Срещата на върха на ООН за биологичното разнообразие наближава, а 2021 г. е определена като година на биологичното разнообразие. Като част от своя принос, Европейската комисия подготвя законодателство за въвеждане на правна защита за 30% от сушата и морето в Европа.

На срещата на върха на ООН в Китай, насрочена за май тази година, ще бъдат обсъдени глобални действия за биологичното разнообразие, като Европейският съюз ще популяризира идеята за Парижкото споразумение за биологичното разнообразие.

Тази среща идва в критичен момент за световната природа. Учените предупредиха, че един милион от осем милиона вида са застрашени от изчезване.

В Европа последният доклад за състоянието на природата, публикуван през октомври 2020 г., предупреждава, че биологичното разнообразие е в критичен спад. Докладът, изготвен от Европейската агенция за околна среда, показва, че над 60% от видовете имат “лош” статут, като най-застрашени са рибите и земноводните.

Защита на 30% от сушата и морето
Европейската комисия има за цел да запази биоразнообразието със своята стратегия, която трябва да отключи 20 милиарда евро годишно за финансиране на опазването на природата.

Той също така цели законно да защити 30% от сушата и морето до 2030 г. Само 14 от 27-те страни от ЕС се присъединиха към тази цел на срещата на върха на “Една планета” през януари.

Към момента защитата на биологичното разнообразие в ЕС се разглежда в рамките на програмата за опазване на природата Натура 2000, която обхваща около 18% от сушата в ЕС и 10% от морето.

Словения и Хърватия защитават близо 40% от сухоземните земи, докато Дания, Швеция и Латвия изостават с около 10%.

Двадесет и една от 27-те държави в ЕС са крайбрежни, с различни нива на защитено пространство.

Загуба на биологично разнообразие в Европа
Защитените от Натура 2000 зони осигуряват жизненоважни местообитания за европейския живот и живот.

Но биологичното разнообразие е под нарастващ натиск заради изменението на климата, замърсяването и земеделието. В Европа 1677 от 15 060 вида са застрашени от изчезване.

Директивата за местообитанията на ЕС защитава 1389 вида и 233 местообитания. Въпреки това държавите-членки съобщават за подобрения само за 198 вида и местообитания, според доклада за състоянието на природата.

Напредъкът не е достатъчен за постигане на целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. – нито директивата за птиците, нито директивата за местообитанията са постигнали целта си. Така че амбициозните цели на стратегията до 2030 г. трябва да бъдат придружени от реално прилагане, за да има резултат.

Опрашители
Загубата на биологично разнообразие е сериозна грижа както за околната среда, така и за икономиката. Опрашването на растителни култури, пречистването на водата, защитата от наводнения и намаляването на въглеродния отпечатък струват около 125-140 трилиона долара всяка година. Това е повече от един и половина пъти над глобалния БВП, показва проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Опрашителите също са от съществено значение за околната среда и отраслите, базирани на нея. По-малко опрашители означават, че много растителни видове биха намалели или изчезнали напълно.

В Европа основните опрашители са пчелите и мухите. Пестицидите и други заплахи обаче доведоха до драстично намаляване на техния брой.

“Качеството ни на живот и нашето бъдеще  зависи от многото “услуги”, които природата предоставя безплатно. Опрашването е една от тези невидими, но безценни услуги, така че е много притеснително да научим, че някои от нашите най-добри опрашители са изложени на висок риск“, казва Вирджиниус Синкевичюс, еврокомисар по околната среда, океаните и рибарството.

“Ако не се справим с причините за намаляването на дивите опрашители и не действаме спешно, за да ги спрем, ние и нашите бъдещи поколения ще платим много висока цена“, добавя той.

Ключов натиск
Според доклада за състоянието на природата има 67 000 индивидуални заплахи върху биологичното разнообразие. Най-страшната заплаха за местообитанията и видовете идва от селското стопанство. Разрастването на градовете, развлекателните дейности, неустойчивото горско стопанство и замърсяването също оказват влияние върху природата.

Въпреки значителните усилия на държавите-членки и някои подобрения, биологичното разнообразие в ЕС продължава да намалява и се сблъсква с влошаващи се тенденции от промени в използването на земята и морето, прекомерната експлоатация и неустойчиви практики на управление. Други проблеми са модификация на водния режим, замърсяване, инвазивни чужди видове и климатичните промени.

Материалът ЕС готов да защити 30% от биоразнообразието на сушата и в морето е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Избраният президент планира да подпише десетки заповеди и да изпрати обширни законопроекти до Конгреса през първите си дни на поста, с цел да отмени някои от политиките на Доналд Тръмп за имиграцията и изменението на климата, като същевременно предприеме действия за засилване на реакцията на правителството срещу коронавирусната криза.

Климат
Връщане на  САЩ в Парижкото споразумение за климата.( Тръмп обеща през 2016 г. да изтегли Съединените щати от споразумението, изпълнявайки това обещание през ноември 2020 г.)

Повторно въвеждане на ограничения за замърсяване с метан за нови и съществуващи нефтени и газови операции, отменени от Тръмп.

Използването на федералната правителствена система за обществени поръчки – която харчи 500 милиарда долара всяка година – за съоръженията по-зависими от чиста енергия и закупуване на превозни средства с нулеви емисии.

Забрана на нови разрешителни за петрол и газ върху обществени земи и води, включително Арктическия национален резерват за диви животни.

Отмяна на разрешителното за тръбопровода Keystone XL, който ще транспортира петрол от Канада до САЩ.

