Да се снишим – това повелява българската традиция, когато настъпят тежки времена. Но икономическото знание ни съветва точно обратното. Кризата е не просто най-доброто, а единственото възможно време, когато може да се постигне по-сериозен напредък.

Логиката е проста: когато времената са добри, „големите момчета“ разперват рамене. Някои от по-малките се приспособяват, като вършат различни услуги на големите играчи. Всеки си знае мястото и не може да мърда много-много встрани. Икономическата система генерира добър резултат, но разпределението му е ясно регламентирано. Ако се появи подривна (disruptive) иновация, индустрията бързо я неутрализира: чрез подбиване на цени, изкупувания, лобиране и т.н. Статуквото се пази и няма място за нововъведения.

Настъпи ли криза, ситуацията рязко се променя. Загрижени за непосредственото си оцеляване, компаниите не са толкова зорки, а и ресурсите им намаляват. Потребителите, от своя страна, започват да търсят нови неща, отговарящи на нуждите на времето. Така се отваря шанс за нови фирми, продукти, технологии. Постоянните стопански кризи са механизъм на творческо разрушение, който събаря старото и отваря път за новото.

Предприемачите, които имат мисия, са наясно с тези стопански закони и щом се разрази криза, удвояват усилията на компаниите си за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). При криза, бизнесмените с нисък хоризонт се свиват, а тези с по-широк поглед започват да инвестират в бъдещето.

Горната логика е в сила и за държавата, като най-голям стопански субект: настанат ли лоши времена, време е за инвестиции в НИРД – стига в държавното управление да има някой, който мисли в перспектива.

По принцип е така, а как стоят нещата конкретно в България? По данни на НСИ, през 2019 г. страната е похарчила 1 милиард лева за наука. Звучи внушително, още повече, че на годишна база ръстът е 20%, а за последните десет години средствата са скочили тройно.

Но тези български инвестиции, които в никакъв случай не са за подценяване, бледнеят при европейско сравнение. През 2000 г. страните в ЕС взеха решение да се целят в разходи за НИРД в размер на 3% от БВП. България през 2019 г. постигна 0.84%.

В интерес на истината, броени страни членки се справят с това изискване. Швеция, Австрия и Германия отделят малко над 3% от БВП за наука, а Дания, Белгия и Финландия са малко под този праг. Средният процент за ЕС е 2.2%. Но и страни като Словения, Чехия и Естония също са значително пред нас по разходи за НИРД. Изпреварва ни и Унгария, с 1.5% от БВП за наука и изследвания.

Ако България отделяше за наука толкова, колкото е средното за ЕС, при размера на БВП от 2019 г., по това перо следваше да отидат 2.635 млрд. лв. С други думи, българската наука получава с 1.6 млрд. лв. по-малко на година от средното европейско равнище.

Нещата са доста по-сложни, разбира се, като следва да се отчетат три ключови момента. Първо: макар че някаква връзка безспорно има, по-високите разходи за НИРД не водят директно до по-добри научни резултати. Ярък пример за това е т.нар. Национален циклотронен център при Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.

За пръв път идеята беше подхвърлена в медиите през 2010 г. от самия премиер Борисов. Националният циклотрон трябваше да произвежда изотопи за диагностика и лечение на онкоболни, като спести средствата, които плащаме за внос с чартърни полети от Турция и Унгария (доскоро 8 млн. лв. годишно, сега сигурно повече). Освен това, циклотронът към БАН би могъл да служи за научни експерименти и обучение на млади ядрени физици.

Управляващите и послушните институтски директори дадоха много интервюта по темата през годините. С всяка следваща година, планираните разходи за циклотрона набъбваха и стигнаха до 23 млн. лв. Накрая, през 2016 г. циклотронът беше закупен и доставен в института. Там дълго стоя в транспортната си опаковка. Може би вече е изкаран от сандъците, но към март 2021 г. циклотронът все още не работи.

Въпросните 23 млн. лв. безспорно са разкрасили статистиката за НИРД, но има ли смисъл от тях? Може би не толкова фрапантни, но със същия научен ефект са разходите за „НИРД“ под формата на реновиране на сгради, в които се помещават „технопаркове“.

