Над 55 хил. деца са се явили на матурата по математика след 7 клас през 2019 г. На този етап от тяхното образование изпитът по математика е задължителен, затова и техният брой е толкова голям. Резултатите от това масово изпитване, погледнати през призмата на общините, са силно притеснителни. В почти всички случаи оценките са значително по-ниски спрямо тези по български език и литература. В нито една община учениците не успяват да постигнат средна оценка от много добър 4,50 на изпита по математика. Едва в 10 общини се отчита средна оценка над 4,00, в т.ч. някои съвсем малки, както и Столична, Варна и Бургас. Последните три обаче са на ръба и реално са на няколко стотни от изпадането под границата от 4,00.

Загубата на интерес по отношение на математика става особено видима на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) след 12 клас. Там математиката не е задължителна и учениците могат да избират между нея и други предмети – например изпит по чужд език. През 2019 г. близо 50 хил. деца са се явили на ДЗИ по български език и литература. Знаете ли колко от тях са избрали математиката за втори изпит? Общо 2 255 деца – това са всички зрелостници, които са се престрашили да се явят по математика преди абитуриентския си бал. Грубо казано, 1 ученик на всеки 20. През миналата година в 161 общини няма нито един ученик, явил се на зрелостен изпит по математика.

Малко, но добре подготвени

Прави впечатление, че след 12 клас по математика се явяват предимно много добре подготвени ученици. От общо 104 общини с ученици на изпита, в 45 средната оценка е над 5,00. Оценката на изпита по математика след 12 клас е почти винаги над тази от изпита по български език и литература, което се обяснява именно с това, че математиката след 12 клас е избираема и очевидно само най-мотивираните и знаещите взимат това решение.

Общата картина е ясна. Когато всички бъдат изпитани по математика след 7 клас, резултатите са силно разочароващи, защото повече ученици са слабо подготвени. Когато изпитаме само най-добрите след 12 клас – 1 от 20 ученика, които сами са избрали този изпит, резултатите рязко стават много високи. В допълнение към това, броят явяващи се на математика след 12 клас постоянно спада – с 200 ученици само за последната година.

Тенденцията да се учат езици е добра. Това, че изпитът по английски е най-често избираният след 12 клас вероятно отразява също и стремежът за учене в чужд университет. Но свиването на „математиците“ – или тези, които се чувстват подготвени и едновременно с това, мотивирани да продължат образованието си в сфера, свързана с прилагане на математически умения – рано или късно ще спъне икономиката, защото с математика се продължава в техническите и информационните науки, а те са сред най-бързо развиващите се. Точно там и всяко правителство иска повече студенти и с по-добри резултати.

Кои гимназии държат летвата на математиката?

Гимназията, която традиционно праща най-много зрелостници на изпита по математика е Математическа гимназия „Д-р Петър Берон” във Варна – общо 148 ученика се явяват на държавния зрелостен изпит по математика през 2019 г. и получават средна оценка 5,46. В гимназията се обучават близо 1 200 деца, като в момента набира скорост проектът за изграждането на нова сграда и оформянето на кампус по инженерни и точни науки.

Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски” е безспорен отличник със средна оценка по математика 5,80 от общо 141 явили се деца. Другите две много големи и силни са Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов” в Пловдив – 100 явили се и средна оценка от 5,37, както и Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков” в Бургас – 91 явили се и 5,65 средна оценка.

Природо-математическите гимназии остават силни, но постепенно отстъпват от математиката в полза на други предмети. През 2015 г. в почти всички природо-математически гимназии в страната броят на зрелостниците, които са избирали математиката за изпит след 12 клас е бил по-голям от броя на тези, които избират английския език. Такъв е бил случаят с природо-математическите гимназии в Бургас, Благоевград, Велико Търново, Враца, Габрово, Кюстендил, Хасково и други. През 2019 г. в повечето балансът вече е обърнат – преобладават зрелостниците, които избират английския пред математиката.

Реално в страната са останали едва 4-5 гимназии, в които около или повече от половината от децата държат държавен зрелостен изпит по математика.

Добавена стойност без математика?

Понастоящем икономиката на България дава ясна заявка за преориентиране към по-високотехнологични сектори, в т.ч. в сферата на информационните технологии и развойната дейност, но и в индустрията, която бяга от ръчния труд и се фокусира в по-капиталоемките производства. Тази трансформация изисква голям брой добре подготвени кадри, способни да участват в процеса на трансфер на технологии в динамичните български предприятия и фундаменталните математически познания са неизменна част от тази подготовка. Езикът е важен, но се изискват и други специализирани знания.

На този етап изглежда, че системата на училищно образование не успява да изгради такива умения у мнозинството от учениците – тъкмо обратното, по-скоро ги отблъсква от „точните“ науки и ги насочва към хуманитаристиката, икономиката и правото. Последните все още са предпочитани във висшите училища, но в последните години се наблюдава преливане към приложните и информационни науки. ИКТ секторът полага също сериозни усилия за да запълва тези дефицити на публичното образование, създавайки собствени академии и партнирайки с по-активните училища и университети.

Липсата на по-широкообхватна математическа подготовка обаче е спънка пред тези процеси. Понастоящем в структурата на училищно образование силно внимание се обръща на четивната грамотност, а в по-горните етапи на работата с текст и литературата. Необходимо е обаче също толкова голяма тежест да придобие и обучението по математика и природни науки – най-малкото защото ще се окаже, че мнозина от днешните юристи и психолози биха били много по-добри инженери или програмисти, ако училището наравно им беше осветило и тази пътека.

Материалът Печелим олимпиади, но закъсваме с математиката е публикуван за пръв път на Икономически живот.