По думите му, издръжката на живота през миналата година за едно домакинство е поскъпнала с около 25 лева или 1% на годишна база, което е един от най-ниските ръстове за последните години. През 2020 г. се наблюдава забавено потребление, като цяло задържане на цените заради спад на цените на горивата, природния газ на петролните пазари и оттам на вътрешните цени на горивата в България.

2542 лв. са необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца към края на миналата година. Това означава, че поне 1271 лв. нетна заплата трябва да получава всеки един от двамата работещи родители или 1638 лв. брутно възнаграждение при положение, че това е единственият им доход, сочат данните на проучването.

Увеличението на общата стойност за издръжката се дължи основно на нарастването на цените на хранителните стоки, коментира Виолета Иванова от ИССИ. „Нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живот. За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, нарастването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане“.

По забележимо нарастване на годишна база се наблюдава при групите:

• хляб и зърнени храни с 5,1%, нарастването в групата продължава, след като предходната година достигат ръст от 3,5%. Увеличението на цените на хлебните изделия е в диапазон 5-10 ст., в зависимост от разновидностите.
• мляко и млечни продукти с 5%, като по-силно изразено е нарастването при сирена с 5,9%;
• животински и растителни масла ( с 14%), като слънчогледовото олио се повиша с около 20%, но това беше очаквано след първите сигнали през м. септември ;
• захар и захарни изделия ( с 3,1%), а само захарта регистрира ръст от 4%.

Като цяло, нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат  по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за ИЖ. В условия на пандемия за домакинствата с ограничено потребление, колкото по-бързо нарастват цените на стоки от първа необходимост, толкова повече се увеличава техният дял в домакинския бюджет и намаляват в други разходни групи.

По отношение на пазара на труда изводите от изследването са, че антикризисните мерки са ограничили намаляването на заетостта. За едногодишен период наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 63,2 хил., или с 2,7% (НСИ, септ.2020).

В коментар за работната заплата, от КНСБ изтъкват, че междурегионалната и междуотрасловата диференциация на работните заплати продължават да задълбочават поляризацията на доходите от труд и социалните неравенства. Това твърдение се подкрепя от факта, че в 9 от 28 области размерът на средната работна заплата представлява под 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са Видин (945 лв.), Благоевград (922 лв.), Силистра ( 953 лв.). Кюстендил (988 лв.), Смолян (992 лв.).

София-столица се отличава с най-висок размер на СРЗ (1855 лв.) и темп на нарастване от 11.8% на годишна база. Запазва се разликата в размера на СРЗ между София-столица и Видин около 2 пъти. Тази асиметричност е системно налице повече от десетилетие, което вече може да се дефинира като структурен проблем за българската икономиката. Освен това в София-столица е концентрирана малко над 1/3 от общо наети лица в българската икономика. Високата тежест на наетите лица съпроводен с по-висок размер на СРЗ е достатъчен аргумент да се твърди, че общото нарастване на СРЗ за страна е силно повлияно от ръста на СРЗ в София-столица.

На следващо място, като измерител на неравенствата в България, може да се посочи междуотраслова диференциация в заплащането. Като цяло, на отраслово ниво преобладават икономическите дейности с устойчив ръст на работните заплати за едногодишен период, макар и с различни темпове.

Материалът 65% от домакинствата ни с доход под нужния за месечна издръжка е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С нея в националното законодателство се въвеждат разпоредбите на европейската директива, чрез която SARS-CoV-2 се включва в списъка на биологичните агенти, за които е известно, че заразяват хората.

Промяната на Директива 2000/54/ЕО е една от първите стъпки за по-добра правна защита на работниците, които биха получили трайно увреждане на здравето им в резултат на заразяването, а оттам и на възможност да претендират за по-високи обезщетения.

Това изменение на директивата защитaва най-вече медицински работници, лаборантни, селскостопански работници, работещи в пречиствателни станции и други, които имат контакт с биологични вещества.

КНСБ призова още в началото на епидемията COVID-19 да бъде призната за професионална болест, особено за работещи в отделения за обслужване и лечение на болни с доказан вирус или спешна помощ: лекари, медицински сестри, санитари.

България е една от държавите членки на ЕС, в която има решение и указание към институциите, че е допустимо да се подават документи за разследване на професионално заболяване Covid-19.

