<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>институции Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B8/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/институции/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Mon, 04 Jan 2021 08:39:16 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>институции Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/институции/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Икономика на щастието в новогодишните ритуали</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomika-na-shtastieto-v-novogodishnite-rituali/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 31 Dec 2020 15:20:56 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[икономика]]></category>
		<category><![CDATA[институции]]></category>
		<category><![CDATA[личен избор]]></category>
		<category><![CDATA[щастие]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=23186</guid>

					<description><![CDATA[<p>Анализът на доц. Красен Станчев е публикуван през 2006 година в бюлетина на Института за пазарна икономика Едва ли има време на годината, когато хората си пожелават по-често „щастие”, отколкото в периода на въвеждане, тълкуване и ритуализация на новото (накъсо &#8211; на инициация) около изпращането на старата и посрещането на новата година. Зад тези пожелания [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomika-na-shtastieto-v-novogodishnite-rituali/">Икономика на щастието в новогодишните ритуали</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Анализът на доц. Красен Станчев е публикуван през 2006 година в бюлетина на Института за пазарна икономика</em></p>



<p>Едва ли има време на годината, когато хората си пожелават по-често „щастие”, отколкото в периода на въвеждане, тълкуване и ритуализация на новото (накъсо &#8211; на инициация) около изпращането на старата и посрещането на новата година. Зад тези пожелания се таят определени схващания за природата на човека и неговото съществуване. Ако не са правилно разбрани, с тях е по-лесно да се злоупотребява.</p>



<p><strong>Езикови бележки</strong><br>„Щастие” в английския и германските езици произлиза от схващането за удобна, подходяща случка, събитие; а „щастлив” обикновено означава „облагодетелстван” от обстоятелствата, съдбата и причиняващ известно удоволствие. За разлика от „радостта”, радостното състояние, щастието предполага по-затихнала страст на положителното изживяване, по-малко екзалтация и повече времетраене на изживяваното.</p>



<p>В латинския и романските езици „щастие” е синоним и вероятно произхожда от „плодородие” (на земята), „изобилие”, „благополучие” и „успех”, а и съответните прилагателните са тъждествени по смисъл на тези значения. Славянската етимология на „щастие” само на пръв поглед е различна от романската. Очевидно думата има връзка с „участ”, „дял”, „пай” и „съучастие”. Тези думи са свързани и със значението на „бог” и „съдба” и означават „добра участ”. (Смята се, че съставките на думата „щастие” идват от санскритски и че „съ”, „щъ” означават „хубав”.)</p>



<p>Тъй или иначе, във всичките тези езици щастието е желана неочакваност, съдържа елемент на случайност и е свързано с отделния човек и някакво неповторимо стечение на обстоятелства. Близки по значение са „благополучие” и „благоденствие”. И във всичките тези езици (дори в руския, на който стари теолози и някои съвременни политолози приписват особена колективност и „съборност”) има пословици от рода на „всекиму неговото щастие”, „в чуждото щастие не можеш на вникнеш” и пр.</p>



<p>Икономиката, която в крайна сметка се занимава с отношенията между хората и техните действия, а не с „обществения” и „стопански” свят извън тях, помага за разбирането на щастието. Разбира се, има икономически теории и понятия, които могат да се тълкуват и използват по начин, който просто обърква.</p>



<p><strong>„Стандарт” вместо щастие</strong><br>Защото щастието е индивидуално и зависи от случайности и неповторими изживявания, то не може да се мери. Или поне не може да се мери лесно. Историците на стопанството и на икономическите учения биха вероятно се съгласили, че в основата на стопанските избори, решения и процеси стои стремежът към щастие. Една аксиома на Йеремия Бентам, смятан за родоначалник на утилитаризма, дори казва: „<em>Най-голямото щастие на най-много хора е мярата на онова, което е правилно или неправилно.</em>”</p>



