Рязката промяна от класически работен режим в работа от вкъщи е била много позитивна за хора като Скот. За тези с различна среда на живот обаче предизвикателството е било далеч по-голямо. Скорошно проучване от Стамфорд показва, че само 49% от американците работят от обособен офис вкъщи, а останалите 51% работят или от спалнята си, или в някоя от общите стаи на дома. Големината и локацията на дома, както и с кого го споделяме, играят съществена роля за това, колко качествена работа можем да свършим от вкъщи по време на пандемията. Това обяснява защо възприятията за „хоум офис“ варират широко според възрастта, пола и социално-икономическото положение на човека.

Тифани Филипо от северен Лондон има много различна перспектива за работата от вкъщи спрямо тази на Скот в Тасмания. 32-годишната Филипо, която е стратег за марки и комуникации, е имала затруднения в работата от малкия си двустаен апартамент, който дели със съквартирантка. Видео разговори могат да се провеждат само от хола и една от спалните, защото единствено там интернет връзката е достатъчно силна, затова двете трябва всекидневно да правят рокади между кухненската маса и сгъваеми бюра в малките си стаи, за да се пригодят към динамичния си график. „Много е изморително да се местиш постоянно в такъв малък апартамент и да се опитваш да се съобразяваш с други хора“, казва тя. „Мозъкът ни може да взима ограничен брой решения на ден, и колкото повече го натоварваш, толкова по-малко енергия и капацитет имаш за вършене на работа“. Филипо добавя, че е забелязала нарастващо разделение между по-младите и по-възрастни работещи. „Мисля, че има голяма разлика между мениджърите и шефовете, които имат хубави офиси в домовете си и не разбират какво предизвикателство е за по-младите и по-непривилегированите да намерят пространство за работа у дома“.

В миналото младите поколения са били по-ентусиазирани за работа от дома, но в днешно време имат повече затруднения в сравнение с по-възрастните. Глобално изследване показва, че 89% от хората на възраст от 22 до 25 и 83% от хората на възраст от 26 до 30 казват, че са били подложени на повече стрес и безпокойство в сравнение с предишната година, поради пренасяне на проблеми от работата вкъщи. В сравнение с това, само 62% от хората на възраст от 55 до 74 чувствали същото. Освен това, 50% от младите споделили, че им е по-лесно да се разконцентрират (сравнено с 33% от възрастните), а 37% от тях имали проблем с поддържането на баланс между работата и личния им живот (в сравнение с 25% от възрастните).

„Това е реален проблем за по-младите служители, които нямат спокойствие вкъщи, защото мениджърите им очакват от тях просто да продължат работа. Но как може да работиш, ако нямаш работно място?“ пита Николас Блум, професор по икономика в Стамфорд. През изминалата година той провел проучване, за да разбере доколко американските служители искат да работят от вкъщи след края на пандемията. „Около 25% от хората изобщо не искат да работят от вкъщи след пандемията и те са най-вече млади, необвързани, с малки апартаменти“, обяснява той. „Други 25% искат винаги да работят от вкъщи – това често са по-възрастните, женени с деца, живеещи в къщи“.

Блум казва, че преди пандемията, работещите от вкъщи са го правели по техен избор и той вярва, че има още много какво да научим за това, в какви домашни условия дистанционната работа е положително преживяване. „Когато питам компаниите кои служители първи ще се върнат в офиса, един от най-големите фактори е това чии домашни условия са най-тежки“, казва той.

„Преди Ковид, компаниите имаха правило, че служител може да работи от вкъщи единствено, ако има обособена стая за тази цел, тъй като се знаеше за отрицателното влияние на работата от вкъщи върху менталното здраве. В днешните обстоятелства това правило не може да се спазва и ние виждаме последствията“.

Материалът Как работното място определя дали харесвате „хоум офиса“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Преди месец премиерът бе на противоположното мнение, а сега – от думите му става ясно, че е готов да подкрепи Гърция и Австрия, които настояват за подобни паспорти.

В същото време Германия и Франция са твърдо против, тъй като това нарушава човешките свободи.

Идеята на подобна идентификация е да не се правят излишни PCR тестове и да отпаднат карантините.

„Със Себастиан Курц, с гръцките и други колеги от Европейския съвет, сме съгласували предложението, за да облекчим всички, които са ваксинирани и преболедували и да живеят нормалния си живот„, е уточнил премиерът Борисов по време на посещение в Панагюрище, в компанията на външния министър Захариева.

