По думите му:

„Законопроектът за бюджета за 2021 г. разрушава 23-годишен политически консенсус за финансовата стабилност на страната. Нека да ме чуят добре тези, които го правят. Фактите сочат, че тя беше постигната от управлението на Обединените демократични сили от 1997-а година. Сегашният финансов министър Кирил Ананиев беше зам.-финансов министър по това време и отлично знае какви лишения и трудности сме преодолели, за да изведем страната от финансовата катастрофа на управлението на Жан Виденов. Не знам защо сега се е съгласил да дестабилизира в такава степен бюджета на страната“.

Според Костов пандемиите са еднократни процеси, независимо колко време продължават, а на еднократен процес се отговаря с еднократни извънредни разходи, каквато е мярката 60 на 40:

„Има епидемична обстановка – има мярка, няма епидемична обстановка – няма мярка. Повишават се постоянно разходи в бюджета – за пенсии, за социални. Това е недопустимо като отговор на извънредни обстоятелства на епидемията. Тези недопустима разходна политика ще доведе до прекомерен структурен дефицит. Това бързо ще увеличи дълга на страната, а с него и лихвените разходи за обслужването му. Държавата ще стане по-слаба и с по-ограничени възможности“.

Иван Костов се присъедини към множеството, което свята, че истинската причина за планираната финансова дестабилизация е подготовката на управляващите за предстоящите парламентарни избори.

Материалът Иван Костов се чуди какви ги върши Ананиев с Бюджет 2021 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

След повече от 50-дневно стартово мълчание новият министър на финансите Кирил Ананиев (избран за министър на 24.07.2020 г. от 44-то НС) на 16.09.2020 г. се изправи гордо пред българския народ, за да обяви, че сме постигнали „ … изключителен успех … при пласирането на първата ни външна емисия в евро от 2016 г.“. Министърът добави, че „… крайният резултат е уникален в досегашната икономическа история на България – постигнатата доходност по двата транша може да се сравни с тази при държави с по-висок кредитен рейтинг, в това число и страни от еврозоната“. 

Министър Кирил Ананиев заяви, че това е станало в рамките на одобрените тавани за новоемитиран външен държавен дълг, заложени в Закона за изменение и допълнение на бюджета за 2020 г., както и в обемите по Средносрочната глобална програма за емисии, ратифицирана от НС през 2015 г. и актуализирана през първата половина на тази година в отговор на кризата, предизвикана от глобалната пандемия от COVID-19.

Министър Кирил Ананиев уточни, че набраните с емисиите средства ще се използват за: (1) рефинансиране на съществуващ дълг; (2) за увеличаване размера на фискалния резерв; (3) за финансово осигуряване на социално-икономическите мерки, които прие правителството във връзка с COVID-19; (4) за икономическото възстановяване на страната и (5) за финансиране на бюджетния дефицит.

Той избягна да даде каквато и да е оценка на състоянието на Държавния бюджет, въпреки че е натрупал десетилетия стаж като висш управленец в Министерството на финансите. Позова се на предходни решения на НС и на правителството, но не се ангажира с никаква професионална позиция. Нито един от журналистите не го попита за детайли, свързани с изразходването на 2,5 млрд. евро новоемитиран дълг, както и какви биха били последствията във времето в социално-икономически план от използването (или неизползването) на новоемитирания държавен дълг. Всички бяха ентусиазирани и доволни.

Държавният дълг не бива да се натоварва а priori с негативни оценки. Важно е как той се използва.

Финансово-икономическата теория препоръчва текущите разходи в Държавния бюджет да се финансират в съответствие със системата pay-as-you-go, т.е. да се вместят в рамките на събираните бюджетни приходи.

Страната изживява уникална по своята същност здравно-социално-икономическа криза, но стремежът да се задържи потребителският стандарт при драстичен спад на БВП за сметка на дългови емисии не може да се оцени позитивно. Емисиите на държавен дълг следва да се насочват единствено и само за финансиране на дългосрочни публични проекти при доказана възвръщаемост. Показателно е, че ЕС увеличи финансирането на действията в отговор на COVID-19 и добави 6,2 млрд. евро  към бюджета на ЕС за 2020 г. с изискване за предприемане на конкретни инвестиционни инициативи (тук).

Съществува пълна неяснота относно предназначението на новите емисии. Под шапката на борбата с Covid-19 правителството разпределя мащабни финансови ресурси без необходимата детайлна мотивировка за сфери и дейности, които не са свързани пряко с борбата срещу пандемията (тук). Такива за например 30%-ното увеличение на заплатите на администрацията, увеличението на паричното обезщетение за безработица, увеличението на бюджета на Министерството на културата, увеличението на плащанията на личните асистенти, та дори и добавките към пенсиите. Чисто формално правителството декларира, че „необходимите средства за изпълнение на новите социално–икономически мерки … ще се осигурят в рамките на очакваното изпълнение на консолидираната фискална програма за 2020 г. и при необходимост (?! – б. ГМ)чрез актуализации на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 година“, т.е. поредната актуализация се проектира в бъдеще време, при свършен факт.