<p>Вместо да мерят щастието, икономистите или по-скоро статистиците, са измислили заместващо понятие &#8211; „<em>стандарт на живот</em>”. Политиците с удоволствие злоупотребяват с това понятие. Злоупотребата става възможна частично защото при „стандарта” интуитивната яснота на „щастието” се разпръсква в множество други термини.</p>



<p>Стандартът на живот се мери чрез реалния доход. А реалният доход представлява доходът в паричен израз, коригиран чрез разходите за живот и чрез въздействията на неща като здраве, безработица, замърсяване на околната среда, положение на жените, децата и малцинствата в обществото, пренаселеността на градовете и свободното от работа време. Няма лошо. Но въпросът е какво следва от тези измерения и за какво се използват числата на икономистите. Ако някоя от тези корекции на дохода в паричен израз бъде политически оценена като много важна, най-вероятно е правителствата да създадат някаква бюрокрация, която да се занимава с проблема. Вместо преследване на щастието, ще се стигне до „полиция на щастието”, която следи как някой от тези проблеми се решава.</p>



<p>Доходът така, както го отчита статистиката, е винаги в миналото, а ритмиката на неговото производство и изразходване е нагодена към процеса на събиране на данъците. Той само конвенционално съвпада с началото и края на астрономическата нова година или с началото и края на културната нова година (т.е. с Коледа в християнската традиция, на която съответстват други празници в другите религии). Във всяка съставка на понятието за стандарт на живота може да бъде намерен повод за специална политика, която да намали щастието като естествено преживяване. Злоупотребата се улеснява и от обстоятелството, че меренето на дохода е по повод на големи съвкупности, обикновено свързани с дадена юрисдикция, данъчна и политическа система &#8211; с т.нар. национално стопанство. Това са въображаеми същности, в които индивидуалното стечение на обстоятелствата за отделните хора се губи. Дори се получава, че това особено състояние е следствие на общото. Всъщност обаче причинността е точно обратната &#8211; не „жизненият стандарт” следва от „брутния национален доход”, а личното щастие е основата на общото благополучие, което после се оказва „БВП” за определен период време.</p>



<p><strong>Човешкото поведение около Нова година</strong><br>В много страни отчитането на този период съзнателно е наместено не в края, а в средата на астрономическата и културната година. Тогава насилствената „солидарност” чрез правителственото преразпределение и доброволната, естествена солидарност на хората (на Дядо Коледа) се различават по-лесно, а изместването на втория тип солидарност от първия е по-малко изкусително в политически смисъл.</p>



<p>Когато на Нова година ви пожелаят например „здравето на скалата и дълголетието на орела” (пожелание много разпространено във фолклора на много народи от Централна Азия), очевидно е, че те не трябва да се случат на абстракцията „БВП”, на данъчните власти и законодателното събрание на юрисдикцията, в която живеете, а на вас самите. Онези неща просто нямат тяло, а вие имате и тъкмо то може да е здраво или болно, да живее повече или по-малко време.</p>



<p>Солидарността се появява и проявява в правенето на подаръци, в доброволното преразпределение. Т.е. хората правят подаръци на близки и роднини, на онези, които обичат и уважават, към които изпитват съжаление, или на онези, чиято обществена роля е ценена. Това става от само себе си, естественото и доброволно. Когато например Христос съветва да дадем втората си риза на ближния, той няма предвид данъчните власти, а онези, които са до и около нас. И това е именно съвет, а не заповед.</p>



<p>Институирането чрез държавата на индивидуални ценности и идеи като братство, общност и обществена солидарност е осъществено само теоретически, в утопичните на описания на обществените устройства, организирани на основата на колективни права. Опитите да се осъществят утопичните планове на територията на определени юрисдикции (държави) винаги са довеждали до монументални човешки и стопански нещастия.</p>