COVID-19
1,9 трилиона долара, насочени към ускоряване разпространението на коронавирусните ваксини, като същевременно се предоставя икономическо облекчение на милиони американци, пострадали от пандемията.

Изискване за носене на маска за всички федерални имоти, самолети и автобуси.

Удължаване облекчението при плащанията на федерални студентски заеми.

Заповед, която ще помогне на училищата и бизнеса да отворят безопасно, разширява тестовете за коронавирус и установява по-ясни стандарти за обществено здраве.

Федералните агенции да предприемат незабавни действия за осигуряване на икономическо облекчаване на работещите семейства, носещи тежестта на кризата.

Връщане на САЩ в Световната здравна организация. (Тръмп оттегли страната от агенцията, като заяви, че не е успяла да контролира правилно пандемията COVID-19).

Имиграция
Отмяна на забраната за пътувания от някои държави с мюсюлманско население.

Внасяне в Конгреса на обширен имиграционен законопроект, който да легализира милиони имигранти, живеещи незаконно в САЩ.

Възстановяване на програмата, която позволява на „Мечтателите“ – хора, доведени незаконно в САЩ като деца, да останат в страната.

Преобръщане политиката на Тръмп, която разделя родителите имигранти от децата им на границата, включително прекратяване на съдебното преследване на родителите за леки нарушения на имиграцията. Приоритет за обхващане на всички деца, които все още са разделени от семействата си.

Промяна на ограничителните политики за убежище на Тръмп, като например допълнителните ограничения на всеки, който пътува през Мексико или Гватемала и се опитва да попречи на жертвите на бандите и домашно насилие да получат убежище.

Прекратяване националната декларация за извънредни ситуации на Тръмп, която му позволи да прехвърли федерални средства от Министерството на отбраната, за да изгради стена по границата на САЩ с Мексико.

Незабавен преглед на временния защитен статут (TPS) за уязвими групи от населението, които не могат да намерят безопасност в своите страни, разкъсвани от насилие или бедствия.

Материалът Прогноза за първите управленски инициативи на Джо Байдън е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На уебсайта си всеки регион представя напредъка си с помощта на три основни показателя: емисии на парникови газове (ПГ), потребление на енергия от крайния потребител и производство на възобновяема енергия във всеки регион. Графиките показват докъде е стигнал всеки регион при постигането на своите енергийни и климатични цели.

За всеки показател резултатите са разделени на сектори. Например регионът Ил дьо Франс в момента е с 1,6% над целта, която си е поставил през 2017 г. по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове.

По-специално регионът изостава в транспортния (с излишни емисии на парникови газове общо 5,5%) и третичния сектор (+ 10,9%), но значително е намалил своите емисии на парникови газове в индустрията (-18,3% в сравнение с целта) и селското стопанство ( -5,5%).

Следователно уебсайтът дава възможност да се прави разлика между секторите, изискващи по-големи усилия, и тези, които отговарят на целите, определени от всеки регион.

Системата събира данните си от регионалните обсерватории за енергиен климат във всички френски региони.

„Целта обаче не е да се сравняват различните региони“, обяснява Зоуи Лавокат, мениджър за климата на мрежата за климатични действия във Франция. „Освен това не става въпрос да се установи дали различните планове за енергиен преход са съвместими с националните цели“, добавя тя.

Според Адриен Джейкъб, ръководител на проекти в negaWatt, асоциация, ангажирана с енергийната ефективност и развитието на възобновяемите източници, „всеки регион има много специфичен социално-икономически контекст и потенциал за възобновяема енергия“.

Следователно би било много сложно да се искат еднакви усилия от всеки регион или да се сравняват различните постижения на всеки един от тях.

Ерве Льофевр, ръководител на отдела за нисковъглеродни траектории на развитие към Агенцията за екологичен преход (ADEME), който подкрепи създаването на системата, подчертава, че „регионите играят централна роля в управлението на енергийния и климатичния преход“. Сайтът, добавя той, ще бъде важен инструмент за подпомагане на всички играчи участници в този преход на френските територии.“

Изследването на напредъка по сектори въз основа на независими данни трябва да улесни тези сектори да идентифицират къде се намира техният регион на прехода и да адаптират изцяло действията си към специфичните си проблеми.

Материалът Онлайн система следи как регионите във Франция изпълняват климатичните цели е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Не става дума за политиките на отделните държави от ЕС и техния механичен сбор. Става дума за цялостната, интегралната политика на континента в глобален контекст.

Не става дума за отказ от желанието да се ограничи вредното влияние на човека върху биосферата, която отдавна се е превърнала в антропосфера. Става дума за много внимателно преосмисляне на подходите и инструментите за постигане на глобалната цел.

Глобалната цел е предотвратяването на планетарна климатична и екологична катастрофа, предизвикана от безотговорна човешка дейност. Пътищата за постигането й са различни, още по-разнообразни са инструментите за това.

В момента състоянието на нещата, “State of the Art”, се свежда до това, че страните от ЕС се опитват с цялостното си поведение да компенсират безотговорното поведение на останалите. В този смисъл, най-лошата новина е, че недобросъвестните се възползуват некоректно от усилията и жертвите на добросъвестните. Образно казано, недобросъвестните смятат, че щом някой почиства, те могат допълнително да замърсяват. Това е първият голям въпрос пред европейската политика по климата и околната среда.

1. На Европейския съюз са му необходими съюзници и нова климатична дипломация.

На Европа са й нужни съюзници. Защото в областта на климата, „меката сила” на Европа не стига. На Европа са нужни съмишленици и съюзници, за да бъдат респектирани силите, които се държат безотговорно. Светът е изправен пред перспективата за непредвидим икономически и особено демографски растеж в Индия, Южна Америка и особено Африка. Усилията на ЕС ще бъдат лишени от смисъл, ако растежът в тези страни не е съобразен с глобалното климатично равновесие.