Втори ключов момент: разходите за наука не са задължение само на бюджета. Даже напротив: през 2019 г., държавните разходи за НИРД у нас са само 25% от общите разходи, а преобладаващият дял идва от бизнеса. Това е търсен ефект, който съответства на европейските тенденции – но приватизацията на разходите за наука в България стигна твърде далеч. Едва 26 млн. лв. е стойността на придобитите с държавни средства дълготрайни активи с научна цел през 2019 г.

Да погледнем на нещата и така: спрямо 2009 г., държавните разходи за наука в България са нараснали с по-малко от 25%. Междувременно националният БВП се е покачил с 62% (и двата процента са изчислени по текущи цени). България може и да става по-богата през годините, но ученият, който работи за държавата, не забелязва това.

Сякаш още живеем във времето на дядо Славейков, комуто местните чорбаджии определили учителска заплата, равна на тази на биволаря. Когато даскалът се оплакал, те го сложили на мястото: „Биволарят по цял ден търчи по полето, в дъжд и пек, а ваша милост на топло си стоите в стаята при децата.“ Радвайте се, че и толкова ви даваме.

Третият детайл е, че разходите на бизнеса за НИРД са разтегливо понятие, особено предвид големия дял на чуждестранна собственост в българската икономика. Разходите за патенти и технологии, които поделението насочва към компанията майка, също се осчетоводяват като НИРД – но не за да се създава ново знание, а за да се плащат ренти.

Така или иначе, всяка политика, насочена към насърчаване на НИРД, се нуждае от дълги години, преди да даде плод. Това я прави любима „дъвка“ за управляващите: те с готовност признават нуждата от иновации, защото това е принципен въпрос и не е нужно да се демонстрира някакъв конкретен резултат.

Но има и държави, които гледат на иновациите сериозно. Южна Корея – единствената страна на планетата, преминала от Третия свят в „клуба на богатите“, отделя за НИРД внушителните 4.5% от своя висок БВП. Важният момент в случая не е толкова брутната сума, колкото изграждането на иновационна инфраструктура.

За да придвижат икономиката напред, иновациите се нуждаят от истинска екосистема, в която отделните участници си сътрудничат, преследвайки не само своя, но и системния интерес. Защото, дори държавата да даде пари за лаборатории, кой ще работи в тях, ако университетите не подготвят кадри? А дори лабораториите и ВУЗ да имат човешкия капацитет, как ще знаят върху какво да насочат усилията си, ако не работят съвместно с бизнеса? А ако бизнесът се ограничи до кратко- и средносрочните си нужди от НИРД, как цялата национална икономика ще може да се конкурира?

Необходима е именно иновационна екосистема, а не просто „повече разходи за НИРД.“ И нека държавата не се крие зад лозунга „Аз съм лош стопанин“: лоши стопани ли бяха САЩ, когато в началото на 2020 г. инвестираха 1 милиард долара в малката компания Moderna за разработване на ваксина срещу COVID? А когато инвестираха с широка ръка в интернет, Apple или Tesla? Едиповият комплекс към „държавното“ е сред големите грехове, които тежат на съвестта на цяло поколение български икономисти.

Политиците с лекота говорят за иновации – а това е и модерно. Така например, в националния План за възстановяване и устойчивост думата е използвана над 100 пъти. Но какво конкретно планират управляващите в тази сфера? В края на това лято ще си имаме Държавна агенция за научни изследвания и иновации. В началото на 2022 г. ще ни огрее междуведомствена работна група. Есента на 2023 г. да очакваме иновационен борд…

Най-голямата иновация, която ще направи чиновникът по душа, е машина за биене на печати. Други са методите, други са и хората. България може много повече.

Материалът Криза е. Време за иновации е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Обобщените данни показват, че половината (50,3%) от предприятията в ЕС с най-малко 10 заети лица отчитат иновационна активност през тригодишния период 2016 – 2018 г., което е лек ръст спрямо 2014 – 2016 г. (49,5%).

България е в долния край на таблицата с 30,1%. Страната ни е в компанията на няколко държави, сред които по-слаб резултат имат Румъния (14,6%), Полша (23,7%) и Унгария (28,7%). С малко по-добри показатели над нас са Словакия, Испания, Латвия и Португалия, всичите обаче под 40 процента иновативна активност.

