Предлаганата от работната група на НАП софтуерна фискализация има потенциал да бъде тази алтернатива, която да опрости модела на фискална отчетност чрез директна комуникация с НАП.

Това се казва в позиция на работодателските организации по повод писмо на производителите на фискални устройства до изпълнителния директор на НАП  Галя Димитрова.

В писмото производители на касови апарати се обявяват срещу обсъжданата идея софтуерните програми за управление на продажбите на фирмите да се вържат директно със сървърите на НАП и по този начин да направят фискалните устройства излишни.

„Въвеждането на софтуерна фискализация в търговските обекти крие сериозни рискове за събираемостта на приходите в бюджета, тъй като не може да бъде гарантирано, че всички транзакции ще бъдат регистрирани и информацията ще предадена към НАП„, заявяват четирима от най-големите в страната производители на фискални устройства – „Датекс“, „Тремол“ „Дейзи“ и „Елтрейд“.

Притесненията са, че се обсъжда внедряване на т.нар. софтуерна фискализация – отчитането на оборотите на фирмите в сървърите на НАП да става директно от компютрите на търговците чрез специален софтуер, без да се ползва посредничеството на касовите апарати.

Засегнатите от промяната производители на касови апарати обаче алармират, че се предлага техните устройства да се заменят с „някакъв имагинерен софтуер“ и облачна структура на свързване. Това според тях ще създаде условия за „нерегламентирана намеса и модифициране на информацията“, предавана към НАП. И посочват, че съществуващата в момента система за отчетност в най-голяма степен гарантира интересите на фиска и финансовата отчетност на търговските обекти.

Според работодателите обсъжданият режим гарантира и сигурността на фискалната информация – чрез употребата на дигитални сертификати, които гарантират идентичността на търговеца еднозначно и криптират съдържанието на неговата търговска информация.

Опонирайки на производителите на фискални устройства, бизнесът е на мнение, че в тази фискална отчетност няма нищо имагинерно. Работодателите са на мнение, че това е модел за фискализация, прилаган успешно в страни от и извън Европейския съюз, който ще даде на българската икономика важен инструмент, чрез който да заеме подобаваща позиция в ерата на глобална дигитализация на търговската дейност.

Цифровата трансформация на бизнеса означава отсъствието на хартиени документи в дигиталните бизнес модели, в противен случай дигитализацията ще остане само на хартия, подчертават от АОБР – асоциацията, обединяваща работодателските организации.

На искането от производителите на фискални устройства да се приложи Наредба Н-18 (по която търговците масово трябваше да подменят апаратите си, за да отговорят на новите технически изисквания за връзка със сървърите на НАП), бизнесът отговаря, че опитите за поставяне на регулация в нея за СУПТО (Софтуери за управление на търговските обекти) са доказали невъзможността за поставянето на рамка и модел на работа при разнообразието от софтуерите за управление на дейността, както и тяхното подчинение на фискалните устройства.

Сред аргументите на работодателите е, че за целите на неприсъствената търговия, при която продавачът на стоката и клиентът не се срещат за извършване на сделката, пренасянето на хартиен фискален бон представлява затруднение, а в случаите на продажбата на услуги от разстояние – е единственото, за което е нужно да се организира транспорт.

Алтернативният режим – за издаване на фискален бон в електронен вид – е недостъпен за търговците, които имат и физически магазини, а освен това, задължава електронните магазини, които най-често са на наета компютърна инфраструктура, да имат директна връзка с фискално устройство, което на практика го прави неприложим за голямата част от търговците.

Материалът Бизнесът защити идеята на НАП за електронен касов бон е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В Сдружението членуват големите търговски вериги Билла, Дайхман, ДМ, Мосю Бриколаж, Кауфланд, Лидл, Т-Маркет, Промаркет, Хиполенд. 

Ще бъде дадена възможност за работа в т.нар. авариен режим при природни бедствия и извънредни ситуации, като касовите апарати не блокират дори след загубване на връзката, беше договорено още на срещата.

Предстои да бъдат изготвени предложения за промени в Наредба Н-18, които да намалят рисковете пред всички търговци, използващи фискални системи в ситуация на технически трудности.

По време на дискусията стана ясно още, че с последните изменения на Наредбата вече е създадена възможност за дистанционна поддръжка на фискалните устройства за фирмите, които ги обслужват.

Това е възможно чрез т.нар. втори канал за предаване и получаване на данни. Чрез него ще може от разстояние да се актуализира софтуерът и да се отстраняват повреди в касовите апарати в много по-кратки срокове.

От приходната агенция съобщиха, че вече е осигурен денонощен мониторинг на системите за обмен на данни с фискалните устройства не само от НАП, но и от външен доставчик.

Материалът Касовите апарати ще блокират 72 часа след повредата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

При Горанов бяха браншовите организации на хотелиери, търговци и ресторантьори, които имаха готовност за протест на 29 януари пред парламента. След решението на Горанов обаче той бе отменен.

Отлагането на наредбата е за 6 месеца, като това се случва за втори път. Уговорката е през този период да се изчистят неяснотите и проблемите, които тя поставя пред бизнеса.

Материалът Горанов отложи наредбата за касовите апарати е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Срокът за привеждане на дейността на търговците, използващи софтуер за управление на продажбите (СУПТО), с изискванията на Наредба Н-18 няма да бъде удължаван.

Това стана ясно по време на среща между НАП и Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), на която присъстваха разработчици на софтуер за управление на продажбите.

В момента има над 500 регистрирани софтуери за продажбите и процесът продължава. Част от клиентите отлагат внедряването на новите програмни продукти, като това ги поставя под риск от санкции.

Лицата, които отговарят на изискванията на наредбата (чиито продажби в брой са под 5% от приходите и за които са изпълнени два от трите критерия – приходи от продажби над 16 млн. лв., стойност на активите по баланс над 8 млн. лв. и персонал от над 50 души)  и са избрали да използват СУПТО, който създава стандартизиран одиторски файл, трябва да съобразят дейността си с изискванията на Наредба Н-18 до 31 март 2020 г.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, трябва да уведомят за това НАП по електронен път до 31 януари 2020 г.

Междувременно стана ясно, че търговците и собствениците на заведения се готвят на протест заради Наредба 18 за касовите апарати.

Те настояват за изчистване на неясните казуси, които могат да доведат до различни тълкувания и до създаване на условия за корупция и чиновнически произвол.

Важни крайни срокове по Наредба Н-18

31 януари 2020 г.

Всички, които използват софтуер за управление на продажбите – независимо дали са регистрирани по ЗДДС, трябва да го приведат в съответствие с нормативните изисквания и да сменят или модифицират фискалните си устройства до 31 януари 2020 г.

Може да се разпространява софтуер, който не отговаря на изискванията, определени в наредбата, до 31 януари 2020 г.

От 1 февруари 2020 г. фискалните бонове, издавани от ЕСФП, следва да съдържат и данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

29 февруари 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 29 февруари 2020 г.

31 март 2020 г.

Информацията за използвания за управление на продажбите софтуер в търговските обекти се подава до 31 март 2020 г.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до 31 март 2020 г.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и отговарят на условията, предвидени в наредбата, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания в срок до 31 март 2020 г.

30 април 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 30 април 2020 г.

31 май 2020 г.

Фирмите, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, подават информация относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 май 2020 г.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и отговарят на условията, предвидени в наредбата, подават информацията относно използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.

Материалът Без никаква отсрочка на Наредбата за касовите апарати е публикуван за пръв път на Икономически живот.