<p>Това не е случайно. Когато се събират средства от големи групи хора, ограничен кръг от тях се организират по-лесно за тяхното използване за своя полза, отколкото голямата група, от която са събрани средствата. Разходите на множеството отделни хора за финансиране на тази частна полза могат да бъдат и са сравнително малки в сравнение с облагата на малцината. Но дори и когато те са разкрити като осъдително скъпи и непосилни, организирането на противодействие най-често също изисква големи жертви. Нещастието на мнозина често финансира щастието на малцина. Такава е логиката на колективното действие, описана много добре през 60-те години на миналия век от икономиста Мансър Олсън. „<em>Няма общество, в което мнозинството да граби малцинството; обикновено става обратното</em>”, гласи един от известните афоризми на Фредерик Бастия.</p>



<p><strong>Щастие и пазар</strong><br>Ако на пазара купувате, а някой нещо успява да ви продаде, това се случва, защото вие давате по-малко, отколкото сте готови да платите, а той или тя получава от вас повече, отколкото са очаквали. Това са т.нар. разкрити предпочитания, въведени в икономическия анализ през 1938 г. от докторската дисертация на Пол Самюелсън. Разбира се, сделката ще се осъществи по този начин, ако е доброволна, ако външни сили не ви принуждават да я извършите и ако самото договаряне не е скъпо. Тогава и двете страни са доволни и в някакъв смисъл щастливи.</p>



<p>В основата на това доволство стои предпоставката, че договарянето е работа на отделните участници в него. В теорията това се нарича стопански индивидуализъм или капитализъм, т.е. това е политическа организация, в която следването на личния интерес и правото на притежаване на частна собственост са морално защитими и легитимни в правен смисъл.</p>



<p>Държавата съществува, за да защитава индивидуалните права. При определени ограничения отделните хора са свободни да решават (сами или заедно с другите, по свой избор) къде да инвестират, какво да произвеждат или да продават и на какви цени. Стопанският индивидуализъм предполага, че няма естествени граници за тези усилия, било в смисъл на активи, продажби или печалби, било в смисъл на брой потребители, работници или вложители, независимо дали те действат на местен, регионален, национален или международен пазар.</p>



<p>Обстоятелството, че отделните хора имат неотчуждаеми и ненарушими права означава, че обществото не би трябвало да ги ограничава, когато те търсят своето щастие. Работещите ограничения са необходими за гарантирането на правата на всички, за да преследват щастието си и споменатите и други индивидуални ценности.</p>



<p><strong>Изследванията на щастието и агитация за щастие</strong><br>Ако се обобщи казаното дотук, ще се окаже, че не нарастването на дохода, на БВП е причина на обществения и стопански напредък, а разширяването на възможностите за избор. Когато напредъкът се мери с ръста на БВП, ще се окаже, че през 2005 г. в България той е горе-долу толкова, колкото през 1989 г. Новите възможности обаче са действителната разлика между тогава и сега, която може да прави хората по-щастливи.</p>



<p>Често има икономически опити да се мери щастието. Ако предположим например, че 1000 лева чист доход на човек са достатъчни за &#8222;нормално&#8220; съществуване, ще се окаже, че 12 000 лева на година доход прави хората по-щастливи. Въпросът обаче е в това, че хората преди това трябва да са решили да произведат услуги, които другите ценят, за да ги купят за 12 000 лева и повече. Това не е лесна работа. Успехът в този размер изисква усилия, които зависят от отчитането на хиляди обстоятелства и са движени тъкмо от желанието за щастие.</p>



<p>Холандският професор Руут Веенховен от университета Еразъм в Ротердам (Ruut Veenhoven &#8211; за онези, които ще търсят работите му в интернет) е може би най-известният изследовател на щастието. Той поддържа „<em>Световна база данни да щастието</em>” и издава „<em>Списанието за изследванията на щастието</em>”.</p>



<p>Прегледът на неговото списание показва, че спечелилите от лотария не са кой знае колко по-щастливи от другите хора. По-важно е, че онези, които печелят повече, живеят по-активно и творчески, и сами разполагат със и отговарят за обстоятелствата на своя живот. Още Аристотел казва по подобен повод, че щастието не е посоката, в която се пътува, а е по-скоро начинът, по който се пътешества. В този смисъл правителствата не ни дават щастие, а най-много могат да ни гарантират правото да преследваме щастието.</p>



