи 2020 г. с бюджетен дефицит от 3,6% от БВП, което увеличи държавния дълг до 24,5% от БВП. Ако погледнем в европейска перспектива, България може да се радва на известно спокойствие в идните месеци; гледайки напред обаче бюджетната стабилност може бързо да бъде загубена.  Водещият фактор за очаквания касов дефицит от близо 4% от БВП безспорно е заложеното увеличение на разходите. Само до март те нарастват с над 24% спрямо същия период на 2020 г., а всички партии обещават още разходи в предизборните си програми. Буферът срещу допълнителни рискове, свързани с овладяване на последствията от продължаващата пандемия, е относително малък. 

Планът за възстановяване. До 30 април българското правителство трябва да изпрати на Европейската комисия окончателен Национален план за възстановяване и устойчивост. Одобрението на документа отваря пътя към над 12 млрд. лева безвъзмездно финансиране за публични инвестиции в следващите шест години, но срещу реформи. Към момента в публикувания проект на документа липсват реформите и мерките, които трябва да адресират идентифицираните структурни проблеми и препоръките към страната в рамките на Европейския семестър.

Държавните помощи за бизнеса. Новото управление ще трябва да реши дали да продължи с програмата за субсидиране на заетостта (т.нар. “60/40” и сходните за специфични сектори). Безспорно е, че тя поддържа по-висока заетост в предприятия с намалена стопанска активност. Същевременно, икономическата логика диктува постепенна адаптация на бизнеса към новата пазарна конюнктура. Продължаването на програмата ще означава и актуализиране на бюджета и предвиждане на допълнителни разходи.

Управлението на еврофондовете. Публичните инвестиции във все по-голяма степен ще бъдат доминирани от проекти, финансирани от еврофондовете.  Последните данни сочат, че до февруари 2021 г. са разплатени около 57% от договорените европейски и националните средства по оперативните програми за периода 2014-2020 г. Фокусът следва да бъде максимално използване на тези средства и максимално рано, за да подпомогнат възстановяването на икономиката. Могат да се използват възможности за финансиране на някои държавни разходи по европейски програми – например за сметка на ReactEU, с което може да се намали бюджетният дефицит до края на годината. 

Належащите решения в правосъдието

Избор на главен съдебен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Процедурата трябваше да е приключила до 18 декември 2019 г. за 10-тимата инспектори и до 2 февруари 2020 г. за нов главен съдебен инспектор.

Избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание в Конституционния съд. През октомври 2021 г. изтича мандатът на Анастас Анастасов, а в началото на 2022 г. и на Гроздан Илиев.

Реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Висшият съдебен съвет трябва понесе своята отговорност за провала на реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Тези две отговорности бяха щедро финансирани с евросредства, но резултати и решения до момента няма. Каквито и да било промени да бъдат предложени, те трябва да бъдат установени със закон, тоест последната дума е именно на законодателната власт. Към настоящия момент съдиите са твърдо против предложения от ВСС модел и той не бива да им бъде налаган със сила.

Избор на председател на ВКС. На този състав на ВСС се пада отговорността да избере и следващия председател на Върховния касационен съд през есента на тази година.  Налице са основателни съмнения за политически зависимости на част от членовете на ВСС, а с действия и бездействия те видимо не изпълняват основните си задължения. Ето защо е вероятно следващото Народно събрание да упражни правомощието са за откриване на процедура за дисциплинарното  освобождаване на част от избраните от НС през 2017 г.  

Анализ и отчет на изтеклата през 2020 г. стратегия за съдебна реформа 2014-2020и впоследствие приемане на нова. Това би дало тласък и основание за извършване на ключови реформи, свързани със съда, прокуратурата и статуса на главния прокурор.

Нов състав на Висшия съдебен съвет. Задължение на новоизбраното НС ще е да проведе избори за нов състав на ВСС през есента на 2022 г., ако не се стигне до прекратяване мандата на настоящия съдебен съвет.

Пазарът в енергетиката

Интеграцията на енергийната система. Предстои интегрирането на Пазарен сегмент „Ден напред“ с европейския пазар – първо на гръцката граница, а по-късно през годината и на румънската, което трябва да бъде максимално ускорено. Това е от изключително значение, за да осигури повече ликвидност на българския електроенергиен пазар, което ще създаде по-добри условия за индустрията, а и ще облекчи условията за навлизането на бизнес потребителите на ниско напрежение от края на юни. Необходим е и повече надзор върху пазарната търговия, тъй като тази година е първата, в която БЕХ няма експлицитни задължения да предоставя минимални количества на пазара.

