Освен, че е смущаващо актуална и за днешните времена, с малко усет за метафора, символ и алегория, можем да я разчетем и като послание и съвет към бъдещите властимащи – депутати, министри, държавни чиновници. Особено в частта й за катинара.

Материалът Предизборно послание от 73-та – „кантар + кантар = катинар“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Официалната кампания за парламентарните ни избори започва на 4 март, но на практика отдавна е стартирала. Затова използваме „Архивни страници“ и една великолепна карикатура на Борис Димовски от 1973 година във в-к „Икономически живот“, за да внесем яснота. Ето, какво ни очаква.

Вероятно поводът за изобразеното не са изборни събития, но като цяло много точно е илюстрирана същността на посланията, които ще чуем и преди всичко – тяхната искреност и многообразие.

Материалът Някои особености на предизборните послания (в извънстопански контекст) е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сега вече можем да си отговорим защо сме на този хал. Ами защото още от 70-те явно (ако не и много по-рано) у нас съзнанието е започнало да изостава от битието.

За да дойдат сегашните дни, когато се оказва, че ни е останало само битие…

Материалът Как си останахме само с битие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

И тъй като и преди половин век някъде явно са имали същите проблеми, неподражаемият Борис Димовски реагира по най-добрия публицистичен начин на страниците на в-к „Икономически живот“ от 1973 година.

Може би обаче трябва да сме спокойни за рибата, защото помним какво пееше Иги Поп: „Рибата не мисли, защото рибата знае всичко“.

Материалът За съдбата на рибата от Варненското езеро – подсказка от 73-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Зимният сезон ще е много слаб, а браншът „със свито сърце“ отдавна вече мисли за лятото. Притеснително малка обаче е вероятността ситуацията тогава да се е променена коренно и тълпи чужди туристи да заприиждат у нас. По-скоро отново българските граждани ще трябва да спасяват сезона, избирайки родното море пред гръцкото, турското и прочие.

Затова „архивни страници“ са готови да помогнат с една идея, почерпена от тези две карикатури във в-к „Икономически живот“ от 1972 година. Вярно, че те по-скоро са укорителни и заклеймяват недобросъвестния чиновник-кръшкач.

Но ако обърнем полюсите, можем да предложим на национално-отговорния български бизнес и на още по-отговорните държавни ведомства масово да командироват своите сътрудници и служители на морето. Със семействата им, естествено. С пътни, дневни и преспиване. За по 2-3 седмици.

Материалът Спасяване на летен сезон 2021-ва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Уви, явно и тогава отговорните за индустриалните замърсявания не са обръщали особено внимание на публицистите. В противен случай днес може би щяхме да имаме един проблем по-малко.

Материалът Еко вълна от 1972-ра е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Едва ли през 1969 година е върлувала коронавирусна епидемия, та сервитьорът да е с предпазни маска и очила. Отчаянието и обречеността на лицето на клиента говори за друго. Рисунката е илюстрация към фейлетон, публикуван във в-к „Икономически живот“, посветен на някои „практики“ в дейността на сервитьорското братство.

Така че, обосновано можем да предположим, че келнерът просто е взел предпазни мерки да не бъде разпознат по време на грабежа с на(д)писването на сметката.

Материалът Коронавирус през 69-та? Не, просто крадливи сервитьори е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Акцентите в карето са САЩ, долар, войната във Виетнам, платежен баланс, дефицит. Между редовете на краткия редакционен коментар към карикатурата може да се намерят и още послания, които оставяме на въображението.

Припомняме, годината е 1967-ва, а страстите от двете страни на „Желязната завеса“ са сериозни и страховити. Не трябва да се пропуска и фактът, че карикатурата е с източник „Ню Йорк Хералд Трибюн“ и „Вашингтон Поуст“.

Материалът Доларът през 67-ма – дебел, но лек е публикуван за пръв път на Икономически живот.