20 години по-рано обаче – през 1971 година, и в България е имало подобен лозунг, звучащ вероятно – „Икономистите, другари!“

От статия във в-к „Икономически живот“, от въпросната 71-ва, научаваме колко грижи тогавашната власт е полагала за икономическото ограмотяване на трудещите се. Както и за създаването на все повече средни и висши кадри икономисти.

Някой шеговито би вметнал, че сме имали икономисти, но не и икономика. Това обаче го оставяме на вниманието на стопанските историци.

Материалът Икономистите, другари! е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През юни средната работна заплата е 1355 лв., което е нарастване с 1.7% в сравнение с предходния месец и с 8.1% спрямо юни 2019 година, показват още данните на статистиката.

През второто тримесечие на т.г. заетите лица на възраст 15 и повече навършени години са били 3 079.6 хиляди, от които 1642.0 хиляди са мъже и 1437.6 хиляди – жени.  В сравнение с второто тримесечие на 2019 г., броят на заетите намалява с 5.6%.

52% са работещите лица у нас спрямо цялото население. При мъжете този дял е 57.8%, а при жените – 46.6%.

Безработните са 192.2 хиляди, от които 108.1 хиляди (56.2%) са мъже и 84.1 хиляди (43.8%) – жени. Коефициентът на безработица е 5.9%, съответно 6.2% за мъжете и 5.5% за жените. В сравнение с второто тримесечие на 2019 г., коефициентът на безработица нараства с 1.7 процентни пункта – при мъжете – с 1.6, а при жените – с 1.8 пункта.

По предварителни данни, през второто тримесечие на 2020 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите лица нарастват с 9.9% спрямо година по-рано.

Увеличението в индустрията е с 10.7%, в услугите – с 9.1%, и в строителството – с 6.0%.

Материалът Една пета от промишлените предприятия страдат от недостиг на кадри е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В рубриката „Проучване за потребностите от работна сила” на официалния сайт на Агенцията е публикуван отделен онлайн анкетен формуляр, който ще бъде достъпен до 16 октомври 2020 г.

В анкетата всеки работодател ще може да посочи от каква работна сила ще има нужда през следващите 12 месеца, както и в рамките на 3 до 5 години.

Също така ще може да заяви кои от предложените 21 умения и 8 ключови компетентности трябва да притежава търсеният от него персонал.

Тази година в проучването ще бъде отчетено и влиянието на епидемичната ситуация в настоящите социално-икономически условия.

Шестото проучване стартира на 1 септември т. г., първоначално сред поканени от бюрата по труда в страната работодатели от формирана по данни на НСИ национално представителна извадка. До този момент над 1300 фирми и организации са взели участие в анкетата.

Агенцията по заетостта приканва работодателите от статистическата извадка, които все още не са попълнили своя формуляр, да направят това в оставащия до 16 октомври период. За целта могат да ползват предоставената им от бюрата по труда връзка  към електронната анкета.

Проучването на потребностите на работодателите в България от работна сила стартира за първи път през 2018 г. и се провежда два пъти в годината.

Получените резултати се използват при подготовката на краткосрочните мерки и програми за организиране и провеждане на обучения за професионални и ключови умения, както и при определяне на приоритетите на областната и националната политика в сферата на образованието, обучението и насърчаване на заетостта.

Материалът Агенцията по заетостта пита бизнеса какви кадри му трябват е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Втората за годината анкета ще се проведе в периода 1 септември – 16 октомври 2020 г. включително и ще продължи проследяването на тенденциите за това, от какви професии и умения на работната сила се нуждае бизнесът в краткосрочен и средносрочен план. Работодателите ще имат възможност да споделят и очакванията си за влиянието, което COVID-кризата може да окаже върху евентуалното освобождаване или наемане на нов персонал.

Целта на проучването на Агенцията по заетостта е да се получи реална и конкретна информация за обхвата, професиите, компетенциите, знанията и уменията на търсените кадри, включително и в настоящата несигурна икономическа среда.

От агенцията уверяват бизнеса, че предоставената информация ще се използва само в обобщен вид и за статистически цели, при спазване на Политиката за защита на личните данни на Агенцията по заетостта, в качеството й на администратор на лични данни.

Анкетирането и този път ще обхване първоначално работодатели от формирана национално представителна извадка, представяща всички сектори на икономиката, различни по статут и големина предприятия с териториално разпределение във всички области в страната.

На разположение на работодателите е актуализиран онлайн анкетен формуляр, в който те могат да посочат от какви специалисти със средно и висше образование ще имат нужда през следващите 12 месеца и след по-дълъг период – от 3 до 5 години. Те отново ще могат да очертаят и най-необходимите компетентности и умения, които трябва да притежава търсеният от тях персонал.