Държавните помощи и механизмите за капацитет. Правителството е в процес на одобрение на държавна помощ за т.нар. механизми за капацитет, а срещу това трябва да поеме ангажименти за реформи. Този процес трябва да приключи в реалистични срокове, но без излишно протакане. Част от тези реформи включва изваждането на домакинствата на свободен пазар на електрическа енергия в следващите няколко години, но този процес трябва да започне максимално бързо. Заедно с това е необходимо изследване на това дали в България има енергийна бедност, какъв е нейният обхват и дълбочина, и изготвяне на мерки за справяне с проблема.

Газопроводите. Предстои приключването на проекта „Балкански поток“, както и газовия интерконектор между България и Гърция, срокът за който постоянно се отлага. Необходими са и допълнителни стъпки за завършването на свободния пазар на природен газ в страната.

Здравната система и кризата

Ваксини и нормализация на стопанския живот. След слабия напредък с ваксинациите през първото тримесечие на годината се очаква темпът да се увеличи през второто. Въпреки това голяма част от населението остава скептично, както се вижда от скоростта, с която вървят първите ваксинационни фази. Необходима е по-добра информационна кампания и по-ефективна организация на ваксинационния процес – както на ниво лични лекари, така и на общите ваксинационни пунктове, още известни като „зелени коридори“. Ако България (и Европа) изостанат с ваксинационното покритие, рискът от влошаване на епидемичната обстановка през есента е висок, а това ще удари спирачка на икономическото възстановяване.

Здравните грижи отвъд пандемията. През последната година здравният сектор е подложен на огромен натиск, който изкара на преден план проблеми с организацията му – както организацията на предоставяне на здравни услуги, така и големите регионални различия в достъпа до навременна и качествена услуга. Усилията през следващите месеци следва да са в посока овладяване на последствията от пандемията, връщане на нормалната работа на сектора, особено болничната помощ, намаляване на натоварването на медиците в спешна помощ и интензивните отделения и възстановяване на плановия прием в болниците.

Пътят напред

И накрая, да не забравяме, че в последните повече от 11 години с малко прекъсвания на власт е една партия. Това означава, че и на най-ниските нива в администрацията работещите са добили съответни навици, а тези които не са приели определен маниер на работа отдавна не са там, т.е. процесът на пречистване и изграждане на определен стил, нагласи и подход у професионалния чиновник отдавна се е случил. Той знае много добре как се правят големи реформи, знае и кога се започват – в първата година от мандата. Ако няма пълна изненада в изборните резултати, единствената надежда за реални структурни реформи е, колкото и парадоксално да звучи, в настоящата пандемична ситуация – тя може да служи за компас и двигател на промяната. Ако не стартират дълбоки смислени промени в здравеопазването, бизнес средата и образованието, ни очаква сигурно последно място в периферията на Европа.

Материалът След изборния ден: реалността на належащите решения е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според изданието газопроводът ще пренася почти наполовина по-малко природен газ от първоначално предвиденото през следващите години, по данни на портала на Европейската мрежа на газопреносните системни оператори (ENTSOG), част от която е и българския държавен газопреносен оператор „Булгартрансгаз“.

От тях става ясно, че максималният капацитет на продължението на „Турски поток“ през България при изхода за Сърбия (точка Киреево/Зайчар) е 211 гигаватчаса на ден и ще остане такъв в следващите години. До 15 януари 2021 г. обаче платформата на ENTSOG показваше, че този капацитет е 400 гВтч/ден.

Промяна има и при резервирания капацитет, направена на 11 януари. До този момент в платформата се посочваше, че запазеният капацитет е 318 гВтч/ден. След промените от 11 януари обаче резервираният капацитет става 157 гВтч/ден и остава такъв до 1 април, когато намалява до 97 гВтч/ден за период от 6 месеца. На 1 октомври 2021 г. се повишава до 211 гВтч/ден (100% от техническия капацитет) до края на 2039 г., пише още „Капитал“.

Намаленият технически и резервиран капацитет означава, че България няма да получи планираните приходи от експлоатацията на газопровода. Те идват от транзитните такси, които държавата получава от компаниите, които пренасят природен газ по инфраструктурата. Намаленият капацитет значи по-малко транзитни такси.

Според „Капитал“ при достигане на максималния резервиран капацитет според сега наличните данни – 211 гВтч/ден от 1 октомври 2021 г. – приходите ще намалеят с по 100 милиона лева на година в сравнение със сценария, при който запазеният капацитет е 318 гВтч/ден.

Това означава, че приходите от газопровода до 2039 година ще бъдат 4,9 млрд. лева, вместо предвидените по-рано 6,9 млрд. лева.

