Този значителен спад най-вероятно може да се дължи на пандемията COVID-19 и последващите ограничения, въведени в ЕС и по света.

България е седма по спад сред 22-те страни с пристанища, които обработват товари. Показателят на страната ни е съпоставим със средния за ЕС – около 17% спад на товарите.

Само две от морските държави-членки на ЕС, както и Норвегия, отчитат увеличение на стоките (тона), обработени в техните основни пристанища за въпросния период от време.
Хърватия е отчела значително увеличение на основната пристанищна дейност през този период (+ 10,2%), при Естония увеличението е съвсем леко (0,6%), а при Норвегия е 2,7%.

Най-голям спад се наблюдава в Малта (-50,8%), следвана от Италия (-40,5%), Латвия (-32,8%), Португалия (-22,6%) и Словения (-20,1%). В Дания и Швеция спадът е съответно -1,6% и -1,0%.

Материалът Пристанищата ни сред най-засегнатите в ЕС по спад на обработените товари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В района на град Гоце Делчев е съсредоточена значителна производствена дейност, особено в сферата на шивашката индустрия, както и в други икономически дейности. Производствата са експортно ориентирани, като необходимостта от транспортиране на готова продукция за Гърция е ежедневна, пишат от АИКБ..

В тази връзка, подчертават работодателите, забраната за преминаване на всякакви видове превозни средства, включително товарни камиони през граничния пункт „Илинден–Ексохи“, създава огромни затруднения както на производителите, така и на транспортните фирми от района на Гоце Делчев. Всички фирми от региона се намират в много голямо затруднение, което допълнително наслагва негативни ефекти и затруднения към тези, причинени от коронакризата.

В писмото се обръща внимание, става дума за превози на карго, а не за циркулиране на пътници и туристи. Припомня се, че дори и в най-тежките дни на пандемията, едно от първите неща, извършени от Европейската комисия беше осигуряването на свободен превоз на стоки чрез така наречените „зелени коридори“. Отделен въпрос е, че няма как наложеното ограничение за ГКПП „Илинден – Ексохи“, да не нанася щети и на нашите гръцки контрагенти от другата страна на границата.

Във връзка с факта, че единственият отворен ГКПП е „Кулата – Промахон“, от АИКБ посочват, че особен проблем е това, че преминаването на ГКПП „Кулата-Промахон“ протича изключително бавно, а тахографите на превозните средства не могат да се спрат и часовете прекарани в чакане на границата не се зачитат за почивка. По този начин се създават изкуствени проблеми пред превозвачите и шофьорите, свързани с нормативно установените изисквания за продължителност и цикличност на почивките – те трябва да спират за почивки, без да са се движили преди това.

Заключава се, че продължителното затваряне на ГКПП „Илинден – Ексохи“, ще доведе до големи загуби за регионалната икономика и от двете страни на границата и ще има особено негативно отражение върху бизнеса на превозвачите, който вече е достатъчно пострадал от коронакризата. Отделно, по този начин се нанасят допълнителни вреди и върху околната среда.

Асоциацията на индустриалния капитал в България търси съдействието на Захариева за отварянето на ГКПП „Илинден – Ексохи“ само за товарни превози.

Материалът АИКБ настоява ГКПП „Илинден – Ехсохи“ да се отвори за товарни превози е публикуван за пръв път на Икономически живот.