Инфекцията може да причини тежко заболяване у хората и представлява сериозна опасност, по-специално за по-възрастните работници и тези със съпътстващ медицински проблем или хронично заболяване.

Материалът Covid-19 влиза в списъка на професионалните заболявания е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според него се очакват огромни дупки в приходните части на местните бюджети, а те не магот да излязат на дефицит. Трябва да се похарчат толкова, колкото са събраните средства.

Допълнителният фонд ще дава безлихвени заеми на всички общини, които имат нужда до края на тази година.

Той допълни, че се водят разговори с финансовия министър 20% увеличение на заплатите да получат работещите в общинските администрации, които са „забравени дълги години“.

Пред БНР Димитров заяви, че раздаването на пенсионер по 50 лева трябва да бъде прекратено от началато на следващата година.

Според него е необходимо пенсиите да се увеличат с 20 на сто и така минималната да стане 300 лева, а максималната – 1440 лева.

В социалната сфера още от тази година да се увеличи минималното обезщетение за безработица от 9 на 12 лева на ден, настоява синдикалистът. КНСБ предлага още минималното обезщетение да се увеличи на 17 лв. и да бъде запазен минималният срок от 7 месеца.

КНСБ настоява също следващата година мярката 60/40 да продължи в последния си дизайн, защото тя е запазила между 180 и 200 000 работни места.

Материалът Специален фонд да кредитира общините, пострадали от кризата, иска КНСБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Синдикатът настоява и за въвеждане на необлагаем минимум в размера на минималната работна заплата.

Сметките сочат, че хазната ще изгуби малко над четири милиарда и 600 милиона лева от тези промени.

Според синдикалните експерти мерките могат да генерират около четири милиарда лева приходи от въвеждане на допълнителни данъци, например на финансовите транзакции, еднократен данък „Богатство“ за 2020 година, дигитален данък и други.

Форум, посветен на реформите в данъчната система, организира КНСБ. За участие в дискусията са поканени финансовият министър Кирил Ананиев, управителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов, депутати, представители на академичните среди и на социалните партньори, съобщи БНР.

Там ще бъдат обсъдени предложенията на синдиката за реформи в данъчната система, както и темите за данъчната политика като основен инструмент за намаляване на неравенствата в страната и по-справедливото преразпределение на публичните финанси на държавата.

Сметките на синдиката показват, че ако хората получават 1000 лв. работна заплата, ще разполагат с допълнителни 652 лв. на година в резултат от въвеждането на промените, които предлагат в прякото облагане на техните доходи.
Освен това, по линия на косвеното облагане, разходите на хората ще намалеят средно с 334 лв. на година в резултат на промените, които КНСБ предлага в ДДС. Така общата допълнителна сума, с която ще разполагат хората на година ще бъде 986 лв. Това до голяма степен може да се разглежда и като 13-та заплата, смятат от КНСБ.

Материалът КНСБ предлага 15% ДДС и ДОД, еднократен данък „Богатство“, дигитален налог е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи при отбелязването на Европейската седмица срещу недекларирания труд и сивата заетост президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него в условията на коронавирус делът на сивата икономика ще нараства.

Ниските заплати и липса на контрол от властите са сред причините за големия дял сива икономика, сочи изследване на „Евробарометър“.

Селското стопанство, строителството, туризмът, хотелиерството и ресторантьорството и ремонтите в дома са секторите, с най-голям дял работещи без договори и осигуровки.

От КНСБ настояват за промени в законодателството, например да не се дава възможност на изпълнители на обществени поръчки и договори с европари да извършват дейност без да са доказали. че са на светло, съобщи БНТ

„Там където има съмнения ние ще предизвикаме и ще започнат масови искания от НАП да извършва ревизия“, обясни синдикалистът. Според него целта е публичният ресурс да отива само при изрядни работодатели.

Друга идея е да се въведе система от ваучери за услуги в дома. „Всичко, което вкъщи може да бъде направено от майстора, ел. техника, плочкаджията, дърводелеца да мине през тази система от ваучери. Тя е с предварително платени данъци и осигуровки“, поясни Пламен Димитров. И допълни, че тази система работи успешно в Европа.

Материалът Бюджетът губи 400 млн. лева от недеклариран труд е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С тези средства домакинството може да покрие разходите си за храна, жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.