За работодатели, които не попадат в статистическата извадка, но имат желание да участват в проучването, ще бъде изготвен отделен електронен формуляр с аналогични въпроси, който ще бъде достъпен в периода 28 септември – 16 октомври 2020 г. на електронната страница на Агенцията по заетостта в рубрика „Проучване на потребностите от работна сила”.

Получените от проучването резултати ще бъдат използвани при подготовката на краткосрочните мерки и програми за организиране и провеждане на подходящи обучения за професионални и ключови умения с цел ориентация съобразно изискванията на работодателите. Посочените от работодателите очаквания за необходимите им специалисти с висше и средно образование след 3 до 5 години пък ще се използват при определяне на приоритетите на областната и националната политика в сферата на образованието, обучението и насърчаване на заетостта.

Материалът Поредно проучване на Агенцията по заетостта за кадровите нужди на бизнеса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

ИТ сферата в България е тясно свързана с компании в Западна Европа и САЩ. Много от големите бизнеси пострадаха и това се отрази и на фирмите у нас, показва анализът на Милен Ганев, съдружник в българската софтуерна фирма Е-CARD.

Според него когато има глобална икономическа криза, винаги се отчита спад в ИТ сектора. Забелязва се замразяване на ръста на възнагражденията на специалистите в сферата, тъй като в последните години те бяха изкуствено завишени.

Има задържане на нивата и дори лек спад в заплащането. Вследствие на кризата е много вероятно да станем свидетели на по-голям баланс между търсене и предлагане на кадри. Има промяна в динамиката на пазара и специалистите са по-малко склонни да рискуват и сменят работата си в сегашната ситуация, обясни Ганев.

В част от фирмите последваха съкращения, намаляване на работното време и дори на заплащането – нещо немислимо само допреди няколко месеца. Рецептата за справяне е иновативност и обучение на хората.

„В момента липсват качествени специалисти на българския пазар, защото университетите не произвеждат такива. Те обучават много студенти, но дават само начално ниво“, коментира Милен Ганев. Фирмите допълнително трябва да инвестират в тяхното обучение, което отнема време. Затова според него сега е моментът университетите да променят бързо своите програми и да ги приведат спрямо изискванията на бизнеса.

Другата тенденция, за която IT секторът се оказа най-подготвен в пандемията, е работата от разстояние „Все още не може да се определи процентът на ефективност на хората“, каза Ганев. В началото на пандемията е бил нисък заради стреса от COVID-19. При затварянето на почти всичко в страната, резултатите от работата вкъщи са били най-високи.

След отхлабването на мерките и идването на топлото време, ефективността отново е много ниска, коментира още Ганев. Според него хората на хоум офис трудно могат да се следят и да спазват работното време. Важно е в бъдеще компаниите да осигурят по-добра връзка между екипите, за да има висока ефективност от работата на служителите. Гъвкавата  работа ще бъде новата норма след вируса.

E-CARD е българска компания, която е създадена през 2000 г. и се налага на пазара чрез предплатената карта за интернет достъп и разплащания.

Материалът Отлив на проекти в ИТ сектора, започват да освобождават хора е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Очакванията за значителен ръст на крайното потребление, подкрепени от общо нарастване на възнагражденията за държавната администрация, ще ограничат размера на нетния износ и баланса по текущата сметка.

Вероятно е да се увеличи инфлацията, да има прегряване на отделни пазари, в т.ч. жилищното строителство.

В условия на валутен борд, следването на този подход в периода до 2022 г. може да генерира допълнителен риск пред осигуряване на необходимата външна подкрепа за бързо присъединяване към ERM II и еврозоната в съответствие със заявените намерения.

От работодателската организация смятат, че нарастването на заплатите в бюджетната сфера с 10%, на минималната работна заплата с 8,9% и компенсацията на един нает (7,4%) се определят за пореден път без връзка с очаквания реален ръст на БВП от 3,3%. А това води до намаляване на конкурентоспособността.

Предвиденото общо нарастване на разходите за персонал в бюджетна сфера, без частта за образованието, следва да бъде насочено преимуществено в подкрепа на областното и общинско здравеопазване, към държавни органи с хронично недофинансиране и публични услуги, за да се ограничи изтичането на квалифицирани кадри.

Държавният бюджет и актуализираната бюджетна прогноза е необходимо да се използват като най-мощни инструменти за натиск върху първостепенните разпоредители с бюджетни средства за предприемане на реформи и ускоряване на подготовката за влизане в ERM II и еврозоната, смятат в работодателската организация.

Материалът Високите заплати на чиновниците може да оставят частния сектор без кадри е публикуван за пръв път на Икономически живот.