По-късно днес му предстои видеоконференция на Европейския съвет, на която въпросната тема ще бъде сериозно засегната, както и проблемът с недостига на ваксини.

Материалът Борисов вече е „За“ ваксинационни паспорти за пътуване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви премиерът Борис Джонсън, който направи изявление по повод усложнената епидемична обстановка на Острова и след като Великобритания стана първата държава в Европа с над 100 хиляди души, починали от коронавируса.

Правителството разкрива карантинни хотели, в които за 10 дена ще изолира пристигащите от 22 високорискови страни – държави от Южна Африка и Южна Америка, включени в червения списък.

Макар Джонсън да обеща пътна карта за поетапно разхлабване на ограниченията, стана ясно, че училищата няма да отворят преди месец март.

На многократно зададения въпрос от лидера на лейбъристите Кир Стармър – защо Великобритания се е представила толкова зле, Джонсън отговори, че ще има време да научи уроците от случилото се, но „не мисля, че сега е моментът, когато 37 000 души все още са в болница, страдащи от вируса“.

Материалът Великобритания разкрива карантинни хотели за пристигащи от рискови държави е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Отправено е искане към френския министър на транспорта да осигури транзитно преминаване на българските камиони.

Росен Желязкова акцентира, че министерството следи непрекъснато и кои други държави са затворили въздушните, сухопътните и морските си граници с Великобритания и докога са ограниченията.

Стана ясно още, че въведената 10-дневна карантина за лица, пристигащи от Обединеното кралство ще е в сила до 31 декември.

България е готова да разреши полетите от Великобритания, след като здравните експерти на ЕС и нашата страна докладват решения за справянето на общността с новия щам на COVID-19 след проведеното днес заседание на Механизма за интегрираните договорености за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации (IPCR).

Борисов дори е наредил на външния министър Захариева да бъде в постоянен контакт с посланика ни в Лондон. „Ден по-рано да се окаже, че този вирус (новият щам, б.р.) не е това, за което се говори, веднага ще възстановим полетите“, категоричен е премиерът.

Материалът Наши камиони блокирани във Великобритания е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ограничението се налага заради нов щам на COVID-19, за който има данни, че се разпространява във Великобритания и Северна Ирландия. Информацията за новия щам на коронавируса към момента е, че той се разпространява по-бързо, съобщават от здравнто ведомство.

Междувременно от Дондуков 1 съобщиха, че във връзка с информацията за новия щам временно се преустановяват полетите от Великобритания до България и от България до Великобритания считано от тази нощ – от 00:00 часа на 21 декември 2020 година до 31 януари 2021 година.

Решението е взето на среща при премиера Борисов, в която са участвали министрите на външните работи Екатерина Захариева, на транспорта Росен Желязков и на здравеопазването Костадин Ангелов.

Междувременно вицепремиерът Николова коментира пред Нова Тв, че туристическият бранш би бил доволен, ако успее да догони 30% резервации.

Ще се разчита на вътрешния туризъм, както е било и през летния сезон. Не можем да кажем обаче, че ще имаме значителен ръст. Спадът в бранша е над 70%, допълва още Николова.

Материалът 10-дневна карантина за пристигащите от Великобритания, без полети до Лондон и обратно е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това стана ясно по време на среща на вицепремиера и министър на туризма Марияна Николова с представители на Националния борд по туризъм и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. 

Очаква се Министерството на здравеопазването да предостави информация какви са санитарните изисквания, на които трябва да отговарят местата за настаняване, определени като „карантинни хотели“.

Все още не е решено и как хотелиерите биха могли да получат финансиране на настаняването съгласно приетите мерки за борба с COVID-19.

Практиката в други държави показва, че такива хотели се използват за хора, които трябва да са под изолация и не могат да го направят в домовете си, за да не заразят близките си, както и за лица, които пристигат от чужбина и подлежат на задължителна карантина.

По този начин се предотвратява възможността някои от тези групи хора да прехвърлят заразата върху други лица, с които би контактували.

Изчисления показват, че карантинирането на човек в хотел намалява сумата, която държавата би отделила за неговото хоспитализиране поне два пъти. По този начин се избягва прегряване на здравната система и разпространението на болестта у нас, уточни министърът.

В момента, в който здравното министерство предостави ясни изисквания ще има още повече хотелиери, които ще отворят вратите си, уточниха от бранша. 

Материалът Предоставят над 3 хиляди легла в „карантинни хотели“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това означава, че считано от 24 октомври всички пътуващи до Германия от тези градове трябва да имат отрицателен PCR, направен 48 часа преди влизане на германска територия.