<p>Както показва професор Веенховен в едно изследване на щастието в 43 страни, то се случва по-често, когато са налице три условия &#8211; <em>морално одобрение на индивидуализма, гарантирана възможност да се избира и разпространена способност на хората да избират.</em></p>



<p>Може би всичко това е просто пропаганда на щастието. Но все пак желая на всички щастие.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/ikonomika-na-shtastieto-v-novogodishnite-rituali/">Икономика на щастието в новогодишните ритуали</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Правителство, общини и стопански живот по време на пандемия: какво не се вижда</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/zatvoreni-institucii-iuslugi-grajdani/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Красен Станчев]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 25 Mar 2020 19:26:51 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[институции]]></category>
		<category><![CDATA[общини]]></category>
		<category><![CDATA[пандемия]]></category>
		<category><![CDATA[регулатори]]></category>
		<category><![CDATA[стопански живот]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=12367</guid>

					<description><![CDATA[<p>Бездействието на администрацията души дори онова, което може да работи&#8230; Всички обсъждат парите на данъкоплатците, които правителството тези дни каза, че ще върне на някои от тях, след като ги е събрало от всички. И обсъждането, и действията на правителството са нормални – в някакви рамки на общественото приличие. Не може да се очаква, че [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/zatvoreni-institucii-iuslugi-grajdani/">Правителство, общини и стопански живот по време на пандемия: какво не се вижда</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Бездействието на администрацията души дори онова, което може да работи</em>&#8230; </p>



<p>Всички обсъждат парите на данъкоплатците, които правителството тези дни каза, че ще върне на някои от тях, след като ги е събрало от всички. И обсъждането, и действията на правителството са нормални – в някакви рамки на общественото приличие. Не може да се очаква, че мерките по раздаването на пари ще бъдат съвършени и винаги от всеки следва да се желае нещо по-добро и справедливо.</p>



<p>Но
няма никакво обсъждане по повод бездействието на правителството на централно и
местно равнище.</p>



<p>Законът
за извънредното положение не предвижда изменения нито в Административно
процесуалния кодекс (АПК), нито в Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.</p>



<p>Иначе
казано, държавната и общинските администрации трябва, предполага се, да
работят.</p>



<p>По
всичко обаче изглежда, че това не е така.</p>



<p><strong>Правни основания</strong><br>През лятото на 2003 г., като ръководител на групата по закона, аз съставих <strong><a href="http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&amp;Id=122" target="_blank" rel="noreferrer noopener" aria-label="Указания (отваря се в нов подпрозорец)">Указания</a></strong> за прилагане на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Те бяха редактирани от колеги от ИПИ и УНИЛОБ – Варшава, окончателно прегледани от проф. Валери Димитров (тогава председател на комисията по икономическа политика в Народното събрание) и одобрени от Съвета за икономическа политика към Министерския съвет на заседание на 10 декември 2004 г. </p>



<p>Оттогава
законът претърпя 36 изменения и допълнения, най вече с цел увеличаване на броя
и уточняване на подробностите в регулирането и контрола по повод стопанския
живот.</p>



<p>„Указанията“
не са „правилник за приложението“, но са инструкция и затова са нормативен акт
(по смисъла на закона за нормативните актове). Тези инструкции не са отменени,
съответният закон също е в сила. Тяхната цел е да улеснят стопанския живот и да
намалят квази данъците – т.е. разходите за работа с правителството, като заложат
на неговото предварително производство.</p>



<p>При
извънредно положение тези указания би трябвало да се спазват по-стриктно,
защото мисията на предварителното производство е да улеснява опазването на
здравето на гражданите. А това е и едно от четирите основания да се регулира
стопанската дейност изобщо.</p>