Не е задача на настоящия материал да оценява по начало целесъобразността на предприетите мерки, редица от които могат да бъдат приветствани. Въпросът опира до принципи на използване и на управление на средствата на данъкоплатците. Разпределението на ресурсите в Държавния бюджет следва да е предварително замислено, оценено, обвързано, планирано и одобрено от НС, а не a posteriori да се търсят възможности за балансиране на бюджетни съотношения.

Чисто финансовите параметри на лансираните емисии са впечатляващо добри, което само по себе си не ги оправдава. Ако например имам възможност да си купя трактор на изключително изгодна цена трябва ли наистина да си го купя, след като нямам нужда от такъв вид техника? Световната конюнктура към момента предопределя показателите на емисиите. Същата тази конюнктура е свързана с отрицателната доходност на замразените ни международни резерви в размер на повече от 25 млрд. евро (тук).

Част от тези огромни за страната ни международни резерви е и т.нар. фискален резерв, който представлява замразени финансови ресурси на правителството и се оценява на над 10 млрд. лв. към м. юли т.г. (тук). Не е ясно какви са съображенията на правителството да продължава да поддържа този си замразен депозит (фискален резерв) в БНБ с отрицателна доходност, а за сметка на това да емитира нови задължения? Новите задължения не са безплатни. Първоначалната цена на емисиите е по-ниска от номинала, от което страната губи над 60 млн. лв. Ежегодните лихвени разходи от Държавния бюджет за следващата декада ще бъдат по около 40 млн. лв.

Към м. юли т.г. превишението на приходите над разходите на актуализираната през м. март т.г. Консолидирана фискална програма (КФП) е 1,7 млрд. лв. Със същата актуализация се предвижда дефицитът на КФП за годината да е 3,5 млрд. лв., т.е. за петте месеца до края на годината превишението на разходите над приходите трябва да е над 5 млрд. лв.! Елементарната аритметика показва, че през всеки от петте месеца разходите трябва да превишават приходите с един милиард лева, които да бъдат финансирани от държавен дълг! При това капиталовите разходи изостават с почти 9% от миналогодишните! Планираното ударно харчене едва ли ще се реализира, а и ако се реализира ще бъде за сметка на текущи разходи, т.е. ще бъде неразумно и неоправдано разточителство с държавни средства.

Предвидени са един милиард лева за финансиране на схемата 60/40. По данни на НОИ (тук) към втората половина на м.август т.г. по предвидената схема са изразходвани едва 186 млн.лв., т.е. и тук организацията и проектираните финансови съотношения не съответстват на реалностите.

Фиксираните разходи в съответствие с актуализираната програма показват, че предвижданията са преекспонирани. Обявяват се бомбастични суми, но тяхното усвояване се оказва нереализируемо. Двете емисии държавен дълг обаче са реализирани и чакат своето разпределение.

Заключение

С одобряването от НС на широк коридор за нови емисии на държавен дълг в първата година на третото правителство на Б. Борисов Министерството на финансите се стремеше да си осигури комфорт и спокойствие. Аналогична беше ситуацията и при актуализацията на КДП от м. март т.г. Министър Кирил Ананиев се ангажира с изпълнение на част от приетите дългови решения. Сега на дневен ред стои въпросът как да се изразходват двете емисии от 2,5 млрд. евро държавен дълг?

Използването на държавен дълг за финансиране на текущи нужди (за ядене и пиене), както и за необмислени мега-проекти, не е далновидна макроикономическа политика. Нашата собствена (както и световната) практика го доказва безапелационно. Редно е чрез държавен дълг да се финансират публични дългосрочни проекти и то такива, които съдействат за стимулиране на икономическата динамика. Правителството обаче няма разработена програма за такъв вид дейност. Нещо повече, то се сдържа да обявява обществени поръчки поради невъзможността си да контролира и да санкционира корупционите практики. Опитът от използване на капиталови разходи, финансирани от КФП, през последните 3-4 години, го потвърждава по категоричен начин.

При описаната ситуация най-вероятният разумен изход би бил лъвският пай от новите емисии да увеличи и без това грамадния размер на международните ни валутни резерви.

България ще гази вода, но ще си остава жадна.

Материалът Дълговата огърлица на министъра е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той обясни, че големият интерес към емисията е довел до заявки, които надвишават четири пъти търсения обем от 2 млрд. евро. Затова е увеличена емисията на 2,5 млрд. евро, разпределена в два транша от по 1,25 млрд. евро.

Той разясни как са реализирани вчера на международните капиталови пазари български облигации, с които правителството пое близо 5 млрд. лева външен дълг.

„Крайният резултат е уникален – постигнатата доходност е сравнима с тази на държави с по-висок кредитен рейтинг от нашата, включително и държави от еврозоната“, допълни Ананиев.