Средно за издръжката на едно лице са необходими 626 лв,  показва изследването.

Данните бяха представени от президента на КНСБ Пламен Димитров и икономистът в Института за социални и синдикални изследвания Виолета Иванова.

От началото на година спрямо декември 2019 г. общата стойност на издръжката на живота бележи слабо намаление с 0,5%. Причината е понижението на цените на природния газ, както и спадът на цените на петрола на международните пазари, а оттам и на бензина и горивата на вътрешния пазар.

Наред с това хранителните стоки бележат леки колебания нагоре и достигат ръст от 2%.

По-забележимо нарастване се наблюдава при групите: сирена (3,1%), животински и растителни масла (4%), захар и захарни изделия (3,2%). Това увеличение се компенсира от намалението на нехранителните стоки с 2,8%.

В сравнение със същия период на миналата година обаче необходимата сума за издръжка на живот се увеличава с близо 56 лв., или с 2,3%. По-силно изразен ръст отново се наблюдава при хранителните стоки с 5,9%, за който принос има увеличението на цените, а оттам и на разходите в групите:

-хляб и зърнени храни (3,6%),

-месо и месни продукти (11,6%),

-мляко и млечни продукти (с 5%),

-захар (с 6,8%),

-заведения за обществено хранене (със 7,1%).

С изключение на ресторантите, останалите групи имат висок дял в потребителската кошница при бедните домакинства и в резултат на това техният живот поскъпва относително повече, отбеляза Виолета Иванова.

Групата на хранителните стоки бележи най-високо си нарастване от 7 години насам, след като през 2013 г. достига до 5,1%.

При нехранителните стоки трендът се обръща на годишна база и регистрира спад от 1%.

За осигуряване на средствата, необходими за издръжка от 2504 лв., следва нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1252 лв.

Сравнението с официалните данни от първото тримесечие на 2020 г. показва, че нетната работна заплата е 1022 лв. Това означава, че размерът е по-нисък с около 18,4% от необходимото за издръжка, а в стойностно изражение разликата е с 230 лв.

Темпът на нарастване на необходимата работна заплата за издръжка на живот се забавя.

За едногодишен период възнаграждението се увелича с 9%, а необходимата заплата за издръжка на живот с 2,3%.

Въпреки това нетният размер на заплатата в ресторантьорство, например от 492 лв.  изостава с цели 60% от необходимата за издръжка на живота (1252 лв.).

С около 46% е по-ниска нетната работна заплата от необходимата за издръжка на живота в областите Видин (678 лв), Благоевград (672 лв).

Подобна е ситуацията в Силистра,  Кюстендил, Перник. Това е една от причините за засилена вътрешна миграция и за обезлюдяване на малките населени места.

Изследването показва следните основни изводи: 67% от домакинствата живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства заиздръжка на живота, след като през същия период на 2018 г. са 75,1%, а 2019 г.- 71%.

Очертава се тенденция към намаление, но все още всяко 7 домакинство от 10 живее с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота.

Групата на бедните лица се запазва на високи нива, въпреки слабото намаление спрямо същия период на предходната година.

За периода 2018-2020 г. се очертава тенденция на нарастване на дела на високодоходните домакинства от 24.9% до 33%. Но едва 30% от българите получават работна заплата на нивото на средна или по-висока от нея.

Материалът 2504 лева са необходими за издръжка на 4-членно семейство е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е само една от промените в данъчната система, за които настояват от синдиката.

Да бъде въведен 15% данък върху доходите на физическите и юридическите лица, а ДДС да бъде намален на 15%.

Тези промени ще гарантират повече разполагаеми средства у хората с ниски и средни доходи и ще повишат тяхната реална покупателна способност. По този начин ще се стимулира потреблението и реалният икономически растеж. Освен това ще се постигне по-справедливо съотношение между приноса на преките и косвените данъци в държавния бюджет, аргументират се от КНСБ.

Според синдикалните експерти всеки, който получава 1000 лв. работна заплата, ще разполага с допълнителни 652 лв. на година в резултат от въвеждането на промените в прякото облагане на доходите.

По линия на косвеното облагане, разходите ще намалеят средно с 334 лв. на година в резултат на намаленото в ДДС.