Фактът, че в цели региони и дори континенти обективно предстои много динамичен ръст на населението, икономиката и на потреблението, с още по-голяма сила поставя въпроса за нуждата от съмишленици и съюзници на ЕС по отношение на климата.

Китай и Русия показват склонност да партнират по отношение на съхраняването на климатичното равновесие, но тук става дума повече за декларации, отколкото за готовност за реални действия.

За Русия държавният бюджет, социалното развитие, отбраната и модернизацията на въоръжените свили зависят в не малка степен от добива и продажбата на въглеводороди – енергоносители.

В Китай се наблюдават изключителни диспропорции в регионалното развитие. Може да се очаква, че правителството ще насърчи развитието и в по-изоставащите региони и като цяло ще толерира нарастването на потреблението в страната, давайки по този начин „свобода на консумацията” срещу ограничаването на други свободи.

И руските, и китайските приоритети говорят, че е много по-реалистично да очакваме нарастване на брутния обем на емисиите на въглероден двуокис и на парникови газове като цяло от Русия и Китай, дори и правителствата им да демонстрират готовност за съвместна работа в областта на климатичните промени. Европейската политика на саможертва в областта на климата даже успокоява съвестта на лидерите на Русия и Китай – европейците ограничават емисиите си и по този начин им създават допълнителни „буфери”, допълнителни пространства, в които да се наместят техните производители на парникови газове.

В САЩ европейците безспорно имат работа с общество, което е разединено и поляризирано по отношение на климатичните промени. От една страна има могъщи сили – политически, научни и обществени, които споделят европейското гледище по въпроса. Но от друга страна стоят тези, които безкритично възприемат формулата “America First”, разбирайки я, като разрешение да не се съобразяват с общата кауза на борбата с климатичните промени и да оставят ЕС сам да се оправя със заплашителните перспективи, които са надвиснали.

В Южна Америка сме свидетели на поведението на бразилските власти, които още преди Тръмп стигнаха до идеята, че „никой не може да спре Бразилия да бъде велика”. Оказва се обаче, че величието на Бразилия минава през хищническа експлоатация на екваториалните гори и на територията на Амазония. Тази политика се следва, без значение дали на власт са леви политици като Лула и Дилма Русев, или сегашната власт, сочена с пръст от левицата като „крайно дясна”. И едните и другите толерират „усвояването” на територията на Амазонската джунгла, а заедно с нея и увеличаването на емисиите на парниковите газове. По ирония на съдбата, специално в Бразилия, „усвояването” на джунглата, води не само до намаляване на горския фонд и на способността за преработване на въглеродния двуокис в кислород, но и до увеличаване на емисиите на метан, който също е парников газ, поради разширяването на говедовъдството. Разбира се, на фона на щетите, причинени от обезлесяването, говедовъдството е по-малък проблем, но фактът си е факт.

Подобни тенденции, макар и в по-ограничен мащаб се наблюдават примерно и в Боливия, където също сме свидетели на обезлесяване, с цел създаване на пасищни пространства за разширяване на говедовъдството, с оглед на задоволяване на Азиатския пазар с висококачествено телешко и говеждо месо.

Абсолютната бомба със закъснител, мащабите от чието избухване са трудно предвидими, но чиято предстояща детонация е съвсем лесно забележима, е Африка. Континентът е световен лидер по демографски прираст. В Африка има огромни количества минерални ресурси, като едни находища са разработени, а много повече са „чекове, които чакат да бъдат осребрени”. И в Африка, развитието на селското стопанство причинява мащабно обезлесяване. И в Африка трябва да очакваме рязък скок на потреблението. Всичко това води до намаляване на способността на околната среда да преработва въглеродния двуокис и до увеличаване на обема на емисиите на същия, както и на метана.

Достатъчно е да бъдат погледнати данните за достъпа до електричество на градското и селското население в Африка за 2014 и 2016 година, за да се видят две неща. От една страна има устойчива тенденция на повишаване на процента на африканците с достъп до електричество. От друга страна, все още в много страни от африканския континент населението с достъп до електричество е под 50 %, като при селското население, пропорциите са още по-драстични.

С две думи – делът на хората в Африка с достъп до електричество расте устойчиво и едновременно с това, би трябвало да очакваме още по-рязкото им нарастване. Това означава единствено стремителен ръст на добива на електроенергия в Африка, а при сегашното състояние на нещата, това води и към по-голям въглероден отпечатък. [3]

Увеличаване на парниковите газове можем и трябва да очакваме и за сметка на икономическия растеж на страните, които се очаква да заместят (и вече заместват Китай) на пазара на евтината работна ръка. Тези страни, повечето от които са от басейна на Индийския океан и от Югоизточна Азия, ще осъществят значителен икономически растеж, отново по модела на Китай от вече не толкова близкото минало. Предлагайки много ниска цена на работната сила, те ще привлекат инвестиции, капитали, технологии и бизнес модели на своя територия.

Шестнадесетте държави, на които още от 2013 година се гледа като на „съвкупен” наследник на китайското икономическо чудо са: Индонезия, Филипините, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка, Етиопия, Кения, Уганда, Танзания, Мексико (само някои негови щати), Никарагуа, Доминиканската република и Перу. [1] [5] Нарастването на брутния им вътрешен продукт, заедно с износа, потреблението на енергия и всичко останало вече е в ход. Това означава освен всичко друго и поредната сериозна порция парникови газове в атмосферата, изхвърлени въпреки усилията на страните от ЕС в обратната посока.