Първата външна емисия дълг от 2016 година насам е пласирана в рамките на новоодобрените тавани за външен дълг, заложени в Закона за държавния бюджет за 2020 година.

Две емисии облигации с общ обем 2.5 млрд. евро (почти 5 млрд. лв.) пласира Министерството на финансите на международните пазари вчера. Те са с матуритет 10 и 30 години, считано от 23 септември, когато ще се извърши сетълментът.

Постигната доходност е 0.40% за 10-годишните книжа и 1.48% за 30-годишните, което се определя, като много изгодни нива, които реално отговарят на държави с А/А- рейтинг.

Материалът Българските облигации са пласирани с изключителен успех, похвали се Кирил Ананиев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През изминалото денонощие у нас яха доказани рекордните 240 нови положителни случая на коронавирус.

Забраняват се също посещенията в нощните заведения на закрито, навън местата ще се запълват до 50%. Празненствата на открито и закрито ще могат да се провеждат, ако са до 30 човека.

Това съобщи министърът на здравеопазването Кирил Ананиев  на брифинг в Министерство на здравеопазването.

Той каза още, че през следващите не се очаква броят на положителните проби да падне. Затова се възстановяват част от противоепидемичните мерки.

Тази сутрин на среща с премиера е била обсъдена епидемичната обстановка и последните тенденции в страната. След нея е имало и среща с областните управители, на която е наблегнато на необходимостта от завишаване на контрола върху противоепидемичните мерки.

 „Практиката показва, че дисциплината не е най-силното ни качество и затова се налага да въведем тези мерки“, заяви министър-председателят Борисов.

Той даде разпореждания на областните управители чрез щабовете да продължат да следят капацитета на болниците и да предприемат нужните действия.

„Така или иначе трябва да свикнем, че коронавирусът го има, че живеем с него, и ако се спазват дистанцията, маските, предпазните мерки, дезинфекцията, по-малко ще натоварим болничната система. Това е целта. Имате пълните права“, допълни министър-председателят.

Материалът Мачовете без публика, затварят дискотеките, веселбите до 30 човека е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предложението е внесено от здравния министър Кирил Ананиев. Той съобщи какво показва направеният анализ: след 9 юни има повишение на отчетените заразени и болни с Ковид-19.

От 27 май до 9 юни среднодневените заразени са 26, докато от 10 юни до 23 юни – на ден се засичат средно по 84 случая, т.е. нарастването е 3,2 пъти.

Увеличени са и изследванията, които вече се правят в 36 лаборатории в страната.

От 26 май до 9 юни са обработени по 1200 проби на ден, а в последните две седмици – по 2000.

В първоте две седмици средното ниво на положителност е 2,43%, а сега е 4,4 на сто. Увеличават се и заразените медици, вече са 371.

Сериозната опасност за общественото здраве идва от факта, че източник на инфекцита не е само болният, а и здравият носител на вируса.

До 15 юли няма да се налагат нови или стари тежки мерки, а тези които и сега се прилагат: забрана за влизане в страната от определени държави, хигиена, физическа дистанции от 1,5 метра, носене  на защитни маски на закрити места, ограничаване на събирането на групи хора. Ще бъде повишен контролът, предупреди Кирил Ананиев.

В Гърция всеки сервитьор носи маска, шлем, иначе – 5000 евро глоба. Чак през юли ще отварят ресторанти в Русия и Великобритания, обърна внимание премиерът Бойко Борисов.

„Отворихме стадионите, но вижте какво става. Ако така продължат, пак ще ги затворим“, предупреди той и подчерта, че „демокрацията е за дисциплинираните“.

Професорите, които казваха, че през юли Ковид-19 ще отмине, да си скъсат дипломите, припомни Борисов.

130 са случаите на COVID-19 у нас за последното денонощие при направени 2 946 теста, показват данните на Единния информационен портал. Общо потвърдени са 4114 случаи, 362 души са в болница, от тях 13 са в интензивни отделения. Излекувани за последните 24 часа са 46. Един пациент е починал.

Материалът Епидемичните мерки до 15 юли, демокрацията е за дисциплинираните, заяви Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, който даде брифинг заради увеличението на случаите с коронавирус у нас през последните дни.

Анализът е показал увеличение на положителните проби за Ковид-19 и това дава основание без да въвеждаме някакви нови извънредни тежки мерки, да поискаме от българските граждани по-стриктно спазване на действащите разпоредби, обясни министърът.

При провеждане на футболни мачове се позволява до 1000 души на сектор, като се спазва съответната физическа дистанция. Дали ще бъде продължена извънредната епидемична ситуация ще се реши до края на седмицата.

Кметът на София Йорданка Фандъкова ще издаде заповед за задължително носене на маски в затворени публични пространства. От утре се удвояват екипите за контрол.

Материалът Връщат маските, 1,5 метра дистанцията в магазините е публикуван за пръв път на Икономически живот.