В писмо, адресирано до Европейската комисия, седемте лидери открито заявиха подкрепата си за ядрената енергетика при изпълнението на климатичните цели на ЕС.

“Убедени сме, че всички налични технологии с нулеви и ниски емисии, които допринасят за климатичния неутралитет… трябва да бъдат не само признати, но и активно подкрепяни от Европейския съюз”, пише в писмото.

“Това е особено валидно за ядрената енергетика, чието развитие е една от основните цели на Договора за Европейската общност за атомна енергия (Евратом), задължаващ институциите на ЕС да я популяризират”, се казва в писмото от 19 март.

Сред подписалите са лидерите на Чехия (Андрей Бабиш), Франция (Еманюел Макрон), Унгария (Виктор Орбан), Полша (Матеуш Моравиек), Румъния (Флорин Кожу), Словакия (Игор Матович) и Словения (Янез Янша).

Австрия и Германия са против ядрената енергетика, като посочват екологичните рискове, породени от радиоактивните отпадъци.

Ядрената енергия е изключена от разпределението на зелените финанси на ЕС поради критерия “да не нанася значителна вреда”, който забранява на технологиите да получават екологичен инвестиционен етикет, ако не отговарят на целите за предотвратяване и контрол на замърсяването.

В писмото обаче се твърди, че използването на ядрена енергия е решение, което всяка държава от ЕС е свободна да вземе, “при взаимно уважение и независимо от политическия избор на другите държави членки”.

Полша, Чехия и България планират да построят нови ядрени реактори, за да намалят зависимостта си от въглища и да изпълнят климатичните цели на ЕС. (България обаче е на път да се откаже от проекта „Белене“ и да го замени с два нови реактора на площадката на „Козлодуй“, които няма яснота кога ще се случат във времето, б.р.)

Франция от своя страна стартира амбициозна програма за замяна на някои от застаряващите си ядрени централи с ново поколение водни реактори под налягане (EPR). Финландия и Великобритания също в момента изграждат такива реактори, но разходите по проектите нараснаха на фона на закъснения и проблеми с безопасността.

Разходите за финансиране на нови ядрени съоръжения стават все по-голяма грижа за индустрията. Миналият месец лобистката група на ядрената индустрия Foratom изрази опасения, че ядрената енергетика рискува да бъде изключена от правилника на ЕС за устойчива финансова таксономия.

“Големият проблем за нас с таксономията е, че тя ще позволи на компаниите от списъка да имат достъп до облигации и фондове с по-нисък лихвен процент”, каза Джесика Джонсън, директор “Комуникации” във Foratom.

“Това означава, че разходите за финансиране биха могли да бъдат по-ниски, ако имаме достъп до тези средства, тъй като размерът на лихвите, които ще трябва да се върнат, е много по-малък”, каза тя пред журналисти по време на онлайн брифинг на 9 февруари.

В писмото си седемте лидери изразиха опасения, че политиките на ЕС в момента ограничават развитието на нови атомни централи, призовавайки за “подходяща рамка за ново строителство на ядрени съоръжения”.

“Призоваваме Европейската комисия да гарантира, че енергийната и климатичната политика на ЕС взема под внимание всички решения за климатична неутралност съгласно принципа на технологична неутралност”, пишe още в писмото.

“В този контекст всички налични и бъдещи технологии с нулеви и ниски емисии трябва да бъдат третирани еднакво във всички политики, включително  в таксономията на устойчивите инвестиции с цел постигане на климатичен неутралитет до 2050 г.”, се казва в позицията.

„Икономически живот“ изпрати запитване до пресцентъра на Министерството на енергетиката каква е позицията на страната ни по повдигнатия от седемте държави въпрос, както и защо не присъстваме в тази група, лобираща за ядрената енергетика. За момента отговори не сме получили.

Материалът Седем страни от ЕС (без България) поискаха подкрепа за ядрената енергетика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Традиционно данните за заплащането по общини предизвикват най-голям интерес. ИПИ започва втората годината на инициативата с карта на заплащането по общини през 2019 г. Данните показват средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в 265-те общини в страната – това включва както наетите в частния, така и наетите в обществения сектор. За първи път картата на заплатите дава и по-дълъг ред данни – обхваща периода 2016-2019 г.

Най-високата средна брутна месечна заплата в България[2] за 2019 г. е в община Челопеч (2 431 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 133 лв.), следвана от Раднево (1 826 лв.) и Пирдоп (1 785 лв.). Столична община е на 5-та позиция (1 753 лв.), а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 732 лв.), Девня (1 614 лв.), Елин Пелин (1 469 лв.) и Панагюрище (1 431 лв.).
За поредна година най-високите заплати в страната са в малки общини с големи работодатели – водещи са общините в Средногорието, на чиято територия има развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и в общините с много големи предприятия в енергийния сектор.

Прави впечатление и силното представяне на индустриалните общини в периферията на най-големите икономически центрове. В топ 20 по заплати в страната влизат 1) общините Елин Пелин, Божурище, Костинброд и Ботевград от широката периферия на София; 2) общините Девня, Суворово и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) община Марица до Пловдив. Успешният модел на трите водещи центъра в страната – София, Пловдив и Варна, стъпва на развитие на услугите в рамките на града – водени от бурния растеж в дигиталната сфера, и силна индустрия в периферията, която се ориентира към по-високата добавена стойност и носи добри заплати.