            2. Сегашната парадигма на климатичната политика на ЕС, все повече доказва своята неработоспособност.

Европа трябва да осъзнае, че сама не може да спаси света, особено когато останалата част от него пречи. Европейците трябва да успеят да убедят останалите силови полюси и зони на предстоящ бърз растеж в света, че трябва да се присъединят към усилията на ЕС. Това обаче няма как да стане, ако Европа сама се превърне в икономическо джудже с действията си или просто продължи да си нанася сама икономически удари и да извършва ампутации от индустрията си с климатични аргументи. Само икономически силна Европа може да направи убедителни научните аргументи, в полза на промяна на политиката по климата на целия свят.

Освен това, сегашната парадигма на климатичната политика все повече доказва своята неработоспособност. На страните от световната общност се предлага единствено да се самоограничават и да правят жертви. Ясно е, че е много трудно да убеждаваш някого, който е в догонващо положение по отношение на икономическо развитие, жизнен стандарт, индекс на човешко развитие и прочее, че трябва да забави ход, пък дори и в името на спасението на света.

Трябва да се осъзнае и това, че колкото и сериозни научни доказателства да бъдат представяни, нито скептицизмът, нито желанието да надхитриш останалите ще изчезнат. Още по-трудно е да бъде преодолян фатализмът у хората. Няма как да се спори с аргумента, че „каквото е писано – ще стане”, “whatever will be – will be …”. Действително, едно сериозно вулканично изригване с мащаба на ерупцията на Кракатау от 26 август 1883 година или на някое от големите изригвания на вулканите в Исландия е достатъчно, за да предизвика няколко месечна или няколко годишна „ядрена зима” или дори климатични промени в средносрочен план.

ЕС, заедно с останалите световни индустриални сили, трябва да намери работещи формули, с които да убеди страните със запазени екваториални гори, да не търсят икономически растеж за тяхна сметка и едновременно с това да ги компенсира. Това означава не просто и не само механично отпускани субсидии и компенсации, а развитие на индустрии и форми на селско стопанство, които да не водят до унищожаване на екваториалните гори.

За да постигне това, ЕС наистина трябва да има подкрепата на други световни сили – САЩ, Япония, Южна Корея и страните от АСЕАН. Европа трябва да разбере, че само европейската „мека сила” не стига, че трябва да се приложи по-голяма сила, сума на няколко геополитически вектора. Не става дума за бруталност и международен натиск, в стила на колониалните времена, но става дума за много по-канализирано, съгласувано и фокусирано действие.

Не може ЕС да полага усилия за развитие на ВЕИ в Африка и едновременно с това, Русия да се опитва да продава ядрени технологии на Нигерия. Не може ЕС да спира топлоцентралите си, работещи на въглища, а едновременно с това САЩ да се отмята от подписани глобални споразумения, с аргумента, че трябва да спаси американските каменовъглени минни предприятия и захранваните от тях енергийни мощности, защото “America First”.

3. Крайната цел не се променя, подходът към нея – да.

ЕС не трябва да се отказва от крайната цел – образно казано, спасяването от всемирен потоп, при който Бог не е дал никакви указания, какво да се прави. Но ЕС категорично трябва да преосмисли пътищата, по които трябва да постигне това.

ЕС трябва да преосмисли дипломатическите си действия – и на ниво ЕС, и на ниво държави членки, където трябва да се постигне много по-голяма кохерентност.

ЕС трябва незабавно да спре лудата надпревара, в която се надбягва буквално сам със себе си, за намаляването на въглеродния отпечатък на икономиката си. Необходимо е преосмисляне на поставените срокове за декарбонизация, като е недопустимо да бъдат ликвидирани енергетиките, работещи на местни енергоносители на цели държави членки, какъвто е случаят и с България, но съвсем не само с нея.

Необходим е нов подход към проблема с климата, който да бъде както издържан от рационална гледна точка, така и вдъхновяващ и увличащ. Един от възможните пътища за промяна в това отношение е търсенето на технологични пробиви с усилия на планетарно равнище.

4. Новият подход – стратегически технологични пробиви, ползите от които да са за всички участници в процеса на ограничаване на парниковите емисии.

ЕС трябва да търси стратегически технологични иновации, които да бъдат реална и работеща алтернатива на сегашния недопустимо припрян и в много отношения административен и механичен подход. Приказките за „честен преход” в условията на декарбонизация не са нещо повече от добри намерения, които няма да се изпълнят. Подобни радикални преходи, без голям брой губещи не може да има и страните от Централна и Източна Европа знаят това най-добре.

Затова, трябва да се мобилизират интелектуалните – научни, технологични и инженерни ресурси на континента, които да предложат реални технологични алтернативи на сегашния подход към „Зелената сделка”.

От изключително значение е в този момент ЕС да проведе поредица от мозъчни атаки, при които да се генерират различни идеи за технически решения, които да предложат реалистични алтернативи на досегашните начини за добиване на електроенергия. Това не изключва иновации при използуването на традиционните горива по по-екологичен и по-рентабилен начин.

Става дума не за стандартните обсъждания и съгласувания, които редовно се провеждат в ЕС. Става дума за истински мозъчни атаки, с участието на учени от „предния край на науката”, на иновационни предприемачи, които желаят да рискуват в едно голямо усилие за свръхтехнологичен скок в енергетиката и на политици с усет, които биха се ангажирали с осигуряването на институционална подкрепа за преориентиране на „зелените политики” на ЕС.

