Това е уверил министър-председателят Бойко Борисов, който е бил в района на строителството на интерконектора Гърция-България край Димитровград, където трасето ще пресече река Марица.

В отсечката всички подготвителни строителни дейности са извършени. Предвижда се реката да се пресече чрез хоризонтално сондирано пресичане, което е най-щадящо от екологична гледна точка. Пресичането е с дължина около 500 м, на солидна дълбочина под коритото на реката и преминава през разнородни земни пластове, което го прави изключително предизвикателно за строителите.

Тия дни стана ясно, че Еврокомисията е превела на Консорциума ICGB AD, който строи интрконектора първия транш (28 499 999 евро) от утвърденото финансиране в рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” (OPIC). Изтъква се стратегическото значение на газопровода IGB за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка за целия регион на Централна и Източна Европа.

Строителните работи по газовата връзка напредват, като към момента на 150 км от трасето са разнесени тръби в подготовка на последващите дейности. Извършени са заварки на 120 км, на 70 км тръбите са положени в траншея. Общата дължина на газопровода е 182 км, от които 150 км на българска територия. Това съобщават от правителствената пресслужба, на фона на сериозни упреци от политици и експерти за сериозното забавяне на тази газова връзка, което мнозина смятат е заради „Балкански поток“.

Изтъква се още, че съгласно подписано допълнително споразумение с изпълнителя АВАКС, компанията следва да спази обновения от нея график за работа, газопроводът трябва да е изграден до края на 2021 г. Уговорени са и междинни дати за приключване на ключови етапи, от които най-важно е приключването на пресичанията през големите водни обекти – до 15 октомври 2021 г. Строителството продължава да се изпълнява при запазване на първоначално договорената твърда цена от 144,8 млн евро.

Материалът Интерконекторът с Гърция готов до края на годината, уверява Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За това са се договорили министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова и зам.-министър председателят и министър на минното дело и енергетиката на Сърбия Зорана Михайлович.

Двете посетиха бъдещата точка на свързване и мястото, където ще бъде изградена газоизмервателна станция на интерконектора в района на Калотина, придружавани от изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов.

Припомняме, от началото на годината Сърбия получава руски природен газ, транзитиран по „Балкански поток“ – построеното на наша територия продължение на „Турски поток“.

Министър Петкова е припомнила, че за реализацията на интерконектора е осигурено финансиране в размер на 27 млн. евро по Механизма за свързване на Европа и 2.7 млн. евро по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов е припомнил, че в момента е в ход процедурата за избор на изпълнител на строителните дейности, в рамките на която на 22 февруари са отворени офертите на кандидатстващите компании.

„Единадесет кандидати са допуснати в конкурса, сред тях има международни компании. Очакваме строителните дейности да започнат през май“, подчертава Малинов.

По думите му, реализацията на проекта ще осигури възможност на Сърбия да получава газ и от терминала край Александруполис, където Белград също е заявил капацитет.

Михайлович е информирала, че през следващата седмица предстои да бъде обявена тръжна процедура за избор на строител на газопровода на сръбска територия.

Линейната част на междусистемната връзка България-Сърбия е с дължина около 62 км. на българска територия и 108 км. – на сръбска. За пълната реализация на обекта се предвижда изграждането на две автоматични газорегулиращи станции, една газоизмервателна станция – Калотина, както и две газопроводни отклонения за гр. Сливница и гр. Драгоман. След изграждането й, газовата връзка ще бъде с пропускателна способност 1,8 млрд. м³/г., с възможност и за реверсивен поток. Очаква се тя да бъде завършена до м. май 2022 г.

Материалът България и Сърбия ускоряват строежа на интерконектора е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Борисов заедно с министъра на енергетиката Теменужка Петкова провери как върви изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България/IGB/.

Тръбата ще се свърже с гръцката национална газопреносна система и Трансадриатическия газопровод TAP в района на гр. Комотини и с българската газопреносна система в района край Стара Загора.

Стартът на междусистемната газова връзка Гърция-България беше даден на 22 май 2019 г. от премиерите на двете страни. Интерконекторът е един от седемте приоритетните проекти за сигурност и конкурентоспособност на енергийния пазар в Европейския съюз.