Всички хора, които получават доходи до 2500 лв. ще спечелят от промените в прякото облагане, смятат от синдиката. Макар данъкът да се вдига от 10% на 15%, разполагаемите средства ще бъдат повече, заради ефекта от въвеждането на необлагаем минимум.

Всички хора, които получават доходи над 2500 лв., ще загубят от промените в прякото облагане, но ще спечелят от намаленото косвено облагане. Така, например, при заплата 3000 лв. увеличените плащания за данък ще са 382 лв., но на разположение ще останат поне 900 лв. повече за потребление заради намаленото ДДС.

Ако исканията бъдат приети, държавният бюджет ще загуби около 4, 67 млрд. лв., но има възможност за генериране на други около 4 млрд. лв. от въвеждането на допълнителни данъци.

Материалът КНСБ предлага необлагаем минимум колкото минималната заплата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва прочуване на КНСБ, изготвено от Института за социални и синдикални изследвания, за динамиката на цените на 31 хранителни и нехранителни стоки в 26 областни центрове.

Цените през май показват леки колебания нагоре, но като цяло се задържат на същите нива, достигнати през април.

Изключения се наблюдават при плодовете и зеленчуците, като сезонният фактор остава основният двигател за поскъпване.

По-сериозно нарастване на цените се наблюдава при следните групи:

Плодове: в периода март – май кумулативният ръст на цените достига до 32,5% при ябълки; при лимони до 46,2%, портокали до 25%. Причината за нарастването е сезонния фактор, но този ускорен тренд не излиза извън обичайните параметри.

Зеленчуци: тенденциите са разнопосочни и се обуславят също от сезонния характер на продуктите. Спад на цените се отчита при доматите с 3,5% спрямо началото на март, както и при краставиците – с 15,2%. На другия полюс е джиндифилът с рекордния ръст от 100,7%, следван от ръста на цените на чесъна с 46,1%, на морковите с 27,7%.

При останалите хранителни стоки се наблюдават леки колебания нагоре. По-отчетливо е нарастването на цените на при захарта с 10,1%, на риба ”Скумрия” с 8,6%, на свинското месо с 5,3%.

При нехранителните стоки през май трендът се задържа на месечна база, но в сравнение с периода преди кризата нарастването е рекордно за антибактериалния гел с около 2,5 пъти, на белината с 3,5%, на мокрите кърпи – с 11,1%. Тези продукти в период на медицинска криза са с повишено потребление и цените им се задържат на високи нива, като антибактериалният гел достигна цени от 44 лв., при 18 лв. от началото на кризата.

Общият извод от проведеното през май проучване показва задържане на цените спрямо нивата на предходния месец, които при някои стоки достигнаха рекордно високи стойности.

През последните месеци сме свидетели на криза, при която доходите драстично намаляват и нарастват социалните неравенствата. Държавните политики са недостатъчни, за да се ограничи нарастването на безработицата, при това след 2-3 месеца е възможна втора вълна на безработица и още по-драстично спадане на доходите и на покупателната способност на населението.

При тези условия всяко увеличение на цените на стоки от първа необходимост, води до свиване на потребление и намаление на оборотите на търговските мрежи.

Следвайки тази корелация, нашите очаквания са за стабилизиране на цените, най-вече под въздействие на летния сезон и свитото потребление. Безспорно това зависи и от редица външни фактори, като продължителността на световната кризата, международните борсови цени, логистиката и т.н.

Най-голямото разходно перо е храната, която отнема средно 30% от семейния бюджет. В условия на намаляване на доходите тежестта на разходите за храна нарастват, при това осезаемо, ако е съпроводено с ръст на цените на стоки от първа необходимост. Това води до ограничаване на потреблението на домакинствата и до увеличаване риска от бедност и социално изключване.

Материалът Стоките масово са поскъпнали през последните два месеца е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва проучване на КНСБ към 21 април. Общо са наблюдавани 114 предприятия.

Съкращения на работници или предстояща редукция на персонала се наблюдават в 13 на сто от фирмите. В 78% от предприятията работниците са в платен отпуск, а в 26 на сто – в неплатен.

Най-много засегнати предприятия (извън ресторантьорство, хотелиерство, туризма и кафетерийната сфера) има във ВиК сектора, леката промишленост, автомобилостроенето, транспорта ( предимно вътрешен), преработващата промишленост.