Материалът Проблем с капацитета на „Балкански поток“ и връщане на инвестицията за него е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изследването на ЕС е с повишен интерес във вътрешен план както за съпоставка с разпространяваните официални национални оценки, така и в сравнителен план, спрямо състоянието в други страни на ЕС. Възможен и допустим е спекулативен и манипулативен сравнителен анализ при условие, че се съпоставят и сравняват несъизмерими (по различни обективни обстоятелства и причини) страни. Конкретно в случая (както е ставало въпрос и по-рано) меродавни са сравнителните оценки и съпоставки между относително близки по съдба и развитие страни, по-специално между бившите страни-членки на СИВ до края на 80-те години на миналия век, които са понастоящем членки на ЕС. Те са 9 страни (изброени в азбучен ред): България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. За изброените страни по-долу е възприето условното название „страни СИВ-ЕС“.

От ЗИП могат да се извлекат някои основни закономерности. Те не бива да се абсолютизират и да се възприемат като твърди функционални зависимости – такива не съществуват в области, в които човекът е основен действащ субект. Фигурират, както навсякъде в икономикса, някои принципни взаимодействия, които се изпълняват с определена степен на вероятност. По-долу се дискутират две от тях.

1. По-голяма рецесия през 2020 г. – по-бързо възстановяване през 2021 г.

На Фигура 1 са представени страни СИВ-ЕС в съответствие с очаквания темп на свиване на БВП през 2020 г., от една страна, и предвидения темп на прираст на БВП през 2021 г., от друга.

Очертава се своеобразен тренд: Колкото по-голяма е рецесията през 2020 г., толкова по-висок е позитивният темп на прираст на БВП през 2021 г. Отделните страни са разположени около тренда с различна степен на отклонение.

Подобна особеност на случващото се в икономиките през 2020-2021 г. е обяснимо и логически оправдано. Пандемията повлия по различен начин върху отделните икономики, но възстановяването на предкризисните равнища не би било редно да се проточва във времето. Особено и най-вече при преодоляване на здравословните затруднения на населението предимно чрез ваксинация.

На Фигура 1 е представено и обобщаващото състояние в ЕС като цяло. Разположението на ЕС на Фигура 1 дава представа за скоростта на процеса на възстановяване на предкризисното икономическо равнище във всички страни на ЕС. Тя се вписва в изказаната по-горе логическа взаимовръзка.

Смущаващо е състоянието на България на Фигура 1. България е страната с най-голямо отдалечение от очертания тренд – спадът на БВП през 2020 г. се оценява от ЕС на -4,9%, а позитивният темп на прираст на БВП за 2021 г. се очаква да е 2,7%. Ако се пресметне равнището на БВП за двете години (2020-2021 г.), България е на втора позиция сред 9-те страни по най-голям спад на БВП (-2,3%), след Чехия (-2,7%), докато средният спад на БВП за 2020-2021 г. за 9-те страни е -1%. Чехия има БВП на човек от населението през 2019 г. (по последни данни на Eurostat) 21 хил. EUR, докато в България същият показател е 8,8 хил. EUR.

Според ЕС България ще отбележи немалък спад на БВП през 2020 г. (-4,9%), но проблемът е в очаквания нисък темп на възстановяване на икономиката през текущата 2021 г. В средносрочната прогноза на Министерството на финансите (МФ) от края на м. октомври 2020 г. се предвижда спадът на икономиката през 2020 г. да е -3%, а позитивният темп на прираст на БВП през 2021 г. да е 2,5%. Оценките на МФ са в съответствие с логиката на икономическите процеси, очертана на Фигура 1, но тези на ЕС за България са съществено различни. Предвижданията на МФ са подчинени на конюнктурни и превантивни вътрешни особености и съображения, докато тези на ЕС следват обективния ход на процесите.

2. Ниската икономическа база предполага по-висока икономическа динамика

На Фигура 2 са представени страни СИВ-ЕС в съответствие с очаквания темп на прираст на БВП през 2021 г. (по ЗИП), от една страна, и равнището на БВП за човек от населението, от друга. Последният показател е за 2019 г., тъй като това е последната публикувана от Eurostat информация. Тя предоставя адекватна представа за равнището на икономическия стандарт в съответните страни.

Разположението на точките на Фигура 2 показва, че е очертан своеобразен тренд за разглежданата група страни. По-специално, очаква се по-бедните страни да реализират относително по-високи темпове на прираст на БВП за текущата 2021 г.

Както и при Фигура 1, икономическата логика на очертания на Фигура 2 тренд е приемлива. Резервите в по-бедните страни са по-големи и е въпрос на мобилизация на съществуващите възможности за постигане на по-високи темпове на развитие.

И на Фигура 2 обаче България се отклонява от очертания тренд, при това – съществено. България е най-бедната страна в ЕС и би било редно да се възстановява от преживяната пандемия с по-високи темпове, както и да поддържа по-високи темпове на икономически растеж. Прогнозата на ЕС (както и прогнозата на МФ) предвиждат значително по-мудно възстановяване. Презумцията за догонване на европейско равнище остава загърбена и изоставена.