Положителните процеси преди пандемията водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2016-2019 г. (виж карта на динамиката). Средната заплата на наетите лица в над половината от общините в страната бележи ръст между  30% и 40% за три години. Начело отново са малки общини, като в топ 3 влиза община Крумовград, където средната заплата нараства с 58% за периода 2016-2019 г. Последното е провокирано от инвестициите в добивната индустрия и ефекта при доставчиците и свързаните дейности, и по-конкретно в сферата на строителството. Големите общини – София, Пловдив и Варна, също бележат добър ръст – в рамките на 30-35%, принос за което има и ръстът на наетите и заплатите в дигиталната сфера.

[2] НСИ предостави данни за броя на наетите лица и средната брутна заплата за 264 от 265-те общини в страната. Данни за наетите и средната заплата в община Мирково са конфиденциални спрямо правилата за статистическа тайна в Закона за статистиката. Наличието на голям работодател от добива и преработката на метали в община Мирково най-вероятно означава, че и Мирково е сред лидерите по заплащане в страната.

Материалът Челопеч и Козлодуй отново с най-високи заплати в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от съобщение на фейсбук страницата на американското посолство у нас за посещение на посланик Хоро Мустафа в Козлодуй. Там тя се е срещнала и разговаряла с ръководството на АЕЦ-а.

„Като продължение на Меморандума за разбирателство в областта на ядрената енергия за граждански цели, подписан между САЩ и България на 23 октомври, посланик Мустафа посети АЕЦ „Козлодуй“, за да проучи възможността за партньорство при разработване на решение за бъдещите енергийни нужди на България“, информира текстът, публикуван във фейсбук.

Става ясно, че посланикът и ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ са обсъдили как Козлодуй да се възползва от предимствата в инфраструктурата и човешкия капитал, които трябва да го превърнат в център на българската ядрена енергетика за следващите поколения.

„Двете страни обсъдиха хибридно решение, което максимално да използва оборудването, което България е закупила преди за проекта „Белене“, допълнено от най-добрите в класа технологии от редица западни доставчици“, се казва в съобщенето.

Коментира се, че такъв проект би бил по-устойчив от финансова гледна точка спрямо други опции и би се възползвал от вече съществуващите големи технически, екологични и сеизмични предимства на Козлодуй, висококвалифициран персонал, център за обучение, мерки за безопасност и сигурност и инфраструктура за пренос на електроенергия.

В края на съобщението от посолството уверяват, че успешният хибриден проект в Козлодуй би гарантирал голям обем от безопасна, надеждна, безвъглеродна енергия за българските граждани, като същевременно укрепва енергийната независимост и сигурност на България.

Материалът САЩ ни предлагат „хибридно решение“ за АЕЦ „Козлодуй“ и „Белене“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За нас тези архивни страници също са важни, поради драмата с над 30-годишната сага АЕЦ „Белене“. Нейното реализиране зацикли за пореден път, като най-последната причина е Covid-19, поне според отговорните фактори в държавата. Появиха се и гласове, че проектът вече не е приоритетен за управляващите в момента.

Щом строежът на втората АЕЦ не върви, ще се фокусираме върху градежа на първата, с един фоторепортаж от 1971 година:

Обещаваме в друга наша рубрика да отразим и евентуалното монтиране на покривните форми на реакторното отделение на АЕЦ „Белене“.

Материалът Внимание към строежа на първата ни АЕЦ (поради липса на втора) е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на срещата си с експерти от Държавния департамент и от Държавния департамент по енергетика на САЩ, съобщи правителствената пресслужба.

Делегацията от енергийни експерти от САЩ пристигна у нас в изпълнение на договореностите, постигнати в рамките на срещата на премиера Борисов с американския президент Доналд Тръмп на 25 ноември 2019 г. във Вашингтон.

„Никак не е розово бъдещето за въглищните централи, особено сега, когато ЕК приема плана за „Зелена Европа“. Така че „Белене“ и „Козлодуй“ стават две изключително важни площадки не само за диверсификацията, но и за енергийния ни баланс за бъдещето след 10 години“, подчертава Борисов.

По думите му, тезите си по въпроса е защитил пред цялото ръководство на САЩ по време на официалното си посещение в Белия дом – пред президента Тръмп, пред вицепрезидента Пенс и пред държавния секретар Помпео.

Борисов изтъква още, че сътрудничеството със САЩ ще допринесе за укрепване на енергийната сигурност на България и за диверсификация на енергийните източници и маршрути, включително посредством внос на втечнен природен газ при изгодни за страната ни условия.

„Ядрената енергетика би могла да бъде добра основа за развитие на партньорството между двете държави“, отбелязва министър-председателят пред американските експерти, като акцентира, че за България ядрената енергетика играе важна роля за гарантиране на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност.

Вчера – 9 декември, енергийните експерти от САЩ са посетили площадката на АЕЦ “Белене”. Целта на посещението им у нас е да се запознаят с детайли от работата на енергийните предприятия в България.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова е представила на делегацията техническите параметри на проекта АЕЦ „Белене“, като е подчертала опита на страната ни в сферата на ядрената енергетика с успешното управление на атомната електроцентрала “Козлодуй” при най-високи стандарти на безопасност.

През следващите дни американските експерти ще посетят ТЕЦ „Марица-изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“.

Материалът Въглищата нямат бъдеще, компенсираме с АЕЦ „Козлодуй“ и „Белене“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.