Дискусията трябва да обхване целия възможен спектър от подходи – от възможностите за производство на електроенергия с космическо базиране, до възможностите за нови начини за използуване на фосилните горива, в това число и на ниско калоричните лигнитни въглища, чрез въвеждане на нови технологии или чрез усъвършенстване и използване на вече експлоатирани такива, като изгарянето на въглищно – водни суспензии през мазутните горелки на съществуващите ТЕЦ.

5. Съчетаване на разширеното изграждане на ВЕИ от ново поколение с развитието на водородната икономика – разрешаване на проблема, че не може да се получава базов товар от ВЕИ.

Решенията могат да се търсят в различни посоки. Една такава посока е продължаване на развитието на Възобновяемите енергийни източници, но не с досегашните крайно неудачни финансови схеми. От няколко години, себестойността на електроенергията, произведена от новите поколения фотоволтаици е по-ниска от себестойността на електроенергията, произведена от АЕЦ. Тоест, развитието на ВЕИ не се нуждае от грантове, субсидии и други непазарни подаръци, а от добре организирано и насърчаващо бизнеса кредитиране.

Големият проблем с ВЕИ, каквито и да са те, е, че с някои изключения (ветровите централи в Балтийско море, където вятърът духа непрестанно) те не могат да създават така наречения „базов товар”. Едновременно с това, в момента има горна граница на мощността, която може да се включи в паралел на дадена електроенергийна мрежа, поради простия факт, че има горна граница на потреблението. Тук е ключовият технологичен въпрос – стратегическата технологична иновация би било откриването на начин за съхраняване на електроенергията, произвеждана от ВЕИ, а и от други източници над необходимата мощност.

До момента подобни решения (в това число и в България) са търсени в посока на така наречените помпено-акумулаторни ВЕЦ (ПАВЕЦ), каквато е и нашата ПАВЕЦ „Чаира”. Това са централи, при които при излишък на електроенергия на височина се изпомпва вода, с която в условията на недостиг се произвежда електроенергия, за сметка на кинетичната енергия на пускането й от голяма височина и задвижването на съответните водни турбини. За съжаление, възможностите на такива централи са ограничени, а и местата, където биха могли да бъдат изградени, също са ограничени.

Би могло обаче, да се потърси съчетаването между продължаващото изграждане на ВЕИ и развитието на водородната икономика. В момента в масовото съзнание използуването на водородното гориво е свързано най-вече с идеята за замяна на въглеводородните енергоносители (бензин, дизел, природен газ) при автомобилите с водород. Това се оказа трудна техническа задача и определено се забави във времето. Изследвани ли са достатъчно възможностите за изграждане на топло-електрически централи (ТЕЦ), работещи на водородно гориво?

Водородът за тези ТЕЦ би могъл да се осигурява за сметка на използуването на електроенергия, произведена от ВЕИ над необходимата мощност, изискуема за обичайните битови и индустриални консуматори. Водородът се произвежда чрез електролитна дисоциация на водата. При излишък на електроенергия, вместо да се изключват ВЕИ мощности, би могло да се произвежда водород за работещите на водородно гориво ТЕЦ. По този начин, без всякакво преувеличение се създава възможност да се „съхранява на склад” произведената над необходимата мощност електроенергия. Складът са водородното и кислородното стопанство на съответните ТЕЦ, работещи на водородно гориво.

Когато има недостиг на мощност, водородните ТЕЦ се включват в паралел, като се осъществява просто изгаряне на водорода – окислителен процес с нулеви вредни емисии и парникови газови. Просто обратно се произвежда вода, като централата работи като обичайната ТЕЦ, но загряването на котлите става с водородно гориво, а не с традиционните фосилни горива.

Практически ролята на водородните ВЕЦ ще бъде същата като на ПАВЕЦ, но поне теоретически, в географски план има много повече възможности за изграждане на водородни ТЕЦ, отколкото ПАВЕЦ. Едновременно с това, наличието на достатъчно водородни ТЕЦ с мощности за производство на водород и кислород за сметка на електролитната дисоциация на водата, би дало възможност за рязко вдигане на мощността от ВЕИ, които могат да бъдат включвани в паралел на електроенергийната мрежа.

Несъмнено, при този подход трябва да се постави ударение върху иновациите и развойната дейност в посока на нови, иновационни, още по-производителни и с по висок КПД възстановяеми енергийни източници от всякакъв тип. Разбира се, по редица причини (най-вече възможността за изключително широкото им разполагане и използване в градска среда), фотоволтаиците от ново поколение ще бъдат особено предпочитани, но и останалите видове ВЕИ трябва да бъдат използувани в зависимост от географския и технически контекст.

Също така, необходимо е изключително ускорено разработване на технологии за подгряване на котли на база на изгарянето на водород. Технологиите за съхраняване на водорода и кислорода отдавна са факт и са в експлоатация. Много предприятия, в това число и в България имат функциониращи водородни и кислородни стопанства.

Несъмнено, подобни водородни ТЕЦ трябва да бъдат разположени до постоянни водоизточници с голям дебит, съвсем както АЕЦ, с тази разлика че при АЕЦ водата е необходима за охлаждане, докато тук ще бъде използувана за прозивдството на горивото (водорода) и окислителя (кислорода). Така например, при налична технология за производство на електроенергия на база на водородно гориво, площадката на АЕЦ „Белене” би могла да бъде идеалното място за осъществяване на подобен проект.