Универсален антидот е ускоряването на инвестициите. Масираните инвестиции изискват коренно различен модел на управление на икономиката. Той предполага чувствителна редукция на широко ширещи се корупционни практики, които настоящето управление показва и доказва, че не е в състояние да овладее. Изискват се също целенасочени макроикономически решения, като утвърждаване на върховенството на закона, устойчиво и предвидимо законодателство, т.е. всичко това, което създава благоприятен инвестиционен климат.

Активизирането на инвестиционния процес в страната предполага и инвестирането в целенасочени дългосрочни публични инвестиционни проекти.

Всичко това остава неосмислено и загърбено от т.нар. макроикономически елит у нас.

3. Заключение

Следвайки изводите на видния икономист Х. Мински (а и не само неговите) трябва да се съгласим, че кризите съпътстват неизменно капиталистическата икономика. Въпросът опира не толкова до избягването им, колкото до възможностите за извличане на поуки, адаптацията към променените реалности и бързото преодоляване на пораженията.

Палиативни макроикономически похвати не са в състояние да дръпнат чувствително напред българската икономика. Необходима е цялостна промяна на системата за управление. Настоящата система за управление на икономиката е насочена доминиращо към задоволяване на лични и групови интереси.

Наивно е да си мисли, че промяната на отделни параметри на управление (като например величината на корпоративния данък) ще бъде в състояние да върне инвеститорите в страната. Нерядко се чуват гласове на авторитетни „икономисти“, че ниският корпоративен данък, както и ниското заплащане на труда у нас са съществени сравнителни преимущества. Ако действително е така, защо местни и чуждестранни инвеститори не желаят да инвестират у нас, а се насочват към страни със значително по-висок корпоративен данък и много по-високо заплащане на труда?

Елементарно и политически удобно е инвеститорите да се възприемат като бездушни калкулатори, които непрекъснато пресмятат възможностите за текущи печалби и хукват да инвестират там, където печалбите към деня се оценяват най-високо. Съвременният инвеститор е активно мислещ индивид, който оценява цялостно и в перспектива производствените и финансови възможности и инвестира там, където предвижда комплексната изгода минимум в средносрочен план да е приемлива величина. Цялата гама от очаквани бъдещи събития (не само финансови приходи и разходи, но и околичествени макроикономически решения) се дисконтира към момента на вземане на решение при определянето на печелившия инвестиционен вариант. В този контекст има основания да се оцени, че очакванията на инвеститорите са много повече рационални, отколкото адаптивни.

Конвергенцията към средноевропейско равнище не е и не може да е автоматична. Оставена на самотек (от гледна точка на целенасочено позитивно макроикономическо въздействие) икономическата машина започва да буксува, надделява стремежът за изживяване, целенасочените ангажирани дългосрочни инвестиционни решения отстъпват на усилията за екстраполация на съществуващи и налични дадености.

Макроикономиката има свои функции и задачи, които следва отговорно да изпълнява.

Материалът Eвропейска икономическа прогноза, зима 2021: Изводи за България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За миналата година чуждите инвестиции са 561.7 млн. евро (0.9% от БВП), на фона на 1138.5 млн. евро, (1.9% от БВП) за 2019 година.

През декември 2020 г. потокът е отрицателен и възлиза на 261.8 млн. евро, при отрицателен поток от 86.4 млн. евро за декември 2019 г.

Най-големите преки инвестиции в страната за януари – декември 2020 г. са от Австрия (303.1 млн. евро), Германия (294.5 млн. евро) и Швейцария (207.2 млн. евро).

Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е отрицателен и възлиза на 986 млн. евро за януари – декември 2020 г. Той е по-нисък с 644.2 млн. евро от този за януари – декември 2019 г., който е отрицателен в размер на 341.8 млн. евро.

Инвестициите на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 1.8 млн. евро, при положителен поток от 5.8 млн. евро за януари – декември 2019 г.

Намалява и реинвестирането на печалбата (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат), като възлиза на 622.5 млн. евро, при положителна стойност от 808.6 млн. евро за януари – декември 2019 г.

Материалът Над 50% спад на чуждите инвестиции у нас през 2020 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са уверили премиерът Борисов и вицето му Томислав Дончев по време на обиколка из няколко ремонтиращи се инфраструктурни обекта у нас.

Дончев изтъква, че в преработения План за възстановяване специално за бизнеса има предвидени нови 900 милиона лева в три фонда, освен тези 800 милиона, които са останали от първия вариант на плана. „Предвиждаме тези пари да станат максимално бързо достъпни в България – ако може още в средата на тази година“, коментира още той, цитиран от правителствената пресслужба.

Премиерът пък обобщава, че 60 млрд. лева  ще дойдат в страната ни в следващите години, от които 50 млрд. лева са грантове.

По думите му това ще гарантира, че каквото и правителство да има след изборите няма да се спре инвестиционната програма на държавата.