В другия край, с над 60%, са Естония (73,1%), Кипър (68,2%), Белгия и Германия (и двете 67,8%), Италия (63,2%), Швеция (63,1%), Австрия (62,6%), Финландия (61,9%) и Гърция (60,3%).

В същото време Евростат изрично уточнява, че не всяка иновационна дейност е свързана с новаторски продукти, които са нови за пазара. В този смисъл иновационните дейности могат да се отнасят и до иновативни бизнес процеси или други (нови методи за производство, обработка на информация, маркетинг, разпространение, разширен асортимент на фирмата и пр.).

Тук България (9%) се мести с една позиция по-нагоре, с по-добри показатели от Словаия и Испания, но изпреварена от Унгария.

В ЕС този дял варира между 24,8% за Финландия и 2,9% в Румъния.

Материалът България сред страните в ЕС със слаба иновационна активност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от съобщение на ЕК с препоръки към 14 новосъздадени центрове за научни изследвания и иновации, съфинансирани от Кохезионната политика на ЕС в България. Препоръките имат за цел да подобрят управлението и да помогнат на центровете да постигнат финансова устойчивост.

Центровете са разработвани година и половина от международен екип от известни експерти, координирани от Съвместния изследователски център, както и чрез обменен опит с Испания, Литва и Чехия.

Те трябва подкрепят българските власти и изследователи в укрепването на екосистемата за научноизследователска и развойна дейност в страната, изграждане на капацитет за трансфер и разпространение на знания и укрепване на сътрудничеството между изследователските институции и бизнеса в области като зелени и цифрови преходи, както и в медицината.

По думите на Комисарят по сближаване и реформи, Елиса Ферейра: „Благодарение на подкрепата на ЕС тези центрове ще осигурят научна инфраструктура и оборудване, което ще ги направи привлекателни за младите български изследователи. Призовавам всички участващи участници да се възползват от работата на експертите, като поставят почвата за ефективна и модерна система за научни изследвания и иновации“.

Инициативата е стартирана през 2019 г. и ще бъде разширена и в други европейски държави. Комисията също така подпомага държавите-членки и регионите при разработването и прилагането на техните стратегии чрез платформата за интелигентна специализация. В момента ЕС инвестира 160 милиона евро в центровете в рамките на българската програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020.

Материалът Получаваме от ЕК 10 млрд. евро за иновации, зелен и цифров преход е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Основната цел е да бъдат отличени организации, социални предприятия, кооперации, образователни и научни институции, които допринасят за развитието на социалната икономика в България чрез иновации.

В шестото издание на конкурса ще бъдат отличени участници в категориите за социални иновации, свързани със заетост, социално включване, както и с предоставяне на социални продукти и услуги. Ще бъдат връчени три награди.

Крайният срок за кандидатстване в конкурса е до 17.30 часа на  16.10.2020 г.

Материалът Стартира шестото издание на конкурса за социални иновации е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Партньорството включва съвместни иновационни усилия за разработване на цифрови решения, продължаване на използването на Microsoft Azure като облачна услуга за инфраструктурата на BP и доставката на възобновяема енергия на BP, за да помогне на Microsoft да постигне целите си за възобновяема енергия до 2025 г.“, се казва в съобщението.

Компаниите ще проучат и иновативни начини потребителите да управляват потреблението на енергия в дома си.

И за двете компании нисковъглеродната енергия е част от по-широката програма за устойчиво развитие и те възнамеряват да засилят сътрудничеството си в тази област с течение на времето, отбелязва BP.

Преди това BP обяви амбицията си да стане компания с нулеви емисии до 2050 г. До края на това десетилетие тя също така планира да създаде около 50 гигавата чист възобновяем генериращ капацитет, да увеличи годишните си инвестиции в нисковъглеродна енергия с 10 пъти до 5 млрд. долара и да намали производството на нефт и газ с 40%.

През януари 2020 г. Microsoft обяви целта си да намали изцяло въглеродните емисии до 2030 г., припомня ТАСС.

Материалът BP и Microsoft обявиха партньорство за нулеви въглеродни емисии е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Специализираната агенция ще е към Министерския съвет и ще разработва и изпълнява политиката по научни изследвания, иновации и трансфер на технологии в България.