Би могъл да бъде разгърнат инвестиционен проект, при който капиталът за изграждане на обекта да бъде набран на фондовата борса от публично дружество, в което държавата да участвува с апорт на площадката с всички направени на нея подобрения – антисеизмична баластрена възглавница с голяма дълбочина, подведени към обекта транспортна и енергийна инфраструктура (ж.п. линия; автомобилни пътища и далекопроводи), огромен бетонов възел и други.

Бележка на автора: Първообразът на този текст е използуван широко за изработването на становището на Икономическия и социален съвет на Р. България на тема: „Европейската зелена сделка – икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България”, по което, авторът е официално привлечен за експерт на ИСС.

Следва продължение…

***
[1] Дечев, Теодор, 12 без 5 за шивашката промишленост. Дано не ги стигнем етиопците, Институт за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР), 03 юли 2019 г., http://www.ised.bg/12-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-5-%d0%b7%d0%b0-%d1%88%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%88%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%88%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%be-%d0%bd/
[3] Africa-EU Energy Partnership. Status Report Update: 2016. A mid-term report on progress, achievements and future perspectives; Report prepared by: Jon Marks (lead author), David Burles (maps and graphics), Mark Ford, Dan Marks, David Slater; Published by: European Union Energy Initiative Partnership Dialogue Facility (EUEI PDF), Eschborn, May 2016, page 16 – 17.
[5] Friedman, George, The Post-China 16: Identifying China’s Successors, July 30, 2013, 09:02 GMT, On Geopolitics, Stratfor Worldview, https://worldview.stratfor.com/article/pc16-identifying-chinas-successors

Материалът Защо Европа спешно трябва да преосмисли климатичната си политика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сега на фокус е битката срещу пандемията, но споровете за климатa все още не са приключили. Някои са в ход, а други тепърва започват. Пригответе се за битката между “ястребите” и “гълъбите”.

Политическите лидери в Централна и Източна Европа – нека ги наречем “климатичните ястреби” – неизбежно влизат в заглавията, когато станат известни разходите за екологични политики и за работните места, които са изложени на риск от затварянето на въглищните централи.

Когато министърът на финансите на Естония неотклонно настояваше, че страната му търси изход от системата за търговия с емисии (СТЕ), това бе възприето като смъртоносен удар върху водещия климатичен инструмент на блока.

Това се случи въпреки факта, че не ставаше дума за правителствена политика на Естония, и че според Европейската комисия излизането от СТЕ не е възможно по закон. Подобни реакции има всеки път, когато чешкият премиер Андрей Бабиш призовава Зелената сделка да бъде отменена.

Междувременно “климатичните гълъби” подготвят гнездата си и острят нокти в очакване на редица екологични битки, които – със или без вируса – ще настъпят много скоро.

Днес една от тези битки започна, когато водещият евродепутат от Фонда за справедлив преход представи своя доклад за предложената от Еврокомисията помощ на стойност 7,5 милиарда евро, която има за цел да помогне на регионите с много въглеродни емисии да станат по-екологични.

Гръцкият евродепутат от ЕНП Манолис Кефалогианис заяви, че сумата трябва да се нарасне до 17,88 млрд. евро свежи пари, които не са пренасочени от други източници. Подобно искане може да стане огромна пречка, която ще усложни преговорите за бюджета, в случай че спечели по-нататъшна подкрепа.

“7,5 милиарда евро е добра първоначална стъпка, но тя няма да е достатъчна, за да се справим с икономическото въздействие на коронавируса в Европа. Не говорим за възстановяване на загубеното. Тук става въпрос за възстановяване на нашите икономики по нов начин, така че те да са още по-силни и справедливи”, заяви Кефалогианис пред EURACTIV.

Не е немислима идеята, че повече средства за Фонда за справедлив преход ще помогне за създаването на инерция, и тя съществуваше преди появата на вируса. Финансирането на “зелени” политики на целия континент е идея, за която мнозинството, ако не всички държави членки, могат да постигнат съгласие.

Дори на “пестеливата четворка” – Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция – ще ѝ е трудно да каже “не” на увеличаването на средства за климатичните политики, като се има предвид, че те почти винаги са в отбора на “гълъбите”, когато става въпрос за съкращения на емисиите.

Кефалогианис не е единственият евродепутат, който се опитва да увеличи зелената амбицията на тази комисия. Миналият месец евродепутатът от групата на социалистите Юте Гутеланд заяви, че ще настоява за 65% намаление на емисиите до 2030 г., а не за 50-55%, което в момента се подкрепя от ЕК.

Осъществяването на това предложение е по-малко вероятно, отколкото увеличаването на средствата във Фонда за справедлив преход. Причините са липсата на подкрепа в Европарламента, както и силната опозиция на държавите-членки, където ястребите преобладават. Дори Еврокомисията става все по-категорична, че 55% ще бъде горната граница за 2030 година.

Както политиците, висшите служители и дори карикатуристите отбелязаха, политиките за борба с изменението на климата не са стигнали до никъде, във време, когато вирусът излага  на показ уязвимите места на обществата ни. Дано това помогне на  “климатичните гълъби” в предстоящите им битки.

Материалът Климатичната политика: ястреби срещу гълъби е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тези дни за солидарност се говори много.

Разбира се, подразбира се солидарността на финансово силните държави членки към тези, които са особено засегнати от пандемията. Въпреки това срещата на върха, проведена миналия четвъртък, всъщност не демонстрира капацитета за действия, от който Европа се нуждае, за да преодолее кризата.

Германското правителство, например, остави обществеността да гадае какво наистина иска. В същото време страната не затвори вратата за по-нататъшни преговори. “В дискусия сме”, заяви Еманюел Макрон в края на срещата.