Материалът Борисов&Дончев: Много пари идват към България, най-вече за бизнеса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Каква е вашата оценка за икономическите мерки взети от правителството?
Не можем да си изкривим душата и да кажем, че правителството не се опитва да помогне в някаква степен на бизнеса и на предприемачите в продължаващата вече около десет месеца сложна и тежка ситуация. Ние неколкократно сме посочвали неефективността на прословутото 55-то постановление на Министерския съвет в първоначалния му вид – така наречената мярка „60/40“. Също така сме посочвали и много по-добрите резултати от 151-во постановление на Министерския съвет.

Като всяко управление и това правителство има по-добри и по-лоши постижения, успехи и провали. В случая с 55-то постановление, провалът можеше да бъде избегнат, но изпълнителната власт се беше „втвърдила“ и отказа да ни чуе. След това, явно си дадоха сметка, че критиките ни са били добронамерени и при приемането на 151-во постановление беше възприета друга философия. Добрите резултати не закъсняха.

Всички тези неща са вече с многомесечна давност. Междувременно се проведоха много консултации, специални заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съгласуваха се позиции и мерки. Проблемите вече се преместват повече към техническата страна на прилагането на мерките и към изпълнението на сроковете.

За нас главният извод е, че при „конструирането“ на подобни мерки, най-голямо внимание трябва да се отдели на начина на прилагането им. Мерките трябва да са така конструирани, че да се прилагат автоматично, да не е необходима преценка на длъжностно лице, иначе казано на чиновник. В базите данни на НАП и на НОИ има огромна и изчерпателна информация, въз основа на която може автоматично да се преценява, дали отговаряш на изискването за прилагане на определена мярка.

Процедурата трябва да може да се задейства с електронно заявление, да се преценява автоматично (за това не е нужен изкуствен интелект, достатъчен е относително прост алгоритъм) и средствата да се отпускат по най-бърз начин по банков път.

Колко от обявените средства по ваши наблюдения реално са стигнали до бизнеса? И колко все още чакат? Смятате ли, че дребният бизнес и големите предприятия са дискриминирани спрямо средните по размер компании?
Ако позволите, отговорът на този въпрос би могло да се даде в обратен ред. Дискриминирани в нашия случай са точно средните предприятия. Обещанието за помощ за средните предприятия в България, дадено от управляващите, датира още от времето на първия „локдаун“ от март – април 2020 година. Това е забавяне, продължителността на което вече наближава година. Това беше заявено публично от страна на АИКБ и по време на оповестяването на приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) на 25 януари 2021 година.

Обещаните грантове са в диапазона между 30000 и 150000 лева. Те не са изплатени на предприятията, които са кандидатствали съгласно процедурата и са били одобрени. А това са бизнеси, които съвсем реално са пострадали от пандемията и които са отчели реален спад на продажбите си от 20 на сто и повече.

За съжаление, това закъснение вече няма как да бъде наваксано. Има наистина опасност, постоянното отлагане на тези компенсации да доведе до това, държавата да няма кого да компенсира на края. Трябва да се има пред вид, че в много от предприятията сривът е тежък и спадът на продажбите е над 50 процента.

Виждате, че тук не става дума за „капризи“ на бизнеса. Нормално, разумно и обосновано е да се очаква поне 25 процента от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да се насочват към подкрепа на инвестициите в икономиката. В момента този дял е 8 (осем) процента. Разликата е доста шокираща и политиката в тази област трябва да бъде незабавно преосмислена.

Би трябвало обезателно да откроим два практически проблема, с които се сблъскваме тежко и болезнено. И двата са свързани с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК).

Единият проблем е в това, че вместо със средствата по ОПИК да се насърчават инвестициите, те се насочват в друга посока – за подкрепа на ликвидността в условията на коронавирусна криза. Не казваме, че ликвидността не трябва да се подкрепя, но в средносрочен план такова тотално пренасочване на средства в средносрочен план лишава на практика икономиката от подкрепа на конкурентоспособността с европейски средства. За подкрепа с български средства няма какво да говорим, така че този подход в средносрочен план е недалновиден.

Подходът трябваше да е обратен – за подкрепа на ликвидността и за борба с коронавируса трябваше да се насочат бюджетни средства и никой нямаше да възрази срещу това, нито пък би имало основание за такива възражения. Средствата по ОПИК трябваше да се запазят за подкрепа на конкурентоспособността, но това не се възприе.

Вторият проблем е, че ни предстоят избори и естествената, рефлекторна реакция на всички политически играчи, в това число и на намиращите се на власт е да се обръщат към възможно най-широката публика, към мнозинството на избирателния корпус с възможно най-разбираеми и примамливи оферти. Казано просто – обещава се „ръст на доходите“, повишаване на заплатите. Никой от обещаващите обаче не пояснява, че за да стане това, първо трябват инвестиции, трябва развитие на индустриите и на селскостопанските производства. За това се премълчава „срамежливо“ и от управляващите и от опозицията, а в крайна сметка, през последните години нищо не се прави за насърчаване и подкрепа на инвестициите.

