Общо 373 регистрирани компании (което е 74,6% от всички компании в сравнение със 79% през 2018 г. и 80% през 2017 г.) отбелязват увеличение на приходите, като само 25,4% отчитат стагнация или спад. Средният оборот на 500-те най-големи компании в региона на ЦИЕ се е увеличил до 1480 млн. евро при 1396 млн. евро през 2018 г.

Осемнадесет български фирми попадат в класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500, те са предимно в секторите химическа промишленост, петрол, пластмаси и фармация, наред с финансови, информационни и телекомуникационни услуги.

Впечатляващо е представянето на българската компания Aстра Биоплант ЕООД, производител на биодизелово гориво, която прави гигантски скок в класацията, изкачвайки се със 155 позиции с увеличен оборот от 61%., отбелязват от Кофас.

Водеща икономическа сила в класацията отново е Полша, която се нарежда на първото място както по брой компании, така и по общ оборот, като приходите на компаниите нарастват с 6,6%, достигайки 283,7 милиарда евро. Въпреки че броят на полските компании, включени в класацията, е намалял с 12 (от 175 на 163), нейната индустриална структура остава най-диверсифицирана. Второто място се заема от Чехия с общо 78 компании и оборот от 115,4 млрд. евро (увеличение с 2,3%). Унгария се нарежда на трето място. Общият оборот на страната обаче е нараснал много повече от средния за региона – с 6,3%.

Трите ключови сектора с най-много компании в класацията (автомобилостроене и транспорт, нефт и газ, неспециализирана търговия), продължават да представляват почти 60% от общия генериран доход.

Най-голям ръст в оборота е регистриран в текстилната индустрия (+ 23,2%) и строителството (+ 13,6%). На първите три места в ЦИЕ Топ 500 се нареждат добре познатите от предишни класации компании – полският PKN Orlen (1-во място), чешката Skoda Auto (2-ро) и мултинационалната петролна и газова компания MOL Унгария (3-то).

Неспециализираната търговия е представена от 73 компании в тазгодишната класация, което поставя този сектор на трета позиция с оборот от 113 млрд. евро (+ 9,8%).

Средната оценка на риска на Кофас за компаниите в класацията е 6,2 (оценката показва вероятността дадена компания да изпадне в несъстоятелност в рамките на 12 месеца по скалата от 0 – несъстоятелност, до 10 – много нисък риск.), като най-слабите компании са базирани в Латвия, Полша и Чехия, докато най-силните са в Хърватия и България.

Материалът 18 български компании в класацията Топ 500 за Централна и Източна Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В проучването, озаглавено „COVID-19 и бъдещето на бизнеса“, IBM посочва 3 ключови области, в които успешните бизнес лидери действат проактивно: организационна гъвкавост, изкуствен интелект (ИИ), автоматизация и използване на други развиващи се технологии.

По тези теми IBM ще предостави своята експертиза на онлайн конференцията IBM Think Digital Summit на 27-ми октомври, на която всеки може да присъства безплатно.

„Това са не просто тенденциозни модни думи, но са двигатели за конкурентоспособност. Това е в основата и на дигиталната конференция IBM Think Digital Summit”, подчерта Георги Ганев, търговски директор на IBM България.

„За водещите компании дигиталната трансформация е по-лесно управляем процес, а пандемията налага всички бързо да компенсират пропуските в тази област. Междувременно трябва да обърнем внимание на друг много важен проблем: заключението от нашето проучване показва, че задържането на служителите и управлението на „прегарянето“ също са ключови за конкурентоспособността.

Успешни лидери в дигитализацията ще бъдат тези, които са съпричастни, насърчават личната отчетност и подкрепят работата в екип, която използва дизайнерско мислене, гъвкави методи, инструменти и техники в ежедневната работа, реализация на проекти и програми. Целта на конференцията е да се покажат добри примери от практиката, които лесно могат да бъдат реализирани и въведени.“

На събитието ще бъдат представени и редица компании от Югоизточна Европа, които са се обърнали към IBM, за да им помогне в процеса на  цифровизация.