Без съмнение той е имал предвид канцлера Ангела Меркел и отново без съмнение през следващите седмици не една видеоконференция ще бъде проведена между Париж и Берлин.

Тази седмица вече предлага възможност за това: Германия е инициаторът и страната домакин на 11-ия Петерсбергски диалог за климата, започнал в понеделник (27 април). Общото между здравната и климатичната криза е, че те не могат да бъдат преодолени без координация и единен отговор между страните.

Целият дух на Парижкото споразумение, което със своя член 7 за адаптация и член 8, свързан със загубите и щетите, е израз на сигнала за солидарност от развитите към развиващите се страни, които са най-засегнати от влиянието на климатичните промени.

С други думи, двете кризи са невъзможни за управление само на национално ниво. Сега е нужна солидарност. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш имаше предвид точно това в своето послание до международната общност по повод Международния ден на Земята миналата сряда:

“Трябва да работим заедно, за да спасим човешки живот, да облекчим страданията и да намалим разтърсващите икономически и социални последици. Въздействието на коронавируса е незабавно и ужасяващо. Но има и още една извънредна ситуация – на задълбочаващата се криза на околната среда. Биоразнообразието драстично намалява. Изменението в климата е близо до точката, след която няма връщане. Трябва да действаме решително, за да защитим нашата планета, както от коронавируса, така и от екзистенциалната заплаха от изменението в климата”.

Като първото голямо събитие в климатичния календар от началото на пандемията много експерти разглеждат петерсбергската среща като шанс за активизиране на глобалните усилия в областта на климата. Тя е и гаранция, че страните големи замърсители вземат предвид климатичните цели в плановете си за икономическо възстановяване.

А както и при здравната криза, ние имаме големи очаквания от Берлин. Наред с добре утвърдената политическа и икономическа тежест на страната сега идва и авторитетната нова аура на Ангела Меркел след преодоляването на здравната криза.

Всичко това се случва два месеца преди Берлин да поеме ротационното председателство на Европейския съвет.

Въпреки това, точно както при кризата с коронавируса, ние всъщност не знаем какво наистина иска Берлин. Програмата на германското председателство за борба с климатичната криза остава неясна. Амбицията на министъра на околната среда Свеня Шулце (СДП) често бива помрачена от колегата ѝ в икономическото министерство Петер Алтмайер (ХДС).

И все пак сушата, която вече започна в Германия и на други места в Европа показва, че са необходими спешни действия. А това е поредното общо нещо, което двете кризи имат помежду си.

Материалът Петерсбергски диалог за климата – спешна нужда от солидарност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Официалният износ на непреработена или слабо обработена дървесина от България възлиза на близо половин милиард лева годишно, показват данните на UNCTAD – службата на ООН за търговия и развитие. През 2018 г. от страната са изнесени дърва за горене, дървени въглища, дървесен чипс, трупна дървесина, греди, шперплат и фурнир на обща стойност 270 млн. долара. Най-силна година за този износ е 2014, с приходи от общо 358 млн. долара.

Има основателни подозрения, че с нелегалния износ сумата е значително по-висока, но нека останем на официалните данни. Половин милиард лева във формата на изнесен дървен материал се равняват на няколко, поне пет, милиона отсечени кубически метра. Държавните експерти уверяват, че годишният прираст на горите в България е два или три пъти по-голям, но няма съмнение, че износът оказва силен натиск върху горските площи.

Гората създава много по-голяма стойност, когато е жива, отколкото когато пътува за чужбина под формата на трупи. През последните години в света се правят задълбочени изследвания, за да се установи пълната икономическа стойност на горите. Гората осигурява възможност за туризъм, за рехабилитация, за събиране на диви плодове и гъби, за лов – и всяка от тези дейности носи постоянни приходи. Но тези потенциални пари се губят, когато гората деградира заради свръх-експлоатация от дърводобив.

Още по-високи са икономическите ползи от регулиращите услуги на горите – на водния баланс, почвите, въздуха. Горите предотвратяват природни бедствия като залпови наводнения и свлачища. Те преработват CO2, имат и фитоцидно действие, тоест вируси трудно се разпространяват в региони с гори. Без горите на Родопите, системата на големите ВЕЦ, които произвеждат електричество за много милиони лева, нямаше да съществува – както и напоителната система в Горнотракийската низина.

Във време на световна климатична криза е абсурдно, че подобни неща въобще трябва да се обясняват. Япония например отдавна е спряла износа на дървен материал, независимо че има доста гори. Добивът е ограничен дори и за местни нужди: изчислили са, че е по-изгодно да се внася дървесина, отколкото да се секат собствените гори. Когато температурите в Югоизточна Европа скочат с 3-4 градуса, каквито са прогнозите за XXI век, границата между пустинята и обитаемата земя може да се определя именно от наличието и качеството на горите. Тоест, от това дали в предишните десетилетия някой е печелил здраво от износ на дървен материал.

Всичко това е добре известно, но институционалната инерция е страшно нещо. През лятото на 1989 г. във в. „Работническо дело“ си беше пробила път рядко критична статия, която молеше горските другари от Старозагорско да не си изпълняват плановете за залесяване с иглолистни насаждения, като изсичат вековни дъбови гори и на тяхно място садят борчета. Вероятно по същата логика, в наши дни в Изпълнителната агенция по горите и в държавните горски предприятия се въртят презентации, отчитащи успехи в добива и износа на дървесина.