До два месеца правителството трябва да приеме и устройствен правилник на новата структура.

Очаква се Държавната агенция да обедини и концентрира усилията на българските институции в приложни научни изследвания, подкрепа на иновации и иновационната инфраструктура, взаимодействие между наука и реален сектор.

Материалът Създават Държавна агенция за научни изследвания и иновации към МС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те трябва да създадат концепция или предлагане на съществуващ продукт, който да улесни управлението на съвременните офис сгради – т. нар. Tenant Engagement App. 

Инициатор на надпреварата е Proptech.BG – общност, която свързва проптех предприемачи, технологични специалисти и корпоративни лидери от имотния бранш в България. Организацията е създадена от Георги Павлов, член на съвета на директорите на AG Capital, най-големият в България холдинг в сферата на инвестициите в недвижимите имоти.

„Вече над година се стремим да свързваме хората от имотния и от технологичния бранш, да създаваме успешни симбиози между двете сфери,  да подобрим и модернизираме сравнително консервативния пазар на недвижими имоти. Tenant Engagement App не е нещо ново, това е утвърден модел, успешно прилаган в цял свят. Днес, когато целият свят се дигитализира, волно или неволно, повече от всякога има нужда от работещи проптех проекти”, казва Георги Павлов.

Участниците в състезанието Pitch for a pilot #1: Tenant Engagement App ще трябва да създадат продукт, който, освен да улесни управлението на офис сгради, ще има за цел да подобри здравната им безопасност, както и да подпомогне комуникацията между наемател и наемодател. Това може да бъде изцяло нова концепция или софтуер, по който вече работят.

Голямата награда за победителя е уникална по размер и големина за стартиращи компании – възможност за работа със сградите на Lion’s Head Полиграфия и Мегапарк (София), както и Орегон Парк (Букурещ). Участниците ще могат да представят стартъпа си и да получат финансиране от най-новия български проптех фонд 3p1, който активно оглежда пазара за първата си инвестиция в проптех компания.

Повече за състезанието желаещите могат да научат на информативен уебинар този четвъртък, 23 юли, от 16:00 ч.

Материалът Започва първото състезание за иновации в недвижими имоти е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Програмата, която цели да представи по-лесен достъп до иновации и развитие на малкия бизнес, обединява 27 партньора от 14 европейски държави.

BRAINE стартира в началото на май и ще продължи 36 месеца. Финансирането от 16,3 милиона евро е осигурено от публично-частното партньорство ECSEL Joint Undertaking, стимулиращо научно-развойна дейност в сферата на електронни компоненти и системи.

 Основната цел на проекта BRAINE е да стимулира развитието на т.нар. Edge computing (периферни изчисления). И по-специално създаването на енерго-ефективен хардуер и софтуерни решения, базирани на изкуствения интелект, които обработват Big Data посредством периферни изчисления, с високи нива на сигурност.

“ От Advanced Development, звеното на VMware Bulgaria сме щастливи, че ще имаме възможност да допринесем за разработката на нови инструменти, както и да си сътрудничим с партньори от академичния и промишления сектор от цяла Европа“, сподели Веселин Арнаудов, старши директор по Научно-развойна дейност във VMware България.

Сред останалите участници в програмата са Eindhoven University of Technology – Нидерландия, EMC Information Systems (DELL), University College Cork – Ирландия, NEC Laboratories Europe – Германия, Czech Technical University Prague – Чехия и други.

В рамките на BRAINЕ отделните организации ще демонстрират разработките си в няколко сфери – здравеопазване, умни градове, индустриална роботика 4.0 и верига на доставките 4.0.

Софтуерните решения на Vmware, чийто централен офис е в Пало Алто, Калифорния, задвижват глобалната дигитална инфраструктура.

Продуктите в сферата на облачните системи, сигурността и бизнес мобилността, изграждат динамична и ефективна дигитална среда за клиенти на компанията в световен мащаб, посредством обширна екосистема от партньори.

Материалът VMware България партньор на BRAINE в помощ на малкия бизнес в Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Иновациите могат да станат жертва на смъртоносния коронавирус, ако след пандемията правителствата наложат мерки за възстановяване на основата на съществуващите технологии и практики. Новите идеи не бива да бъдат оставени да загинат.