Защо се бавят нотификациите от ЕК? И как се отразява едно подобно забавяне върху бизнеса ни?
Този въпрос не би трябвало да се отправя към нас. Не е в нашите компетентности да правим подобни проверки, независимо че понякога имаме достъп до подобна информация, поради участието си в социалния диалог на ниво Европейски съюз.

Не мислете, че в случая подхождаме „бюрократично“. Просто най-добре е всеки да върши това, което му е работата. Въпросът трябва да бъде адресиран към правителството или директно към Брюксел.

Впрочем, бихме искали да отбележим, че с изключение на сагата около така наречените „американски централи“ (които са особен случай), администрацията в Брюксел е много по-адекватна от българската и често се отнася с по-голяма загриженост към българските проблеми от нашата собствена администрация.

Смятате ли, че мерките у нас са достатъчни за оцеляването на бизнеса?
Едва ли в световен мащаб могат да се измислят мерки, които да гарантират пълното оцеляване на бизнеса. В крайна сметка и в нормални условия – без пандемии и други катаклизми, непрекъснато умират (ликвидират се или изпадат в несъстоятелност) предприятия и компании се раждат нови. Освен това, сполетялото ни бедствие е твърде тежко и най-вече – твърде непознато, за да очакваме, че може веднага да се генерират толкова адекватни мерки, че всичко да бъде спасено.

Важното е да се прави всичко, което видимо е разумно и работещо в полза на предприятията, защото там са работните места и там са доходите на хората. Вярно е, че у нас има огромна администрация, която не чувства толкова тежко на гърба си последствията от пандемията и това сякаш понижава реакцията в публичното пространство. Но от друга страна, трябва да сме наясно, че хората трябва да виждат добра воля и адекватни действия. Едва ли някой очаква правителството или парламентът да измисли магическа формула, с която да се преодолеят отрицателните въздействия на пандемията.

Иначе, по-горе ясно казахме, че в момента има и по-добре работещи мерки и почти неработещи мерки. Колкото повече управляващите чуват социалните партньори – и работодателите, и синдикатите (по много въпроси те имат забележително единомислие), толкова е по-голям шансът мерките да стават по-адекватни и по-ефективни.

Какво бихте предложили да се промени по икономическите мерки, за да „паснат” на бизнеса?
Едва ли в едно интервю може изчерпателно да се отговори на въпроса, но е добре да се подчертае, че едни от най-исканите от бизнеса мерки са свързани с проблеми, които не са свързани пряко с пандемията и не са „детонирани“ от нея.

На първо място, бизнесът иска изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия през сегмент „ден напред“. Това споразумение трябва да ангажира, да обвърже производителите от групата на Български енергиен холдинг АД (БЕХ); организираният борсов пазар на електроенергия (Българска независима енергийна борса ЕАД – БНЕБ АД); потребителите, които трябва да бъдат представени от национално представителните организации и на работодателите и на работниците и служителите; ресорните министерства – министерство на енергетиката, Министерство на икономиката и министерство на финансите.

Крайно необходимо е да се уредят взаимоотношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК АД и „Ей и Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК АД и „контур Глобал Марица Изток 3“ в съответствие с правилата, които са валидни по отношение на държавните помощи в Европейския съюз.

Отделен въпрос е, че трябва да се изготви Национална порграма за преобразуване на комплекса Марица Изток.

Какви са очакванията ви от Националния план за възстановяване и развитие? Смятате ли, че той би могъл да помогне на бизнеса у нас и как според вас това може да се случи? Вашите критики по плана бяха ли „чути” от правителството?
АИКБ има подробно становище по въпроса за Плана за възстановяване и развитие. Той е публикуван изцяло и е публично достъпен, но с още по-голямо удоволствие бих насочил читателите към Становището по въпроса на Икономическия и социален съвет на Република България, в подготовката на което АИКБ също взе повече от дейно участие.

Несъмнено, АИКБ изцяло споделя целта на плана. АИКБ приветства и проведената обществена дискусия относно Плана. Прави добро впечатление прагматичното структуриране на проекта, като бихме откроили три много важни момента:

Обособяването на четири ясно разграничени стълба, с пропорционални ресурси за изпълнението на всеки от тях.

Несъмнено, инвестиционните ресурси, предвидени в Плана, дават безпрецедентна възможност за подобряване на социално-икономическата среда в страната. За да не се пропусне тази възможност и като се има пред вид дългосрочния характер на изпълнението на Плана, АИКБ смята, че трябва да се обърне много сериозно внимание на проблема с управлението на инвестициите. Мнението на АИКБ е, че наблюдението трябва де се извършва или в рамките на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство или да се създаде нарочен Комитет за наблюдение на изпълнението на Плана.