Самият факт, че България изнася толкова много дървен материал буди тревога, но още по-основателна е тя, щом проверим накъде пътува. Според базата данни на ООН, през 2018 г. над 41% от българския „дървен“ износ се е насочил към Гърция, другите две важни дестинации са Италия и Турция. Благодарение на историческото си развитие след 1878 г., България днес е по-гориста от южните си съседи. Но съседите си пазят малкото останали гори за по-важни цели – регулиране на вода, въздух и температура, задържане на почви, възможност за туризъм – и предпочитат да внасят от краткосрочно ориентираните си български партньори.

Изнасяме горите си в страни, които днес нямат достатъчно гори заради своя климат, който ще е типичен за България след броени десетилетия.

И за да бъде обидата пълна, нека видим какъв по-точно дървен материал изнасяме. България е балкански шампион по износ на дърва за горене и дървени въглища – най-грубата форма на дървен продукт. Румъния с огромните си Карпати изнася двойно по-малко от тези артикули от България. България изпреварва Румъния и при категорията „дървесни отпадъци“ и е рамо до рамо с нея при трупната дървесина. През последните пет години (2014-2018 г.) сме изнесли трупна дървесина на стойност 100 млн. долара, а Румъния – за 125 млн. долара.

Разбира се, в дърводобива с Румъния не може да се сравняваме – техният износ гони 2 млрд. долара, но това е главно продукция, претърпяла промишлена преработка, или поне превърната в греди. А България, като цар на глупците, държи балканското първенство в износа на дърва за горене и трупната дървесина.

Възможни са всякакви възражения: от споменатото, че прирастът на горите ни е по-голям от добива и износа – до това, че сме в Европейския съюз и няма как да регулираме който и да е износ. Също така ще се каже, че в необлагодетелствани планински общини дърводобивът е единствен поминък. Ще чуем и че през годините на социализма са създадени много иглолистни насаждения, които вече са „презрели“ и трябва да се отсекат, за да не плъзнат болести.

Всичко това е отчасти вярно. Но половин истина е завоалирана лъжа. А цялата картина е, че България е разположена в засушлив регион и се нуждае от повече гори, за да съхрани водните си ресурси при очертаващите се нови климатични реалности. Също така, по стар навик, страната изнася суровини, без да се постарае да им добави стойност с преработка, поне първична. Гърция и Румъния, страни с по-силна икономика, са по-добри и в бизнеса с дървесина.

Да, част сме от общия пазар и нямаме право да спираме износ за ЕС с явни мита. Но пак имаме достатъчно лостове, с които да ограничим неизгодния за страната експорт, без някой да може да възрази. Например, тихомълком да въведем „екосистемни такси“, които ще оскъпят необработената дървесина и ще я направят неизгодна за внос, като насърчат преработването й в страната. Гръмките забрани за износ или внос – запазена марка за ГЕРБ, доказано не работят.

Начини има, но политическите зависимости в България са твърде силни: много от прословутите „кръгове от фирми“ около властта се намират тъкмо в горския сектор. Затова трябва да очакваме с тревога бъдещите климатични трусове, които завещаните ни гори биха могли да смекчат.

***
сн. Пламен Горанов

Материалът Българската гора пътува към Гърция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това обясни пред БНР енергийният експерт Антон Иванов. Според него всяка страна трябва да понесе своята тежест. Рано или късно въглищните централи трябва да бъдат затворени, категоричен е той.

„Изборът вече не е дали да запазим въглищните централи, а до това как да осигурим плавен преход, без да засягаме нито рязко интересите на онези, които са заети в това производство, нито сигурността на енергийната система. Трябва да има ясен план на правителството, предложен на дискусия, а всички останали ще изтъкваме своите тези и гледни точки, без това да отразява общонационалния интерес“, смята експертът.

Според него е притеснително, че все още липсва представен на общо обсъждане актуализиран план „Климат – енергетика“, който трябва да бъде изпратен в Брюксел до края на тази година.

 „България, която разчита до голяма степен на въглищни централи и която има относително нисък БВП, по-трудно може да изпълни тези предизвикателства. Когато се седи на една маса със страни, които имат доста по-добър финансов ресурс, е трудно да поставиш своите изисквания, ако не си подготвен с планове и стратегии, които ясно да дефинират националния проблем“, смята Антон Иванов.

Досега ни е пречело притеснението, че когато се каже истината на хората, те ще останат недоволни.

Енергийният преход изисква инвестиции и финансови ресурси, които няма как да не се отразят по веригата до консуматора, смята Антон Иванов. Но и енергията от въглища също поскъпва.

Материалът Въглищните централи ще бъдат затворени, твърди експерт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Еманюел Макрон е на голямото търговско изложение в града, което ще бъде открито от президента на Китай Си Дзинпин.

Новината за подписването на документът идва непосредсвено, след като САЩ официално стартираха процедурата за напускане на Парижкото споразумение за климата.

Държавният секретар Майк Помпео е уведомил ООН, че Съединените щати ще се изтеглят от споразумението. Той е изтъкнал, че то е „несправедливо икономическо бреме“ върху икономиката на САЩ.

Още през юли т.г. Доналд Тръмп заяви, че Парижкото споразумение за климата е „неефикасно, несправедливо и много скъпо“.

Заявката, че страната излиза от глобалния пакт за борба с климатичните промени, е първата стъпка от предстоящата 12-месечна процедура.

Парижкото споразумение е подписано от близо 20 държави и предвижда всяка от тях да определи график за намаляване на парниковите газове, които водят до промени в климата.

Страните не могат да го напуснат три години след неговото ратифициране, което стана на 4 ноември 2016 г. САЩ са първите, които обявиха изтеглянето си. Франция веднага обяви, че съжалява за решението на Вашингтон.

Материалът Франция и Китай подписват, че споразумението за климата е „необратимо“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.