До момента в „черния списък“ от България присъстваха само Благоевград и Търговище.

Тези мерки важат за хората, които са имали престой в „рисков район“, като за преминалите транзитно карантина не се изисква.

От Външно препоръчват на българските гражданите да проверяват предварително актуалните специфични изисквания за съответната провинция, към която пътуват.

Материалът Задължителен PCR за пътуващите до Германия от още три зони у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това нарежда в своя заповед от днес ректорът на учебното заведение проф. д-р Димитър Димитров във връзка с увеличилото се разпространение на Covid-19 в страната. Не е ясно дали в УНСС има заразени служители, преподаватели и студенти.

За указания период се преустановяват всички масови мероприятия, провеждани в УНСС, включително публични лекции, спортни и културни прояви. Забранява се и достъпът на студенти и външни посетители до учебните сгради на УНСС.

Материалът УНСС затваря и минава на онлайн режим за седмица е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от съобщение на Министерството на здравеопазването за проведена среща с участието на министър Костадин Ангелов, зам.-министър Бойко Пенков, експерти от МЗ и членове на Експертните съвети по епидемиология и инфекциозни болести, състояла се в рамките на двучасов видеоконферентен разговор.

„По време на срещите в страната колеги от всички структури изразяват притесненията си, свързани с повишаването на заболяемостта, и настояват за по-строг контрол на ситуацията и въвеждане на маски на открито“, коментира проф. Ангелов.

Здравният министър изтъква още – „това е най-леката възможна мярка и с оглед експертизата на заставащите зад нея, считам, че трябва да я въведем. Щом експертите категорично подкрепят такъв тип противоепидемична мярка и тя по никакъв начин не е ограничаваща за гражданите, а очакванията са вследствие на засиления контрол и при условие, че всички ние спазваме мерките, заболяемостта от COVID-19 да намалее с до 30%, ще го направим“.

В обществото и експертните среди се коментира обаче, че в момента дори на закрито не се спазва изискването за носене на маска, което поставя под въпрос и спазването на новата мярка.

В рамките на срещата членовете на експертните съвети и здравният министър са коментирали и хипотезата за намаляване на карантината на контактни лица от 14 на 10 дни, анонсирана неочаквано преди дни от премиера Борисов.

Главните координатори на Експертния съвет по епидемиология и Експертния съвет по инфекциозни болести, съответно – проф. д-р Йорданка Стоилова, ръководител на катедра „Епидемиология и Медицина на бедствените ситуации“ на МУ-Пловдив и проф. д-р Татяна Червенякова, професор в Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина на МУ-София, са изразили категорично одобрение както за носенето на маски на открито, така и за намаляване продължителността на карантината при контактни лица на 10 дни, като условие за последното трябва да бъде липсата на клинични симптоми.

Материалът Маските – задължителни и на открито е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С останалите евролидери са акцентирали върху превенцията срещу разпространението на коронавируса, включително на носенето на маски.

„Спазването на дистанция е вторият изключително важен фактор. Третият е дезинфекцията“, изтъкна министър-председателят. Той добави, че ако се прилагат разписаните от Министерството на здравеопазването изисквания, няма да се налага да се предприемат каквито и да било други ограничения.

По негови дума най-после има общ план за действие от Европейската комисия. Става дума за обсъдените общоевропейски мерки срещу пандемията.

Нанасяме вреда върху психичното здраве на хората, посочи премиерът по повод мерките срещу разпространението на заразата в ЕС.

За преговорите по т. нар. „зелена сделка“ – европейските усилия за по-чиста икономика и намаляване на вредите за природата – премиерът заяви, че е представил проблемите на България, заедно с други държави, които използват въглища за производство на енергия.

Някои държави от ЕС не са съгласни средствата за „изчистване“ на икономиката да подкрепят ядрени проекти.

Въпросът ще бъде обсъден отново от Европейския съвет през декември. Може да се очаква ЕС да се споразумее за намаляване до 2030 г. на замърсяването с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година.

Бързо трябва да се подготвим с алтернативи за след 2030 г., много трудно държави като България, Чехия, Полша, ще се справят, посочи още Борисов.

Той уточни, че решението на ЕС ще се контролира стриктно и у нас трябва да се види как ще се намаляват вредните емисии – дали от автомобили, дали от тецовете или от други сектори на стопанския живот.

Материалът Карантината става 10 дни, съобщи Борисов в Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.