Ако това стане, ще бъдем свидетели на участие на социалните партньори при прозрачно взимане на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите в различните области на провеждана политика.

Според АИКБ, в Плана трябва да има специален раздел, който да се занимава с демографския проблем.

Тук стигаме до проблема за дигиталната трансформация и бих цитирал дословно Становището на Икономическия и социален съвет (ИСС):

„В настоящия си вид, Планът за възстановяване и устойчивост дава аналогов отговор на дигитални по своята същност трансформации, тъй като основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н., вместо към иновации, технологична модернизация, цифровизация и роботизация и подобряване на енергийната ефективност на индустрията и изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки.

За подкрепа на инвестиции от такъв характер, ИСС настоява в Плана за възстановяване и устойчивост да се заделят ресурси от поне 1,3 милиарда лева. Тези средства следва да се осигурят посредством трансформиране на аналогични ресурси за енергийна ефективност на сгради и улично осветление от грантове в дългосрочни нисколихвени кредити.

АИКБ предлага да се постави ударението върху директните плащания, а за предвидените индиректни плащания да не се създават нови фондове. За тях да се използва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.

Може да се обобщи, че проектът не е лош, той не бива да се отхвърля в никакъв случай, но трябва да се доработи. Това не е куртоазна формулировка, а съвсем добронамерено предложение за партньорство при доработката.

Материалът Без инвестиции не може да се обещава „ръст на доходите“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите й, политическите лидери по света трябва да приемат, че се налагат повече разходи за възстановяване на блокираните им икономики.

„Продължавам да съм защитник на фискални политики, предпазващи икономиките от колапс във времена, когато се опитваме да преструктурираме едновременно производството и потреблението„, изтъква още Кристалина Георгиева.

Без да прави прогнози, шефът на МВФ отбеляза, че международното синхронизиране на мерките е най-доброто за постигане на растеж.

Георгиева даде за пример международно сътрудничество като това за бързото създаване на ваксина срещу COVID-19, и в сфери като цифровия и зелен растеж.

„В МВФ изчислихме, че координираните фискални стимули на Г-20 в зелена инфраструктура – ако бъдат координирани правилно – могат да донесат две трети по-голям ръст, отколкото ако всяка страна действа, без да се съобразява с останалите“, коментира още Кристалина Георгиева.

Материалът Харчете, призова Кристалина Георгиева правителствата по света е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През 2020 г. по Закона за насърчаване на инвестициите са сертифицирани проекти на стойност над 1 милиард лева, което е рекорд за последните 6 години. Сертифицираните проекти са 34. 17 от тях са във високотехнологично производство и услуги“, посочи министърът. С тези проекти се разкриват нови 4500 работни места, което в сравнение с 2019 г. е почти два пъти повече.

Борисов е информирал, че продължава насърчаването на вече съществуващи проекти, като използваният бюджетен ресурс е на стойност 16.4 милиона лева. По думите му това са 23 търговски дружества, с тях са запазени над 5134 работни места. Подпомогнатите проекти са на стойност 438 милиона лева.

По отношение на микро и малките фирми в първите седмици на новата година ще бъде доразплатен ресурсът за преразгледаните над 3300 компании, като към вчерашна дата стартира разплащането на договорите към средните предприятия, докладва още министърът на икономиката.

Материалът За рекордно привличане на инвестиции през 2020-та, докладва министър Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Но ако слушаме лидерите на общественото мнение в България, следва да заемем точно такава позиция. Във Фейсбук бичуваме „държавата“: тя се проваля в здравеопазването, затваря училища, не опазва горите и водите, не осигурява демографски политики за обезлюдените региони, пътищата са с дупки, полицаите са затлъстели, няма стимули за бизнеса, не се финансира научна и развойна дейност и т.н. И сме абсолютно в правото си да размахваме камшика, защото нещата действително стоят така.

Само че откъде правителството да вземе пари, за да извърши тези безспорно належащи неща? Тук лицата на икономическите коментатори изведнъж стават строги и те заговарят за тежестта на корупцията. Нямало пари, защото злонамерени политици на държавни постове източвали правителствените каси. Ако се отрежел коренът на корупцията, и в обществото изведнъж щяло да има пари за всичко. „Само недейте да вдигате данъците, че и тях ще откраднат!“ – размахват пръст икономическите мъдреци.

Корупцията в никакъв случай не е грешно, но е само частично обяснение за недостига на публични средства. Дори изцяло да се преборим с корупцията – което не е направила нито една страна по света – при сегашното равнище на данъчна тежест в България, пак няма да разполагаме със средства да изградим страна от европейски тип. Същото касае приватизацията на публичните услуги: ако изцяло се откажем от държавно здравеопазване и всеки плаща лекарствата и операциите от джоба си, на теория може да си позволим данъци, дори малко по-ниски от сегашните.