Безпрецедентният характер на кризата с коронавируса доведе до това, че много експерти, включително и авторът на тази статия, се питат дали 2020 г. ще бъде повратният момент за това поколение. Шанс, предоставен ни от пандемията, да внесем промяна  в нашите икономики и общества.

Но колкото по-дълго продължава извънредното положение, толкова по-наивна изглежда тази прогноза. Периодът на повишено внимание ще е кратък и вероятно ще се върнем към старото си ежедневие, “такова, каквото винаги е било”.

Сферата на мобилността е добър тест за това. Трите най-трудни теми в транспорта са тези за разходите, капацитета и климата. Това е и единственият сектор в Европа, в който емисиите на парниковите газове все още нарастват. Това обаче са проблеми, за които иновациите са животоспасяваща ваксина.

Поне така беше досега. “Еърбъс” наскоро прекрати работата по проекта си за самолет, задвижван от хибридни електрически двигатели. Най-големият производител на торове в света “Яра” спря строителството на товарен кораб, който не отделя емисии – първият автономен товарен кораб в света.

И двете компании посочиха разрушителния ефект на пандемията като причина за преустановяването на усилията си. “Еърбъс” и производителят на двигатели “Ролс Ройс” в момента имат по-големи проблеми като масовото съкращаване на работни места.

Въпреки всичко това предизвикателствата в авиацията и корабоплаването се нуждаят от тези скъпи и важни проекти, които да дадат тласък на целия сектор. Вече не живеем в свят, в който един човек в гараж може да направи следващия голям пробив.

Подобни примери има във всеки сектор. В сферата на енергетиката на ход е водородът, в дигиталния сектор имаме блокчейн, в селското стопанство е обещаната революция на дигиталното земеделие.

Това не означава, че няма никаква надежда. В сряда Европейската комисия ще обяви милиарди финансиране на научноизследователска дейност, железопътни линии и инфраструктура за зареждане на електрически автомобили като част от програмата си за възстановяване.

Обърнете внимание и на това, което се случва в някои големи градове, където се изграждат километри велосипедни алеи, с цел гражданите да се движат активно, но и на безопасно разстояние един от друг.

Наистина тези инициативи са закъснели, но те имат своя смисъл, откъдето и да го погледнете. Проблемът е, че те просто се основават на вече утвърдени идеи, които е трябвало да станат политика още преди години.

Примерите с “Еърбъс” и “Яра” показват, че вирусът разрушава нашата и без това крехка способност да мислим и планираме дългосрочно. Утрешният фонд за възстановяване несъмнено ще положи някои правилни основи, но неговата перспектива и обхват вероятно ще са твърде кратки, за да предизвикат промяна.

Липсата на дългосрочно мислене ни помогна да попаднем в капана на тази криза и в още няколко каши, които в момента стоят на заден план. Ако и този път нещата се повторят, авторът на тази статия ще се откаже от наивността си и ще потъне изцяло в топлата прегръдка на песимизма.

Материалът Иновациите – поредната жертва на COVID-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи във Варна Мартин Дановски, който е ръководител на проекта по създаване на звеното.

В морската столица се проведе конференцията „Хоризонт Европа – образование, иновации, научни изследвания“, предаде БТА.

Във форума, организиран от Областния информационен център в крайморския град, се включиха еврокомисарят Мария Габриел, вицепремиерът Томислав Дончев, евродепутатът Емил Радев.

Новото ведомство ще подпомага участниците в научни изследвания и иновации, защото понякога за това не са необходими пари, а само методическа подкрепа.

В Агенцията първоначално ще работят около 40 души, които ще бъдат пренасочени от други ведомства. Новото звено ще има и задача да прави предложения за промени в законодателството.

Според Дановски в рамките на ЕС България е все още в групата на скромните иноватори и това е една от причините за слабата конкурентоспособност на икономиката ни.

Преразпределението на разходите за научно-изследователска и развойна дейност между публичния и частния сектор не води до нужните резултати, до изваждането на нови продукти на пазара и до регистрирането на патенти.

Необходима е държавна подкрепа за преодоляването на тези проблеми и това ще е задача на новата агенция, смята Мартин Дановски.

Материалът Държавна агенция към МС ще се грижи за иновациите е публикуван за пръв път на Икономически живот.