Газовата връзка между България и Гърция е с обща дължина 182 км, от които 150 км са на българска територия. Тя започва от Комотини, Гърция и се свързва с българската газопреносна система на Стара Загора. Техническият ѝ капацитет е от 3 до 5 млрд. куб. м годишно. Общата стойност на проекта е 220 млн. евро.

До момента са доставени 159 км тръби, заварените са близо 72 км, а общо положените и засипаните по изграждащото се трасе са над 11 км. За изпълнението на строителните дейности работят общо 440 души.

България ще може да получава доставки и през терминала на Александруполис за втечнен природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Израел, Египет.

Материалът От Нова година в България влиза природният газ от Гърция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сред въпросите от взаимен интерес, по които ще работи комисията е и проучването на варианти за бъдещи доставки на природен газ от Израел към България.

Чрез изграждане на междусистемни връзки със съседните държави и конкретно – газовият интерконектор Гърция-България, страната ни ще има възможност за бъдещи доставки на тръбен и на втечнен природен газ, включително от Израел, се казва в документа.

Изтъква се, че задълбочаването на двустранното сътрудничество между двете страни в областта на енергетиката се обуславя от приоритетите на България за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Казва се още, че страната ни разглежда Източното Средиземноморие и Израел като потенциален източник на природен газ в изпълнение на тези приоритети.

Материалът България заяви интерес за доставка на природен газ от Израел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е посочил пред Trend.az, цитирано от Blacksea Caspia, изпълнителният директор на проектната компания ICGB – Теодора Георгиева.

По думите й строителството на интерконектора е започнало на 28 октомври 2019 година и се очаква работите по строителството да продължат 18 месеца.

Става ясно още, че първият склад за съхранение на секции от тръбопровода, а също така и лагерът за обслужването на трасето на българска територия при строителството на газопровода вече са готови. Строи се вторият склад за тръбни секции.

„Подготовката на територията по маршрута на интерконектора в България продължава. До 26 февруари 2020 година около 1224 броя тръби с обща дължина 17682000 метра, са доставени за българския участък”, заявява Георгиева, като отбелязала, че основните търгове и конкурси за обществени поръчки по проекта вече са завършени и договорите са подписани.

IGB е газопровод, който ще позволи на България да получава азербайджански газ, в частност – добиваният от находището „Шах Дениз-2”. IGB ще бъде свързан с TAP, по който на европейските пазари ще се доставя природен газ от втория стадий на експлоатация на находището „Шах Дениз”.

През първия етап пропускателната способност на газопровода ще бъде три милиарда кубически метра газ, като 2,7 милиарда кубически метра от тях ще бъдат насочени към дългосрочните пазари, а останалият дял с обем 0,3 милиарда кубически метра – към краткосрочните пазари.

През втория етап, в зависимост от развитието на пазара, пропускателната способност на тръбопровода може да бъде увеличена до 5,3 милиарда кубически метра природен газ, с помощта на допълнителна компресорна станция. От тях 4,5 милиарда кубически метра газ ще бъдат насочени към дългосрочните пазари, а 0,5 милиарда кубически метра газ – към краткосрочните пазари.

Материалът След година към България тръгва азерският газ от „Шах Дениз“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В срещата участваха изпълнителнителните директори на проектната компания „Ай СИ Джи Би“ ЕАД от българска и от гръцка страна – Теодора Георгиева и Константинос Караянакос, представители на доставчика на тръби – „Коринт Пайпуър“, на строителя – АВАКС и на инженер-консултанта – „Консорциум Тибей“.

Чрез интерконектора Гърция-България страната ни ще получава договорените 1 млрд. куб м годишно азербайджански природен газ от втората фаза на газовото находище Шах Дениз.

Представителите на „Коринт Пайпуър“ увериха, че производството на тръби се реализира по график. През февруари ще се осъществи доставката на необходимите тръби за изграждането на първите 47 км от интерконектора. Необходимата техника за извършване на автоматично заваряване на тръби, която ще ускори значително процеса по реализация, е доставена в Солун и предстои да се транспортира към трасето в България, казаха от АВАКС.

В момента продължават да се изпълняват подготвителни дейности по трасето както на българска, така и на гръцка територия.

Материалът Завършват интерконектора Гърция-България през октомври е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тръбопроводът, наречен Balticconnector, ще помогне на Финландия да диверсифицира доставките си на газ, които за момента са единствено руски, а също така и да изпраща газ до Прибалтика.