<p>Другите
три основания са: националната сигурност и обществения ред, изключителните и
суверенни права на държавата по смисъла на чл. 18, ал. 1 &#8211; 4 от Конституцията и
личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица. За отбелязване
е последното: администрацията на общинско и централно е длъжна да защитава (и
да работи за изпълнението на) личността и имуществото на всички граждани и
предприятия.</p>



<p>Това е
конституционен принцип.</p>



<p>Той е
възпроизведен в чл. 60 от АПК. Според него предварителното административно
производство се „налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите,
да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин
интерес.“</p>



<p>Нещо
повече: според закона за извънредното положение давността по
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) спира да тече, а абсолютната
10-годишна давност за погасяване на данъчните задължения не се прилага. Общото
правило е, че по време на извънредното положение не се образуват изпълнителни
производства. Но като изключение от това правило и в този закон е възпроизведен
текстът от чл. 60 на АПК. Дословно, буква по буква.</p>



<p><strong>Щетите от бездействието</strong><br>Проверявайки една от разпоредбите на (все още тогава) проектозакона за извънредното положение, за да я <a href="https://clubz.bg/95950-nepopravimite_shteti_ot_izvynrednoto_polojenie_sdelkite">коментирам</a>, ми се наложи да интервюирам предприемачи от транспорта и строителството.</p>



<p>Оказа
се, че в тяхната област след 16-ми март (положението бе въведено в петък, 13-ти
март) общинските и държавните администрации не работят, това важи и за
агенциите по вписванията, кадастър, приходите, автомобилните превози, околна
среда, общинските администрации, електро-разпределителните дружества и ВиК (и
държавни, и частни).</p>



<p>След
обявяването на мерките на правителството на 24 март и днес направих същите
консултации. Резултатът бе абсолютно същият.</p>



<p>Не
ще и дума, моята проверка не е всеобща. Но е ясно, че има проблем. И неговите
граници е наложително да бъдат обозначени.</p>



<p>Законът
вменява ограничения и на нотариусите при удостоверяване на изповядването на
сделки. Освен належащите и неотложните. Предполагам, че в крайна сметка ще се
получи, че отделните нотариуси сами ще преценяват кои сделки са такива. Те също
губят доход при спиране на работа. </p>



<p>Какво
може да знаем за щетите от административното бездействие.</p>



<p>За
да отговоря на този въпрос, следва да разгледам т.нар. „правителствени услуги“
на държавната администрация, нейните териториални поделения и тези на
общинските администрации. При това следва да се отчете очевидното
обстоятелство, че това не са услуги в точния смисъл на думата. Те не се
предлагат на конкурентна основа, гражданите и фирмите не могат да изберат друг
доставчик и те най-често са техни задължения, наложени със закон или подзаконов
нормативен акт.</p>



<p>Общият
брой на административните услуги, предоставени от всички административни
структури в страната, не е точно известен от 2015 г. насам. Самите услуги са
малко под <a href="https://iisda.government.bg/adm_services/services/from_central_administrations">2
100 на брой.</a> Според <a href="https://ime.bg/bg/articles/57-mln-dni-za-administrativni-uslugi-i-regulirane/">изследване
на ИПИ</a> през 2014 г. тези услуги са предоставени 218 млн. пъти. От тях над
80% се падат на НАП. По електронен път се предоставят 10-11 млн. отделни
услуги, приблизително 60% &#8211; на юридически лица.</p>



<p>Предвид
ръста на икономиката и доходите, можем да предположим, че техният брой през
2020 г. би трябвало да бъде приблизително 240 млн. пъти, ако годината бе
протекла нормално.</p>



<p>През
2015 г. година българските граждани и фирми са изразходвали, при крайно
оптимистични допускания на колегите от ИПИ, близо 60 милиона работни часа, за
да получат тези услуги. Т.е. те са употребили около 10 хиляди работни (при
допускане за 250 работни дни на година) години, за да ги придобият. (При средно
заплащане на час от около 7 лева, цената на това работно време на опашка за
услуги е над 450 млн. лв за 2014 г.) Предполагам, че часовете за 2020 г. би
трябвало да са около 80 млн. (или малко над 600 млн. лева работно
време).</p>