Материалът Компаниите ускоряват дигиталната трансформация заради пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Компаниите ще търсят кадри в секторите икономика, финанси, маркетинг, човешки ресурси и обслужване на клиенти.

Виртуалният кариерен форум пък ще е на 1 декември от 11 до 17 часа. Регистрациите за фирми и търсещи работа вече са активни на economy.careerdays.bg.

Това съобщиха от кариерната компания JobTiger, която е организатор на събитието.

Виртуалният ден е в допълнение на присъствения форум, за да може да се присъединят и немалкото компании, които имат рестрикции за участия в събития на живо.

Онлайн е удобна възможност и за всички, които са притеснени от епидемичната обстановка или пък биха искали да се включат в надпреварата за свободните работни позиции и без да идват до София. Освен удобството на среща под формата на чат интервю с представители на желана компания, виртуалното събитие предоставя още поне две големи възможности за търсещите работа. Първо, онлайн на 1 декември ще се включат много компании, които няма да могат да участват със свой щанд в УНСС на 26 ноември.

Те отново са сред водещите работодатели у нас и позициите, които предлагат за стаж или работа в секторите икономика, финанси, маркетинг, човешки ресурси и обслужване на клиенти – са разнообразни и перспективни.

Второ, онлайн на 1 декември и работодателите ще са проактивни. По своя преценка те ще могат да се свързват с онези кандидати, чиито профили са харесали.

Профилът е краткото представяне на силните страни на кандидата за работа, всеки може да се опише в няколко изречения, когато се регистрира за онлайн форума.

Към тази информация в профила се добавя и СV. Регистрацията е безплатна за търсещите работа, но е необходимо участие във форума.

Материалът Над 30 фирми ще търсят кадри на кариерен форум в УНСС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те са в рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/, съобщи заяви заместник-министърът на икономиката Яна Топалова, която откри онлайн събитието „Government2Business: Държавата в подкрепа на бизнеса“.

То се организира от Министерство на икономиката и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Една от процедурите е с бюджет 78 млн. лева и е за т. нар. „големите-малки“ компании с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията.

Чрез нея ще се осигурява ликвидност, оборотни средства и покриване на разходи на фирмите.

Втората процедура е също с бюджет от 78 млн. лв. и е за реорганизиране и създаване на безопасни условия на труд в условията на пандемия.

Подписани са и договорите с министерствата на транспорта и на туризма, които ще са директни бенефициенти за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по ОПИК.

Договорите са за процедури в подкрепа на малки и средни предприятия за автобусни превози, а бюджетът е 30 млн. лв. За подкрепа на туроператори и туристически агенти са заделени 10 млн. лв.

Взето е решение от Комитета за наблюдение на Оперативната програма по процедурата „Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия“ да се наддоговори с ново разпределение на средствата в размер на 68 млн. лева.

Това значи, че компании, които вече са одобрени по процедурата ще получат финансиране на своите проекти, за да финансират бъдещите си инвестиции в машини и оборудване за увеличаване на производството.

Приключил е вече прегледът на всички над 27 хиляди проектни предложения за подкрепа на микро- и малки предприятия и до края на седмицата ще бъдат изплатени 173 млн. лв. към над 21 хиляди компании.

Фирмите могат да ползват кредити при облекчени условия чрез Българска банка за развитие.

През ББР вече са инвестирани над 140 млн. лв., като от тях над 60 млн. лв. вече са отпуснатите на фирми по „Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия.

Материалът Пускат 200 млн. лева безвъзмездно на български фирми заради коронавируса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Продажбата намалява дела на Kering в Puma на 9,8% от предишните 15,7%, съобщи Ройтерс.

Пред две години Kering предостави голяма част от акциите си в Puma на своите инвеститори, като за себе си остави близо 16%.