Който е изследвал икономиката на здравеопазването знае добре, че без наличието на универсална здравноосигурителна система, пациентите са принудени да плащат много по-високи цени за здравни услуги и лекарства. В САЩ, например, се е наложил моделът на частното здравно осигуряване – и разходите за здравеопазване са близо два пъти по-високи, отколкото в останалите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В същото време, онези сектори от здравеопазването в САЩ, които се покриват от държавата (около 1/5 от общите разходи), плащат двойно по-ниски цени от останалите.

Така че пътят към изграждането на проспериращо общество едва ли минава през „закриване на държавата“, за което с младенчески ентусиазъм ратуват толкова много български икономисти. По-големият мащаб дава сила при преговори, и е бариера – сякаш единствената останала в обществото – пред мощта на големия капитал. Разбира се, в наши дни все по-често ставаме свидетели на припокриване между интересите на големия капитал и на голямата държава, поради която причина левият анархизъм е във възход.

Но думата ми беше за данъците и за доктрината, че тези данъци следва да са ниски, за да може в обществото да останат повече пари и то да расте – което, също така, се тълкува в смисъл, че ефективността при харченето на парите е по-висока там, където решенията взима не централен орган, а частният интерес. Тази логическа верига има най-малко три сериозни дефекта, за които ентусиастите на ниските данъци предпочитат да мълчат.

Първо, данъците служат не само за набиране на средства (особено в света на фиатните пари), а вменяват и ангажимент към обществото. Ако си дал значителна сума от джоба си за общи цели, не ти е все едно какво се случва в страната. В българската регресивна данъчна система, в която от богатите се удържат социални осигуровки само до прага 3,000 лв., а собствениците на фирми с лекота заобикалят извънредно ниския корпоративен данък от 10%, успелият човек „дава едни пари“ на държавата и не иска да го занимават с повече глупости.

Но ако от доходите му се удържаха по-значителни социални и здравни осигуровки и подоходни данъци, нещата щяха да са съвсем различни. Ох, как щеше тогава този успял човек да протестира срещу ниското качество на храната в ученическите столове. Срещу нулевите мерки за защита на качеството на въздуха в градовете. Срещу корупцията в съдебната система и прокуратурата. Срещу нефункционалността на държавните железници. Той щеше да протестира заради себе си, а не за някакви имагинерни идеали. В страни с по-високи данъци, политическите своеволия са много по-голяма рядкост.

Второ, когато данъците са много ниски, богатите хора и собствениците на бизнес нямат стимул да ги „похарчат по-ефективно от държавата“ – а да ги спестят, т.е. да ги обърнат в капитал, най-често непроизводителен. Така икономиката от предприемаческа се превръща в рентиерска, нивото на иновациите спада и развитието се преустановява. Най-голям подем икономиката на САЩ изживява между 1950 и 1979 г., когато пределните данъчни ставки върху доходите са средно 75%. С такова облагане на високите доходи и печалбите, има огромен стимул парите да се ре-инвестират в бизнеса.

Трето, данъците са най-ефективният инструмент за намаляване на неравенството в обществото. Ниски данъци – високо неравенство, и обратно. А когато неравенството е високо и социалната мобилност е ниска, множат се анти-обществените прояви: престъпност, вандализъм, сива икономика, социално изключване. Което, от своя страна, е чудесна тор за мръсното семе на фашизма.

Да допълним с това, че ниските данъци в една страна отблъскват чуждестранните инвестиции. Точно така, тази зависимост наскоро беше емпирично доказана: ниски данъци означават по-малък обхват и качество на публичните услуги, включително на образованието, тоест на уменията на работната ръка – нещо, което инвеститорите ценят далеч повече, отколкото 2 или 5 процентни пункта „отстъпка“ в корпоративния данък.

Петият аргумент срещу ниските данъци е нещо като мое научно откритие: в света съществува силна корелационна връзка (r > 0.6) между равнището на субективната удовлетвореност на жителите на една страна, или т.нар. „щастие“, и равнището на данъчна тежест. С други думи, около 40% от обяснението защо хората в една страна живеят по-щастлив живот от жителите на останалите страни, са техните по-високи данъци.

Разбира се, хората най-вероятно обясняват щастието си с доброто образование и здравеопазване, поддържаните пътища, отговорните публични институции, активното гражданско общество, което не допуска некомпетентни и нечестни политици до властта – с подобни неща, а не с данъците. Но всички тези хубави неща, които ни карат да казваме „ей, щастливо си живеят хората в онази Европа“, биха били невъзможни без адекватни – тоест не-ниски, данъци.

Материалът Ниските данъци са вредни за вашето здраве е публикуван за пръв път на Икономически живот.