Военната промишленост и сектор дървообработване също са засегнати. Усещат се засилващи проблеми и в бюжетния сектор. Най-много засегнати работещи са в градовете Казанлък, Благоевград, Добрич, Стара Загора, Димитровград, Враца, Сливен, Габрово, Разлог, Банско, следван от Бургас, Варна и Хасково.

Материалът Над 46 000 работят във фирми, засегнати от кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

78% от предприятията пускат работниците в платен отпуск, 25% прибягват към неплатен отпуск, а в 14% освобождават персонала.

Безспорно най-засегнати са ресторантьорство, хотелиерство, туризъм. Извън тези сектори щети има в преработваща и лека промишленост, строителство, производството на авточасти и автомонтьорство, транспорт и ВиК. Шивашката промишленост, химия, енергетика също са засегнати.

Най-засегнати са предприятията в Казанлък, Благоевград, Добрич, Стара Загора, Димитровград, Габрово, Разлог, Банско, следван от Бургас и областта и Хасково.

Голям проблем имат фирмите, които получават суровини от чужбина и главно от Италия.

Най-голям ръст на регистрираните безработни има в Благоевград, Казанлък, Димитровград, Перник, Разлог, Дупница, Габрово и Стара Загора.

Ето и най-засегнатите:

Казанлък – „Арсенал“ АД, където са заети 8700 човека, от 30.03.2020 г. отново работи. Една част от персонала се връща на работа, а другите остават в платен отпуск. Така ще се работи на ротационен принцип със засилени предпазни мерки. Остава планираното съкращение на 2000 човека.

Бургас – „Нурсан Отомотив” ЕООД – всичките 1047 работници са в платен отпуск. Подготвят се документи за кандидатстване по схемата 60:40.

Карнобат, Бургаска област – „СЕ Борднетце – България ЕООД“ всичките заети 2600 човека, са разпуснати в платен отпуск.

Люляково, Бургаска област – „Нурсан Отомотив” ЕООД, където работят 1047 работника и всеки, който има право е в отпуск.

Димитровград  – „Язаки България ЕООД“ – заети са 2500 човека, има данни, че фирмата ще прекрати дейност.

Сливен – „Язаки България“ ЕООД, 400 работници в платен отпуск

Пазарджик  – „Костал България Аутомотив ЕООД“ – работят 2000 човека, всички са в платен отпуск.

Перник  – „Стомана Индъстри“ АД – заети  са 1175, съкратени от тях до този момент са 301.

Враца – „СЕ Борднетце – България ЕООД-клон Враца“ от заетите 1300 до този момент 1200 са в платен отпуск.

Варна –  в Градския транспорт работят 1000 човека, като 120 шофьори и 37 кондуктори са в платен отпуск.

Търговище –  „Мебел Стил“ ООД, 650 човека са в двуседмичен. неплатен отпуск.

Стара Загора – „Средна гора“ АД, там са заети 460 работници като почти всички са в платен отпуск и ако положението продължи до два месеца, ще бъдат съкратени 50%.

Габрово – „Идеал стандарт Видима“ АД – Заводът за санитарна керамика спира работа от  1 април до 1 май включително, като eдинствено нощната смяна ще работи до 3 април. Всички работници и служители са в платен годишен отпуск, а за тези, на които не им достига, ще ползват 3 дни неплатен отпуск. В Завода за санитарна арматура всички работещи ще бъдат 2 дни в неплатен отпуск и 2 дни в платен годишен отпуск за април.

Габрово – „Дзалли“ ООД, всички 1200 работници са пуснати в платен отпуск от 6 до 21 април.

Габрово – „Резбонарезни инструменти Габрово“ ЕООД – всичките 362 работници ще са по една седмица платен и една седмица неплатен отпуск през месец май, след което 10% от персонала ще бъде съкратен. 

Благоевград – ВиК разполага с 530 служители като от 2 април 500 от тях са в платен отпуск.

Хасково – „Европа“ ООД – всички 110 работници са в платен отпуск. В ДБТ е подадено е уведомление за предстоящо уволнение на 90 човека. Очакванията са прекратените договори да са в по-малко.

Материалът Списък на най-засегнатите фирми пусна КНСБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.