Френската група се фокусира все повече върху луксозните си марки като Gucci, Saint Laurent и Balenciaga през последните години.

Puma беше купена от Kering за 5,3 милиарда евро през 2007 г. През последните няколко години се радва на съживяване, подпомогнато от спонсорството на топ футболни отбори и партньорства със знаменитости като Риана и Селена Гомес.

През юли Puma съобщи, че продажбите през второто тримесечие са намалели с 30,7% до 831 милиона евро и са довели до загуба от 114,8 милиона евро, тъй като пандемията затвори повечето световни спортни магазини.

Продажбите обаче се възстановиха, тъй като магазините се отвориха отново и пандемията насърчи повече хора да започнат да спортуват. Конкурентът Nike съобщи за по-добри от очакваните резултати през септември и даде силна прогноза за продажбите.

Резултатите на Nike помогнаха на акциите на Puma да се върнат до нивата, наблюдавани преди последния коронавирус през март.

Най-големият акционер на Puma остава Artemis, холдинговата компания на семейство Pinault, основала и контролирала Kering, с дял от малко под 29%.

Материалът Акциите на Puma паднаха, след като Kering продаде част от дела си е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От 1 октомври т.г. български предприятия от всички сектори могат да подават своите кандидатури в обучителната програма „EXPO1”.

Програмата ще предостави серия от лекции с теоретична и практическа част, за да развие знанията и уменията им за преговори и комуникация с потенциални чуждестранни партньори при навлизането им на даден пазар.

Лектори ще бъдат представители на организациите – учредители на Експортен хъб България с дългогодишен опит в областта на интернационализацията и развитието на бизнеса.

В рамките на програмата ще се провеждат присъствени срещи с времетраене 3 часа. Срещите ще бъдат веднъж седмично в продължение на 4 месеца в периода ноември 2020 – февруари 2021 г., а домакин на събитията ще е София Тех Парк.

Лекциите ще се  бъдат в сферата на финансите, маркетинга, транспорта, международното право и ще бъдат съобразени със съответния сектор.

Практическата част ще бъде под формата на уъркшоп и ще включва разглеждането на реални казуси, с които се сблъскват предприятията в своята дейност, както и техники, които да им помогнат за подобряването на работния процес.

Всяка компания ще има собствен ментор, който да следи развитието и напредъка и по време на програмата.

Представителите на бизнеса ще могат да вземат участие и в редица събития с международен характер, за да осъществят контакти и изграждат партньорства.

Процедурата по кандидатстване е отворена за всички сектори. Задължително условие е участниците да са собственици, управители, търговски директори или на друга ръководна позиция, с компетенции за вземане на решения.

При кандидатстването фирмите трябва да предоставят кратка биография на фирмата, сектор, годишен оборот за 2017 г., 2018 г., 2019 г., седалище, брой служители, потенциален продукт за износ, целеви пазар, социални мрежи.

Освен това трябва да се посочи има ли фирмата чуждестранни инвеститори и каква е стратегията за развитие за следващите 2 години. Необходима е още информация за регистриращия се участник, а също кратко мотивационно писмо за участие в програмата.

Одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю в  София. Участието в програмата е безплатно. Крайният срок за кандидатстване е 20 октомври 2020 г.

Експортен хъб България е публично-частна инициатива, която работи за повишаването на експортния потенциал на българския бизнес.

Зад инициативата стоят Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, София Тех Парк, Българска агенция за експортно застраховане, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Конфедерация на  работодателите и индустриалците в България, Висше училище по застраховане и финанси, Институт по икономическа политика, Клийнтех България, М3 Къмюникейшънс Груп, Българска консултантска организация, Българската стартъп асоциация, Професионална асоциация по роботика и автоматизация, БРАИТ (старо наименование Асоциация на бизнес клъстерите), Софтуерен университет.