<p>Предполагам,
че при 240 млн. часа потенциално подлежащи на изразходване за 2020 г. за услуги
на граждани и фирми, вследствие на отложените отношения с данъчните власти, но
усложнени отношения с агенцията по заетостта и службите за социално подпомагане,
ефектите ще са следните:</p>



<ol class="wp-block-list"><li>За период от три месеца
(предполагаемият срок на извънредното положение) ще бъдат отложени около 100
млн. услуги на НАП. Но те ще трябва да бъдат изпълнени след пандемията или след
като отлагането („ваканцията“) приключи.</li><li>Тъй като не всички отношения
с държавната администрация приключват, отвън обсега на НАП остават споменатите
по-горе агенции. Около 40 млн. за тази година. В по-голяма си част това са
задължения и услуги, които не могат да бъдат изпълнени по електронен път,
защото процедурите не го предвиждат или администрацията, гражданите и фирмите
не са готови да го направят. Тъй или инак, това са заверки, визи за
строителство, еднократни разрешителни за местни или международни транспортни
услуги, строителни разрешителни и съгласувания за включване на обекти към
електроразпределителната или ВиК мрежите. Ако администрациите продължават да не
работят за периода на извънредното положение, 10 млн. услуги ще бъдат отложени.</li><li>Тук не става дума за спестени
пари и работно време. Тук под заплаха е дейност, чиято работа е спряна и доход,
който не може да бъде инкасиран във фирмени и съответно домакински бюджети.</li><li>Отчитайки броя на споменатите
в т. 2 разрешителни на година – приблизително 32&nbsp;000, за периода от въвеждането на
извънредното положение, не са издадени около 1 200 документа. Това означава, че
е спряна поне легалната дейност на неизвестен брой фирми. Някои от тях вероятно
ще фалират.</li><li>Ако към това се добави и
спрялата работа на нотариусите и КАТ, пазарът на движимо имущество изглежда
закопчан. Обявите за продажба само в Интернет днес са над 220 хиляди. Очевидно
е, че нито една в момента не може да приключи легално. При цена на един
автомобил от 1 000 лв, абсолютната стойност под риск е над 200 милиона
(примерно за година). На месец загубата би била около 20 млн. само поради
бездействие на административните „услуги“. </li><li>Подлежащите на завършване
сгради към края на 2020 г. са над 1 500 – за всички видове строителство, а
тяхната обща разгърната площ е 1.2-1.3 млн. квадратни метра. При
предполагаемата средна продажна цена на квадратен метър за страната е 400 лв.,
абсолютната стойност под риск е 4.8 млрд. лв. </li><li>Средният брой само на
продадените жилища на месец за 2019 г. е около 40. Иначе казано спирането довършителните
работи (актове 14, 15 и 16 от строителните регламенти) блокира строителната
дейност и отлага продажбите. Съответно строителните фирми и техните работници
нямат перспектива да получат доход дори само поради невъзможността да се
завърши строителството и предвиди продажба. Вярно, сградите и къщите не са
хранителни продукти, за да се развалят за десет дена, но не виждам извинение за
такова принудително спиране на стопански процес, който лишава гражданите от
сделки на стойност 1 млн. лв на месец.</li><li>Заетите в тези отрасли (на
постоянни и временни договори, и самонаети) са вероятно около 500 хиляди –
техните доходи също ще се свият;</li></ol>



<p>И
накрая: извънредното положение всъщност показва, че много от регулаторните
режими са безсмислени. Дори администрацията не разбира защо ги прилага, след
като не съблюдава задълженията си, наложени със закон не само на гражданите, но
и на фирмите.</p>



<p>Явно
пак е настъпило време за регулаторна гилотина. Гилотината, както е известно от
една стара френска поговорка, е най-надеждният лек против главоболие.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/zatvoreni-institucii-iuslugi-grajdani/">Правителство, общини и стопански живот по време на пандемия: какво не се вижда</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