Газопроводът е финансират на 75 процента от ЕС, а останалото участие е на собствениците – финландският Baltic Connector и Elering от Естония.

Факт е, изтъква Ройтерс, че при липса на друга суровина, в момента на отварянето си Balticconnector ще пренася газ само от руски входни пунктове във Финландия и Прибалтика, на втечнен природен газ от терминала Клайпеда в Литва или от латвийското хранилище в Инкукалнс.

Цените им обаче варират, тъй като Русия има различни договори за доставка във Финландия и Прибалтика, стойността на газа в хранилищата е сезонна и свързана с времето, докато втечненият газ (ВПГ) следва глобалния пазар.
Богатият и евтин ВПГ обаче вече намали дела на „Газпром“ в по-широкия европейски пазар и на руската компания може да й се наложи да промени цените си във Финландия, за да се конкурира с ВПГ, отбелязва Ройтерс, позовавйки се на коментарите на собствениците на Balticconnector.

От „Газпром“ са отказали коментар за агенцията, но Руският Национален фонд за енергийна сигурност – мозъчен тръст, чиито възгледи обикновено са в съответствие с тези на „Газпром“, изтъква, че не очаква Balticconnector да бъде от голяма полза.

„Тръбопроводът изобщо не може да бъде напълнен с газ. За да се постигне това, е необходимо Финландия да закупи повече газ от Газпром, а Естония да предложи по-висока цена. Не мисля, че има смисъл „, коментира заместник-директорът Алексей Гривач пред Ройтерс.
По думите му, Balticconnector е типичен пример за излишна инфраструктура, която е изградена само за усвояване на пари от ЕС и създава „митична връзка на пазарите“, която може да се използва само веднъж на 10 години“.

Материалът С нов интерконектор намаляват влиянието на „Газпром“ в Прибалтика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Американският посланик у нас Херо Мустафа също присъства на проверката, защото по трасето ще може да идва американски втечнен газ, доставен до гръцките пристанища. На място бяха и посланиците на Гърция и Азербайджан, откъдето също ще идва синьо гориво.

Интерконекторът ще стига от Стара Загора до гръцкия град Комотини. Той е обявен от Брюксел за проект от общ интерес на Евросъюза.

 „Газовият хъб „Балкан“ ще докара конкуренция, не да сменим един доставчик с друг“, каза Борисов. „Енергийната сигурност е много важна!“, заяви на български американският посланик Харо Мустафа. Премиерът съобщи, че догодина по това време диверсификацията ще бъде факт.

„Там където строим, археолозите намират уникални неща, на 7000 години намериха каменни сечива. Много сме доволни от нашите археолози. Работят бързо, ние плащаме редовно и музеите ни се напълниха с артефакти. Само за археологията сме дали 4 млн. лв.“, допълни Борисов. Трябват археолози, няма само пиари и пиарки да произвеждаме“, отбеляза той.

Той разказа, че президентът Алиев в Азербайджан посреща добре и политиците обичат да ходят в Баку. И като се връщат говорят за голям шлем.

Борисов намекна за думите на президента (2002 – 2012 г.) Георги Първанов по време на посещението на Владимир Путин на 18 януари 2008 г.

Под голям шлем Първанов имаше предвид петролопроводът „Бургас – Александруполис“, АЕЦ „Белене“, газопроводът „Южен поток“.

Да направим и бърза магистрала до Александруполис. Да си разменим по един кей – Гърция ще има Черно море, ние – Егейско! И това без войни, обобщи Бойко Борисов.

Общата стойност на проекта е 220 млн. евро, осигурени чрез заем от Европейската инвестиционна банка (110 млн. евро), Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (39 млн. евро), Механизма за свързване на Европа (45 млн. евро) и собствени средства на акционерите в проектната компания „АЙ СИ ДЖИ БИ“ АД.

Интерконекторът е с обща дължина 182 км, от които – 150 км. на българска територия. Техническият му капацитет е от 3 до 5 млрд. куб. м./годишно, с възможност за увеличаване до 10 млрд. куб. м./годишно при наличие на търговски интерес. Очаква се той да бъде въведен в търговска експлоатация през втората половина на 2020 г.

Материалът Покрай интерконектора си разменяме и морски кейове с Гърция е публикуван за пръв път на Икономически живот.