Материалът Експортен хъб България избира 15 фирми за обучителната си програма е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Минималният размер на финансовата подкрепа е 50 000 лв., а максималният – 150 000 лв.

Целта на  операцията е да увеличи възможностите за по-добро съвместяване на личния и професионалния живот на работниците и служителите.

Това съобщи заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова по време на конференция SheLeader@digital.

След две седмици частни работодатели и органи на изпълнителната и местната власт ще могат да подават проекти за създаване на детски кътове на работното място.

Там децата на служителите ще получават почасови или целодневни услуги. Всеки детски кът трябва да осигурява среда за полагане на грижи за поне 15 деца.

За детегледачи ще бъдат наемани безработни, регистрирани в Бюрата по труда, които при необходимост ще преминават обучение.

По проектите ще бъде поемано възнаграждението на детегледачите за период до 12 месеца.

Материалът До 150 000 лв. за работодател, който направи детски кът във фирмата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Фирмите дообогатяват палитрата от разнообразни и технологични проекти, развиващи се в научно-технологичния парк.

Entra Energy инвестира в проекти в сферата на възобновяеми енергийни източници, батерии, smart grid и енергийна ефективност.

Фондация “Клъстер информационни и комуникационни технологии” обединява организациите от ИКТ индустрията в България. Във фондацията членуват 10 организации, в които участват повече от 280 малки и средни предприятия и 6 български университети.

Innovation starter box е първата българска агенция за иновации. Обучава компаниите как да разработват радикални и пробивни иновации, как да оптимизират показателите R.O.E.R. (Return-On-existing-resources) и ROI (Return-On-Innovation).

Агенцията също така управлява и Innovation Starter Accelerator и е организатор на международния форум за иновации Innovation explorer.

Addit tech е млада компания, която предлага на крайни потребители възможност да наемат използвана потребителска електроника като телефони, портативни компютри, гейминг конзоли, смарт часовници, за избран от тях период на време. Мисията на екипа е да вдъхне нов живот на употребяваните устройства.

Brain Foods е иновативен стартъп, който работи в сферата на био храните.

Материалът Пет нови компании влизат в Инкубатора на София Тех Парк е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Дългосрочните инвестиции в Itochu Corp, Marubeni Corp, Mitsubishi Corp, Mitsui & Co Ltd и Sumitomo Corp вероятно ще нараснат с 9,9%, съобщиха от Berkshire в неделя, когато беше отбелязан 90-ия рожден ден на Бъфет.

„Тези пет най-големи търговски компании имат много съвместни предприятия по света и вероятно ще имат повече“, заяви Бъфет в изявление. „Надявам се, че ще има възможности за взаимна изгода в бъдеще.“

Акциите на Marubeni и Sumitomo поскъпнаха с повече от 9% в понеделник, докато Mitsubishi и Mitsui – с над 7%. Itochu добави 4,2% към рекордно висока стойност, съобщи Ройтерс.

Изборът на Бъфет обаче изненада участниците на пазара, тъй като търговските фирми отдавна не са между фаворитите на инвеститорите.

В допълнение към това, че са силно зависими от енергийния сектор и са уязвими от променливостта на цените на стоките, техните объркани бизнес модели, които включват стоки, толкова разнообразни като юфка и ракети, отдавна са възпирали търговците.

Материалът Уорън Бъфет купува дялове в пет големи японски търговски компании е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това ще е безпрецедентен опит да засилят финансовото си положение заради щетите, които нанесе пандемията от коронавирус, показа ново проучване, проведено сред 900 големи компании, цитирано от Ротерс.

Новите заеми ще увеличат общия глобален корпоративен дълг с 12% до 9,3 трилиона долара.

В резултат на дълги години натрупване на дълг, има компании, които дължат толкова, колкото някои средни държави.

Материалът Глобалният корпоративен дълг ще нарасне с 1 трилион долара е публикуван за пръв път на Икономически живот.